Решение по дело №2076/2018 на Районен съд - Горна Оряховица

Р Е Ш Е Н И Е

№ 327

град Горна Оряховица, 01.08.2019 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на девети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА

при участието на секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 2076 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

        

Предявени са искове с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД.

Ищецът „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София 1606, ул. „Шандор Петьофи” № 10, представлявано от управителя Р.В., чрез процесуален представител – адвокат Н.Ш. от САК, твърди в исковата си молба, че на 15.09.2015г. между „4финанс” ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка ,,Вивус”, и Д.Н.Д. е сключен договор за кредит № **********, по реда на чл.6 от ЗПФУР, представляващ договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Сочи, че сключеният договор е оформен съгласно разпоредбите на чл.3 във вр. чл.2 от ЗЕДЕУУ, като процедурата по сключването на договора за кредит е подробно описана в Общите условия на ,,4финанс” ЕООД. Пояснява, че кредитополучателят подава заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата на ,,Вивус” на интернет страницата на кредитодателя – www.vivus.bg; на посочената страница ,,Вивус” предоставят Общите си условия, които кредитополучателят трябва да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, с която трябва да бъде запознат. Посочва, че след подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставя на кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус”; кредитополучателят трябва да подпише договора, ако го приеме, като това се извършва чрез натискане на бутона „Подпиши”, при което се счита, че се подписва всяка страница от договора и приложимите Общи условия. Твърди, че в процесния случай, на 15.09.2015г. страните сключват договор за кредит, фигуриращ в системата на ,,Вивус” под № ********** и явяващ се първи по ред договор за кредит между тях, като в заявката си Д.Н.Д. заявява желание да му бъде отпусната сума в размер на 350,00 лв. и заявява ползването на допълнителната, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката. Сочи, че кредитът е отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата 15.10.2015г., и съгласно заявката на ответника и условията по договора, сумата е отпусната на името на кредитополучателя в ,,Изи Пей” на същия ден - 15.09.2015г. Твърди, че с настъпване на падежа по договора - 15.10.2015г., кредитополучателят не погасява дължимите суми и изпада в забава, поради което, съгласно клаузите на договора и т.13.3 от Общите условия, от 16.10.2015г., „4финанс” ЕООД (Вивус) започва да начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ - 10,01% към договорния лихвен процент, посочен в специалните условия на договора за кредит (в процесния случай 0%), върху неизплатената главница за периода на просрочието. Заявява, че от ,,Вивус” изпращат три броя напомнителни писма до ответника на адреса му, посочен в договора за кредит, като в тези писма се съдържа информация за просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва, а писмата се таксуват по 10.00 лв. за всяко и са за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател. Твърди, че въпреки отправените покани, ответникът не погасява гореописаните вземания.

Заявява, че на 01.02.2018г. ,,4финанс” ЕООД, в качеството си на цедент, сключва с ,,Кредитреформ България” ЕООД, в качеството му на цесионер, договор за прехвърляне на вземания № ВGF-2018-005/01.02.2018г., по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията по договор № **********, както следва: главница - 350 лв.; наказателна лихва - 411,60 лв., начислена за периода 16.10.2015г. до 31.01.2018г.; отписани такси за събиране (3 бр. изпратени писма) - 30 лв., подробно описани в Приложение № 1, което е неразделна част от договора за прехвърляне на вземания. Заявява, че съгласно предоставено му изрично пълномощно и в изпълнение на условията на чл.99,ал.3 от ЗЗД, ,,Кредитреформ България” ЕООД изпраща уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка, посредством ,,Български пощи” ЕАД, което е получено лично на 15.03.2018г. Твърди, че от сключването на договора за цесия до настоящия момент забавата на ответника продължава. Счита че ,,Кредитреформ България” ЕООД има ликвидно и изискуемо вземане срещу Д.Н.Д., като с настоящата искова молба претендира сума в общ размер на 431,61 лв., от които : 350 лв. -  неплатена главница по договор за кредит № **********; 81,61 лв. за периода 16.10.2015г.до 31.01.2018г.

Моли съда да осъди Д.Н.Д., да заплати на ,,Кредитреформ България” ЕООД сума в общ размер на 431,61 лв. от които : 350 лв. - неплатена главница по договор за кредит № **********; 81,61 лв. – лихва за периода от 16.10.2015г. до 31.01.2018г.; законна лихва върху главницата, от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по настоящото производство, в т.ч. адвокатски хонорар в размер 360 лв. с ДДС.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се представлява. Депозира писмена молба, с което моли съда да разгледа делото в негово отсъствие. Поддържа исковата молба. Излага съображения. Моли съда да уважи предявените искове и да му присъди направените разноски.

Ответникът Д.Н.Д. с ЕГН **********, с адрес ***, редовно призован по месторабота …, не депозира писмен отговор на исковата молба, въпреки че са му указани последиците от неподаването на отговор.

В съдебно заседание, ответникът Д.Н.Д., чрез пълномощник – адвокат М. П. М. от ВТАК, оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Счита представените от ищеца договор за кредит и приложени към него Общи условия за недействителни, тъй като същите не са подписани от ответника нито собственоръчно, нито чрез електронен подпис. Поради това счита, че не може да се установи, че именно ответникът се е задължил по тях. Сочи, че е налице съмнение относно авторството на искането за кредит и дали Д.Д. или някое друго лице, различно от него, е изразило волята за приемане на условията по договора, което е абсолютна положителна процесуална предпоставка за възникване на действително и валидно облигационно правоотношение. Твърди, че в случая липсва бланка на европейски стандартен формуляр, което е нарушение на чл.1, т.1.4 от ОУ и на чл.8,ал.2 и ал.4 от Закона за потребителския кредит. Заявява, че липсва доказателство относно факта на получаване, усвояване на договорената сума от ответника, което е условие, за да се породи задължението за връщане на същата. Алтернативно, счита, че дори и хипотетично да се приеме наличие на редовно сключен договор за кредит между праводателя на настоящия ищец и ответника, то клаузата от договора, с която кредитополучателят се е съгласил с ползването на допълнителна услуга за експресно разглеждане, както и ОУ приложени към договора като цяло, са нищожни, тъй като представляват неравноправни клаузи по смисъла на чл.24 от ЗПК във вр. чл.143 ЗЗП. Пояснява, че съгласно т.1.8 от чл.1, т.1.8 от Общите условия, с натискане на бутона „подпиши” от кредитополучателя, се счита, че същият е подписал всички страница от договора за кредит, включително и Общите условия. Счита, че това води до извода, че кредитополучателят следва да се съгласи с всички клаузи, включени в тях, и го лишава от възможността за договаряне или изразяване на несъгласие с някоя от тях. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло исковете като неоснователни и недоказани. Моли съда да му присъди направените по делото разноски, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :

Видно от приетите писмени доказателства : заверени преписи от договор за кредит № ********** от 15.09.2015г., специални условия на договора за кредит, общи условия на договора за кредит, в приложения договор за кредит е визирано, че кредитодател е „4финанс” ЕООД, кредитополучател е Д.Н.Д. с ЕГН **********, с адрес ***; получаване на сумата : ИЗИПЕЙ; условия по кредита : потребителски кредит, сума - 350 лева, лихвен процент 0%, ГПР – 0%, срок на кредита – 30 дни, дата на получаване – 15.09.2015г., дата на връщане – 15.10.2015г., обща дължима сума : 350 лв.

Видно от приложените писмени доказателства - договор за кредит № ********** от 15.09.2015г., специални условия на договора за кредит, общи условия на договора за кредит, същите визират, че договорът за кредит се сключва като част от системата за предоставяне на кредити от разстояние, организирана от кредитора, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние и договорът се подписва електронно, в съответствие с процедурата, предвидена в приложените Общи условия на договора за кредит.

От приетото писмено доказателство – разписка за извършено плащане № 2000000089437335 от 15.09.2015г., е видно, че „4финанс” ЕООД е наредило паричен превод към EasyPay в размер на 350 лв., в полза на Д.Н.Д..

Видно от приетите писмени доказателства – заверени преписи от договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018г., приложение № 1 към договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018г. и потвърждение за прехвърляне на вземания, „4ФИНАНС” ЕООД гр. София – Цедент, е прехвърлило на „Кредитреформ България” ЕООД гр. София - Цесионер, свои ликвидни и изискуеми вземания, описани в приложение 1 към този договор.

От приложеното по делото писмено доказателство – пълномощно /л.18 от делото/, се установява, че цедентът „4ФИНАНС” ЕООД е упълномощил цесионера „Кредитреформ България” ЕООД гр. София от името на „4финанс” ЕООД и за своя сметка да извърши уведомяване на длъжниците по смисъла на чл.99,ал.3 от ЗЗД, вземанията срещу които са предмет на договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018г.   

С уведомление за прехвърляне на вземания изх. № 3594/14.02.2018г., прието като писмено доказателство /л.19 от делото/, цесионерът „Кредитреформ България” ЕООД гр. София уведомява Д.Н.Д., че на основание сключен договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018г. и приложение 1 към него, задълженията му към „4финанс” ЕООД в общ размер от 791.60 лв., считано към 01.02.2018г., са прехвърлени на „Кредитреформ България” ЕООД. В цитираното уведомление е вписано, че на основание чл.99,ал.3 от ЗЗД, считано от 01.02.2018г., кредитор спрямо него по горепосоченото парично задължение е „Кредитреформ България” ЕООД и всички плащания на дължими суми по договора трябва да бъдат превеждани по посочената в уведомлението банкова сметка *** „Кредитреформ България” ЕООД.

По делото е приложено известие за доставяне, което удостоверява, че уведомление за прехвърляне на вземания изх. № 3594/14.02.2018г., е връчено по пощата, срещу обратна разписка, лично на Д.Д. на 15.03.2018г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД, които са допустими.

Разгледани по същество, предявените искове се явяват неоснователни и недоказани, по изложените по-долу съображения.

Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдът приема за недоказани твърденията на ищеца, че между кредитора „4Финанс” ЕООД и ответника Д.Д. е сключен валиден договор за предоставяне на потребителски кредит № **********/15.09.2015г., по силата на който горепосоченият кредитор да е предоставил на ответника, като кредитополучател, кредит в размер на 350 лева, със срок за погасяване на кредита – 15.10.2015г., а кредитополучателят да е поел задължение да погаси кредита в горепосочения срок. Действително, приложените писмени доказателства, цитирани по-горе, удостоверяват изложените от ищцовата страна твърдения относно времето и провеждането на кореспонденция на електронни носители, с цел - сключване на договор за предоставяне на потребителски кредит, между „4Финанс” ЕООД и ответника, чрез използване на средства за комуникация от разстояние, по смисъла на ЗПФУР.

Въз основа на приетото писмено доказателство - разписка за извършено плащане № 2000000089437335 от 15.09.2015г., съдът намира за установени по делото и фактите, че кредиторът „4финанс” ЕООД е предоставил сума в размер на 350 лв., като е наредил паричен превод към EasyPay в същия размер, в полза на Д.Н.Д..

Ответната страна не оспорва фактите, че до момента на приключване на устните състезания по настоящото дело, ответникът не е превеждал суми за погасяване на парични задължения, възникнали на основание договор за кредит № ********** от 15.09.2015г. В тази връзка, ответната страна предявява възражение за недействителност на приложения по делото договор за предоставяне на потребителски кредит, твърдейки, че този договор не отговаря на изискванията за форма на действителност поради липсата на подписи на страните по договора и липсата на воля за сключването на такъв договор, както и при наличието на неравноправни клаузи, които съдът намира за основателни.

Въз основа на приетите по делото писмени доказателства - заверени преписи от договор за кредит № ********** от 15.09.2015г., специални условия на договора за кредит, общи условия на договора за кредит, настоящият съдебен състав приема за установени фактите, твърдени в исковата молба, че са налице данни относно провеждането на кореспонденция между „4Финанс” ЕООД и Д.Н.Д. относно сключването на договор за потребителски кредит, чрез средствата за комуникация от разстояние /електронна поща/ във формата на електронен документ, при условията на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЕДЕУУ и ЗЕТ. Данните по делото сочат също, че съдържанието на приложения по делото договор за кредит № ********** от 15.09.2015г., специални условия на договора за кредит, е логически свързано с електронно изявление на потребителя, който очевидно е предоставил подробна информация относно имената, ЕГН, адреса, телефонен номер и електронна поща за кореспонденция и връзка, по повод желанието да му бъде отпуснат потребителски  кредит от посочения кредитодател. Същевременно, приложеният по делото договор за предоставяне на кредит от разстояние формално отговаря на изискванията на чл.10,ал.1 от ЗПК.

Съдът намира, обаче, за недоказани твърденията на ищеца, че кредиторът е изпълнил задълженията си да предостави на ответника-потребител подробна преддоговорна информация по реда и посредством формуляра по чл.5,ал.13 във вр. ал.9 във вр. ал.2 от ЗПК (стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно приложение № 2). В тази връзка, въпреки възложената му доказателствена тежест, ищцовото дружество не ангажира никакви годни доказателства за удостоверяване на твърдените от него факти, че между страните е разменена кореспонденция по избраните от потребителя електронни средства за комуникация от разстояние по смисъла на ЗПФУР, че ответникът се е запознал с предоставена от кредитодателя преддоговорна информация и е потвърдил съгласие за сключване на договора, подписвайки го електронно – чрез натискане на бутона „подпиши”. Съдът счита, че в случая не са изпълнени изискванията и на чл.5,ал.10 от ЗПК във вр. чл.10 във вр. чл.9 от ЗПФУР. Преценявайки формата и съдържанието на процесния договор за потребителски кредит, съдът приема за основателни възраженията на ответната страна, че договор за кредит № ********** от 15.09.2015г., специални условия на договора за кредит, и общи условия на договора за кредит, не съдържат подписите на двете страни, противно на изискванията на чл.11,ал.1,т.27 от ЗПК във вр. чл.13,ал.1 от ЗЕДЕУУ. Електронен подпис по смисъла на чл.13,ал.1 от ЗЕДЕУУ и чл.3,т.10 от Регламент (ЕС) № 910/2014, „електронен подпис" означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва; означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. В този смисъл, ищцовата страна не ангажира никакви годни доказателства за удостоверяване на фактите натиснал ли е визираният в договора „кредитополучател” бутона „подпиши”, по смисъла на чл.1.8. от приложените по делото Общи условия на договора за кредит; кога, по какъв начин и какви данни в електронна форма са използвани от двете страни за удостоверяване на постигнато съгласие между тях за сключването на процесния договор, нито доказателства, които да установяват извършено ли е сключването на договора по реда, предвиден в чл.1 – чл.3 от ОУ на договора за кредит. Не на последно място, въз основа на приложените по делото писмени доказателства – заверени преписи от договор за кредит № ********** от 15.09.2015г., специални условия на договора за кредит, и Общи условия на договора за кредит, съдът намира, че в случая не са изпълнени и изискванията на чл.11,ал.2 от ЗПК, а именно : всяка страница от общите условия да бъде подписана от страните по договора. Поради това, в случая не може да се приемат за доказани и фактите, че страните са постигнали съгласие тези ОУ да съставляват неразделна част от сключен между тях договор за потребителски кредит.

Наред с това и с оглед изложеното по-горе, съдът счита, че процесният договор за предоставяне на потребителски кредит от разстояние не отговаря и на изискванията, установени в чл.11,ал.1,т.2, т.7, т.9, т.10, т.11, т.12, т.15, т.16 и т.18 от ЗПК, тъй като приложеният по делото договор не съдържа по ясен и разбираем начин за потребителя и подробна информация за вида на предоставения кредит, общия размер на кредита и условията за усвояването му, реалния лихвен процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, и пр.; условията за издължаване на кредита от потребителя; информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; лихвения процент, който се прилага при просрочени плащания, изчислен към момента на сключване на договора за кредит, начините за неговото променяне, както и стойността на всички разходи, които се дължат при неизпълнение на договора; предупреждение за последиците за потребителя при просрочие на вноските; обезпеченията, които потребителят е длъжен да предостави.

Предвид изложеното, възражението за недействителност на договор за кредит № ********** от 15.09.2015г., специални условия на договора за кредит, поради липсата на съгласие от страна на потребителя за неговото сключване и неподписването му от кредитополучателя и от кредитодателя, като основание за нищожност на договора по смисъла на чл.26,ал.2,пр.2 от ЗЗД, се явява основателно и почива на събраните по делото доказателства.

Процесният договор по своята правна характеристика отговаря на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9,ал.1 от ЗПК, поради което спрямо правоотношението намират приложение нормите на специалния закон, а по аргумент от чл.24 ЗПК – и уредбата на неравноправните клаузи в потребителските договори (чл.143 – 148 ЗЗП). В разглеждания случай доколкото кредитополучателят е физическо лице - ползвател на предоставена финансова услуга, той има качеството потребител по смисъла на § 13,т.12 от ДР на ЗЗП, съответно клаузите на процесния договор за кредит подлежат на проверка за валидност при въведените твърдения за недействителност на договора. Съгласно разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като законодателят установява различни хипотези. Според разпоредбата на чл.145,ал.1 от ЗЗП, неравноправната клауза в договор с потребител се преценява, като се съобразят видът на стоката или услугата - предмет на договора; всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора. Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално – чл.146,ал.1 от ЗЗП. Клаузите, които не са уговорени индивидуално са дефинирани в чл.146,ал.2 от ЗЗП, а именно - клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Като пример за такива клаузи се сочат договорите, сключени при общи условия, като изброяването им не е изчерпателно. В чл.144 от ЗЗП са посочени изключенията, при които определени хипотези, регламентиращи неравноправни клаузи в договорите с потребители, визирани в чл.143 от ЗЗП са неприложими. Така съгласно чл.147,ал.2 от ЗЗП, при съмнение относно смисъла на определена клауза в договора, тя се тълкува по благоприятен за потребителя начин.

Настоящият съдебен състав счита, че в случая клаузите, изложени в табличен вид в процесния договор за кредит, не са част от Общи условия, при които кредиторът „4Финанс” ЕООД сключва договорите за кредит, а са част от съдържанието на сключен конкретен договор за предоставяне на кредит от разстояние. Съдът намира, че въпреки това, клаузите, изложени в табличен вид от договора за предоставяне на кредит от разстояние, не са индивидуално уговорени, с оглед хипотезата на чл.146,ал.2 от ЗЗП. Ноторно известно е и от приетите писмени доказателства се установява, че сключването на договор за кредит се предхожда от депозиране на молба от страна на кандидата-кредитополучател, но обстоятелството, че тази молба е индивидуално разгледана, не означава, че договорът съдържа индивидуално уговорени клаузи, защото няма как ответникът да сезира кредитора за искания от нея кредит, ако не подаде молба, съответно няма как тази молба да не бъде разгледана индивидуално, тъй като бъдещият кредитополучател сам сезира кредитора с искането си. Не молбата и разглеждането й правят договора индивидуално уговорен, а начинът, по който се постига съгласието между страните. Видно от приложения по делото договор за кредит № ********** от 15.09.2015г., специални условия на договора за кредит, същият е бил изготвен предварително като типов договор за предоставяне на кредит от разстояние, условията на който предварително са разработени от визирания в него кредитор и с които условия потребителят се е запознал, избирайки конкретния кредитор и предложения от него финансов продукт. В тази връзка, ищецът не представя по делото писмени доказателства, удостоверяващи изготвянето на проект, обсъждане на клаузи, наличие на предложения за друга редакция на клаузи от договора и т.н., от които да се направи извод, че представеният договор не е изготвен предварително и че не е използван в тази същата редакция за всички кредитополучатели на кредит от разстояние. Поради това, съдът счита, че съдържанието на горепосочените клаузи са част от стандартни, изготвени предварително условия на ищеца-кредитор и ответникът-потребител не е имал възможност да влияе върху съдържанието им към момента на твърдяното в исковата молба сключване на договора. Липсват доказателства, при тежест на ищеца (чл.146,ал.4 от ЗЗП), че спорните клаузи в договора са включени в неговото съдържание в резултат на изричното им обсъждане и съгласие на потребителя. Поради това, съдът приема, че клаузите, изложени в табличен вид в процесния договор за предоставяне на потребителски кредит, са били изготвени от кредитора предварително и кредитополучателят не е имал възможност да окаже влияние върху съдържанието им при сключване на договора за кредит от разстояние. В този смисъл, тези клаузи ще се приемат за нищожни, ако се установи, че са неравноправни, на основание чл.146 от ЗЗП. Налице е изключението на чл.146,ал.2 от ЗЗП, като ответникът може да се ползва от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП, който в частта, касаеща регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските договори, въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Съгласно чл.143,т.5 от ЗЗП, неравноправна клауза е всяка уговорка, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Съгласно чл.143,т.18 от ЗЗП, неравноправна клауза е и тази уговорка, която не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Съдът намира, че в конкретния казус клаузите, изложени извън таблицата на процесния договор за банков кредит, са неравноправни, тъй като препращат за всички неуредени в договора въпроси към Общи условия на договора за кредит, които не се връчени на потребителя и не са подписани от него, а същевременно предвиждат възможност за кредитора да изменя едностранно размера на дължимата лихва, да преизчислява едностранно ГПР и съответно - общата дължима сума, възможност на кредитора да начислява такса за експресно разглеждане, такси по кредита и такса за удължаване, трите в неопределен размер, и др., които не подлежат на договаряне между страните, противно на изискванията, установени в чл.10,ал.4 от ЗПФУР и чл.10,ал.2 от ЗПК. По този начин, горепосочените договорни клаузи осигуряват възможността на кредитора да увеличи уговорената цена на предоставената финансова услуга, без потребителят да има право да се откаже от договора. Налице е уговорена във вреда на потребителя възможност за кредитора едностранно да променя условията на погасяване на кредита, задължавайки потребителя при неизпълнение на непосочени в самия договор задължения и условия, да заплати необосновано високо обезщетение за забава, както и различни видове такси, всички в неопределен размер. Съгласно тълкуването, дадено в постановените, по реда на чл.290 от ГПК, Решение № 424/02.12.2015г. по гр.д. № 1899/2015г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 205 от 7.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 154/2016 г., I т. о., ТК, Решение № 95/13.09.2016г. по т. д. № 240/2015г. на ВКС, II т.о., и др., допустима е онази уговорка за увеличаване на първоначално уговорената лихва в договор за кредит, която отговаря кумулативно на следните изисквания: 1/ обстоятелствата, при чието настъпване може да се промени лихвата трябва да са изрично уговорени в договора или общите условия; 2/ тези обстоятелства следва да са обективни, т.е. да не зависят от волята на кредитора - тяхното определяне или приложение да не е поставено под контрола на кредитора; 3/ методиката за промяна на лихвата да е подробно и ясно описана в договора или общите условия, т.е. да е ясен начинът на формиране на лихвата; 4/ при настъпване на тези обстоятелства да е възможно както повишаването, така и понижаването на уговорената лихва - ако е предвидена възможност само за повишаване това води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя съгласно чл.143 от ЗЗП.  

 

 

 

В случая нито една от изброените предпоставки не е налице. При така установените по делото факти, съдът намира, че договорните клаузи, предоставящи възможност на кредитора едностранно да променя лихвата, съответно ГПР, до пълното погасяване на задължението, както и да начислява различни видове такси или други разходи, които не са включени в условията на сключения договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, противоречат на изискванията на ЗПК, който дава специална закрила на потребителите на кредитни услуги и урежда правила за прозрачност и яснота при предоставяне на кредити на потребители. От това следва изводът, че клаузите, съдържащите се извън таблицата на процесния договор, които препращат към неразписани от страните общи условия, въвеждат право на кредитора едностранно да променя ГПР, задължавайки потребителя да заплати необосновано високо обезщетение и/или неустойка, както и такса за експресно разглеждане, такси по кредита и такса за удължаване, всички в неопределен предварително размер, съответно – лишават кредитополучателя от възможността да прецени икономическите последици от договора, са неравноправни и се явяват нищожни по смисъла на чл.146,ал.1 от ЗЗП във вр. 143,т.5 и т.18 от ЗЗП във вр. чл.26,ал.1,предл.1 от ЗЗД - като неравноправни клаузи и противоречащи на закона, и на основание чл.19,ал.5 във вр. ал.4 от ЗПК и чл.26,ал.1,предл.2 от ЗЗД – поради заобикаляне на закона. В този смисъл, възраженията на ответната страна за недействителност на процесния договор за кредит и за невъзможността му същият да породи търсените от кредитора правни последици, отново се явяват основателни и почиват на събраните по делото доказателства.

Предвид изложените по-горе съображения относно недействителност на процесния договор за кредит № ********** от 15.09.2015г., специални условия на договора за кредит, и неустановяване на наличието на валиден и действителен договор за потребителски кредит, който да обвързва страните по него и да поражда целените с договора правни последици, съдът намира, че в случая не може да се приеме за установено съществуването на ликвидни и изискуеми парични вземания на ищеца „Кредитреформ България” ЕООД, в качеството му на цесионер по договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018г. и приложение № 1 към него, сключен с кредитодателя - цедент „4Финанс” ЕООД, от ответника Д., произтичащи от неизпълнението на договор за кредит № ********** от 15.09.2015г., специални условия на договора за кредит, а именно : за сума в размер от 350 лв., представляваща неплатена главница по договор за кредит № **********, заедно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането, както и за сумата от 81,61 лв., представляваща лихва за периода от 16.10.2015г. до 31.01.2018г. Поради това, съдът счита, че предявените искове се явяват неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени като такива.

Предвид изхода по настоящия спор, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане в негова полза на направените по делото съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер от 300 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ищеца, съразмерно на отхвърлената част от иска.

 

                                                           Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД, предявени от „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София 1606, ул. „Шандор Петьофи” № 10, представлявано от управителя Р.В., чрез процесуален представител – адвокат Н.Ш. от САК, със съдебен адрес ***, телефон : …, против Д.Н.Д. с ЕГН **********, с адрес ***, за присъждане в полза на ищеца на сума в размер от 350 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща неплатена главница по договор за кредит № ********** от 15.09.2015г., специални условия на договора за кредит, със страни : „4Финанс” ЕООД гр. София и Д.Н.Д., вземанията по който са прехвърлени с договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018г. и приложение № 1 към, заедно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането, както и на сума в размер от 81,61 лв. /осемдесет и един лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща лихва за периода от 16.10.2015г. до 31.01.2018г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София 1606, ул. „Шандор Петьофи” № 10, представлявано от управителя Р.В., ДА ЗАПЛАТИ на Д.Н.Д. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМА в размер на 300 лв. /триста лева/, представляваща направените по настоящото дело съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.

На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.

 

                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :………………..                                                                                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……...........................