Р Е Ш Е Н И Е №

 

             гр. София, 18.09.2019г.

                                             

                                 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на тринадесети август две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Димитринка Иванова като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д.н. № 223 по описа за 2019г. и за да се произнесе  взе предвид следното:

Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ.

Образувано е по молба вх. № 14323/04.02.2019г. на „А.Т.“ ООД, чрез управителя Н.И.К., за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството.

В молбата се сочи, че с ДРА Р-22221017005146-091-001 от 17.10.2018г. на НАП са били установени публични задължения на дружеството в размер на 1 064 175. 42 лева. Дружеството е обжалвало ревизионния акт, но междувременно органите на НАП са запорирали банковите сметки, стоки и вземания на дружеството и това е довело до влошаване на финансовите показатели. Дейността на дружеството е станала практически невъзможна и дружеството не е в състояние да се разплаща с контрагентите си и НАП. До 01.02.2019г., с помощта на отпуснати допълнителни парични вноски от съдружника „Е.“ АД, дружеството е успявало да изплаща част от задълженията си, но при обезпечаване на задълженията с договор за особен залог и пристъпването от 01.02.2019г.  към изпълнение по ЗОЗ – за сума от 456 234. 83 лева, дружеството не е разполагало повече с финансови средства. Допълнително дружеството е натрупало и задължения към данъчните служби на Република Гърция в размер на 1 588 676. 08 лева, както и  има задължения към други кредитори – български и чуждестранни търговски дружества – за общо 467. 183. 50 лева. Към всички кредитори плащанията са спрени от дата 01.02.2019г. поради липсата на финансови средства. Общият размер на изискуемите задължения на дружеството възлиза на сумата от 3 205 886. 41 лева. Затрудненията на дружеството не са временни и то не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите. Дружеството е изпаднало в трайна невъзможност  да погасява краткосрочните си задължения с бързоликвидното си имущество. Дружеството не е в състояние на финансова автономност – съотношението между собствения капитал и пасивите са отрицателна стойност. Собствените ДМА на молителя са недостатъчни и трудноликвидни и не биха могли да покрият задълженията на дружеството. Те са счетоводна стойност от 14 806. 10 лева.

При изложеното молителят иска да бъде постановено решение, с което да се обяви неплатежоспособността на „А.Т.“ ООД, с начална дата на неплатежоспособността  01.02.2019г., да се открие производство по несъстоятелност, да се назначи за временен синдик Валентин Любенов Георгиев и да се определи дата за провеждане на първо събрание на кредиторите на дружеството.

В хода на делото от молителя не са били извършвани други съдопроизводствени действия, а по отношение на него е била приложена разпоредбата на чл. 619 от ТЗ.

Съдът като обсъди изложените в подадената молба обстоятелства, събраните по делото, включително по почин на съда,  доказателства – писмени доказателства, данни от  Агенция по вписванията, Национална агенция по приходите и Отдел “Пътна полиция“- СДВР, МВР, както и   заключението на изслушаната съдебна финансово-икономическа експертиза   и  като съобрази обявените по партидата на търговеца в търговския регистър счетоводни документи и заявените за обявяване такива,  намира за установено от фактическа страна следното:

„А.Т.“  е дружество с ограничена отговорност, със седалище в района на Софийски градски съд

Дружеството е било учредено през юли 2015г. с предмет на дейност търговия със стоки, външнотърговска дейност и други незабранени от закона дейности.  

Към настоящия момент дружеството  има данъчни задължения и задължения към осигурителни предприятия, както и други заеми и дългове, включително по търговски сделки.   

Публичните парични задължения са в размер поне на 1 064 175. 42 лева – ДДС, данък върху доходите на физически лица, вноски за здравно осигуряване и др. В този смисъл е постъпилата по делото справка вх. № 99403/05.08.2018г., издадена от Национална агенция за приходите, както и предходна справка вх. № 27946/28.02.2019г. Публичните задължения, съгласно справката, са с настъпили падежи включително от 13.03.2016г.  Тези задължения  са посочени и от самия молител в молбата му по чл. 625 от ТЗ по делото, както са посочени и задължения по търговски сделки и към свързани лица.

 За публичните задължения на дружеството са били наложени обезпечителни мерки с постановления изх. № С 180022-022-0007154/15.02.2018г., изх. № С 180022-022-0065708/14.09.2018г., изх. № С 180022-023-0002963/15.08.2018г., изх. № С 180022-023-0002963/10.10.2018г., изх. № С 53-00-2967/11.10.2018г. и изх. № 53-00-2967/19.11.2018г. Няма започнато принудително изпълнение по реда на ДОПК.

Съгласно заключението на изслушаната съдебна финансово-икономическа експертиза, не може да се установи дали  задълженията на молителя са  осчетоводени. Вещото лице по делото е работило въз основа на изготвените  годишни финансови отчети и междинен баланс към 30.09.2018г. (последния без отчет за приходите и разходите), като  за 2018г. е заявен за обявяване съкратен баланс  (без отчет за приходите и разходите) по чл. 19, ал. 3 от ЗСч, съгласно заявление обр. Г2 вх.№ 20190628160317. Заявлението  е било подадено от счетоводител, а годишният финансов отчет не е бил   подписан от управителя на дружеството. Поради непредставянето на аналитични разшифровки на счетоводно отразените задължения на молителя към 31.12.2018г. към свои контрагенти на вещото лице, както и поради това, че представеният в търговския регистър баланс е в съкратен вариант, без индивидуализация на задълженията, отговор на въпроса как са били отразени в счетоводните регистри задълженията не е можело да бъде даден, но отчетените дългосрочни и краткосрочни задължения към 31.12.2018г. са били 4 454 хил. лева, а само краткосрочните, съответно дългосрочните  – 3 408 хил. лева и 1 046 хил. лева. Краткотрайните активи са били 3 283 хил. лева.

Не се установява осчетоводяване към 31.12.2018г. на публичните задължения.

Съгласно заключението на вещото лице по съдебната експертиза, съобразило размера на краткосрочните  задължения по баланса към 31.12.2018г. и краткотрайните активи, но и обстоятелството, че не се установява дали сумата от 1 046 хил. лева е действително дългосрочна за период от повече от една година, към 31.12.2018г. коефициентът на обща ликвидност, като показател за способността на дружеството - молител да извършва своите текущи плащания към кредиторите, при общ норматив 1.00, е бил   0.7371,  както и коефициентите на бърза ликвидност, на незабавна ликвидност и на абсолютна ликвидност са били съответно 0.0.4546, 0.0040 и 0.0040 (под норма). При прибавяне и на публичните задължения към 31.12.2018г., за които не се установява да са дългосрочни и осчетоводени, коефициентът на обща ликвидност би бил  значително под 0.7371.

Също съгласно заключението на вещото лице, при общо норматив коефициент 0.33 за финансова автономност, като показател за способността да посреща дълготрайните си задължения, към 31.12.2018г. коефициентът на финансова автономност на дружеството е бил отрицателна величина. Отрицателен е бил и реципрочният коефициент за финансова задлъжнялост. Дружеството е имало отрицателен финансов резултат и е било декапитализирано (с отрицателен нетен оборотен капитал), предполагащ недоверие от страна на кредиторите.

Към 31.12.2017г.,  коефициентът на обща ликвидност на молителя е бил 2.1248, към 31.12.2016г. – 9. 0374, а към 31.12.2015г. – 23.8333.       

От 31.12.2018г.  общата балансова стойност на всички активи на дружеството не е била достатъчна за покриване на задълженията на дружеството. Краткосрочните и дългосрочни задължения са били повече от краткотрайните и дълготрайни активи.

Не се установяват частни държавни вземания към молителя или такива по трудови правоотношения.  

За дружеството не се установява към датата на приключване на устните състезания по делото да разполага с пари или ликвидно имущество, чрез които да се покрият началните разноски за производство по несъстоятелност, съответно на текущото възнаграждение на временния синдик и очакваните разноски по несъстоятелността.

По баланса към 31.12.2018г. са отчетени като налични 18 хил. лева,  но не се установява съществуването на такава сума понастоящем на каса, съответно съществуването на суми по банкови сметки на молителя.

Не се установяват ликвидни стоки в наличност.

Същевременно след 01.02.2018г. дружеството не разполага с моторни превозни средства (така писмо изх. № 433200-18098/15.02.2019г. и  изх. № 433200-80594/25.07.2019г. на МВР, СДВР, Отдел “Пътна полиция“), както и липсват вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на молителя в Службата по вписванията, Агенция по вписванията при Министерство на правосъдието (така писмо изх. № 1112 от 05.03.2019г. и  изх. № 3 919 от 07.04.2019г. на Служба по вписванията).

След дадените указания от съда в открито съдебно заседание на 13.08.2019г. за внасяне по сметка на Софийски градски съд в двуседмичен срок на сума от 3 000 лева, необходими за покриване на първоначалните разноски в производството по несъстоятелност по чл. 629б, ал. 1 от ТЗ, такива разноски не са били привнесени нито от молителя, като длъжник, нито от кредитор. Определението е било вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ на 13.08.2019г.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 607а, ал. 1 от ТЗ, производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен.

Неплатежоспособността е обективно състояние, в което изпада търговец, когато не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на търговеца или задължение по частно държавно вземане, както и задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко 1/3 от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от 2 месеца  (чл. 608, ал. 1 от ТЗ).

В случая, въз основа на установеното от фактическа страна, следва да се направи извод, че  молителят е неплатежоспособен.

Към датата на приключване на устните състезания по делото дружеството има изискуеми задължения по търговски сделки, както и парични публичноправни задължения към държавата. Тези задължения не са  изпълнени, което предполага неплатежоспособност (чл. 608, ал. 3, изр. 1 от ТЗ). Няма събрани доказателства и обстоятелства, които да сочат на финансово-икономическото състояние на длъжника, при което той да може да изпълни задълженията - краткотрайните активи на дружеството да са достатъчни за покриване на краткосрочните му задължения.

Като начална дата на неплатежоспособността следва да бъде определена датата 31.12.2018г.

След тази дата молителят   не е могъл да покрива краткосрочните си задължения с наличните краткотрайни активи. Съгласно установеното финансово състояние на дружеството към 31.12.2018г.,  коефициентът на обща ликвидност е бил под характерната стойност 1 (неоспорвана като  съответно приложима), което е било и за останалите коефициенти за ликвидност, дружеството е имало отрицателен нетен оборотен (работен) капитал,  финансовият резултат от обичайната дейност е бил загуба, както и под общата норма са били коефициентът на финансова автономност и реципрочният коефициент на финансова задлъжнялост.  По правило коефициентът на обща ликвидност, като съотношение на всички краткотрайни активи към краткосрочните пасиви (задължения), е основен показател за състояние на неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му (така Решение № 71 от 30.04.2015г. по т.д. № 4254/2013г. на ВКС, ТК, І т.о.). След 31.12.2018г.  икономическото състояние на молителя е било трайно влошено – оттогава всички относими към финансово-икономическото му състояние показатели са  под норма, което е и понастоящем. Затрудненията на молителя не са временни, нито той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност на интересите на кредиторите (чл. 631 от ТЗ).

Без значение е дали след 31.12.2018г. от молителя  са извършвани плащания, съответно кога са извършени последните плащания. Съгласно разпоредбата на чл. 608, ал. 3, изр. 2 от ТЗ, спиране на плащанията, като обстоятелство, предполагащо неплатежоспособност, е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори. Както вече се посочи, неплатежоспособността е обективна невъзможност на търговеца да изпълнява задълженията си – спиране на плащанията, което се дължи на липса на краткотрайни активи с достатъчна степен на ликвидност, които са достатъчни за покриване на краткосрочните задължения. В този смисъл са Решение № 115 от 25.06.2010г. по т.д. № 169/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,  Решение № 33 от 07.09.2010г. по т.д. № 915/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 90 от 20.07.2012г. по т.д. № 1152/2011г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 153 от 23.12.2010г. по т.д. № 255/2010г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 202 от 10.01.2014г. по т.д. № 1453/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 56 от 10.09.2014г. по т.д. № 3057/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 13 от 23.06.2015г. по т.д. № 2435/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др. Извършването  на плащания към отделни кредитори не води до извода, че не е налице състояние на неплатежоспособност, ако от обективен финансово-икономически анализ на предприятието се установи, че дружеството не е било в състояние да изпълни задълженията си.

Посочената от молителя начална дата на неплатежоспособността – 01.02.2019г. (съгласно изложените в молбата по чл. 625 от ГПК обстоятелства, независимо от допуснатата техническа грешка в петитума на молбата с посочване датата 01.02.2018г.), не обвързва съда - неплатежоспособността трябва да бъде определена съобразно обективни критерии, сочещи действителното изпадане на търговеца в това състояние (така и Решение № 140 от 28.12.2015г. по т.д. № 3682/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.).

Не би могло да се определи дата на неплатежоспособност на молителя преди 31.12.2018г.  По делото са събрани доказателства за финансово-икономическото състояние на предприятието на молителя,  които установяват коефициент  на обща ликвидност на дружеството към 31.12.2017г., 31.12.2016г. и 31.12.2015г. над 1. Съгласно трайно установената съдебна практика, коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост сочат на възможна неплатежоспособност в бъдеще, а за близък до 1 се приема размер на коефициента за обща ликвидност, който е 0.91-0.92 и нагоре (така Решение № 202 от 10.01.2014г. по т.д. № 1453/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и Решение № 1 от 22.06.2015г. по т.д. № 2435/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.).

В заключението на вещото лице по делото се съдържат данни и за свръхзадълженост на дружеството от 31.12.2018г., но  съдът  не се произнася по обстоятелства по чл. 742, ал. 1, вр. чл. 607а, ал. 2 от ТЗ, тъй като те не са въведени като основание за откриване на производство по несъстоятелност от  молителя.  Съгласно възприетото по Решение № 174 от 05.12.2011г. по т.д. № 567/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,  Решение № 188 от 04.12.2012г. по т.д. № 323/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др., основанията, с които съдът е обвързан, в съответствие с принципа на диспозитивното начало, са неплатежоспособност или свръхзадълженост съгласно чл. 607а от ТЗ.         

Съгласно възприетото от фактическа страна, наличното ликвидно имущество на длъжника не е достатъчно  за покриване  на началните разноски в производството по несъстоятелност.  Разноските за несъстоятелността, определени от съда на 3 000 лева, не са били предплатени по реда на чл. 629б от ТЗ, въпреки дадената от съда възможност с определението от 13.08.2019г.

Предвид всички тези обстоятелства съдът следва да обяви неплатежоспособността на молителя - длъжник, да определи началната й дата, да открие производство по несъстоятелност, да допусне (постанови) обезпечение чрез налагане на запор и възбрана, но и да постанови прекратяване дейността на предприятието на длъжника, да обяви длъжника в несъстоятелност и да спре производството по реда на чл. 632, ал. 1, вр. чл. 710 от ТЗ.

На длъжника и кредиторите следва да бъде указано, че  спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението,  ако бъде удостоверено, че е налице достатъчно имущество или ако бъде депозирана по сметка на Софийски градски съд сумата, необходима за предплащане на първоначалните разноски по несъстоятелността от 3 000 лева (чл. 632, ал. 2 от ТЗ). Ако в този срок не бъде поискано възобновяване  на производството, съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър (чл. 632, ал. 4 от ТЗ).

На основание чл. 620, ал. 1 от ТЗ в тежест на длъжника следва да бъдат възложени разноските от 250 лева държавна такса по молбата по чл. 625 от ТЗ и 800 лева от разноските за експертиза. Сумата ще бъде събрана от масата на несъстоятелността, ако производството по делото бъде възобновено.

Воден от горното съдът

           

 

                                               Р Е Ш И:

 

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „А.Т.“ ООД, с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление ***, и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА  на 31.12.2018г.

         ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „А.Т.“ ООД, с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление ***.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „А.Т.“ ООД, с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление ***.             ОБЯВЯВА в несъстоятелност „А.Т.“ ООД, с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление ***.

ПОСТАНОВЯВА възбрана и запор върху имуществото на „А.Т.“ ООД, с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление ***.

         СПИРА производството по т.д.н. № 223/2019г. на Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав .

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако бъде удостоверено, че е налице достатъчно имущество или ако бъде депозирана по сметка на Софийски градски съд сумата, необходима за предплащане на първоначалните разноски по несъстоятелността от 3 000 лева.

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в едногодишен срок от вписването на решението за спиране на производството по несъстоятелност не бъде поискано неговото възобновяване, съдът ще прекрати същото и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър.

УКАЗВА на длъжника, че за заличаването му в търговския регистър следва да бъде изпълнено задължението  за предаване на разплащателните ведомости по чл. 5, ал. 10 от КСО от дружеството.

ОСЪЖДА „А.Т.“ ООД, с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на сметка на Софийски градски съд сумата от 1 050 лева (хиляда и петдесет лева)  разноски по делото. 

Решението подлежи на вписване в търговския регистър, съгласно чл. 622, вр. чл. 624 от  ТЗ.

         Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията на основание чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ, за вписване в търговския регистър.

         Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър, включително от лицата по чл. 613а, ал. 2 от ТЗ.

 

 

 

                                                                       СЪДИЯ: