Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали,
20.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание на двадесет и пети
февруари през две хиляди и двадесета година
в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мелиха Халил като разгледа докладваното от съдия Шефки
адм. дело №355
по описа за 2019 г. на КАС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІХ
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по жалба от „Б.“
ЕООД, ***, ЕИК ***, подадена чрез адв.Ч., срещу Ревизионен
акт № Р-16000918007357-091-001/20.06.2019 г., издаден от органи по приходите при
ТД на НАП – Пловдив, в частта му, касаеща допълнително
начислен ДДС, в размер на *** лв. и лихви, в размер на *** лв., потвърден с Решение
№512/05.09.2019 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
- Пловдив при ЦУ на НАП. В жалбата се твърди незаконосъобразност на РА в оспорената
му част, като постановен в противоречие със събраните доказателства и при неправилно
приложение на материалния закон. Жалбоподателят оспорва изводите на ревизиращите
органи за наличие на предпоставките за прилагане на особения ред за извършване на
ревизията, установен в чл.122 ДОПК. Счита, че инвентаризацията, извършена от органите
по приходите е непълна и неточна и не установява действителната наличност на стоки
в обекта на проверка. Предвид предлаганите в обекта около 3000 артикула твърди,
че е невъзможно в рамките на 5 часа, да бъде извършена коректна инвентаризация, както и че при извършване на последната
не са били взети предвид, получените и продадени стоки в периода 27.09.2018 г. – 30.09.2018 г. Иска отмяна на оспорения
ревизионен акт. Претендира направените по делото разноски, съгласно представен списък
на разноските. В с.з., и в писмено становище, чрез процесуалния си представител,
поддържа жалбата и излага допълнителни съображения за необоснованост на оспорения
акт, тъй като в хода на ревизионното производство не били взети предвид представените
описи на налични стоки, включени в счетоводните
записи на дружеството.
Ответникът – директор на Дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика", Пловдив при Централно управление
на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител - юрк. Я., намира жалбата за неоснователна. Сочи правилно приложение
на особения ред за облагане по чл.122-124 ДОПК, поради това, че счетоводството на
дружеството не е водено на аналитично ниво. Счита, че стойността на стоките, продадени
в периода 27.09.2018 г. – 30.09.2018 г. е незначителна и не би повлияла на крайния
резултат от ревизията. Намира оспорения ревизионен акт за законосъобразен, по съображенията,
изложени в него, както и в потвърждаващото го решение на директора на Дирекция
"ОДОП", гр. Пловдив. Претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен съобразно Наредба №1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът,
като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните,
приема за установено следното:
Със
Заповед за възлагане на ревизия № Р-
16000918007357-020-001 / 30.11.2018 г.,
издадена от началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК,
е възложено извършване на данъчна ревизия на „Б.“ ЕООД, ***, с обхват: установяване
на задълженията за Корпоративен данък, за периода 01.01.2014
г. - 31.12.2017 г., както и задълженията за Данък върху добавената стойност, за
периода 01.01.2014 г. – 30.09.2018 г. Срокът за извършване
на ревизията е продължен със Заповед № Р-16000918007357-020-002
/ 11.03.2019 г., издадена от горния орган по приходите. Заповедите са подписани
с квалифициран електронен подпис и надлежно връчени на ревизираното лице.
В
хода на ревизионното производство е съставен Ревизионен доклад /РД/№ Р-16000918007357-092-001/23.05.2019
г., връчен на адресата на 27.05.2019 г. Въз основа на РД е издаден и Ревизионен
акт №Р-16000918007357-091-001/20.06.2019 г., с който на дружеството са определени
за довнасяне данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО, от които: допълнително начислен
ДДС в размер на *** лв. и лихви в размер на *** лв., както и допълнително установен
корпоративен данък в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв., като
предмет на настоящото производство е РА, в частта относно допълнително начисления ДДС, ведно с лихвите към него.
С
Решение №512/05.09.2019 г., директорът на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив е потвърдил
ревизионния акт относно определените задължения по ЗДДС и го отменил в частта на допълнително установените задължения по ЗКПО.
В
хода на ревизионното производство са направени следните относими
към предмета на делото констатации:
Според
отразеното в констативната част на РД, през ревизирания период „Б.“ ЕООД е с основна
дейност – търговия на дребно ***, извършвана в собствен обект - аптека в ***. След анализ на събраните
документи е прието, че са налице обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК – водената от дружеството счетоводна отчетност, не дава представа
за реално заприходените количества закупени стоки по видове
артикули, а не само като обща стойност за съответния месец, поради това, че в счетоводството на ревизираното лице не
се води подробен аналитичен счетоводен регистър към сметка 304 – Стоки, през нито
един от ревизираните периоди. Представените от РЛ инвентаризационни описи са приети
за извънсчетоводна снимка на наличните стоки. В тази връзка, на
15.04.2019 г., дружеството
е уведомено, на основание чл.124, ал.1 ДОПК, че основата
за облагане с ДДС за ревизирания период ще бъде определена по реда, предвиден в чл.122 от
ДОПК, като е указан срок за представяне на доказателства и
вземане на становище. Във връзка с това уведомление, РЛ не е взело становище и не е представило доказателства. Връчени са и уведомления по чл.17 ДОПК, както и ИПДПОЗЛ за деклариране на
имуществото, на основание чл.124, ал.3 ДОПК. Представена
е декларации по чл.124 ал.3 ДОПК за извършваната от дружеството дейност, както
и имущественото му състояние през ревизирания период.
След анализ на събраните в хода на ревизията документи
и получената информация от ИПДПОЗЛ, ИПДПОТЛ, ИИНП и констатациите, описани в ревизионния
доклад, са
установени допълнителни задължения за ДДС, по следните съображения:
На 27.09.2018 г. е извършена
инвентаризация на наличните стоки в обекта на „Б." ЕООД, за която е съставен
протокол № 11-160918099629-073-001 от 22.10.2018 г., и са приложени седем броя описи за намерените
стоки - лекарствени средства. При инвентаризацията са установени налични стоки на
обща стойност *** лв., към 27.09.2018 г.
Във връзка с извършената инвентаризация, на РЛ е връчено ИПДПОЗЛ № ***/ *** г., с което са
изискани аналитична справка (по артикули) към 27.09.2018 г. на счетоводната сметка
304 - Стоки в табличен вид, съдържаща данни за наименование на материала, количество,
мярка, доставна цена, обща стойност; оборотна ведомост
и главна книга към 30.09.2018 г. На
18.10.2018 г., РЛ е представило оборотна ведомост за периода от 01.01.2018 г. до 30.09.2018 г., на сметка 304 – Стоки, както и
писмено обяснение, че не може да представи справка към 27.09.2018 г., тъй като месецът
се приключва на 30.09.2018 г. От приложените счетоводни документи е установена обща
наличност на стоки по счетоводни данни към 30.09.2018 г., на стойност *** лв. Направена
е констатация, че е налице разминаване на наличностите на стоки между данните от
направената инвентаризация и представените счетоводни данни. Установена е разлика
на стойност *** лв. /*** лв. – *** лв./, представляваща липса на стоки. Прието е,
че не е начислен ДДС, съгласно изискванията на чл.79, ал.1 ЗДДС, поради установената
за месец септември 2018 г. липса на стоки,
в размер на *** лв., която не била осчетоводена от ревизираното лице. Установената
разлика в размер на *** лв. между счетоводната наличност на стоки към
30.09.2018 г. и стойността на намерените стоки при инвентаризацията, извършена на
27.09.2018 г., е приета за данъчна основа на стойността на липсващите стоки. Приложен
е чл. 79, ал. 1 от ЗДДС и е начислен ДДС за м. септември 2018 г., в размер на *** лв.,
по реда на чл. 67, ал. 1 от ЗДДС, като данъчната основа е умножена по ставката
на данъка. По отношение на възраженията, че при извършване
на ревизията не били взети предвид получените и продадени стоки в периода 27.09.2018 г. – 30.09.2018 г., решаващият орган
приел, че определеният при ревизията резултат е в полза на ревизираното дружество,
и предвид разпоредбата на чл.155, ал.8 ДОПК, задълженията не могат да бъдат увеличени.
В тази връзка е посочено, че наличността по счетоводна сметка 304 - Стоки представлява
отчетната стойност на наличните стоки по покупни следнопретеглени
цени, а стойностите на описаните стоки са по продажни такива. За да се извърши съпоставка
на съотносими данни следва от стойността на наличните
стоки по инвентаризационен опис да се намали ДДС и надценката. Прието е, че стойността
на стоките от инвентаризационните описи, намалена с ДДС, в размер на *** лв. и без
надценката в размер на *** лв., възлиза на
*** лв. От своя страна, за да се изчисли
стойността на наличните стоки по счетоводни данни към 27.09.2018 г., следва стойността
на наличните стоки по счетоводни данни към 30.09.2018 г. - *** лв., да се намали със стойността на закупените стоки
и да се увеличи със стойността на извършените продажби, за периода
27.09.-30.09.2018 г. Според подадените данни в дневниците за покупки за м.09.2018.
г., за посочения период били закупени стоки на стойност *** лв., без ДДС. Общият
размер на продажбите за периода 27.09-30.09.2018 г. бил *** лв. /без ДДС и надценката
от 11,03%/. Или, към 27.09.2018 г. стойността по счетоводни данни следвало да е
*** лв. (*** - *** + ***). При така приетото, разликата между счетоводната наличност
на стоки към 27.09.2018 г. и стойността на намерените стоки при инвентаризацията
е посочено че е *** лв. /*** лв. - *** лв./, която сума е приета за данъчна основа на липсващите стоки към
27.09.2018 г., а дължимият ДДС е в размер на *** лв.
Според заключението на вещото
лице по назначената ССчЕ, воденото от дружеството счетоводство
дава информация за движението на стоките по видове и артикули в количествено и стойностно
отношение, към приключване на всеки отчетен период, обхванат от ревизията. За периода
27.09.2018 – 30.09.2018 г. в обекта са получени стоки на стойност *** лв.,
без ДДС и са продадени стоки на обща стойност с ДДС и печалба в размер на *** лв.,
с балансова стойност *** лв. Стойността на наличните стоки по счетоводни данни към
27.09.2018 г. е *** лв., без ДДС и надценка. Продажбите през НЗОК, в периода
27.09.2018 г. – 29.09.2018 г. са на стойност *** лв. В периода 01.09.2018 г. –
30.09.2018 г. на ДМСГД са предадени и фактурирани стоки на обща стойност с ДДС и
печалба – *** лв. и балансова стойност – *** лв. За времето от 10 часа до 15 ч.
на 27.09.2018 г. са регистрирани продажби на стойност *** лв. през НЗОК и *** лв. - от свободна продажба. Към
27.09.2018 г. аптеката предлага 2 729 вида стоки. В заключението си, вещото
лице сочи, че не било възможно установяването на стоките, които не били в наличност
в момента на извършване на проверката тъй като описанието им в инвентаризационните
описи от 27.09.2018 г., не позволявало идентифицирането им по инвентаризационния
опис от 30.09.2018 г.
С
оглед на така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в
срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК и след осъществен административен контрол. В оспорената
му част, ревизионният акт е потвърден с Решение №512/05.09.2019 г. на директора
на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
При извършената
служебна проверка на законосъобразността на оспорения акт, съгласно разпоредбата
на чл. 168 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдът установи,
че същия е валиден административен акт, издаден след провеждане на ревизия, възложена
от надлежно оправомощен административен орган и в определения
от него срок. РА е издаден от компетентни органи и определя данъчни задължения за
периода, за който е възложена ревизията. В съдържанието на ревизионния акт, както
и на РД е отразено, че са издадени чрез информационна система "Контрол"
като електронен документ, подписан с електронен подпис. Представянето на електронните
документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо, по силата
на чл. 184, ал.1 от ГПК, вр.§ 2 от ДР на ДОПК. Същите
са предоставени и на електронен носител, поради което съдът намира, че обжалвания
ревизионен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.
Не
се установиха допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила при издаването на оспорения акт.
Последният е постановен в рамките на законоустановените
срокове и в съответствие с изискванията на разпоредбата на чл. 120 от ДОПК, относно
формата и съдържанието му.
Съдът намира, че органът по приходите правилно е констатирал наличие
на обстоятелство по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК, предвид липсата на подробен аналитичен
счетоводен регистър към сметка 304 – Стоки, за ревизирания период. В тази връзка, съдът намира за необосновани
и констатациите на вещото за наличие на такъв регистър към 30.09.2018 г., тъй като
аналитичен счетоводен регистър към сметка 304 – Стоки, не е представен по делото.
Приложеният на л.541-622 от делото документ представлява оборотна ведомост на сметка
304 – Стоки, за периода от 01.01.2018 г. до
30.09.2018 г. и не позволява установяване
на редовното заприхождаване на закупените стоки на аналитично
ниво, въз основа на първични документи, както и редовното изписване при продажбата
на всеки вид стока, за да може надеждно да се съпоставят приходите с разходите, поради което е налице хипотезата
на чл.122, ал.1, т.4 ДОПК. В тази връзка, неоснователни
и недоказани са възраженията на жалбоподателя за липса на предпоставките за прилагане
на особения процесуален ред и определяне на данъчната основа и дължимия данък по
реда на чл.122, ал.2
ДОПК. На ревизираното лице е изпратено
и уведомление чл. 124 от ДПОК, с което е било известено, че данъчната основа, във
връзка с определяне на данъчните му задължения, ще бъде определена по реда на чл.
122 от ДОПК.
Съгласно
чл.79, ал.1 ЗДДС, регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на
степента на използване за независима икономическа дейност, е приспаднало данъчен
кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, при унищожаване, установяване
на липси или при бракуване на стоката начислява и дължи данък в размер на ползвания
данъчен кредит.
В
процесния случай в хода на ревизията приходните органи
са извършили инвентаризация в търговския обект – аптека, чрез фактическо преброяване, като са установили и описали
налични стоки по вид, количество, вид на опаковката, единична цена и обща стойност.
Съставен е Протокол за инвентаризация
на МЗ сер. *** №*** от *** г. и инвентаризационни
описи, от които се установява, че към 27.09.2018 г., фактическата наличност на материални
запаси е на стойност *** лв., по продажни цени. Констатирана
е разлика между фактическата наличност на стоките към 27.09.2018 г. и данните по
оборотната ведомост към 30.09.2018 г., в размер на *** лв. Прието е, че се касае
за липсващи стоки на горната стойност, като сумата в размер на *** лв. е обложена
на основание чл.79, ал.1 ЗДДС.
По
делото няма спор, че за придобитите от жалбоподателя стоки е ползвано право на данъчен
кредит. Няма данни стоките да са били използвани за последващи
облагаеми доставки. Въпреки, че съставеният Протокол за инвентаризация на материални запаси
сер. ***
№*** от
*** г., е подписан
от представляващия дружеството със забележка «не съм съгласна с описаните наличности», нито в хода на административното
производство по оспорване на РА, нито пред настоящата инстанция са наведени
конкретни доводи, респ. представени доказателства,
че стоки на стойност
над *** лв.
са били физически налични при търговеца
и той не се е разпоредил с тях. Не е посочено и мястото, където са били съхранявани тези материални запаси. По горните съображения, поради установената
за м.септември 2018 г. липса на стоки, която не
е надлежно осчетоводена от ревизираното лице, съдът намира, че правилно е приложен режимът на корекция
по чл.79, ал.1 ЗДДС.
Неприложима
в случая е и нормата на чл. 80, ал. 2, т. 5 от ЗДДС, регламентираща хипотези, в
които не се извършват корекции при брак поради изтичане срока на годност/трайност,
определен съгласно изискванията на нормативен акт. В тази връзка, в хода на ревизията
са били представени протоколи за
бракуване на материални запаси, съставени на: 30.07.2014 г; 30.11.2015 г.; 28.12.2015
г.; 30.01.2016 г.; 30.11.2016 г.; 30.12.2016 г.; 30.11.2017 г.; 31.08.2018 г. и
07.09.2018 г. Във всички протоколи, като причини за бракуването на стоките на обща стойност
*** лв., комисията е посочила - нарушена цялост на опаковката,
изтекло съдържание, изтекъл срок на годност, като е предложила използваемите
материали да се унищожат, а почистващите препарати
и дезинфектанти да се използват за
почистване на работните места. При така описаните
причини за бракуване на стоките, не става ясно, дали всички посочени в протоколите
стоки са едновременно с нарушена цялост
на опаковката, изтекло съдържание
и изтекъл срок на годност, или
част от тях са с изтекъл срок на годност, а друга част - с нарушена цялост на опаковката
или изтекло съдържание. Точното описание на стоките с изтекъл срок на годност е
от съществено значение, тъй като за да се приложи правилото на чл. 80, ал. 2, т.
5 от ЗДДС, следва стоките да са с изтекъл срок на годност, като последното правило
е неприложима по отношение на стоки, които са с нарушена цялост на опаковката или
изтекло съдържание. На следващо място, описанието на стоките в протоколите за бракуване
на МЗ не позволяват извършване на проверка за датата на изтичане на срока на годност
и дали към момента на бракуване, определеният срок на годност действително е изтекъл.
Липсват доказателства и за предаването на бракуваните стоки за унищожаване, съобразно
реда, предвиден в чл.5 от Наредба № 28 от
14.12.2000 г. за условията и реда за унищожаването, преработването или използването
за други цели на лекарствата, за стоките, описани в протоколите, съставени на: 30.07.2014 г; 30.11.2015 г.; 28.12.2015 г.; 30.01.2016 г.; 30.11.2016 г.; 30.12.2016
г. и 30.11.2017 г., респ. Наредба №
4 от 16.05.2018 г. за условията и реда за унищожаването,
преработването или използването за други цели на лекарствените продукти, за стоките,
описани в протоколите, съставени 31.08.2018 г. и 07.09.2018 г. В последните
е уреден специален ред за унищожаване на стоки с изтекъл срок на годност, предвиждащ предаването
им на
търговците на едро, вносителите
и производителите с приемо-предавателен протокол, по един
за всяка от двете страни, които се задължават да го съхраняват за срок три години.
Такъв протокол в случая не е представен.
От
своя страна, за да е налице изключението по чл. 80, ал. 2, т. 5 от ЗДДС, и по отношение
на липсващите стоки да не следва да се начислява
и дължи данък, в размер на приспаднатия данъчен кредит, в тежест на търговеца е
да докаже, че са били налице посочените обстоятелства, а именно, че стоките са били
бракувани поради изтичане на срока им на годност/трайност, а в случая тези обстоятелства
не са установени, поради което е приложима нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗДДС.
Неправилно обаче е определен размерът на дължимия ДДС. В случая, установената
разлика в размер на *** лв. е между счетоводната наличност на стоки към
30.09.2018 г. и стойността на намерените стоки при инвентаризацията, извършена на
27.09.2018 г. Т.е, при определянето на данъка не са взети предвид стоките, получени и продадени
от РЛ в периода 27.09.2018 г. –
30.09.2018 г. Въпреки че от РЛ е изискана информация за счетоводната наличност към
27.09.2018г., и такава не е била представена, това не освобождава органа по приходите
да установи действителния размер на дължимия данък по съпоставими данни и към точно
определена дата.
Според
заключението на в.л., което съдът кредитира в тази му част, като компетентно и неоспорено
от страните относно следващата констатация, стойността на наличните стоки по счетоводни
данни към 27.09.2018 г. е *** лв., без ДДС
и надценка. За да стигне до този извод, вещото лице е взело предвид както
спецификата при доставката и предаването на търгуваните стоки, така и всички налични
при търговеца документи. Сумата на продадените стоки е установена на база приложени
по делото дневни финансови отчети за
27.09.2018 г., 28.09.2018 г. и
29.09.2018 г.; спецификации за отпуснатите лекарствени продукти, медицински
изделия и диетични храни, заплащани напълно или частично от НЗОК, продадени през
НЗОК и нефактурирани в периода от 01.09.2018 г. до 27.09.2018 г.
От
своя страна, за да се извърши съпоставка на относими данни,
следва от стойността на наличните стоки по инвентаризационен опис – *** лв., описани
по продажна стойност, да се намали съответния ДДС в размер на *** лв., както и надценката
в размер на *** лв. /11,03%/. Или, стойността на наличните стоки без ДДС и надценка,
възлиза на *** лв. /*** – /*** + *** лв.//. При така установеното по делото, разликата
между счетоводната наличност на стоки към 27.09.2018 г. и стойността на намерените
стоки при инвентаризацията е *** лв. /***
лв. -
*** лв./, която сума е данъчната основа на липсващите стоки към 27.09.2018 г. Дължимият
за горната сума ДДС /20%/ е в размер на *** лв., а законната лихва за периода от
16.10.2018 г. /на която дата данъкът е станал изискуем/, до 20.06.2019 г. - /датата
на издаване на ревизионния акт/, изчислена с помощта на ***, е в размер на *** лв.
Предвид
изложеното съдът намира жалбата за частично основателна, поради което оспореният
РА следва да бъде изменен, като вместо допълнително начисления ДДС в размер на
52 595,17 лв. и лихви, в размер на 3 623,51 лв., се определят задължения
за ДДС в размер на 49 864,67 лв., и лихва в размер на 3 435,42 лв.
При
този изход на спора, на основание чл. 161, ал.1 ДОПК, следва да се присъдят разноски
съобразно уважената, респективно отхвърлена част от жалбата. Жалбоподателят е направил
разноски в общ размер на 4 890 лв., от които: 50 лв. за държавна такса,
840 лв. възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение в размер на
4 000 лв., уговорено и изплатено, съгласно договор за правна защита и съдействие
от 13.09.2019 г. /на л.1251 от делото/. Съдът намира за основателно възражението
на ответната страна за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение. Съгласно
чл.36, ал.2 ЗА, размерът на адвокатското възнаграждение се определя в договор между
адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може
да бъде по-нисък от размера, предвиден в наредба на Висшия адвокатски съвет, за
съответния вид работа. В случая, минималният размер на адвокатското възнаграждение,
съгласно чл. 8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, възлиза на 2 217 лв. Упълномощеният адвокат
е осъществил процесуално представителство по делото, като се е явил на две от проведените
три съдебни заседания, видно от протоколите от о.с. з. на л. 1236-1240; л.1249 и
л.1303-1305 от делото. Предвид горното, както и фактическата и правна сложност на
делото, справедливо и обосновано е адвокатско възнаграждение в размер на
2 500 лв., поради което направените от жалбоподателя разноски са общо в размер
на 3 390 лв. Съобразно уважената част от жалбата, на жалбоподателя следва да
бъде присъдена сумата от 176 лв. Съобразно отхвърлената част от жалбата, на ответника
се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 2 102 лв., съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Ревизионен
акт № Р-16000918007357-091-001/20.06.2019 г., издаден от органи по приходите при
ТД на НАП – Пловдив, в частта му, касаеща допълнително
начислен ДДС, в размер на 52 595,17 лв. и лихви, в размер на 3 623,51
лв., потвърден с Решение №512/05.09.2019 г. на директора на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП, като се определят задължения за ДДС в размер на
49 864,67 лв., и лихва в размер на 3 435,42 лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Б.“ ЕООД, ***,
ЕИК ***, в останалата й част.
ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, да заплати в полза
на „Б.“ ЕООД, ***, ЕИК ***, разноски по делото
в размер на 176 лева.
ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, ***, ЕИК ***, да
заплати в полза на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"
гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, разноски по делото в размер на 2 101 лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
- дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: