РЕШЕНИЕ
№ 187
гр. Горна Оряховица, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Павлина Тонева
при участието на секретаря Ивелина Анг. Панова
като разгледа докладваното от Павлина Тонева Административно
наказателно дело № 20234120200236 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Т. Б. К. останал недоволен и чрез адв. И. С. И. от
ВТАК обжалва Наказателно постановление № **********/12.04.2023 г.,
издадено от Директора на Регионална дирекция по горите - Велико Търново, с
което на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите и чл. 53, ал. 1 и ал. 2
от Закона за административните нарушения и наказания му е наложено
административно наказание – глоба в размер на 300 лева (триста лева) за
нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите, във вр. с чл. 16, ал. 3 от
Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.
Поддържа, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като
нарушението не е доказано. Моли съда да отмени наказателното
постановление.
В съдебно чрез адв. И. жалбоподателят поддържа жалбата. Излага
съображения за недоказаност на административнонаказателното обвинение.
ДИРЕКТОРЪТ НА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ –
ВЕЛИКО ТЪРНОВО, представляван от юрисконсулт А. Ц., оспорва жалбата.
1
Счита, че не са допуснати процесуални нарушения при издаване на
обжалваното наказателно постановление, а от събраните по делото писмени и
гласни доказателства е безспорно установено извършеното от жалбоподателя
нарушение. Моли съда да потвърди наказателното постановление.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че жалбоподателят Т. Б. К. е вписан в
Регистъра за упражняване на частна лесовъдна практика, като притежава
Удостоверение № 6865/25.06.2012 г.
На 06.10.2022 г. С. К. К. и И. И. Б. – гл. инспектори в РДГ – Велико
Търново във връзка с постъпил сигнал извършили проверка в обект по чл. 206
от ЗГ – ЕТ „Т. – М. Д.“ гр. *********. При извършената проверка на дневника
за постъпила, преработена и експедирана дървесина инспекторите
установили, че на 25.09.2022 г. Т. К. – лесовъд на частна практика е издал
превозен билет № 8007/00246/25.09.2022 г. за доставка на 40 куб.метра дърва
за огрев – акация до склад на ЕТ „Т. – М. Д.“ гр. ****** При извършената
проверка на системата за видеонаблюдение е установено, че дървесината е
постъпила в обекта и е нарязана и нацепена. Същата е добита от ЧГТ – отдел
361, подотдел „г“ с к. № 40782.85.17, землище с. К., общ. П., съгласно
позволително за сеч № 0686/10.09.2022 г., издадено от инж. Б. Б. на „Б.“
ЕООД. При извършената проверка е установено, че превозен билет №
8007/00246/25.09.2022 г. е издаден на основание превозни билети №
8007/242/25.09.2022 г., № 8007/241/25.09.2022 г., № 8007/243/25.09.2022 г., №
8007/240/25.09.2022 г. и № 8007/244/25.09.2022 г., които не са прикрепени
към превозен билет № 8007/00246/25.09.2022 г. и не са открити в обекта по
чл. 206 от ЗГ – ЕТ „Т..“ гр.......... За извършената проверка бил съставен
Констативен протокол серия В № 009403/06.10.2022 г.
На 12.10.2022 г. И. Б. съставил против Т. Б. К. АУАН серия В № 008576,
с който констатирал, че на 25.09.2022 г. в РДГ – Велико Търново, координати:
ширина 43.26787083 и дължина 25.72219545 при издаване на последващ
2
превозен билет № 8007/00246/25.09.2022 г. по превозни билети №
8007/242/25.09.2022 г., № 8007/241/25.09.2022 г., № 8007/243/25.09.2022 г., №
8007/240/25.09.2022 г. и № 8007/244/25.09.2022 г. за претоварване на цялото
количество дървесина по превозните билети в размер на 40 пространствени
куб.метра дърва за горене от дървесен вид акация, не прилага превозни
билети № 8007/242/25.09.2022 г., № 8007/241/25.09.2022 г., №
8007/243/25.09.2022 г., № 8007/240/25.09.2022 г. и № 8007/244/25.09.2022 г., с
което е нарушил чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите, във вр. с чл. 16, ал. 3
от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии. Актът е предявен на К. същия ден за запознаване със
съдържанието и подписване. При предявяване на акта К. отразил, че
превозните билети в оригинален вид са прикрепени към последващия билет и
предадени на шофьора на транспортното средство. В срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН не са депозирани писмени възражения по акта.
На 12.04.2023 г. инж. Д. Д. П. – Директор на регионална дирекция по
горите – Велико Търново, след като разгледала актова преписка №
**********, съставения АУАН и Констативен протокол и превозните билети
издала против Т. Б. К. обжалваното Наказателно постановление №
**********/12.04.2023 г., с което на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за
горите, чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от Закона за административните нарушения и
наказания му наложила административно наказание – глоба в размер на 300
лева (триста лева) за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите, във
вр. с чл. 16, ал. 3 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии.
НП е връчено на К. на 19.04.2023 г. На 26.04.2023 г. К. депозирал жалба
против постановлението.
В хода на съдебното следствие актосъставителят И. Б. и свидетелят С.
К. потвърждават описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. Б. сочи, че
е съставил акта за това, че към момента на проверката, управителят на
фирмата купувач М. Д. не им е предоставил превозни билети на обекта по чл.
206, като казал, че само един билет е получил. При проверката Д. се обаждал
на някого и сам е написал, че билетите са в шофьора. В момента на превоза
не са извършвали проверка и не са търсили за проверка шофьора.
Свидетелят А. Д. А. потвърждава, че е превозил 40 пространствени
3
куб.метра дървесина на 25.09.2022 г. с товарен автомобил с рег. № ******,
съгласно превозен билет № 8007/00246/25092022/13945-446N7DB до склад на
ЕТ „Т. – М. Д.“ А. заявява, че не помни колко билета са му предоставени
тогава от горския за превозването на дървесината, но мисли, че били повече
от един. Предал билетите на получателя ЕТ „Т.“.
Свидетелят М. Д. е едноличен търговец с фирма ЕТ „Т.– М. Д.“. Твърди,
че шофьорът при докарване на камиона с дървата му е дал само един билет.
Ако му е бил дал други билети, щял да ги представи при проверката.
Горната фактическа обстановка се установи от съвкупната преценка на
показанията на свидетелите И. Б., С. К., А. А. и М. Д. и приетите по делото
писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи.
Жалбата е подадена чрез наказващия орган в срока по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление и е
изпратена до компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените
от административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 от ЗАНН, във вр. с чл. 14, ал. 2 от
НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е
длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото
закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на
неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, с оглед
разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ЗГ и Заповед РД-49-199/16.05.2011 г. на
Министъра на земеделието и храните /л. 35/, с оглед нормата на чл. 275, ал. 1,
т. 2 от ЗГ.
4
Спазени са императивните процесуални правила при издаването на
АУАН и НП - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно
разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че от съдържанието на
наказателното постановление не става ясно къде точно е мястото на
нарушението и посочването само на РДГ – Велико Търново и координати
води до неяснота, която ограничава правото му на защита.
От прочита на АУАН и НП е видно, че с изискуемата се от закона
конкретика са посочени времето, мястото на нарушението и обстоятелствата,
при които е установено, с което правото на защита на жалбоподателя е
гарантирано в пълна степен.
В конкретния случай административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 1-годишен
срок от извършване на нарушението, респективно - 3 месеца от открИ.е на
нарушителя. От своя страна обжалваното наказателното постановление е
издадено в законоустановения 6-месечен срок. Поради това са спазени всички
давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Настоящата инстанция приема, че административнонаказателното
обвинение не е доказано по категоричен и несъмнен начин, поради което при
издаване на наказателното постановление е допуснато неправилно
приложение на материалния закон.
В тежест на административнонаказващия орган е да ангажира такива
доказателства, които да обуславят единствено възможен и логичен извода, че
е безспорно установено, че е осъществен от обективна и субективна страна
състава на конкретното административно нарушение и че са налице
законовите предпоставки за ангажиране отговорността на сочения нарушител.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства са недостатъчни, за да
установят по несъмнен начин извършването на посоченото в наказателното
постановление административно нарушение.
5
Съгласно сочената като нарушена норма на чл. 16, ал. 3 от Наредба №
1/30.01.2012 г. в случаите, когато се претоварва или премества цялото
количество транспортирана или складирана дървесина, описана в старите
превозни билети или документи, доказващи законния й произход, в новия
превозен билет се описва претоварената дървесина или се посочват общото й
количество и брой, като старите превозни билети се прилагат към новия
превозен билет и също придружават дървесината до мястото на доставка. По
делото не е спорно, че превозни билети № 8007/242/25.09.2022 г., №
8007/241/25.09.2022 г., № 8007/243/25.09.2022 г., № 8007/240/25.09.2022 г. и
№ 8007/244/25.09.2022 г. и последващ превозен билет №
8007/00246/25.09.2022 г. са издадени от жалбоподателя. Не е установено
обаче, че при предоставяне на дървесината на превозвача тези билети не са
били също предоставени на това лице. От показанията на актосъставителя
Байчев и свидетеля К. се установява, че проверка по време на превоза не е
правена. Не е правена и проверка при предаването на стоката със
съпътстващите документи в склада на получателя й. Затова и не е може да се
счита за установена вината на Т. К. за реализирани на факти, които остават
недоказани.
От показанията на свидетеля А. Д. А., който е превозил 40
пространствени куб.метра дървесина на 25.09.2022 г. с товарен автомобил с
рег. № ВТ 1446 КХ, съгласно превозен билет № 8007/00246/25092022/13945-
446N7DB до склад на ЕТ „Т. – М. Д.“ се установява, че не помни колко
билета са му предоставени тогава от горския за превозването на дървесината,
но мисли, че били повече от един и е предал билетите на получателя ЕТ „Т.“.
Съдът дава вяра и кредитира показанията на А. в частта, в която сочи, че
горският му е предоставил повече от един билет за превозването на
дървесината, тъй като от една страна в тази част показанията му
потвърждават изявлението на жалбоподателя, отразено в АУАН серия В №
008576/12.04.2022 г., че превозните билети в оригинален вид са прикрепени
към последващия билет и предадени на шофьора на транспортното средство, а
от друга страна в тази част показанията му се подкрепят от показанията на
актосъставителя Байчев в частта, в която сочи, че при проверката М. Д. се
обаждал на някого и сам е написал, че билетите са в шофьора.
Недоказано се явява както твърдението на св. А. А., че е предал
6
първичните превозни билети заедно с последващия превозен билет на М. Д.,
така и твърдението на св. М. Д., че шофьорът /А./ при докарване на камиона с
дървата му е дал само един билет. В случая всяко едно от тези твърдения
може да бъде потвърдено или оборено единствено от показанията на другия
свидетел, което не е сторено. За всеки един от свидетелите може да се
приеме, че е заинтересован от изхода на делото, тъй като А. работи с
жалбоподателя, а Д. като ЕТ – обект по чл. 206 от ЗГ има задължение
съгласно чл. 15, ал. 3, изр. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии да съхранява превозните билети до
окончателната преработка на дървесината, но за срок не по – малко от три
години. Поради това остава недоказано какво се е случило с първичните
превозни билети след предаването им от жалбоподателя К. на шофьора А.,
който е превозил дървесината.
С оглед изложеното съдът приема, че в хода на съдебното следствие не
са събрани достатъчно доказателства, които по категоричен и несъмнен начин
да установят извършването на административно нарушение, за което е
ангажирана отговорността на сочения за нарушител, поради което
административнонаказателното обвинение е недоказано.
Поради това съдът приема, че при издаване на наказателното
постановление е допуснато неправилно приложение на материалния закон,
което обуславя отмяната на наказателното постановление като
незаконосъобразно.
При този изход на делото е неоснователна претенцията на въззиваемата
страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № **********/12.04.2023 г.,
издадено от Директора на Регионална дирекция по горите - Велико Търново, с
което на Т. Б. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***************, на
основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания е наложено
административно наказание – глоба в размер на 300 лева (триста лева) за
7
нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите, във вр. с чл. 16, ал. 3 от
Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14 дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
8