Р Е Ш Е Н И Е
Гр.Лом, 13 септември 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен
съд, гражданска колегия, трети състав, в публичното заседание на 20 юли 2021г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Боряна Александрова
при секретаря Росина Димитрова, изслуша докладваното
от съдията Александрова гр. дело № 975/2020г., и за да се произнесе
взе в предвид следното:
Предявена е
искова молба от “Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********* против Н.Н.Д., ЕГН ********** за приемане за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата от 387.11 лева, представляваща предоставени
и таксувани далекосъобщителни услуги по сключен договор за далекосъобщителни
услуги и лизингови вноски по договор за лизинг, както и законната лихва върху
сумата, начиная от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното
изплащане.
Твърди
се в исковата молба, че страните са свързани с облигационни правоотношения по
договор за мобилни услуги от 18.07.2016г. и договор за лизинг от същата дата.
Въз основа на договора за лизинг ответницата е следвало да заплаща една
първоначална лизингова вноска от 50 лева и 23 месечни лизингови вноски в размер
на по 7.09 лева, като те се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните
мобилни услуги. Въз основа на посочените договори абонатът е ползвал мобилни
услуги. Издадени са фактура № **********/05.08.2016г. за 46.29 лева, с която са
фактурирани суми за такса, лизингова вноска и ползвани услуги, фактура № **********
от 05.10.2016г. за 30.98 лева, с която са фактурирани суми за такса и лизингова
вноска , фактура № **********/05.09.2016г.
за 38.93 лева с вкл. ДДС и фактура ********** ОТ 05.12.2016Г., с която са
фактурирани суми за неустойки за предсрочното прекратяване на договорите и
предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски и се претендират 860.24 лева,
представляващи предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски за мобилно
устройство. Моли се искът да се уважи.
Исковете
са по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответникът чрез особения си
представител е подал отговор в срока по чл.131 ГПК, в който счита иска за
допустим и неоснователен, излага съображения за това.
При
преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните за
случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни
изводи:
Исковете
са частично основателни.
Доказва
се облигационното правоотношение между страните. Представен е договор за
мобилни услуги, сключен между Теленор / предишно наименование Космо България Мобайл
ЕАД/ и ответника на 18.07.2016г. , сключен между страните, надлежно подписан от ответника, поради което
обвързват съдоговорителите и се налага извод, че между тях е възникнала правна
връзка по повод предоставяне на далекосъобщителни услуги. Както е подписал и
договор за лизинг от 18.07.2016г. за временно и възмездно ползване на мобилен
телефон, според който лизингополучателят се задължава да заплати обща лизингова
цена в размер на 213.07 лева, на 23 броя лизингови вноски, всяка една в размер
на 7.09 лева. И този договор е двустранно подписан и обвързва страните по него.
Според чл.4, с подписване на договора лизингополучателят декларира и
потвърждава, че лизингодателят му предава устройството във вид, годен за
употреба, функционира изрядно и съответства напълно на договорените технически
характеристики и е комплектован с цялата документация. Следователно е налице
признание на ответницата, че е получила държането на лизинговата вещ и може да
я ползва в срока на договора.
Мобилният
оператор е издал общо четири процесни фактури, представени по делото, от чието
съдържание се установява какви точно суми и на какви основания са начислени за
плащане.
Що
се отнася до фактура № **********/05.12.2016г., с нея са начислени неустойки за
предсрочно прекратяване на договора и вноски за лизинг в общ размер на 141.80
лева. Като ищецът твърди, че поради
неплащане в срок на предходни вноски, договорът за мобилни услуги е прекратен и
неплатените лизингови вноски, чийто падеж не е настъпил, са станали предсрочно
изискуеми. Позовава се на чл.12 от ОУ, който дава правото лизингодателят да се
откаже от изпълнение на договора и/или да обяви месечните вноски за предсрочно
изискуеми, както и на чл.12, ал.2 ОУ, според която разпоредба месечните вноски
стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора за мобилни
услуги. Ищецът твърди, че договорите за мобилни услуги са прекратени и поради
това претендира предсрочно заплащане на всички лизингови вноски, чийто падеж не
е настъпил. Съдът намира, че такава клауза в ОУ е неравноправна и противоречи
на добрите нрави по смисъла на чл.26 ЗЗД, тъй като независимо, че лизингът
занапред повече няма да действа, лизингодателят може да претендира всички
лизингови вноски, оставащи до края на срока на договора. При положение, че
договорите за мобилни услуги са прекратени и клиентът не може да осъществява
разговори, явно е, че договорът за лизинг става за в бъдеще безпредметен,
доколкото предмет на лизинга е мобилен телефон. Ето защо ищецът не може да иска
въпреки това да му се заплатят вноските, чийто падеж не е настъпил, тъй като
ако ответникът ги заплати, той фактически няма да ползва мобилния апарат
/поради прекратен договор за мобилни услуги/, но от друга страна ще плати
лизинговите вноски за в бъдеще и така ищецът би се обогатил неоснователно. С
тези мотиви настоящият съдебен състав намира, че уговорката в ОУ за
предсрочната изискуемост на лизинговите вноски е неравноправна и в нарушение на
морала, поради което се явява и нищожна. По тази причина ответника не дължи
заплащане на предсрочно изискуеми лизингови вноски.
По
изложените съображения исковете са частично основателни. По фактура фактура №
**********/05.08.2016г. за 46.29 лева, с която са фактурирани суми за такса,
лизингова вноска и ползвани услуги, фактура № ********** от 05.10.2016г. за 30.98
лева, с която са фактурирани суми за такса и лизингова вноска , фактура № **********/05.09.2016г. за 38.93
лева с вкл. ДДС, , а по фактура № **********/05.12.2016г.
не се дължат суми. следователно се дължат общо 245.31 лева, сбор от сумите по трите
фактури, като за толкова е основателен и предявеният иск по чл.422 ГПК. Следва
решение, с което се приеме за установено, че ответника дължи 245.31 лева, ведно със законната лихва
от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до изплащането. В останалата си част
искът подлежи на отхвърляне.
С
оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски от 104.65 лева в
исковото производство и 43.10 лева в заповедното дело.
Така
мотивиран Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Н.Д., ЕГН **********,
че дължи на “Теленор
България“ ЕАД, ЕИК *********, сумата
от 245.31 лева /двеста четиридесет и пет лева и 31
стотинки/ главница с ДДС, дължима за ползвани мобилни услуги и лизингови вноски
по договор за мобилни услуги и договор за лизинг от 18.07.2016г., по фактури №
**********, ********* и **********, ведно със законната лихва от 15.04.2019г.
до окончателното изплащане, които вземания са присъдени със заповед за
изпълнение № 166/12.06.2019г. на РС- Сливница по ч.гр.дело № 313/2019г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 245.31 лева до целия
претендиран размер от 387.11 лева.
ОСЪЖДА Н.Н.Д., ЕГН ********** да
заплати на “Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********,
сумата от 385 лева разноски в заповедното производство
и сумата от 685 лв. разноски в исковото дело.
Решението
подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: