Р Е Ш Е Н И Е № 147
Гр.Сливница, 17.05.2017г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД СЛИВНИЦА, IV състав, в
открито съдебно заседание на седемнадесети май, през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Председател: Г. НИКОЛОВ
Съдебни заседатели:
Членове:
при
секретаря ЖАНЕТА БОЖИЛОВА и в присъствието на прокурора …………….. като разгледа
докладваното от съдията НЧХД дело № 274 по описа за 2016 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.247
ал. 1 т. 2 и следващите от НПК.
Делото
е образувано въз основа на тъжба от Д.Л.Л., против Р.М.С., с която се
претендира същия да бъде признат за виновен в извършено престъпление по чл. 130
ал. 1 от НК извършено на 12.02.2016г. около 23.00 часа в град Сливница.
Предявява граждански иск в размер на 5000 лева за претърпени неимуществени
вреди.
В съдебно заседание частният тъжител се
явява лично с и с повереникът си адв. Н.К.от АК – П., като поддържа тъжбата и
предявеният граждански иск и ангажира доказателства.
Подсъдимият, редовно уведомен се явява
лично в съдебното заседание, заедно със своя защитник – адв. Е.Н.от САК, който
оспорва тъжбата. Същия не ангажира доказателства в хода на производството,
излага съображения за недоказаност на обвинението и претендира постановяване на
оправдателна присъда.
Районен съд град Сливница, след като
обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
На
12.02.2016г. около 22.30 часа, пострадалият и свидетелката Д.С. имали уговорка
да се видят в град Сливница. По това време Д.С. била докарана с лек автомобил
от град София от лице на име В.. Свидетелката и тъжителят се видели в центъра
на град Сливница – на площада, където Л. бил паркирал своя автомобил. Те
поседели в автомобила около десет минути, като по това време свидетелката
забелязала че на площада обикаля л.а. „Ауди“ златист на цвят и управляван от
лице на име П.М., позната по физиономия на Д.С.. Л. заявил на свидетелката, че П.
постоянно го преследвала и си правела „закачки“ с него, поради което двамата
решили да отидат към дома му. Те потеглили с автомобила в посока към ж.п.
прелеза в град Сливница, като „Ауди – то“, ги последвало. Тогава Л. решил да
спре на площадчето след прелеза, като П.М. ги подминала. Почти непосредствено
след като пострадалият спрял на посоченото място, от противоположната страна на
пътя се появила бял на цвят малък автомобил управляван от подсъдимия, който
спрял в близост от него излезли подсъдимия и момиче на име П. (различна от П.М.),
които свидетелката познавала. Те се приближили към Л. и започнали да го обиждат
и псуват, тъй като пострадалият ги бил изпръскал с автомобила си. Въпреки, че
той се извинил, подсъдимият отишъл до автомобила си, навел се и взел метален
бокс, който поставил на пръстите на ръката си.отишъл към Д. и започнал да го
удря в областта на главата, като го ударил няколко пъти. В този момент пътувалата
с подсъдимия също се приближила към Д. и помогнала на Р. да надигнат якето му
през главата. Тогава подсъдимият го ударил още веднъж в главата, след което
започнал да го удря в тялото. Пострадалият се опитал да се защити, но паднал на
земята, като Р. продължил да го рита по тялото. Д. опитал да се изправи, като
подсъдимият и дошлата с него жена се качили в автомобила с който били дошли. Р.
подкарал автомобила, като изравнявайки се този на пострадалия, спрял, излязъл
от него и направил снимка на окървавеният тъжител, като му казал: „Това отива при П.М.“, след което
отпътувал.
Пострадалият
бил в кръв по лицето и с главоболие, като свидетелката му помогнала да се качи
в автомобила, след което отишли в дома му в град Сливница. От там брат му го
отвел до и-т „Пирогов“. Свидетелката констатирала след прибирането му от
болницата, че имал рани по главата, които били залепени, както и подпухване на
лицето. Близо месец не можел да се възстанови напълно и да води нормалният си начин
на живот.
От
изготвената и приета по делото СМЕ се установява, че пострадалият е получил
следните наранявания установени със съответните медицински документи: контузия
(натъртване) на лицето в областта на дясната скула, носа и горната устна на
устата, контузия на главата в заднотеменната област и в дясната челно теменна
област, с две разкъсно – контузни рани и мозъчно сътресение без загуба на
съзнанието, довели общо до временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Нараняванията отговарят да са получени по начина и със средствата описани в
жалбата и са в синхрон с показанията на разпитаната по делото свидетелка.
Експертът не споделя по – продължителен от отразения в експертизата
оздравителен период в който са отшумели без последици причинените увреждания.
От така изяснената фактическа
обстановка се установява по безспорен начин, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК.
Извършването на гореописаното
престъпно деяние се доказва от отразените в частната тъжба обстоятелства, както
и от приложените към нея и събраните в хода на съдебното следствие
доказателства.
След цялостен и задълбочен анализ
на събраните в хода на производството доказателства преценени в тяхната
съвкупност и пълнота, съдът дава вяра на показанията на свидетелката Д.С., тъй
като те са непротиворечиви, задълбочени и подробни и незаинтересовани от изхода
на делото. На следващо място, според решаващия съдебен състав, този свидетел
отразява обективно, логически последователно и достоверно събитията в
хронология, базирана на нейни лични и непосредствени възприятия. Тези показания
рисуват житейски достоверна картина на събитията случили се преди, по време и
след инцидента, съответстваща на останалите обективни находки по делото, а
именно и най – вече заключението на изготвената по делото СМЕ, както и отразеното
в тъжбата. Не беше установен от страна на защитата и от самия подсъдим никакъв
мотив (освен едно голословно твърдение от
последния, неподкрепено от никакви аргументи и факти) даващ основание да се
приеме, че описаните събития не са се случили и единствената цел е да бъде
дискредитиран С..
Предвид изложеното, съдът цени
като годни да обосноват крайният му извод за установено престъпно поведение на
подсъдимия, посочените писмени и гласни доказателства.
Р.С., не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, видно от приложеното
свидетелство за съдимост. Същия има недобри характеристични данни, като от
приложената по делото характеристика се установява, че С. е криминално проявен,
контактува с лица от криминалния контингент, има противообществени прояви и
криминалистическа регистрация.
При
така установените факти настоящият съд стигна до следните правни изводи:
За
да бъде осъществен състава на престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК от правна и
фактическа страна и да бъде привлечено едно лице към наказателна отговорност по
този текст, са необходими следните кумулативно дадени предпоставки: Да е налице
увреждане на пострадалия, установено по безспорен и категоричен начин и същото
да е довело до временно разстройство на здравето неопасно за живота. Да е
установен безспорно извършителят на деянието, както и причинно-следствената
връзка между получените наранявания и авторството от страна на дееца, начина,
по който е получено увреждането (действията
на извършителя, довели до настъпване на престъпния резултат).
От
субективна страна деянието следва да е извършено умишлено (деецът да е целял настъпването на обществено опасните последици, или да
е допускал настъпването им с инкриминираното деяние).
По
отношение на съставомерността на деянието в конкретния случай, съдът счита, че
същото е доказано както от обективна, така и от субективна страна, поради което
приема, че подсъдимият Р. М.С., роден на ***г***, неосъждан, ЕГН **********, е
осъществил от обективна страна деянието в което е обвинен, а именно това, че на
12.02.2016г. около 23.00 часа, в град Сливница, в района на ж.п. прелеза,
причинил чрез удари в областта на главата, нанесени с ръка на която е поставил
метален бокс, на Д.Л.Л., лека телесна повреда, изразяваща се в контузия (натъртване)
на лицето в областта на дясната скула, носа и горната устна на устата, контузия
на главата в заднотеменната област и в дясната челно теменна област, с две
разкъсно – контузни рани и мозъчно сътресение без загуба на съзнанието, довели
общо до временно разстройство на здравето неопасно за живота – престъпление по
чл. 130 ал. 1 от НК.
От
събраните в хода на производството доказателства се установи по безспорен и
категоричен начин, че на описаната дата и място и по начина описан в тъжбата и
пресъздаден от свидетелката Д.С., подсъдимият е причинил на пострадалия, лека
телесна повреда, подробно описана по - горе. Установените наранявания несъмнено
представляват според заключението на вещото лице изготвило СМЕ, именно такава
телесна. Съдът приема, че е доказано по безспорен начин и авторството на
деянието, а именно че същото е причинено от подсъдимия С..
Изложеното
обосновава извода, че деянието е осъществено от обективна страна, като същото
покрива изцяло престъпния състав на чл. 130 ал. 1 от НК.
От
субективна страна Р.С., е действал при наличие на пряк умисъл по смисъла на чл.
11, ал. 2 от НК, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е желаел, или
поне е допускал тяхното настъпване. Този извод се налага от обстоятелството, че
същия съзнателно се е стремял, чрез нанасяне на юмручни удари в областта на
главата, да причини на пострадалия телесни увреждания, като е съзнавал, че
удряйки го в областта на лицето и главата и то с поставен на ръката метален
бокс, може да му причини сериозни наранявания. Характера на деянието демонстрира
едно целеустремено поведение от страна на подсъдимия насочено към нараняване на
пострадалия, характеризиращо се с особена жестокост, а не инцидентно, или
случайно причиняване на наранявания. За това говорят поредицата от удари (според показанията на свидетелката, самия
пострадал, както и медицинските находки), насочени в областта на главата и
лицето. Поведението на подсъдимия след инцидента (същия е заснел с мобилният си телефон пострадалия заплашил го е че ще предостави
снимките на П.М., а след това е напуснал местопроизшествието, като дори не се е
притекъл на помощ на пострадалия, както и не се е заинтересувал от състоянието му)
също говори за съзнателен и търсен резултат от това негово престъпно поведение
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства в конкретния казус по отношение на подсъдимия,
следва да се приеме, чистото му съдебно минало към момента на деянието.
Като
отегчаващи обстоятелства, могат да бъдат определени начинът на извършване на
деянието – жестокостта с която са били нанесени ударите, липсата на критично
отношение към престъплението и незачитане на неприкосновеността на личността, както
и лошите характеристични данни на подсъдимия.
Причините
за извършване на престъплението са ниско правосъзнание, и незачитане на
установения правов ред.
Настоящият
съдебен състав приема, че наказанието следва да бъде определено при баланс на
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства – т.е към средния
предвиден за престъплението размер.
Съдът намери, че са налице законово
определените предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл. 78 а от НК, поради
което прецени, че подсъдимия следва да бъде освободен от наказателна
отговорност. Това е така, тъй като за
престъплението в което е обвинен С. се предвижда наказание до две години
лишаване от свобода, или пробация, същия не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на гл.VІІІ от НК и няма причинени имуществени
вреди от деянието.
С оглед
индивидуализация на наказанието, съдът приема, че на Р.С., следва да бъде
наложено административно наказание глоба в размер на по 2500 лева. Размерът на наказанието е съобразен със степента на
обществена опасност на деянието и извършителя, както и с материалното му
положение.
ПО
ПРЕДЯВЕНИЯТ ГРАЖДАНСКИ ИСК
С оглед на установената по делото
фактическа обстановка, съдът намери, че предявеният от пострадалото лице, срещу
подсъдимия граждански иск в размер на 5000 лева, представляващ обезщетение за
причинени неимуществени вреди – болки, страдания и битови неудобства е
основателен и доказан по правното си основание до размер от 3000 лева.
Установи се по делото от събраните
доказателства, че подсъдимият, със свои лични и виновни действия е причинил на пострадалия
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и битови неудобства. Чрез
виновното поведение от страна на подсъдимия, на пострадалият са били причинени контузия
(натъртване) на лицето в областта на дясната скула, носа и горната устна на
устата, контузия на главата в заднотеменната област и в дясната челно теменна
област, с две разкъсно – контузни рани и мозъчно сътресение без загуба на
съзнанието, довели общо до временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Всички описани наранявания са причинили
на пострадалия значителни по интензитет и характер болки, които и според
заключението на вещото лице в рамките на 12-15 дни са му причинили дискомфорт,
болезненост, нетрудоспособност и ограничение в обичайния начин на живот.
С оглед степента и интензитета на
претърпените неимуществени вреди, съдът воден от принципите на справедливостта
намери, че гражданският иск ще следва да бъде уважен в размер на 3000 лева.
Върху тази сума следва да бъде присъдена и законната лихва от датата на
увреждането - 12.02.2016г.
В останалата част, до пълния предявен
размер на иска от 5000 лева, за съответната разлика, гражданския иск ще следва
да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
С оглед уважената част на гражданския
иск, подсъдимият да заплати на държавата по сметка на РС гр. Сливница, държавна
такса в размер на 120.00 лева, а на пострадалия - сумата от 762 лева,
представляваща направените по делото разноски.
По изложените съображения и на основание
чл. 378 ал. 4 от НПК, вр. чл. 78а от НК, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА подсъдимия Р. М.С., роден на ***г***,
неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 12.02.2016г. около 23.00
часа, в град Сливница, в района на ж.п. прелеза, причинил чрез удари в областта
на главата, нанесени с ръка на която е поставил метален бокс, на Д.Л.Л., лека
телесна повреда, изразяваща се в контузия (натъртване) на лицето в областта на
дясната скула, носа и горната устна на устата, контузия на главата в
заднотеменната област и в дясната челно теменна област, с две разкъсно –
контузни рани и мозъчно сътресение без загуба на съзнанието, довели общо до
временно разстройство на здравето неопасно за живота, поради, което и на
основание чл. 303 ал. 2 от НПК, вр. чл. 78а ал.1, вр. чл. 130 ал. 1 от НК го ОСВОБОЖДАВА
ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ за описаното престъпление и му НАЛАГА
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА В РАЗМЕР НА 2500 ЛЕВА.
ОСЪЖДА на основание чл. 307 от НПК подсъдимия Р. М.С. /със снета по - горе
самоличност/ да заплати на Д.Л.Л., сумата от 3000 лв., представляваща
обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди – болки,
страдания и битови неудобства, ведно със законната лихва, считано от 12.02.2016г.
до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля гражданския иск до пълния
предявен размер от 5000 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимия Р. М.С. /със снета по -
горе самоличност/ да заплати на Д.Л.Л. сумата от 762 лева – представляваща
сторените по делото разноски за експертиза, адвокатско възнаграждение и
държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимия Р. М.С. /със снета по - горе
самоличност/ да заплати на държавата по сметка на РС – Сливница сумата от 120
лева – държавна такса върху уважената част от гражданския иск.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и
протестира пред СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в 15 дневен срок от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: