Определение по дело №267/2023 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано на основание чл. 88, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 26 от ДОПК по жалба на И.Г.П. ***, понастоящем в Затвора в Стара Загора против Решение № 235 от 08.09.2023г. на Директора на ТД на НАП, Пловдив, с което е оставена без разглеждане и е прекратено производството по жалба с вх. с № РД16-815/29.08.2023г./ по регистъра на ТД на НАП Пловдив/, срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С230026-022-0050739/20.07.2023г., издадено на основание чл. 200 от ДОПК и чл. 202, ал. 1, във връзка с чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК, от М.Т.на длъжност публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив по изпълнително дело № 22608003764/2008г. е оставена без разглеждане поради неспазване на срока за обжалване.

В жалбата до ЯАС се излагат доводи за незаконосъобразността на издаденото решение. Счита, че жалбата срещу постановлението е просрочена по независещи от него причини. Прави искане за възстановяване на срока за обжалване на постановлението.

Ответната страна с депозирано по делото писмено становище оспорва жалбата като неоснователна с искане за отхвърлянето й и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като се запозна с постъпилите писмени доказателства, становищата на страните и приложимия закон, съдът приема жалбата за неоснователна по следните съображения:

За да остави жалбата без разглеждане и прекрати производството Директора на ТД на НАП, Пловдив приема, че същата е подадена след преклузивния срок за обжалване, т.к. в конкретния случай видно от разписка за доставяне с № С230026-РЗЛ-0011375/14.08.2023г/. Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С230026-022-0050739/20.07.2023г. е връчено на жалбоподателя лично на 17.08.2023г„ жалбоподателят не е спазил срока за обжалване предвиден в разпоредбата на чл.197, ал.1 от ДОПК, който е преклузивен и след изтичане на съшия жалбата се явява процесуално недопустима, предвид което административния орган в лицето на Директор на ТД на НАП Пловдив на основание чл. 197, ал. 1 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс във връзка с чл. 147, ал. 1 от ДОПК е оставил жалба с вх. № РД16-815/29.08.2023г. /по регистъра на ТД на НАП Пловдив / без разглеждане като просрочена. С оглед гореизложеното, счита, жалбата за неоснователна и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Направеният извод е правилен и законосъобразен, като се подкрепя изцяло от приложените по административната преписка доказателства, поради което се споделя и от съда.

Ето защо при наличните данни следва да се приеме, че жалбата против Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С230026-022-0050739/20.07.2023г., издадено на основание чл. 200 от ДОПК и чл. 202, ал. I, във връзка с чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК, от М.Т.на длъжност публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив по изпълнително дело № 22608003764/2008г. е подадена след изтичане на срока за оспорване и следва да се отхвърли жалбата на И.Г.П. против Решение № 235 от 08.09.2023г. на Директора на ТД на НАП, Пловдив като неоснователна.

Доколкото на основание чл.89, ал.2 АПК искането за възстановяване на срока за обжалване на Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С230026-022-0050739/20.07.2023г., издадено на основание чл. 200 от ДОПК и чл. 202, ал. 1, във връзка с чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК, от М.Т.на длъжност публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив се разглежда от административния орган, компетентен да разгледа жалбата, е именно Директора на ТД на НАП, Пловдив, като следва искането да му бъде изпратено за произнасяне.

Съдът дължи признасяне и по искането за освобождаване от държавна такса и назначаване на правна помощ. Представена е декларация за материално и гражданско състояние. Оспорващия декларира, че не получава доходи.

Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Закона за правната помощ /ЗПП/ правна помощ под формата на процесуално представителство се предоставя в случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство. Според ал. 2 на чл. 23 от ЗПП правна помощ се предоставя и когато страната по административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Предвид цитираните текстове на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от ЗПП в конкретния случай не се предвижда по силата на закон задължителна адвокатска защита. Приложими са разпоредбите на чл. 23, ал. 2 ЗПП, които включват предпоставките: 1. страната по дело да не разполага със средства за заплащане на адвокат и желае да има такъв и 2. интересите на правосъдието изискват това. В случая, интересите на правосъдието не изискват предоставяне на правна помощ. Не са налице изискванията за задължителна защита, безплатна правна помощ съгласно чл. 24, т. 1 и 2 от ЗПП, в това число и за процесуално представителство. Правна помощ не се предоставя, когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ, както и когато претенцията е очевидно неоснователна. С оглед изхода на спора, претенцията на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да се уважи в минимален размер.

Водим от горното и на основание чл. 26 от ДОПК във връзка с чл.88, ал.3 АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСВОБОЖДАВА И.Г.П.,***, от внасяне на държавна такса в размер от 10/десет/ лева по адм. дело № 267 от 2023г. на ЯАС.

Не уважава искането за предоставяне правна помощ на И.Г.П. по адм. дело № 267 от 2023г. на ЯАС.

Приема и прилага адм. преписка с вх. № 2117 от 25.09.2023г.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на И.Г.П. против Решение № 235 от 08.09.2023г. на Директора на ТД на НАП, Пловдив, като в тази част определението е окончателно, на основание чл. 88, ал. 3 от АПК.

ОСЪЖДА И.Г.П. да заплати на ТД на НАП, Пловдив сумата от 100/сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

ИЗПРАЩА жалбата на И.Г.П. против Решение № 235 от 08.09.2023г. на Директора на ТД на НАП, Пловдив за произнасяне в частта й, с която се иска възстановяване на срока за обжалване на Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С230026-022-0050739/20.07.2023г., издадено на основание чл. 200 от ДОПК и чл. 202, ал. 1, във връзка с чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК, от М.Т.на длъжност публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив по изпълнително дело № 22608003764/2008г. В тази част определението подлежи на обжалване на основание чл. 130 ал. 4 от АПК в 7 дневен срок от съобщаването му пред ВАС.

Определението да се съобщи на страните по реда на чл.137 АПК.

	Съдия:	П /не се чете/