№ 790
гр. Пловдив, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Габриел Р. Русев
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно
наказателно дело № 20225330201323 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена
жалба от Д.Н.Т., против наказателно постановление № 1/ 08.02.2022г. на **
на 01 РУ към ОД на МВР- Пловдив, с което на основание чл. 424 ал.5 изр.2-ро
от НК, вр. чл.218Б от НК, му е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 100.00 лева. В жалбата си сочи, че наказателното постановление
било незаконосъобразно. Излага фактическа обстановка. Излага подробни
съображения, за основателност на жалбата. Моли съда да отмени
наказателното постановление.
Въззиваемата страна в становището си оспорва подадената жалба.
Намира същата за неоснователна. Не били допуснати съществени
процесуални нарушения. Фактическата обстановка била изяснена. Доказало
се извършването на нарушението. Излага подробни съображения за
неоснователност на подадената жалба. Моли съда да остави без уважение
подадената жалба и да потвърди наказателното постановление. Прави
възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и моли
съда да отмени наказателното постановление.
1
В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща
представител.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становището на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
В наказателното постановление е приета за установено следната
фактическа обстановка- като се взе предвид постановление на Районна
прокуратура- Пловдив от 19.01.2022г. за отказ да се образува досъдебно
производство по пр.пр. № 14813/ 2021г. по описа на 01 РУ- Пловдив, водено
срещу Д.Н.Т., ЕГН: **********, за това, че на 28.11.2021г. в гр. Пловдив в
зелена площ- градинка находяща се на ул. „Кукуш“, зад № 23, е отнел чужда
движима вещ- мобилен телефон марка „Моторола“ модел „Уан Екшън“ със
сим карта с № **, ИМЕЙ: **, като действията му са били възприети от Л.К.Д.
** като щетите са на обща стойност 359.10 лева, жалбоподателят е отнел
чужда движима вещ от владението на В.Е.А. **, без негово съгласие с
намерение противозаконно да я просвои. С действията си е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.207 ал.1 от НК,
като конкретното деяние попада в приложното поле на разпоредбата на
чл.218б от НК.
От приложената преписка и постановление на Районна прокуратура-
Пловдив от 19.01.2022г. се установява, че е постановен отказ да се образува
досъдебно производство по пр.пр. № 14813/ 2021г. по описа на 01 РУ-
Пловдив, водено срещу Д.Н.Т., за извършено престъпление по чл.207 ал.1 от
НК.
От приложената заповед № 8124-694/ 07.06.2021г. на Министъра на
вътрешните работи, установява, че НП е издадено от упълномощено за това
длъжностно лице.
.Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка,
намира за установено от правна страна следното:
2
Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от
надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2
от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е
породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен
сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.
Налице са основания за отмяна на издаденото наказателно постановление
като незаконосъобразно и недоказано, и поради нарушения на материалния и
процесуалния закон.
На първо място, настощият съдебен състав приема, че жалбоподателят не
е извършил вмененото му нарушение, и не е осъществил състава на
административно вмененото му нарушение. От приложената по делото
преписка, в това число обяснения на В.А., касов бон, обяснения на Д.Т.,
протокол за доброволно предаване, обяснения на Л.Д., и другите писмени
доказателства не се установява по несъмнен и категоричен начин
извършеното от жалбоподателя административно нарушение.В този смисъл,
посочената НП фактическа обстановка не се установява по категоричен и
несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Напротив, приетата от
административно наказващият орган фактическа обстановка е опровергана от
събраните по делото доказателства. Тук е мястото, на което следва да бъде
посочено и, че тежестта на доказване на констатациите в НП лежи на
административно наказващият орган при условията на пълно и главно
доказване, което в конкретния случай не е сторено, тъй като не са ангажирани
никакви доказателства установяващи виновността на нарушителя.
Отделно от това, настоящият съдебен състав намира, че при провеждане
на цялата административно- наказателна процедура по ангражиране на
административна отговорност, повдигане на административно обвинение и
налагане на административно наказание са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които водят до ограничаване и нарушаване на
гарантираното от закона право на защита на нарушителя и водят до
невъзможност нарушителя да разбере в точно какво административно
нарушение е обвинен.
Съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН сред задължителните реквизити на
АУАН и наказателното постановление са описание на фактическите признаци
на нарушението и посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП
3
(като властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на
която се налага наказанието. Същевременно е безспорно, както в теорията,
така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административно-
наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния
процес, който определя предмета на доказване по делото. АУАН очертава
нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и
субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето,
сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези
факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в
максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с
тях още от началото на административно-наказателения процес, т.е. от
момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5
ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1). В този смисъл са и
задължителните указания на имащото базисно значение за наказателния
процес Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г.,
ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред задължителното съдържание на
обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на всички съставомерни
фактически обстоятелства и на правната квалификация. Пороците при
словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието
на фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение са
винаги съществени и непоправимо накърняват правото на защита на
наказаното лице. Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява
административното обвинение, гореизложените стандарти от практиката на
ОСНК на ВКС, следва на основание 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към
неговото съдържание. Наказателното постановление от своя страна е
властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който
дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се
явява аналога в административно наказателния процес на присъдата от
общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към
неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени
изисквания, както към АУАН. В този изричен смисъл са и задължителните
разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки
правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен
субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на
всички съставомерни фактически положения, които се приемат за
4
установени, както и приложимите към тях правни норми. От гореизложеното
следва, че за да бъде законосъобразно ангажирана отговорността на дееца
следва да е налице пълно съответствие между сочените в АУАН и НП факти,
правната квалификация, под която те са подведени от контролните органи и
приложената санкционна норма. Всяко разминаване между предявените на
дееца факти и приложените нормативни разпоредби, освен че представлява
неправилно приложение на материалния закон, неминуемо води и до
съществено ограничаване правото на защита на санкционирано лице,
доколкото то се поставя в невъзможност да разбере какви точно са правните
рамки на нарушението, за което е санкционирано- тези които следват от
надлежно предявените факти или тези, които следват от приложените от
наказващия орган правни норми. По аргумент за обратното при неправилна
квалификация на изложените в АУАН и НП факти и/или неправилно
определена санкционна норма наказателното постановление следва
безусловно да се отмени. Посочването в АУАН и НП на неправилна правна
квалификация и/или санкционна норма представлява порок в дейността на
контролните органи, който няма как да бъде саниран на етап съдебно
следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно
предявено обвинение, като този порок не е от естество да бъде отстранен
чрез събиране на допълнителни доказателства. Следва да се отбележи и, че за
съда не съществува процесуална възможност за първи път да издири и да
приложи сам коректната материално правна или санкционна норма, ако те не
са надлежно очертани или са погрешно посочени в АУАН и НП. Да се
процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в положение
да разбере кои са правните норми, които е нарушил и явяващи се основание
за ангажиране на отговорността му, едва след като наказанието вече реално
му е наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита. Не на
последно място следва да се посочи, че ако съдът служебно издири и накаже
дееца за релевантните материално правна и санкционна норма, без те да са
надлежно индивидуализирани в АУАН и НП, то същият би влезнал в
непреодолимо противоречие с контролно- отменителните си правомощия в
производството по чл. 63 ЗАНН и напрактика недопустимо би иззел и
встъпил в правомощията на наказващия орган. В тази връзка следва да се
отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП и ако при съставяне
на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не
5
са ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице. В
случая обаче констатираните пороци в съдържанието се отнасят както до
АУАН, така и до НП, поради което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим. Ако се
допусне тълкуване, според което съдът може сам, за първи път със своя акт да
установява съставомерните фактически положения и правни норми, които до
този момент не са надлежно предявени на дееца, то напрактика би се
достигнало до заобикаляне и елиминиране на цялата уредена в ЗАНН
процедура по повдигане, предявяване и защита по административното
обвинение.
Настоящият случай е точно такъв. При описание на съставомерните
признаци в наказателното постановление, е посочено, че жалбоподателят е
отнел чужда движима вещ от владението на В.Е.А. **, без негово съгласие с
намерение противозаконно да я просвои и е посочено, че с действията си е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.207 ал.1 от НК. Обстоятелствената част на наказателното постановление,
при описанието на съставомерните признаци на извършеното деяние,
отговаря на съвсем друго деяение, а именно такова по чл.194 ал.1 от НК-
кражба, а не на това което е посочил административнонаказващият орган, а и
прокурора по чл.206 ал.1 от НК- обсебване. Т.е. обстоятелствената част
наказателното постановление не отговаря и е в пълно противоречие на
визираната от административнонаказващият орган санкционна разпореба по
чл.206 ал.1 от НК. Така съставено наказателното постановление е издадено в
грубо нарушение, както на процесуалния закон, така и на материалния. Тези
обстоятелства се отразяват съществено на правото на защита на
сакционираното лице, и водят до невъзможност жалбоподателят да разбере
точно за кое нарушение му е ангажирана административнонаказателната
отговорност и за кое нарушение е санкциониран. Това само по себе си
представлява съществено процесуално нарушение, водещо до нарушаването
на гарантираното от закона право на защита на нарушителят, и до основание
за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Допуснатите пороци в
НП при описание на изпълнителното деяние на нарушението и при
очертаване на неговия предмет поставят съда в невъзможност да провери:
налице ли е идентитет между деянието, за което деецът е наказан с НП и това,
за което му е повдигнато административно обвинение; налице ли е идентитет
между деянието, за което е наказан дееца и това, което се установява от
6
доказателствата по делото; не е ли нарушен принципа не бис ин идем,
забраняващ наказването на дееца два пъти за едно и също нещо; верността на
фактическите изводи на наказващия орган, доколкото в процеса на доказване
(при липса на яснота на коя дата се твърди да е извършено деянието) се внася
прекалено голяма неяснота и неопределеност, изключващи несъмнеността на
фактическите изводи, а както е ноторно известно по аргумент от чл. 303, ал.1
НПК, вр, чл. 84 ЗАНН административно наказателната отговорност не може
да почива върху предположения; налице ли е идентитет между установеното
деяние от прокурора и това на административнонаказващият орган. В този
смисъл констатираните пороци при описание на съставомерните фактически
положения и приложимите правни норми не само ограничават правото на
защита на наказаното лице, доколкото същото е принудено да гадае за деяние
с какви точно фактически и правни параметри е наказано, но и съществено
затруднява до степен на невъзможност контролните правомощия на съда по
преценка за законосъобразност на НП, което се явява безусловно основание
за неговата отмяна.
Отделно то това, доколкото в ЗАНН няма легално определение на
понятието "маловажен случай", предвид препращащата норма на чл.11 от
ЗАНН, следва да намери приложение легалната дефиниция на това понятие,
дадена в нормата на чл.93, т. 9 от НК, като се приеме, че маловажен случай на
административно нарушение е налице, когато извършеното административно
нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и
с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид. Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н. д.
№ 1/2005 г., НК, преценката на административно наказващия орган за
"маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. Разпоредбите на ЗАНН /чл.6, 12, 27, 28/ налагат
извод, че за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда
индивидуално. Понятието "вредни последици", употребено в НК, е по-
широко от понятието "вреди". В обхвата на "вредните последици" се
включват, както имуществените вреди, така и всички други негативни
имуществени последици, както и такива, които нямат имуществен характер.
Тоест, преценката за степента на обществена опасност на нарушението,
7
изисква да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с обективното
отрицателно въздействие, което деянието е оказало или може да окаже
спрямо обекта на посегателство. За маловажния случай административно
наказващия орган не налага наказание, а отправя писмено или устно
предупреждение, доколкото с оглед спецификата на конкретните
обстоятелства, характеризиращи нарушението, се оказва така, че и най-лекото
предвидено в закона наказание не съответства на степента на обществена
опасност на извършеното и на извършителя.
Според настоящия съдебен състав конкретното деяние разкрива, по-
ниска степен на обществена опасност от останалите деяния от този вид и
представлява маловажен случай. Извършеното нарушение е за първи път,
жалбоподателят няма други санкции, не е осъждан, няма противообществени
прояви, в напреднала възраст, стойността на предмета на деянието е ниска,
нарушението е само едно, нарушителят е направил опит да върне телефона, а
не да го отнеме.
Предвид гореизложеното, издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно и издадено при нарушение на материалния и
процесуалния закон и следва да се отмени.
При този изход на спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН право на
разноски има жалбоподателят, но по делото не са преставени доказателства за
сторени такива, предвид което не следва да се присъждат.
Предвид гореизложеното, Районен съд- Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 1/ 08.02.2022г. на ** на 01 РУ
към ОД на МВР- Пловдив, с което на Д.Н.Т., ЕГН: **********, адрес: **, на
основание чл. 424 ал.5 изр.2-ро от НК, вр. чл.218Б от НК, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 лева, като
незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Пловдив, по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8