Номер ІV-539 Година 2019, 21 юни гр.Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав,
на двадесет и първи юни
година две хиляди и деветнадесета,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА МИХОВА
ТАНЯ
ЕВТИМОВА
секретар ……………………..
като разгледа докладваното от съдия
Даниела Михова
въззивно гражданско дело № 807 описа за 2019 година
Производството
е по реда на чл.437, вр.чл.435, ал.2, т.6 от ГПК и е образувано по подадената
от В.Д.С. ***.2019 г., против отказа на Частен
съдебен изпълнител Наско Георгиев, рег.№ 802 в КЧСИ, обективиран в разпореждане
на ЧСИ от 27.03.2019 г. върпу заявлението на жалбоподателката-длъжник по
изпълнителното дело, да прекрати производството по изпълнително дело №
20118020400280 по описа на ЧСИ Н.Георгиев.
В
жалбата се твърди, че поради липсата на предприети изпълнителни действия по
делото в периода между 04.02.2016 г. и 19.03.2019 г. - в продължение на повече
от две години, по силата на настъпила перемпция, изпълнителното производство се
е прекратило по силата на закона, поради което незаконосъобразно ЧСИ е отказал
да констатира това обстоятелство с нарочен акт. Изложени са съображения, че
наличната в изпълнителното дело молба от ВИК Бургас от 20.09.2017 г. е била
депозирана по делото значително по-късно, а не през 2017 г. и такава молба при
дружеството – взискател не е била изходирана, нито изпращана по някакъв начин.
Оспорва се истинността и на наличната в изпълнителното дело молба от ЧСИ
Н.Георгиев до БНБ като се твърди, че и двата документа са съставени само, за да
се откаже формално издаването на постановление за прекратяване на
изпълнителното производство. Заявено е искане за отмяна на обжалвания отказ на
ЧСИ. Направени са и искания по доказателствата – назначаване на СТЕ, която след
проверка в деловодството на взискателя и на ЧСИ Н.Георгиев, да установи кога и
как са изпратени двете молби от 20.09.2017 г.
По
жалбата са представени писмени възражения от взискателя „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД гр.Бургас, с които жалбата се оспорва като недопустима, а по
същество – и като неоснователна. Твърди се, че жалбата е недопустима, тъй като
за постановения от ЧСИ отказ да прекрати
производството, длъжницата е била уведомена по телефона на 04.04.2019 г.,
когато, по нейни признания, е била поканена по телефона да получи
постановлението на ЧСИ, с което е постановен отказ да се прекрати
производството. Твърди се, че от датата на телефонния разговор, за длъжницата е
започнал да тече едноседмичния срок за обжалване на отказа, поради което към
датата на постъпване на жалбата в кантората на ЧСИ – 21.05.2019 г., този срок
вече е бил изтекъл. По същество се твърди, че жалбата е неоснователна, тъй като
на 20.09.2017 г. взискателят надлежно е поискал извършване на изпълнително
действие - налагане на запор, а възможността да се извърши поисканото изпълнително
действие не зависи от взискателя, поради което висящността на изпълнителния
процес не би следвало да зависи от ефективността на изпълнителното действие.
Претендира
се оставяне на жалбата без уважение. Оспорва се направеното от жалбоподателката
доказателствено искане.
В
срока по чл.436, ал.3 от ГПК, ЧСИ Н.Георгиев е представил мотиви с които
оспорва жалбата като неоснователна. Излага се хронология на извършените по
делото изпълнителни действия и на направените от взискателя искания.
Жалбата е подадена в срока
по чл. 436, ал.1 ГПК, от легитимирано лице – длъжник в изпълнителното производство, срещу
подлежащо на обжалване действие на СИ, съгласно чл.435, ал.2, т.6 ГПК – отказ
на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство, поради което е допустима.
По отношение
на допустимостта на жалбата следва да се посочи, че срокът за обжалване на един
акт започва да тече от връчването му на страната, вкл.при фингирано връчване,
но не от уведомяване на страната за изготвяне на акта.
Разгледана
по същество, съдът намира подадената жалба за основателна по следните
съображения:
Изп.дело № 20118020400280 по
описа на ЧСИ Н.Георгиев е образувано по молбата от 13.04.2011 г. на взискателя
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД на основание представен изпълнителен лист от
13.01.2011 г., издаден по ч.гр.д.1966/2010 г., по реда на заповедното
производство по чл.410 от ГПК и след като е констатирано, че издадената по
делото Заповед за изпълнение № 1119/23.03.2010 г. подлежи на изпълнение, против
длъжницата В.Д.С.. С молбата за образуване на изп.дело, взискателят е поискал
извършване на пълно проучване имущественото състояние на длъжника.
За образуваното изпълнителното
дело ЧСИ е уведомил НАП и са били изпратени искания за справки до Община
Бургас, НАП, КАТ и всички банки, относно наличие на имущество и вземания на
длъжницата. Въз основа на получени отговори, на 04.05.2011 г. е бил наложен
запор върху вземанията на длъжницата в „Юробанк“ АД. Получена сума е била
разпределена на 31.05.2011 г.
На 20.12.2011 г. взискателят е
присъединил с нарочна молба изпълнителен лист за присъдени разноски.
На 28.09.2012 г. е било изпратено
запорно съобщение до работодателя на длъжницата – „ХАРД 91“ ООД. На 29.09.2012 г.
също до работодателя е била изпратена за връчване на длъжника призовка за
принудително изпълнение с дата за опис на вещи. Пратката се е върнала в цялост
с отбелязване от куриера между текстовете „Несъществуващ адрес“ и „ Непознат на
адреса“.
На 29.09.2012 г. е било изпратено съобщение до ПП КАТ София за наложен
запор върху МПС. На 07.01.2013 г. по делото е получен отговор, че посоченото
МПС със софийска регистрация е било отчислено за ОДМВР Бургас.
На 21.05.2013 г. е било изпратено
ново запорно съобщение до „ХАРД 91“ ООД. На 11.06.2013 г. по делото е постъпил
отговор с посочване на размера на трудовото възнаграждение и изявление, че
същото е несеквестируемо тъй като е под минималната работна заплата за страната.
На 28.06.2013 г. взискателят е
присъединил с нарочна молба изпълнителен лист, издаден по реда на заповедното
производство за неплатени ВиК услуги и Изпълнителен лист за присъдени разноски.
На 27.05.2014 г. е било изпратено
напомнително за наложен запор до „ХАРД 91“ ООД, върнато в цялост с отбелязване
от куриера като „Непотърсено“.
На 23.10.2014 г. е бил наложен
отново запор върху вземанията на длъжника в „Юробанк“АД. На 04.11.2014 г.
банката е отговорила, че по сметката към датата на налагане на запора 09.05.2011
г., липсва авоар.
На 04.02.2016 г. до работодателя на длъжницата – „ХАРД
91“ ООД е изпратено ново запорно съобщение и отново е получен отговор за
невъзможност да се удържа, поради несеквестируемост на трудовото
възнаграждение.
На 04.02.2016 г. е изпратено
запорно съобщение до друго трето лице, за което по делото са постъпили данни,
че е работодател на длъжницата – „COЛЛO“ ЕООД с.Жеравна.
Пратката върната в цялост с отбелязване „Заминал / Отсъства“.
На 20.09.2017 г. е била получена
на електронната поща справка от взискателя за дължими суми по образувани от
него изпълнителни дела, вкл. по настоящото.
На същата дата - 20.09.2017 г., по делото е била входирана молба от взискателя (вх.№
В-37259/20.09.2017 г.) за налагане на запори върху банковите сметки и трудовото
възнаграждение на В.Д.С.. Върху молбата ЧСИ е разпоредил да се извърши справка
за наличие на банкови сметки и да се уважи молбата. Във връзка с молбата е
изготвено искане от ЧСИ Н.Георгиев до БНБ за информация за информация от
регистъра на банковите сметки и сейфове (изх.№ 31690/20.09.2017 г.). В мотивите
си по жалбата ЧСИ сочи, че след като е установил, че молбата от взискателя не
носи мокър подпис, е спрял изпращането на искането до БНБ, респ.запори по тази
молба не са били налагани.
На 19.03.2019 г. по делото е
изготвено запорно съобщение до трето лице - работодател – „ВИА САЛАРИА“ ЕООД,
невръчено поради не намиране на лице от дружеството, което е съгласно да го
получи; както и до „УниКредит Булбанк“ АД.
На 09.04.2019г. длъжникът е
уведомил ЧСИ по електронна поща, че по запорираната сметка получава обезщетения
за болнични след операция. На същата дата ЧСИ е вдигнал запора върху банковата
сметка.
На 27.03.2019г. длъжникът е заявил писмено, че иска прекратяване на
изпълнителното производство по реда на чл.433, ал.1, т.8 ГПК. С разпореждане
върху заявлението ЧСИ е отказал да прекрати делото. Отказът е съобщен на
длъжницата с нарочно писмо на 04.04.2019 г.
На 01.04.2019г. взискателят е
поискал извършване на опис на движими вещи на длъжника, находящи се в обекта. ЧСИ
е разпоредил съм да се изпълни искането, след като взискателят посочи адрес на
изпълнение.
На 04.04.2019г. взискателят е
входирал няколко искания за запознаване с изпълнителното дело, получаване на
копия от книжа и отговор на негови въпроси.
Според изложеното от ЧСИ Георгиев
в мотивите му, в резултат от наложените са запори, по делото е постъпила сума
от 93.12 лв по запор върху вземанията на длъжника в „Юробанк“АД.
ЧСИ излично сочи в мотивите си,
че след 04.02.2016 г. по делото няма извършени изпълнителни действия.
Бургаският
окръжен съд, като взе пред вид събраните по изпълнителното и настоящото дело
доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона, намира, че жалбата
е основателна; а действията на съдебния изпълнител са неправилни и
незаконосъобразни.
Съгласно разпоредбата на чл.433,
ал.1,
т.8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години, с изключение на делата за издръжка.
Със
съображенията, изложени в т.10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на
ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС приема, че съгласно чл.116, б.“в“ ЗЗД,
давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение
на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си.
Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече
конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на
парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като
бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на
длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно
чл.18, ал.1 от ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др“.
В
настоящия случай, както е посочил и ЧСИ в мотивите си, същински изпълнителни
действия след 04.02.2016 г. по делото няма извършени. По постъпилата по изпълнителното дело
молба вх.№ В-37259/20.09.2017 г. от взискателя (с оглед наличието на даден на
молбата входящ номер от деловодството на ЧСИ, съдът приема, че тя реално е
постъпила по изпълнителното дело), изпълнително действие не е извършено, тъй
като молбата не е била в оригинал и ЧСИ е „спрял изпращането на искането до
БНБ“.
При
това положение изпращането на запорно съобщение до работодателя на длъжницата „COЛЛO“ ЕООД с.Жеравна
на 04.02.2016 г. следва да се приеме за последното изпълнително действие
от категорията, посочени в т.10 от ТР № 2/15 г. Обстоятелството, че по делото
са постъпвали Справка от взискателя за дължими суми по образувани изпълнителни
дела, вкл.настоящото (на 20.09.2017 г.) и бланкетни молби за „извършване на
запор върху банкови сметки и трудовото възнаграждение“, не е довело до
прекъсване на давността в горепосочения смисъл; тези молби не са годни да
прекъснат давността, доколкото не са били последвани от същински изпълнителни
действия – налагане на запор върху суми, опис и публична продан на имущество.
Налагането на запорите само по себе си прекъсва давността, но същото не е било
последвано от други изпълнителни действия – опис на автомобил, постъпване на
пари, удържани при запора. Последното действие „запор“ е извършено на 04.02.2016
г., но не са последвали други изпълнителни действия, поради което към 04.02.2018
г., по силата на закона е настъпило прекратителното основание по чл.433, ал.1,
т.8 ГПК.
Поради
изложените съображения, Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното
постановление е неправилно и незаконосъобразно. Жалбата е основателна.
Мотивиран
от изложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
действията на Частен съдебен изпълнител Наско Георгиев, рег.№ 802 в КЧСИ, с район на действие
района на Бургаски окръжен съд, извършени по изпълнително дело № 20118020400280, съставляващи разпореждане от 27.03.2019 г. за отказ за
прекратяване на изпълнителното производство по делото на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
ИЗПРАЩА
ДЕЛОТО на ЧСИ Наско
Георгиев, рег.№ 802 в КЧСИ, за констатиране настъпилото по силата на закона –
чл.433, ал.1, т.8 ГПК – прекратяване на производството по изпълнително дело № 20118020400280.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.