РЕШЕНИЕ
№ 632
гр. Пловдив, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20215330105504 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 439 от ГПК.
Ищцата Р. Г. З., ЕГН: **********, от ************************, чрез пълномощник адв.
Р.Д., е предявил против „С. Г. Груп“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Рачо Петков- Казанджията“ № 4, ет. 6, представлявано от Ю.Ц.,
икс за признаване на установено, че тя не дължи на ответника поради погасяване по давност
следните суми: главница в размер на 3 922, 39 лева, по изпълнителен лист по частно гр.
дело № 11020/ 2009 г. на ПРС, VII гр. с-в, както и сумата от 4 627, 48 лева- законна лихва за
периода 17.09.2009 г.- 31.03.2012 г., като вземането първоначално е принадлежало на
„Обединена Българска Банка“ АД, по договор за кредитна линия от 24.06.2008 г., но в
последствие е прехвърлено с договор за цесия от 04.12.2015 г. на „Фронтекс Интернешънъл“
ЕАД и накрая- и на ответника, с друга цесия от 07.03.2019 г.
В исковата молба се твърди, че по изпълнителен лист от 23.09.2009 г., издаден по частно
гр. дело № 11020/ 2009 г. на ПРС, VII гр. с-в, ищцата била осъдена да заплати на
„Обединена Българска Банка“ АД по договор за кредитна линия от 24.06.2008 г. следните
суми: 3 922, 39 лева- главница, 418, 03 лева- договорна лихва, 12, 71 лева- наказателна
лихва, ведно със законната лихва върху главница от 17.09.2009 г. до окончателното
изплащане и разноските по делото- 411, 77 лева. По изпълнителния лист на 02.10.2009 г.
банката образувала изпълнително дело № ********** г. на ЧСИ **********, рег. № *** По
същото на длъжника била изпратена само ППИ на 08.09.2015 г. С молба от 12.02.2016 г.
1
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД поискал да бъде конституиран по делото като
правоприемник на взискателя. По изпълнителното дело не били извършвани никакви
изпълнителни действия от образуването му до изпращането на ППИ, за период от около
шест години, поради което по смисъла на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК делото следвало да се
счита прекратено по силата на закона, считано от 02.10.2011 г. От образуване на делото след
изтичане на пет години- или на 02.10.2014 г. давността за вземанията по листа за главница
била изтекла, а за лихви- по- рано, на 02.04.2012 г. Всички действия след изтичане на
давността били без правно значение, като те не можели да я прекъснат, защото
изпълнението вече било прекратено. Твърди се, че банката не уведомила ищеца за
извършената цесия и договорът му бил непротивопоставим, като цесията за длъжника не
пораждала действие поради липса на изпратено уведомление за прехвърленото вземане от
предишния кредитор. Моли за признаване на установено, че не дължи сумите по
изпълнителното дело. Претендира и разноски. В съдебно заседание страната чрез
пълномощника си поддържа иска.
Първоначално исковата молба е била предявена против „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД,
което е депозирало отговор, но с оглед твърденията в него за извършена нова цесия, този
път на „С. Г. Груп“ ЕАД, с договор от 07.03.2019 г., ищецът изрично с допълнителна молба е
посочил, че не поддържа иска спрямо първия ответник и го оттегля. Така с определение от
15.07.2021 г. производството по делото в тази част е било прекратено.
По искане на ищеца като нов ответник с определение от 18.06.2021 г. е конституиран „С.
Г. Груп“ ЕАД, ЕИК: *********, което в писмено становище заявява, че не дава съгласието
си да бъде страна по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК новият ответник обаче не подава писмен отговор. В съдебно
заседание страната не се явява и не се представлява.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
С разпореждане по частно гр. дело № 11020/ 2009 г. на ПРС, VII гр. с-в, на 23.09.2009 г. е
издаден изпълнителен лист, въз основа на заповед за незабавно изпълнение № 6247/
23.09.2009 г., по силата на който ищцата е била осъдена да заплати на „Обединена
Българска Банка“ АД по договор за кредитна линия от 24.06.2008 г. следните суми: 3 922, 39
лева- главница, 418, 03 лева- договорна лихва за периода 19.12.2008 г.- 16.09.2009 г., 12, 71
лева- наказателна лихва за периода 19.12.2008 г.- 16.09.2009 г., ведно със законната лихва
върху главница от 17.09.2009 г. до окончателното изплащане и разноските по делото- 411,
77 лева.
Въз основа на така издадения изпълнителен лист с молба от 02.10.2009 г. „Обединена
Българска Банка“ АД е образувала против ищеца изпълнително дело № ********** г. на
ЧСИ **********, рег. № *** С молбата взискателят е поискал от ЧСИ да направи пълно
проучване на имущественото състояние на длъжника, в която връзка са извършени различни
справки- за недвижимо имущество, за семейно положение, за декларирано имущество, за
МПС, за трудови договори, за банкови сметки и други, като са постъпили и съответните
справки. С разпореждане от 15.12.2009 г. взискателят е наложил запор върху трудовото
2
възнаграждение на длъжника и е връчил ПДИ лично на 14.01.2010 г. Насрочен е и опис за
13.03.2010 г., за което лично е връчена и ППИ на 13.02.2010 г., като за действието е изготвен
протокол. С молба от 21.07.2010 г. взискателят е поискал от ЧСИ да спре изпълнението
поради постигнато извънсъдебно споразумение с длъжника, но с нова молба от 17.01.2011 г.
е поискано възобновяване на производството, предвид неизпълнение на задълженията за
плащане. Отново е поискано да се насрочи опис на движими вещи, като същият е бил
определен на 06.06.2011 г., за което длъжникът е уведомен и на място пак е бил съставен
протокол. С разпореждане от 03.10.2011 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение
на длъжника, като отново са изисквани справки за имущество. Насрочени са били и нови
описи на движими вещи за 09.05.2012 г., за 19.06.2012 г., за 09.09.2013 г., за които няма
данни дали са били извършени. На 02.10.2013 г. е направено искане за вписване на възбрана
на недвижим имот на длъжника, а за съответното вписване лицето е уведомено лично с
ППИ на 16.11.2013 г. С молба от 14.07.2015 г. взискателят с молба е поискал да се извърши
проучване на имущественото състояние на дъжника, както и да се насрочи опис на негови
движими вещи. Опис е насрочен за 31.08.2015 г., като са изискани нови справки от НАП. С
разпореждане от 08.09.2015 г. е наложен запор върху трудово възнаграждение, като
работодателят е уведомил, че междувременно вече е прекратил ТПО с длъжника. С молба от
12.02.2016 г. „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е представил договор за цесия с банката, като
е поискал да бъде конституиран на мястото на взискателя. С молба от 27.05.2017 г. новият
взискател е поискал отново извършване на справки за имуществото на длъжника. С
постановление от 27.09.2021 г. ЧСИ е прекратил изпълнителното производство, че
взискателят не е поискал и не е извършил изпълнителни действия в продължение на повече
от две години.
Копие от цялото изпълнително дело е приложено към настоящото производство.
Като писмени доказателства са представени договор за цесия от 07.03.2019 г. между
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД и „С. Г. Груп“ ЕООД и уведомление за прехвърленото
вземане, неполучено от ищцата, поради непотърсена пратка.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Институтът на давността принципно не се прилага служебно, но доколкото само в тази
връзка са наведени твърдения в исковата молба за недължимост на сумата по изпълнителния
лист, то съдът е длъжен да се произнесе по въпроса, още повече, че предмет на настоящото
производство е единствено погасяване на сумите по давност. Съображенията на ищеца в
подкрепа на твърденията му се основават на това, че сумите по изпълнителния лист били
погасени поради общата петгодишна давност, а и с оглед бездействието на кредитора по
принудително събиране на сумите по изпълнителното дело в продължение на две години, от
което се навеждат съображения, че същите не били дължими.
На първо място, с ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС в т.10 се предвиди, че нова
погасителна давност за вземанията започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. От приложеното изпълнително
дело е видно, че по същото последното валидно изпълнително действие е наложеният на
08.09.2015 г. от ЧСИ запор върху вземания от трудово възнаграждение на ищеца, като до
3
този момент няма бездействие на взискателя за период по- дълъг от две години, предвид
обстоятелството, че периодично са били поисквани описи и са извършвани както описи на
движими вещи, така и са налагани запори върху заплати, както и възбрана на имот. Всички
останали действия (като изискване на справки за проучване на длъжника) не са насочени
към приложение на определен изпълнителен способ, поради което и те не представляват
изпълнителни действия. В случая е без значение дали реално този запор върху заплатата на
длъжника е послужил за събиране на вземането (с оглед данните, че след налагането му ТПО
с лицето е било прекратено) или дали въобще е бил ефективно наложен, защото не е
необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на
изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се счита давността прекъсната.
Това следва и от самата разпоредба на чл. 116 буква „в” от ЗЗД, в която законодателят
използва думата „предприемане“ на изпълнителните действия, а не „извършване“. В
цитираното ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС пък се приема, че искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен
да го приложи, поради което и задължителната съдебна практика не поставя като изискване
съответното изпълнително действие да е дало определен резултат, свързан със събиране на
вземането или пък удовлетворяване на кредитора. Нещо повече, съответното действие може
и въобще да не бъде извършено, защото е от значение само то да е поискано от взискателя,
който по този начин демонстрира своята активност в изпълнителния процес, като тази
страна не следва да търпи неблагоприятни за себе си последици от евентуалното
бездействие на ЧСИ, който не е изпълнил искането на кредитора да предприеме съответния
изпълнителен способ. В този смисъл, независимо, че запорът реално е бил безрезултатен,
предвид прекратяването на трудовия договор на длъжника след налагането му, това
представлява валидно изпълнително действие. Така от датата на разпореждането за
налагането на запора- 08.09.2015 г. за период от две години- или до 08.09.2017 г. след като
няма извършено нито едно друго изпълнително действие, още към тази дата 08.09.2017 г. по
смисъла на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК са изтекли две години на бездействие на кредитора.
Оттук- принудителното изпълнение се е считало за прекратено по силата на закона и без да
е необходимо издаването на нарочен и формален акт на ЧСИ, какъвто е бил издаден чак на
27.09.2021 г., защото същият само констатира настъпването на това обстоятелство, без обаче
да поражда последиците му, настъпващи по силата на закона. Последващи изпълнителни
действия няма (единствено след 08.09.2015 г. е конституиран новият взискател, които е
поискал проучване на имотното състояние), а дори и да имаше извършени, те биха се явили
направени по прекратено по силата на закона дело, поради което щяха да са нищожни и не
могат да породят своите последици.
От друга страна, към датата на предявяване на настоящата искова молба- 31.03.2021 г.
(или от 01.07.2021 г. за новия ответник, заменил първия), петгодишната погасителна
давност, считано от разпореждането за извършване на описа и налагането на запора от
08.09.2015 г., който е последното валидно изпълнително действие, е била изтекла.
Горните съображения, преценени в тяхната съвкупност, обуславят извода на съда за
основателност на предявената претенция, която следва да бъде уважена изцяло, доколкото
4
по делото се установява несъмнено, че вземанията на ответника (междувременно придобил с
нова цесия вземането от предходния кредитор) по изпълнителния лист са били погасени по
давност, която не е била прекъсната в хода на изпълнението с валидни изпълнителни
действия.
С исковата молба е предявен и евентуален иск, но доколкото не се е сбъднало
процесуалното условие той да бъде разгледан, по същият не се дължат съображения в
настоящото решение.
Предвид изхода на делото- уважаването на иска, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на
ищеца се дължат направените по делото разноски. Ищцата е заплатила държавна такса в
размер на 342 лева, която сума следва да й се възстанови от ответника, като законна
последица от решението. Тя освен това е представлявана от свой пълномощник в процеса,
на когото не е заплатила хонорар, в която връзка същата моли за определяне на неговото
възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в
представения договор за правна защита и съдействие на ищцата е посочено, че тя се
представлява безплатно от адв. Р.Д., поради затрудненото си материално положение, което
по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА представлява основание за оказването му на безплатна
адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността
съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска тук
следва да бъде изчислено съгласно нормата на чл. 7 ал. 2 т. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г.,
предвиждаща минимален размер на адвокатското възнаграждение от 757, 49 лева, като
сумата се присъди директно в полза на адвоката.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „С. Г. Груп“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков- Казанджията“ № 4, ет. 6,
представлявано от Ю.Ц., че Р. Г. З., ЕГН: **********, от ************************, НЕ
ДЪЛЖИ поради изтекла погасителна давност следните суми: главница в размер на 3 922, 39
лева, по изпълнителен лист по частно гр. дело № 11020/ 2009 г. на ПРС, VII гр. с-в, както и
сумата от 4 627, 48 лева- законна лихва за периода 17.09.2009 г.- 31.03.2012 г., като
вземането първоначално е принадлежало на „Обединена Българска Банка“ АД, по договор за
кредитна линия от 24.06.2008 г., но в последствие е прехвърлено с договор за цесия от
04.12.2015 г. на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД и накрая- и на ответника, с друга цесия от
07.03.2019 г., за които суми е било образувано и прекратено изпълнително дело №
********** г. по описа на ЧСИ **********, рег. № ***
ОСЪЖДА „С. Г. Груп“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Рачо Петков- Казанджията“ № 4, ет. 6, представлявано от Ю.Ц., да заплати на Р.
Г. З., ЕГН: **********, от ************************, направените по делото разноски:
сумата от 342 (триста четиридесет и два) лева- държавна такса за образуване на делото.
5
ОСЪЖДА „С. Г. Груп“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Рачо Петков- Казанджията“ № 4, ет. 6, представлявано от Ю.Ц., да заплати на
адвокат Р.Д. Д., със служебен адрес: ************************, адвокатско
възнаграждение за осъществено на ищцата Р. Г. З., ЕГН: **********, безплатно
процесуално представителство по делото, в размер на 757, 49 (седемстотин петдесет и седем
лева и четиридесет и девет стотинки) лева, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от
Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___//п/____________________
6