Определение по дело №32968/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 18096
Дата: 20 май 2023 г. (в сила от 20 май 2023 г.)
Съдия: Петър Иванов Минчев
Дело: 20221110132968
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 юни 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 18096
гр. София, 20.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110132968 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на И. Н. М. срещу „Макроадванс“ АД,
която отговаря на изискванията за редовност, а предявеният с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. В същия
срок е подаден насрещен иск, който отговаря на изискванията за редовност и предявеният
иск е допустим, поради което следва да бъде приет за съвместно разглеждане в настоящото
производство. В срока за отговор на исковата молба такъв е постъпил от ответника по
насрещния иск.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Ищецът по насрещния иск е направил искане за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза, което е неконкретизирано, поради което следва да бъдат дадени указания на
ответника за уточняването му.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за съвместно разглеждане в настоящото производство предявените
насрещни искове от „Макроадванс“ АД.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 27.06.2023 г. от 10,00 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца –
препис от отговора на исковата молба.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по
делото.
УКАЗВА на ответника „Макроадванс“ АД в едноседмичен срок от получаване на
съобщението да заяви ясно и конкретно дали иска от съда допускане на съдебно-счетоводна
експертиза и ако иска такава – с писмена молба с препис за насрещната страна да определи
нейните задачи. При неизпълнение на указанията, искането ще бъде оставено без уважение
като неконкретизирано.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
1
Предявен е иск от И. Н. М. срещу „Макроадванс“ АД с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1, вр. чл. 143, ал. 1 вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК и чл.
26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на чл. 10 от Договор за потребителски
кредит № 148490 от 22.11.2021 г., сключен между И. Н. М. и „Макроадванс“ АД,
предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 432,00 лева при непредоставяне на
обезпечение, поради противоречие със закона, накърняване на добрите нрави и поради
неравноправност на клаузата.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски
кредит № 148490 от 22.11.2021 г. и Приложение № 1 към него, по силата на който ищецът се
задължил да върне сумата от 695,86 лева, като отпуснатият кредит бил в размер 600 лева,
при ГПР 49,65 % и ГЛП 41 %. Съгласно чл. 10 от Договора ищецът дължал неустойка, в
случай че не предостави обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в чл. 20 от
Договора. Поддържа, че съгласно чл. 20 от Договора в срок от 3 работни дни от сключването
на договора, следвало да се предостави обезпечение – поръчител, който да отговаря на
описаните в чл. 20, ал. 3 от Договора, условия. Твърди, че му е начислена неустойка в
размер на 432 лева, подробно описана в погасителния план към Договора. Сочи, че
уговорената неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД и поради това, че е
сключена при неспазване на нормите на ЗПК. Излага подробни твърдения, че така
уговорената неустойка противоречи на добрите нрави, че се достига до значителна
нееквивалентност на насрещните престации, както и до злепоставяне интересите на
кредитополучателя с цел извличане на изгода за кредитора. Поддържа също и че клаузата е
неравноправна, т.к. претендираната неустойка била в размер на почти 80 % от отпуснатия
кредит, с което се нарушавали принципите на добросъвестността и справедливостта. Сочи,
че с така уговорената неустойка, се прехвърлял риска от неизпълнение на задължението на
финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника върху самия длъжник, което водило до допълнително увеличаване на размера
на задълженията. Твърди, че неустойката излиза извън присъщите й функции и цели
единствено неоснователно обогатяване. Аргументира, че по същество същата е добавък към
възнаградителната лихва. Подробно излага, че клаузата не е индивидуално уговорена. Сочи,
че с така уговорената неустойка се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, както и че
посочване на размер на ГПР, който не е действително прилаганият, представлява
заблуждаваща търговска практика. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
признава иска и развива съображения в насока, че не е дал повод за завеждане на делото,
поради което счита, че разноските следва да останат в тежест на ищеца.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът е предявил насрещни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР
и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на И. Н. М. да заплати сумата от 464, 63 лева – непогасена
главница по договор за потребителски кредит № 148490 от 22.11.2021 г., ведно със
законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане
на задължението, 75,36 лева – договорна лихва начислена за периода от 22.01.2022 г. до
22.07.2022 г.; 17,12 лева – законна лихва начислена за периода от 22.12.2021 г. до 20.10.2022
г. и евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати сумата от 464,43 лева, представляваща сума, с която ответникът се е обогатил без
правно основание, ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на предявяване
на исковата молба до окончателно изплащане.
В насрещната искова молба се твърди, че между страните е сключен Договор за
кредит, по силата на който е предоставил заем в размер на 600 лева със срок да издължаване
8 месеца. Ищецът подробно е описал начина на сключване на Договора, като е посочил, че
същият е сключен при спазване изискванията на ЗПФУР. Твърди се, че на 22.11.2021 г.
заемната сума е преведена на кредитополучателя по банкова сметка, посочена от същия.
Поддържа, че ответникът по насрещния иск е извършил плащане в размер на 156 лева на
2
29.12.2021 г. Сочи, че задължението по договора е станало изискуемо с оглед настъпил
падеж на 23.07.2022 г. В условията на евентуалност претендира за осъждане на ответника да
заплати сумата от 464,43 лева на извъндоговорно основание. Моли съда да уважи
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба.
Ответникът развива подробни съображения в насока за недействителност на целия договор
за кредит, като излага, че посоченият размер на ГПР не отговаря на действително
прилаганият, че е налице заобикаляне на закона. Оспорва претенцията за възнаградителна
лихва, като подробно аргументира, че клаузата, която я урежда е нищожна, поради
противоречие с добрите нрави. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1, вр. чл. 143, ал. 1 вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК
и чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД е да докаже сключването на процесния договор за кредит с
посоченото в исковата молба съдържание, както и че част от съдържанието на договора е
неусточна клауза, предвиждаща заплащане на сумата от 432 лева при непредоставяне на
обезпечение.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на валидна
неустоечна клауза от договора; че клаузата е индивидуално уговорена.
В доказателствена тежест на ищеца по насрещния иск с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
е да докаже: наличието на облигационно правоотношение с ответника по договор за
потребителски кредит от разстояние, че е получил съгласието на ответника за сключване на
договора с обективирана именно от него воля за предоставяне на заемната сума, по което
същата е предадена на заемополучателя, уговорения падеж на връщане, изискуемостта на
вземането; че част от съдържанието на договора е валидно уговорена клауза за
възнаградителна лихва, както и размерът на същата; наличието на главен дълг и изпадането
на ответника в забава, както и размера на обезщетението за забава.
При установяване на тези факти, в тежест на ответника е да установи погасяване на
вземанията, в случай, че твърди това.
По евентуалния иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже е факта на плащане на процесната сума на ответника.
В доказателствена тежест на ответника е да установи, че е налице основание за
получаването на сумата.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните
обстоятелства: че между страните е сключен договор за кредит със соченото от страните
съдържание, по силата на който „Макроадванс“ АД е отпуснал заем в размер на 600 лева,
както и че сумата е усвоена от И. Н. М., с краен срок на погасяване 23.07.2022 г.; че част от
съдържанието на договора е клауза, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 432
лева при непредоставяне на обезпечение.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
3
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4