РЕШЕНИЕ
№467
гр. Враца, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 30.11.2021г. / тридесети ноември две хиляди
двадесет и първа година/ в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при
секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН
ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА КАН дело №430 по описа на АдмС – Враца за 2021г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Образувано е въз основа на
постъпила касационна жалба от Комисия за
финансов надзор/КФН/ гр.София, предявена
чрез пълномощника * Б.Г., против РЕШЕНИЕ № 260208/ 07.06.2021г. на Районен съд Враца, постановено по АНД №174
по описа за 2021г., с което е отменено
издаденото от Председателя на КФН Наказателно постановление №Р-10-35/25.01.2021г.,
с което на „И.П.“ АДСИЦ *** е наложена имуществена санкция в размер на
10 000лв. на основание чл.31 ал.3 т.2 вр.ал.1 т.2 от
Закона за дружествата със специална инвестиционна цел /ЗДСИЦ/отм. за нарушение на чл.4 ал.2 вр.чл.21 ал.2 от
същия закон.
В жалбата като касационни основания за
отмяна на обжалваното решение като неправилно се сочат неговата
незаконосъобразност и съществено нарушение на процесуалните правила при
постановяването му. Изтъква се, че
първостепенният съд необосновано е приел, че преводът на сумата от 7000лв. на 07.01.2019г. не представлява изпълнение на нов договор за
заем, а е регулярен превод по сключения
през 2012г. договор за заем, под формата на кредитна линия, чийто срок е бил
удължаван с последващи анекси, като е
увеличаван и размера на предоставената сума. Сочи се, че лимитът на кредитната линия е достигнат през
2019г., поради което всяка следваща сума, предоставена като заем, е въз основа
на отделен договор, за такъв договор не се изисква писмена форма, а е
достатъчно само реалното плащане, което е сторено, видно от банковото
извлечение. Заявява се, че
незаконосъобразно въззивният съд се е позовал на показанията на
свидетеля М.Т., която е представляващ
дружеството –***, за да прави
изводи за субективното възприемане на
осъществената сделка, като част от договора от 2012г., без да отчете
нейната заинтересованост от изхода на спора, произлизаща от факта, че двете
дружества са свързани лица. Твърди се, че съдът изобщо не е обсъдил факта, че получаването на кредит от небанкова
институция е нарушение, независимо по кой договор е направено, както и че
неправилно е приел, че получената в заем сума има характеристиките на банков
кредит, което изисква задължително взаимоотношенията между страните да бъдат
облечени в писмена форма. Прави се искане за отмяна на решението и
постановяване на друго, с което оспореното НП да бъде потвърдено. Претендира се
заплащане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.Прави се
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от
другата страна. Идентични съображения се развиват в с.з. от юрисконсулт И.Г.
Ответникът по
касационната жалба чрез процесуалния си представител адв.Л.Я., в писмен отговор
и в с.з. оспорва жалбата и прави искане
за нейното отхвърляне, тъй като оспореното пред настоящата инстанция решение на
РС Враца не противоречи на материалния закон и при постановяването му не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се, че правилно е установена фактическата
обстановка, вследствие на което е направен обоснования извод, че не е налице
описаното в АУАН и НП нарушение, тъй като не се касае за отделен заем между
двете дружества, а за последващо плащане по договор за кредитна линия, сключен
през 2012г. и с няколкократно удължавани срокове и максимални стойности на заеманата
сума. Заявява се, че дори с последващи плащания да е надхвърлен лимита на
сключения първоначален договор, това е резултат на счетоводна грешка, а не на
волята на страните за нови договорни отношения.
Участващият в касационното производство прокурор
дава заключение за основателност на
жалбата и иска оспореното решение на Районния съд да бъде отменено, тъй като
извършването на нарушението е безспорно установено, касае се до обикновен
договор за заем, осъществен чрез превода на сумата и не може допълнително със
свидетелски показания да се установява каква е волята на страните, още повече
от лице, заинтересовано от изхода на спора..
Настоящият съдебен
състав, като взе предвид наведените в жалбата и в съдебно заседание доводи и
съображения от страните и след извършване на служебна проверка съгласно
чл.218, ал.2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от
надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим съдебен
акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Предмет на делото е
решение №260208/07.06.2021г. на
Районен съд Враца, постановено по АНД №174/2021г., с което е отменено НП №Р-10-35/25.01.2021г. на
Председателя на Комисия за
финансов надзор София за налагане на
имуществена санкция в размер на 10 000 лева на „И. п.“ АДСИЦ ***, на основание
чл.31, ал.3, т.2 вр. ал.1, т.2 ЗДСИЦ за нарушение на чл.4, ал.2 вр.
чл.21, ал.2 от същия закон.
Отговорността на дружеството е била ангажирана за това, че в нарушение на разпоредбите на ЗДСИЦ е сключило сделка на 07.01.2019г.
за получаване на заемни средства с „Б. и.“ ЕООД ***, което не е банка, с което
е нарушило чл.4, ал. 2 вр. чл.21, ал.2
от закона, тъй като тази сделка
не е разрешена. Съдът е проявил процесуална активност и е събрал относими към
спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактическата обстановка по делото, която се
споделя и от настоящата инстанция.
Въззивният съд е приел, че АУАН и
НП са издадени от компетентни лица, в сроковете по чл.34 ЗАНН, съдържат
задължителните реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН и описанието на нарушението, така както е отразено, не накърнява по
никакъв начин правото на нарушителя, поради което не е допуснато нарушение в
административно-наказателната процедура. За да отмени наказателното
постановление съдът е приел, че същото е постановено в нарушение на материалния
закон, за което е изложил мотиви.
Касационният състав
не възприема изводите
на въззивния съд, водещи до
отмяна на оспореното наказателно постановление, като незаконосъобразно, но като
краен резултат решението е правилно и следва да остане в сила, макар и не по
изложените в решението мотиви.
Настоящата инстанция приема, че
ответникът е осъществил състава на административно нарушение, визирано в НП,
което се установява безспорно от събраните по делото доказателства. Безспорно
установено е, че началното салдо към 01.01.2019г. по
сметка 159-4, отразяваща заемните средства, получени от настоящия
ответник от „Б. и.“ ЕООД е в размер на 1 853 398лв., като чрез тази сума е достигнат и дори надвишен
лимита на предвидените в анекс №3/05.07.2015г.
заемни средства, които следва да се получат по договора от 15.10.2012г.
Няма доказателства за увеличаване на
тази сума с последващ анекс, нито се поддържа становище това да е
сторено. При така констатираното преведената
сума на дружеството
на 07.01.2019г. в размер
на 7000 лева е сделка извън параметрите на този договор. Необосновано първостепенният съд се е позовал на показанията на
свидетелката Т., от една страна, защото като представляващ дружеството-*** е заинтересована от изхода на
спора, от друга страна, не може със свидетелски показания да се установяват или
опровергават факти, за които са налице
писмени доказателства. Осъществяването на
сделки за заем на парични
средства от търговски дружества, които не са банкови институции, не е позволено от закона и такъв извод се
прави от разпоредбата на чл.21, ал.2
ЗДСИЦ/отм./, която норма е свързана с нормата на чл.4, ал.2. С оглед на изложеното и мотивите за неправилно
прилагане на материалния закон са неправилни и не се споделят от настоящата
инстанция. В тази насока се споделят възраженията на касатора.
Въпреки изложеното настоящата
инстанция намира, че наказателното постановление е издадено в нарушение на
чл.18 ЗАНН. Видно от данните по преписката в случая за един отчетен период, а
именно м. януари 2019г. са издадени две НП, настоящето НП № Р-10-35/25.01.2021г.,
за деяние извършено на 07.01.2019г.,
като има издадено и второ НП № Р-10-38/ 25.01.2021г. за деяние, извършено на 28.01.2019г. Следвало е за тези два превода да се наложи едно наказание, тъй като е налице едно
административно нарушение, извършено през отчетен период от един месец – м.януари
2019г. Издавайки две НП за едно
административно нарушение съществено е нарушен закона и в случая правилно
РС-Враца е отменил обжалваното НП, макар
и не по изложените в решението съображения.
С оглед на изложеното, обжалваното
решение, макар и не по изложените от
него мотиви, като краен резултат е правилно и следва да остане в сила.
Касационната жалба следва да се остави без уважение.
При този изход на спора на касатора не
следва да се присъждат разноски по делото, а от страна на ответника не са
претендирани такива и съдът не дължи произнасяне.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.221, ал.2 АПК,
Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 260208/07.06.2021г. на Районен съд Враца, постановено по АНД №174
по описа за 2021г., с което е отменено Наказателно постановление №Р-10-35/25.01.2021г.
на Председателя на Комисията за финансов надзор гр.София.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.