Решение по дело №520/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.226 от АПК, във вр. чл.54,ал.5 от АПК.

Образувано е след като с Решение №2085/27.02.2023 г. постановено по адм.д. № 5543/2022 г. по описа на Върховния административен съд е отменено Решение № 309/14.03.2022 г. постановено по адм. д. №2319/2021 г. по описа на Административен съд Варна и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Производството по делото е образувано по жалба на „Темпо 2” ООД, ЕИК ********* против акт за спиране на административното производство за промяна на ргистрацията на полуремарке „ШМИТЦ СКИ 24” с рег. № **** и рама №W09217334W0G22011, обективиран в писмо изх.№ 11/29.09.2021 г. на ст. инспектор към сектор „Пътна полиция” в ОД на МВР – Варна. С жалбата се релевира незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо на две основания – липса на мотиви като съществено процесуално нарушение, и липса на законни пречки да бъде извършена заявената регистрация като неправилно приложение на материалния закон при постановяване на оспореното писмено уведомление. По отношение на второто сочи, че наложените върху МПС запори представляват пречка за пререгистрацията му само при договорна промяна на собствеността, не и в случаите, когато тя е резултат от влязло в сила постановление за възлагане на публичен изпълнител. Поддържа също, че при подадено заявление за пререгистрация компетентният административен орган действа в условията на обвързана компетентност и дължи произнасяне, поради което постановеното писмено уведомление е и недопустимо. Моли оспореното писмено уведомление да се отмени и да се задължи административния орган да извърши заявената административна услуга. Поддържа жалбата в съдебно заседание чрез процесуален представител адв. З.. Сочи се, че административният орган не е съобразил естеството на начина по който дружеството е придобило собствеността. Уточнява, че след като има процедура по несъстоятелност действието на предходните запори и възбрани в производство и тяхното отпада и те нямат действие по отношение на трети лица. Сочи, че постановлението за възлагане е особен вид акт, с който се променя собствеността на процесното ремарке, извършено от овластен от закона орган, поради което не са налице пречки за вписване на промяна в собствеността. Претендира сторените по делото разноски за всички инстанции.

Ответникът – старши инспектор към ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция”, оспорва жалбата чрез процесуален представител главен юрисконсулт Г.. Счита, че оспореният акт е законосъобразен , обоснован със събраните в хода на административното производство доказателства. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес адресат на оспорения индивидуален административен акт, в 14-дневния срок за оспорване по чл.149 ал.1 от АПК /писменото уведомление за спиране на административното производство за извършване на административна услуга е постановено на 29.09.2021 г., жалбата е постъпила в деловодството на администрацията на ответника на 15.10.2021 г. и е изпратена чрез „Български пощи” ЕАД на 13.10.2021 г., видно от представения системен бон на л.14 от адм. д. №2319/2021 г./ и срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред, поради което следва да бъде разгледана по същество.

По основателността на жалбата:

След преценка на събраните по делото доказателства,съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното :

Предмет на разглеждане е писмено уведомление, с което се спира административното производство за извършване на административна услуга обективирано в писмо рег.№ 11/29.09.2021 г., издаден от старши инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна, с който уведомява жалбоподателя, че за полуремарке „ШМИТЦ СКИ 24” с рег. № **** и рама №W09217334WОG22011, има наложени 5 броя запори от държавни и съдебни органи и услугата може да бъде извършена след отмяна или писмено разрешение на органа, постановил обезпеченията или на друг компетентен орган съгласно чл. 143, ал. 13 от ЗДвП.

В изпълнение указанията на Върховния административен съд, настоящият касационен състав приема, че с оспореното уведомително писмо е спряно административното производство за промяна на регистрацията на полуремарке „ШМИТЦ СКИ 24” с рег. № *** и рама №W09217334W0G22011, обективирано в писмо от 29.09.2021 г. на ст. инспектор към сектор „Пътна полиция” в ОД на МВР – Варна. В оспореното писмо действително в първия абзац е посочено, че административната услуга не може да бъде извършена и са посочени причините, поради които не може да бъде извършена към него момент. Във втория абзац административният орган е посочил при какви обстоятелства, промяна на фактическата обстановка, ще бъде продължено административното производство по заявената услуга. Употребеното от административния орган понятие, че административната услуга не може да бъде извършена, не следва да бъде приемана като отказ от извършване на съответната услуга, съответно тълкувано изолирано и извадено от контекста на съдържанието на уведомителното писмо. Следва понятието да бъде тълкувано в съответствие с цялостното съдържание и воля на административния орган, която безспорно е да спре административното производство. Компетентният орган е действал в съответствие с Раздел 3, т.13, изр.2 от Правила за дейността по регистрация и идентификация на пътни превозни средства, според които държавен служител от категория „Г” или „В” разглежда предоставените му документи, отстранява допуснатите пропуски и насочва заявлението към РМ 2 или РМ 3. В случаите, когато административното производство не може да продължи, държавният служител съставя документи, в който посочва причините, поради които се спира дейността по регистрацията. Документът се съставя в два екземпляра – единият се прилага към преписката с подпис на получателя, а другият се връчва на гражданина. Именно в административното производство безспорно е установено от компетентния орган, че административното производство не може да продължи – административната услуга не може да бъде извършена, като ясно са посочени причините. Обстоятелствено е посочено при какви фактически обстоятелства ще бъде продължена процедурата.

Жалбоподателят е подал заявление №210819033350/14.07.2021г, с което „Темпо 2“ ООД чрез пълномощник е поискал от сектор „ПП“ при ОДМВР- Варна промяна на регистрацията на придобитото от тях ППС с рег.№ ТХ 8648 ЕХ, състояща се в зачисляване в региона, промяна на номер и промяна на собствеността му. Към заявлението са приложени свидетелство за регистрация на ППС, регистрационни табели, пълномощно и договор за застраховка. При извършена справка в АИС „КАТ“ от служител в сектор „ПП“ при ОДМВР- Варна било установено, че на посоченото ППС са наложени 5 бр. запори от държавни и съдебни органи. При така установеното с оспореното понастоящем писмено уведомление изх.№11/29.09.2021г ст. инспектор Ал. Петракиев към ОД на МВР - Варна, сектор „Пътна полиция“, уведомил дружеството-заявител, че поисканата промяна на регистрацията не може да бъде извършена поради наличието на 5-те броя наложени на ППС запори от държавни и служебни органи, както и че услугата ще бъде продължена след отмяна или писмено разрешение на органа, постановил обезпеченията, или на друг компетентен орган съгл.чл.143 ал.13 от ЗДвП.

От приобщените като доказателства по делото уведомления от ЧСИ с район на действие ОС – Добрич и съобщение до сектор „ПП-КАТ“ при ОДМВР-Добрич (л.40-44 по адм. д. 2319/2021 г.) се установява, че в периода 2016г – 2018г на ППС – полуремарке „Шмитц Ски 24“ с рег. № ****, рама № W09217334WОG22011, собственост на „РОС ЕКСПОРТ“ ЕООД – с.Паскалево, обл.Добрич, са наложени общо пет запора, както следва: по и.д. №20168100400394 с взискател „Кава Петрол“ ООД; по и.д. №20167390400251 с взискател „АТП Екзодус“ ООД; по и.д. №.20163230402047 с взискател Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество; по и.д. №20189010400289 с взискатели ТД на НАП-Варна и Кава Петрол“ ООД; и и.д. №20188100400039 с взискател „Шварцмюлер България“ ООД. С постановление №260000/31.03.2021г по т.д.№309/2018г по описа на ОС – Добрич, търговска колегия, на осн.чл.717з ал.1 от ТЗ на Д.В.Д. в качеството й на управител на „Темпо 2“ ООД е възложена собствеността върху полуремаркето „Шмитц Ски 24“ с рег. № ТХ 8648 ЕХ, собственост на длъжника „РОС ЕКСПОРТ“ ЕООД – в несъстоятелност. Видно от отразяванията в справката от АИС „КАТ“ (л.34 по адм. д. №2319/2021 г.) на 02.09.2021г е снет запор за продажба на същото ППС по предходно и.д.№20147370401881/25.11.2014г на ЧСИ с район на действие ОС – Добрич.

Предвид установеното от фактическа страна и съобразно предмета на съдебната проверка съгласно чл.168,ал.1 от АПК , съдът намира от правна страна следното:

По валидността на акта:

Съгласно чл. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредбата), моторните превозни средства и ремаркетата, предназначени за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, се представят за регистриране от звената "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) или областните дирекции на МВР по постоянния адрес на собственика - за физическите лица, или по адреса на регистрация - за стопанските субекти. По аргумент от чл. 6, ал. 2, т. 1 от Наредбата компетентен да се произнесе по заявлението за регистрация на МПС е началникът на отдел/сектор "Пътна полиция" при СДВР/ОД на МВР.

От представеното от ответника удостоверение, издадено от началника на Сектор „Човешки ресурси” при ОД на МВР - Варна, приложено на лист 17 от делото, е видно, че старши инспектор А. М. П. със Заповед №8121К-1499/29.01.2019 г. на Министъра на вътрешните работи е назначен на длъжност началник група „Регистрация и отчет на ППС, собствениците им” в сектор „Пътна полиция” към Отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР – Варна. Регистрацията, респ. спиране на производството да се извърши такава е от териториалната компетентност на ръководителя на структурното звено „Пътна полиция” при ОД на МВР - Варна, тъй като по делото е установено, че към момента на подаване на искането жалбоподателят има постоянен адрес ***. Обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган и в установената от чл. 59, ал.2 от АПК форма, поради което не страда от пороци водещи до неговата нищожност и представлява валиден административен акт.

По процесуалната и материално –правната законосъобразност на акта и съответствието с целта на закона:

С разпоредбата на чл. 143, ал. 13 от ЗДвП е въведено изискването промяната в регистрацията на превозни средства с наложен запор или друго законово ограничение да се извършва след отмяна или писмено разрешение на органа, постановил обезпечението, или на друг компетентен орган. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредбата. Двете разпоредби въвеждат императивно специални предпоставки за промяна в регистрацията на МПС за превозни средства с наложен запор.

В случая между страните е безспорно, че дружеството-жалбоподател е придобило собствеността върху полуремарке „Шмитц Ски 24“ с рег. № **** и рама №W09217334W0G22011 на 31.03.2021г в резултат на извършена публична продан на осн.чл.717з от ТЗ в хода на производство по несъстоятелност по т.д.№309/2018г. по описа на ОС – Добрич, както и че преди образуване на същото на МПС са наложени общо четири запора в периода 2014-2016г. и още два такива през 2018г. Спорният въпрос в това производство е дали постановлението на съда по несъстоятелността за възлагане на собствеността на полуремаркето има характер на писмено разрешение от друг компетентен орган по смисъла на горецитирания чл.8 ал.3 от Наредбата.

От деня на влизане в сила на постановлението за възлагане, купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху вещта. След извършване на публичната продан е отпаднало изискването наложената обезпечителна мярка да касае имущество, собственост на длъжника, и да не засяга неоснователно чужда правна сфера. След осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността по надлежния ред – както е в настоящия случай след публичната продан на МПС, наложените върху това имущество обезпечителни мерки преустановяват правното си действие.

Специално за изпълнителния процес, въпросът е намерил разрешение в практиката на Върховния съд чрез тълкувателно решение № 47 от 01.04.1965 год. по гр.дело № 23/1965 год. на ОСГК при действието на отменената разпоредба на чл.330, ал.2 ГПК. В него е прието, че постановлението на съдебния изпълнител по чл.330, ал.2 ГПК/отм./ не е условие за прекратяване на принудителното изпълнение, а с него се установява, че по силата на закона изпълнението вече е прекратено. Посочено е още, че щом са настъпили фактите, предвидени в чл.330, ал.1 ГПК/отм./, настъпва по право и прекратяването на принудителното изпълнение, като наложените възбрани и запори отпадат от момента, от който се прекратява действието им, независимо от това дали са вдигнати или не.

Осребряването на имуществото, представляващо част от масата на несъстоятелността, върху което са наложени конкретните пет запори, вече е приключило по реда на чл.718 ТЗ с продажба, който способ на осребряване има значението и последиците на публична продан, извършена по реда на ГПК съгл.чл.717л ал.4 от ТЗ.

В този смисъл не е необходимо издаването на изричен акт за заличаване на наложените запори върху МПС , тъй като същите са прекратили ex lege действието си. С вписването на Постановлението за възлагане № 260000 по т.д. № 309 /2018 г. по описа на Добрички окръжен съд , както е указано в диспозитива на акта, той има действие и спрямо трети лица, в случая и спрямо органа по регистрацията на МПС и не е необходимо издаването на изричен акт за отмяна на наложените върху МПС запори.

Поради изложеното съдът в настоящия си състав намира, че за ответната администрация не е било налице основание да изисква от жалбоподателя изричен акт за отмяна или писмено разрешение от органа постановил обезпеченията, а е следвало да извърши промяната на регистрацията на ППС въз основа на представеното Постановление за възлагане № 260000 по т.д. № 309 /2018 г. по описа на Добрички окръжен съд.

Жалбата е основателна и оспореният административен акт следва да се отмени.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК и чл. 226, ал. 3 от АПК, претенцията на оспорващия за присъждане на сторените разноски пред съдебните инстанции е основателно. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като същото е в минималния размер съгласно чл.8,ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. ОД на МВР - Варна следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия разноски в общ размер на 2170,00 лева от които държавна такса в размер на 50,00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лв. ( съгласно разписка в договор за правна защита и съдействие от 12.10.2021 г.) по адм. дело № 2319/2021 г. ; държавна такса в размер на 370,00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лв. ( съгласно договор за правна защита и съдействие) за производството по адм. дело № 5543/2022 г. на Върховния административен съд и 750,00 лв. платено адвокатско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция ( съгласно договор за правна защита и съдействие от 28.03.2023 г.) пред Върховния административен съд.

Предвид изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на „Темпо 2” ООД, ЕИК ********* акт за спиране на административното производство за промяна на регистрацията на полуремарке „ШМИТЦ СКИ 24” с рег. № **** и рама №W09217334W0G22011, по заявление №210819033350/14.07.2021г.обективиран в писмо изх.№ 11/29.09.2021 г. на ст. инспектор към сектор „Пътна полиция” в ОД на МВР – Варна.

ОСЪЖДА ОД на МВР - Варна да плати в полза на Темпо 2“ ООД – с. Орешак, обл. Варна, ЕИК *********, представлявано от управителя Д.В.Д. съдебни разноски в размер на 2170,00 ( две хиляди сто и седемдесет ) лева.

ВРЪЩА преписката на ст. инспектор към сектор „Пътна полиция” в ОД на МВР – Варна за произнасяне по заявление №210819033350/14.07.2021г. на „Темпо 2“ ООД при съобразяване с мотивите на настоящето решение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.

	Съдия: