Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1 18. 01.
2022 година град
Търговище
В И М Е Т
О НА Н А Р О Д А
Административен съд
Търговище
на единадесети януари
2022 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
Т.
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА
СТЕФАНОВА
ИВАНКА ИВАНОВА
Секретар: ГЕРГАНА БАЧЕВА
Прокурор: МАРТИН АЛЕКСАНДРОВ
Като разгледа докладваното от Председателя
КНАХД № 152 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
АПК във вр. с чл. 63, ал.2 от ЗАНН.
Постъпила е касационна жалба от „Електроразпределение
Север“ АД – гр. Варна срещу Решение №226 от 09.08.2021 г. постановено по АНД №
98/2021 г. по описа на Районен съд – Разград , с което е било изменено Наказателно постановление №НП-16 от
08.04.2020г. на Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране –гр.
София, с което за нарушение на т.3.3.1 от Лицензия № Л-138-07/13.08.2004г. за
разпределение на електрическа енергия на „Електроразпределение Север“ АД –гр.
Варна е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
60000 лв. на основание чл.206, ал.3, във вр. с ал.1 от Закона за енергетиката,
КАТО преквалифицира нарушението от такова по чл.206, ал.3 от ЗЕ в нарушение по
чл.206, ал.1 от ЗЕ, и намалява размерът на имуществената санкция от 60 000
лева, на 20 000 лева.
В касационната жалба се поддържа, че
решението е неправилно поради противоречието му с процесуалните правила,
съставляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.2 НПК приложим на осн.
чл.63, ал.1 ЗАНН. Твърди се нарушение на чл.222, ал.2 АПК, чл.224 във вр.
с чл.355 НПК, чл.339, ал.2 НПК, чл. 13 и 14 НПК и чл.107 НПК. Сочат се подробни
доводи. Моли за отмяна на атакувания акт. В с.з.взема становище, като
жалбата се поддържа. Претендира разноски.
Постъпила е касационна жалба от Комисията
за енергийно и водно регулиране – гр. София, против посоченото решение, в
частта с която е изменено Наказателно постановление
№НП-16 от 08.04.2020г. на Председателя на Комисията за енергийно и водно
регулиране –гр. София, като е намален размерът на имуществената санкция от 60
000 лева, на 20 000 лева. Основните доводи са свързани с неправилното приложение
на закона и факта, че според касатора е налице повторност, при което положение
неправилно е изменена санкцията от съда към минимума преквалифицирайки нарушението. В с.з. жалбата се поддържа. Претендират ю. к.
възнаграждение.
Постъпил е писмен отговор от „Електроразпределение
Север“ АД – гр. Варна, в която считат касационната жалба за неоснователна по
подобни изложени доводи.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Търговище дава
заключение за основателност на касационната жалба на „Електроразпределение
Север“ АД – гр. Варна , респ. неоснователност на тази от Комисията за
енергийно и водно регулиране – гр. София. Сочи съдебна практика.
Съдът, намира касационната жалба за
процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок,
от страна с правен интерес, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ
на касационно оспорване съдебен акт.
Настоящата инстанция разгледа по
същество касационните жалби и на
основанията посочени в тях и след проверка на решението за валидност,
допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК.
При извършване преценка по прилагането на
материалния закон въз основа на фактите, установени от въззивната инстанция в
обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема
от правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол пред въззивната
инстанция е било Наказателно постановление
№НП-16 от 08.04.2020г. на Председателя на Комисията за енергийно и водно
регулиране –гр. София, с което за нарушение на т.3.3.1 от Лицензия №
Л-138-07/13.08.2004г. за разпределение на електрическа енергия на „Електроразпределение
Север“ АД –гр. Варна е наложено административно наказание „имуществена санкция“
в размер на 60000 лв. на основание чл.206, ал.3, във вр. с ал.1 от Закона за
енергетиката.
След анализ на съвкупния доказателствен
материал е прието, че „Електроразпределение
Север” АД е вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №
258, Варна Тауърс - Е, с издадена лицензия № Л-138-07 от 13.08.2004г. за
дейността „разпределение на електрическа енергия“. Сочи се, че за периода от
22.11.2019 г. до 29.11.2019 г. „Електроразпределение Север” АД е пренесло до
обекта на клиент, с абонатен № **********, на адрес: местност „Обзор“, гр.
Разград електрическа енергия с качество, неотговарящо на стандарт БДС EN
50160:2007 (Стандарта).
Съгласно изискванията на Стандарта,
които са отразени и в Протокол № 1#2 (29.11.2019 г.) 16.01.2020 г. за
резултатите от проверка относно параметрите на захранващото напрежение, 95 % от
усреднените за 10 минути ефективни стойности на захранващото напрежение, в
продължение на произволен период от една седмица, трябва да бъдат в обхвата на
Un=±10%. От Протокол № 1#2 (29.11.2019 г.) 16.01.2020г. е видно, че обектът е
присъединен към фаза „В“ и 87% от регистрираните стойности са в рамките на
допустимите отклонения, но съгласно изискванията на т. 3.2.1.3.2. от Методиката
за отчитане изпълнението на целевите показатели и контрол на показателите за
качество на електрическата енергия и качество на обслужването на мрежовите
оператори, обществените доставчици и крайни снабдители (Методиката, приета от
КЕВР с решение по Протокол № 87 от 17.06.2010 г.) 95 % от усреднените за 10
минути ефективни стойности на захранващото напрежение, в продължение на
произволен период от една седмица, трябва да бъдат в обхвата на Un=±10%, от
което следва, че всички усреднени стойности на захранващото напрежение трябва
да отговарят на 95% от Un±10%.
Съгласно изискванията на
Стандарта, които са отразени и в Протокол № 1#2 (29.11.2019 г.) 16.01.2020 г.,
всички усреднени за 10 мунути ефективни стойности на захранващото напрежение
трябва да бъдат в обхват на Un=+10%/-15%. От Протокол № 1#2 (29.11.2019 г.)
16.01.2020 г. е видно, че обекта е присъединен фаза В и 85% от регистрираните
стойности са в рамките на допустимите отклонения, но съгласно изискванията на
т. 3.2.1.3.2 от Методиката всички усреднени за 10 минути ефективни стойности на
захранващото напрежение, трябва да бъдат в обхвата на Un=+10/-15%, от което
следва, че всички усреднени стойности на захранващото напрежение трябва да
отговарят на 100% от Un=+10%/-15%.
Съгласно т. 3.3.1 от лицензия
№ Л-138-07 от 13.08.2004 г., издадена на дружеството за дейността
„разпределение на електрическа енергия“ лицензиантът осигурява непрекъснато
разпределение на електрическа енергия по мрежата с определено качество и
предоставя 2 услуги на потребителите в съответствие с показателите за качество
на електроснабдяването, определени с решение на Комисията. Съгласно т. 3.2 на
Методиката при нормални работни условия, напрежението трябва да съответства на
стандарт БДС EN 50160:2007.
Прието е, че като е пренесло
електрическа енергия с качество, неотговарящо на стандарт БДС EN 50160:2007 за
периода от 22.11.2019 г. до 29.11.2019 г. до обекта на клиент с абонатен №
**********, на адрес: местност „Обзор“, гр. Разград, „Електроразпределение Север”
АД е нарушило т. 3.3.1 от лицензия № Л-138-07 от 13.08.2004 г., с което е
осъществило състава на чл. 206, ал. 3 от Закона за енергетиката. Приема се, че
деянието е в режим на „повторност“, тъй като за нарушение на т. 3.3.1 от
лицензия № Л-138-07 от 13.08.2004 г., издадена на „Електроразпределение Север”
АД за дейността „разпределение на електрическа енергия“ председателят на КЕВР
бил издал на дружеството влезли в сила Наказателно постановление № НП-331 от
27.02.2015 г., Наказателно постановление № НП332 от 27.02.2015 г. и Наказателно
постановление № НП- 333 от 27.02.2015 г.
Нарушението е установено от
Констативен протокол № Е-18 от 11.12.2019 г. и Протокол № 1#2 (29.11.2019 г.)
16.01.2020 г. за резултатите от извършена проверка за изменение на захранващото
напрежение.
Съотнасяйки установената фактическа
обстановка към релевантната правна уредба, въззивната инстанция e приела, че според
чл.206, ал.1 от ЗЕ на енергийно предприятие, което наруши разпоредби на този
закон и на подзаконови нормативни актове по прилагането му, контролът за
изпълнението на които е възложен на комисията, на общи или индивидуални
административни актове на комисията, правнообвързващи решения на АСРЕ или
условията на издадената му лицензия, се налага имуществена санкция от 20000 до
1000000 лева", а ал. 3 повелява, че "при повторно извършено нарушение
по ал. 1, имуществената санкция е в трикратен размер на санкцията по ал. 1.
Съгласно т. 3.3.1 от лицензия № Л-135-07 от 13.08.2004 г., издадена на
дружеството за дейността "разпределение на електрическа енергия"
лицензиантът осигурява непрекъснато разпределение на електрическа енергия по
мрежата с определено качество и предоставя услуги на потребителите в
съответствие с показателите за качество на електроснабдяването, определени с
решение на Комисията. С Решение № 87 от 17.06.2010 г. 3 Комисията приема
Методика за отчитане изпълнението на целевите показатели и контрол на
показателите за качество на електрическата енергия и качеството на обслужването
на мрежовите оператори, обществените доставчици и крайните снабдители
(Методиката). Съгласно т. 3. 2 на Методиката при нормални работни условия,
напрежението трябва да съответства на стандарт БДС EN 50160: 2007.
В допълнение касационната
инстанция следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл.
221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
Касационната инстанция споделя
и мотивите на РС за липса на "повторност" по смисъла на §
1, т. 4 от ДР на АПК.
Правилно РС в съответствие с
разпоредбата на §
1, т. 4 от ДР на АПК е приел, че настоящото
административно нарушение не е извършено при условията на повторност, поради
което е намалил размера на имуществената санкция на наказаното дружество от 60
000 лв. /по квалифицирания състав на чл.
206, ал. 3 от ЗЕ/ на 20 000 лв. /по основния
състав на чл.
206, ал. 1 от ЗЕ/.
Районният съд правилно е
приел, че е основателно възражението на наказаното дружество, че в случая не се
касае за повторно извършено нарушение. Безспорно е, че в специалния Закон
за енергетиката липсва легална дефиниция за
"повторност" на нарушението. Съгласно легалната дефиниция в §
1, т. 4 от ДР на АПК, "повторно" е това
нарушение, което е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на акта, с
който на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение. Правилно
РС е приел, че извършеното нарушение не може да бъде квалифицирано като
осъществено при условията на повторност и да се приложи санкционната разпоредба
на чл.
206, ал. 3 от ЗЕ.
Основните доводи изложени в
жалбата са за неправилното приложение на процесуалния закон.
Касационният състав приема,
че атакуваният съдебен акт е правилен. Липсват нарушения на чл.222, ал.2 АПК, чл.224 във вр. с чл.355 НПК, чл.339, ал.2 НПК, чл. 13 и 14 НПК и чл.107 НПК.
Отделно съгласно
чл.
43, ал. 2, т. 1 от ЗЕ за една обособена територия
се издава само една лицензия за разпределение на електрическа
енергия, което означава, че е налице установено със закон монополно положение,
което е изключение от конституционно прогласеното основно начало на държавно
управление – принципа на свободна пазарна инициатива, на който се основава
икономиката на Р България – чл.
19, ал. 1 от КРБ.
Ето защо
извършеното от наказаното дружество административно нарушение по принцип се
характеризира с по-висока степен на обществена опасност, доколкото дейността по
разпределение на електрическа енергия се явява монополна за дадена територия и
при съмнение за качеството на доставената електрическа енергия от отделния
клиент същият не може да избере друго дружество. На това основание също няма
как да намери приложение институтът на маловажност на случая по чл.
28 от ЗАНН.
Касационното
производство е средство за отстраняване на грешките на съда при прилагане на
закона. Нарушение на материалния закон е налице, ако той е приложен неправилно,
т.е. не е приложена съответната правна норма на закона, допусната е неправилна
квалификация на деянието или не е приложен законът, който е трябвало да бъде
приложен. Нарушението на процесуалните правила е съществено, когато са налице
хипотезите, посочени в чл.348, ал.3 от НПК, както и когато се създава
вероятност фактите да са се осъществили по различен на приетия от
съда начин. В настоящето производство не са налице доказателства съдът да е
допуснал такива нарушения.
Въззивната инстанция е обсъдила всички
относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и
аргументирано е анализирала всички релевантни факти от значение за спорното
право, като е направила верни изводи, които се споделят от касационната.
Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на
материалния закон и процесуалните
правила и като законосъобразно, и
обосновано следва да бъде оставено в сила.
При извършената
служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 не се констатираха нарушения на
материалния закон. Оспореното съдебно решение е правилно, валидно и допустимо.
Предвид изхода на спора в касационното
производство, разноски не се присъждат и остават така, както са сторени от
страните.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал.2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд –
Търговище,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №226
от 09.08.2021 г. постановено по АНД № 98/2021 г. по описа на Районен съд –
Разград.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.