Определение по дело №15/2022 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 32
Дата: 8 февруари 2022 г. (в сила от 8 февруари 2022 г.)
Съдия: Бисера Боянова Максимова
Дело: 20223500500015
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 26 януари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 32
гр. Търговище, 08.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в закрито заседание на осми февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20223500500015 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК във връзка с чл. 413, ал.
2 от ГПК.
С Разпореждане № 2770 от 29.12.2021 година по ч. гр. дело №
20213530101816 по описа за 2021 година съдът е заявление за издаване на
заповед за изпълнение от заявителя «АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ» ЕАД, ЕИК *********, гр. София - 1335, бул. «Д-р Петър
Дертлиев» № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от
Юлия Христова Юргакиева-изпълнителен директор, чрез пълномощник -
юрисконсулт ИВ. Н. Н. , с адрес [ населено място ], против С. ИБР. Н., ЕГН
**********, с настоящ адрес [населено място ] , за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, в частта за 1219.03 лв. - договорна лихва,
дължима за период от 20.02.2020 г. /падеж на първа неплатена погасителна
вноска/ до 01.12.2021 г. /дата на получаване на уведомлението за предсрочна
изискуемост/; 570.70 лв. - обезщетение за забава, считано от 21.02.2020 г. до
дата на подаване на заявлението в съда - 29.12.2021 г., на основание чл. 411,
ал. 2, т. 3 ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Столична
община, район Люлин, бул."Д-р Петър Дертлиев" № 25, Офис сграда
Лабиринт, ет. 2, оф. 4, представлявано от Изпълнителния директор Юлия
Христова Юргакиева, чрез юрисконсулт ИВ. Н. Н., против така
1
постановеното разпореждане с молба за неговата отмяна и уважаване на
подаденото заявление, като се излагат следните съображения:
Твърди се, че погрешно първоинстанционният съд е приел, че в
процесния случай са нарушени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9
и т. 10 от ЗПК. Разпоредбата на чл. 11, т. 10 от ЗПК изисква да се посочат не
всички разходи част от ГПР, а допусканията, използвани при изчисляване на
ГПР . Думата „допускания" тук се използва в смисъл на предвиждания за
бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от ГПР. Тези допускания или
предвиждания, са изчерпателно изброени както в чл. 19 от Директива 2008/48
на Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски
кредити.
В процесния договор за кредит са посочени годишният лихвен процент,
годишният процент на разходите, общата сума, дължимата от потребителя, а
в чл. 3, изречение последно от общите условия е посочено, че началната дата
на изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора, като се приема, че
годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът е валиден за
целия срок, като страните изпълняват точно задълженията си по него. В
Решение № 58 от 5.08.2021 г. на БАС по в. гр. д. № 236/2021 г. е посочено, че
действително процесният договор не съдържа описание на взетите при
горното изчисление допускания, но в общите условия на банката ясно и
изчерпателно са посочени компонентите, които са включени при
определянето на ГПР, а в договора на страните те са категорично и
недвусмислено посочени в процентно изражение и като глобална сума,
предвид което липсата на данни за взетите предвид допускания сама по себе
си не би могла да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето
задължение и неговата икономическа тежест, както и да го съпостави с
предложения на други кредитни институции, а също и при необходимост да
се откаже от договора.
Предвид изложеното жалбоподателят моли съда за отмяна на
атакуваното Разпореждане № 2770 от 29.12.2021 г. по ч.гр.д. 1816/2021 г., 9 с-
в, Районен съд Търговище в частта, в която заповедният съд е отхвърлил
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД срещу С. ИБР. Н. за сумата от 1219.03 лева - възнаградителна
лихва и за сумата от 570.70 лева - обезщетение за забава, като неправилно и
2
незаконосъобразно и да се произнесе по съществото на въпроса.
Настоящият съдебен състав, на база на собствена преценка на клаузите
на процесния договор, приема следното:
По делото не са спорни параметрите на сключения между страните
договор за потребителски кредит. В него е налице обаче нещо много
съществено – посоченият годишен процент на разходите не отчита цялата
финансова тежест за длъжника. В конкретния случай сключването на договор
за застраховка на плащанията е условие за сключване на потребителския
договор, поради което ГПР следва да отчита и предвидените плащания за
дължимата застрахователна премия, които са включени в месечната
погасителна вноска. В настоящото производство съдът не е в състояние да
посочи точно какъв би бил ГПР, ако се отчитат и задължителните плащания
за застраховка, но доколкото предвидения ГПР в договора е близък до
горната максимално допустима негова стойност, то следва да се приеме, че с
голяма вероятност реалният ГПР по обсъждания договор е по-висок от 50%.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. Като не е включил разноските за „Застрахователна премия“ при
изчисляване на процесния ГПР, кредиторът е заобиколил изискванията на
закона. Следва да се приеме, че процесният договор само на това основание
се явява недействителен, поради което кредиторът следва да понесе
санкцията за своето недобросъвестно поведение - липса на точна, ясна и
вярна информация в договора, поради което потребителят следва да върне
само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по
него.
Предвид изложените съображения въззивният съд приема, че жалбата е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
Определението на въззивния съд е необжалваемо по съображенията,
изложени в т.8 от Тълкувателно решение №4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.д.
№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Въз основа на изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на «АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ» ЕАД, ЕИК *********, гр. София - 1335, бул.
«Д-р Петър Дертлиев» № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявано от Юлия Христова Юргакиева-изпълнителен директор, чрез
пълномощник - юрисконсулт ИВ. Н. Н., с адрес [ населено място ], против
Разпореждане № 2770 от 29.12.2021 година по ч. гр. дело № 20213530101816
по описа за 2021 година на Районен съд – Търговище, като неоснователна.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4