Р Е
Ш Е Н
И Е №423
гр.Враца, 18.11.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВРАЦА,
І състав, в публично заседание на 25.10.2016 г.през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря С.Б. и в
присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия
ДИМИТРОВА адм.дело №430 по описа на АС-Враца за
Производството
по делото е образувано на основание постъпила искова молба от л/с О.В.П.,
понастоящем в ***, чрез пълномощника му *. С.З. от ***, с която е предявил
против ГД „Изпълнение на наказанията“
гр. София иск за сумата от 10000 лева, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие на лошите условия, на които е подложен от
21.01.2015 г. до датата на предявяване на иска – 18.07.2016 г. при престоя си в
***. В исковата молба се твърди, че вредите са настъпили вследствие
незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация –
длъжностни лица на ГДИН при и по повод изпълнение на тяхна административна
дейност, които не са изпълнили задълженията си по закон да осигурят нормални
условия на живот при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, както и
да не допускат унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на
осъдения. Посочено е, че в спалното помещение няма санитарен възел и течаща
вода, а за времето от 21.00 до 06.00 часа за удовлетворяване на физиологичните
нужди се използва една кофа от шест човека; отоплението в спалните помещения е
на дърва и въглища, като не се осигуряват в достатъчно количество, а само по
4-5 дърва на ден, като въглища изобщо няма; покривът е циментова плоча и
водосточните тръби минават през спалното помещение; умивалнята е обща само с
две мивки за 80-100 човека, без огледала и без топла вода, в която обстановка
лишените от свобода нямат възможност да се обръснат и изперат; осветлението в
спалните помещенията е много слабо, тъй като на прозорците има поставени тежки
метални решетки и няма дневна светлина; няма психолог, лекар, зъболекар, като
за лекарства им се дават само аналгин и парацетамол; кухнята е мръсна и е леговище
на котки и плъхове, а столовата наподобява конюшня; през зимата дрехите му са
постоянно мокри, тъй като няма къде да съхнат; в спалното помещение е пълно с
мишки, бълхи и хлебарки; ползват два пъти в седмицата баня, в която се къпят 80-100
човека и времето е недостатъчно; в тоалетната и умивалнята прозорците са
запушени, няма врати и осветление. Поддържа още, че длъжностни лица на затвора
извършвали проверки по седем пъти на ден, което не отговаря на режима на
лишените от свобода. Претендира се и законната лихва върху сумата, считано от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.
Предявеният
иск е с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, вр. чл.203 и сл. АПК.
Ответникът Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” – София, чрез процесуалния си представител * Г.Х.,
в писмен отговор и в представено писмено становище ОСПОРВА изцяло исковата
претенция.
Окръжна прокуратура-Враца,
чрез прокурор Веселин Вътов изразява становище за частична основателност и
доказаност на предявения иск.
По делото са събрани писмени
и гласни доказателства.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
От приложеното по делото писмо
изх. №501/13, издадено на 12.10.2016 г. от Началника на Затвора * се
установява, че ищецът е постъпил в Затвора * на 20.12.2013 г. за изтърпяване на
наказание от
От представеното по делото
експертно решение на ТЕЛК, издадено на 26.04.2016 г. се установява, че на тази
дата ищецът е преосвидетелстван с * ТНР за срок от две години до 01.04.2018 г.
Водещата диагноза е *****.
За установяване на
твърденията в исковата молба са допуснати гласни доказателства. От показанията
на двамата разпитани свидетели, пребивавали заедно с ищеца в ***, се
установяват изключително лошите условия на живот там, а именно: Всички
помещения в общежитието са в окаяно състояние, неподдържани и неремотирани. В
периода от 21.00 ч. до 06.00 ч. лишените от свобода са заключени в спалните
помещения, в които са настанени от 6 до 8 човека и в които няма достъп до течаща
вода за миене и пиене и няма тоалетна. През нощта ходят до тоалетна в кофа. През
деня всички ходят в обща тоалетна, която се състои от 6 тоалетни и се използва
от 80 – 90 човека. И в тази тоалетна няма мивка. През деня водата се спира.
Пуска се само по 1 час, вследствие на което тоалетната е мръсна и мирише. Банята
е с 4 душа, като не всички работят. Всичките лишени от свобода 80 – 90 човека
се къпят два пъти в седмицата – в сряда и в събота. Миялното помещение се
състои от три чешми, от които си пълнят вода за пиене и на които се перат. То
няма прозорци и врата и през зимата духа. Спалните помещения са с размери 4/4
метра, като в помещението, в което е настанен ищеца са настанени още трима
лишени от свобода. Отопляват се с печки на твърдо гориво, като през зимата им
дават по една лопата кюмюр и по 3 дърва. Няма комин, а кюнците излизат през
една дупка в стената, поради което често димът се връща и вътре в помещението
пуши. Според показанията на св.М. в *** няма лекарски кабинет. Лекар идва по
веднъж седмично – всяка сряда. Св. И. установява, че в спалните помещения има
мишки и плъхове. Според него тези условия се отразяват психически зле на ищеца.
Показанията на разпитаните
свидетели съвпадат частично и с обстоятелствата, описани в приложената и приета
като доказателство по делото справка за ищеца рег.№ 2721/29.08.2016г. /л.32/от
делото, поради което съдът ги кредитира. В справката се посочва, че лишените от
свобода в *** са настанени в спални помещения, които през нощта се заключват и
лишените от свобода нямат достъп до санитарен възел и постоянно течаща вода, а
през останалото време имат такъв достъп. Поддържането на хигиената в спалните
помещения е отговорност на лишените от свобода и ежемесечно им се раздават
почистващи препарати. Съгласно данните в справката на лишените от свобода се
осигурява минимум два пъти седмично топла вода за баня, а на работещите
осъдени- ежедневно. Посочва се, че периодично се извършват освежаващи ремонти
на помещенията и същите имат дневна светлина. Осигурено е посещение един път
седмично на лекар и се подсигуряват необходимите медикаменти, а при възникнала
спешна необходимост се търси съдействие от Центъра за спешна помощ и се
осигурява посещение при зъболекар в Затвора-*, където има такъв. В справката се
сочи, че на лишените от свобода се осигурява психологическа помощ чрез конвоирането им в Затвора-*, където има назначени
на щат двама психолози. Посочено е също така, че проверка на спалните помещения се извършва по график,
утвърден от началника на затвора и при подаден сигнал за наличие на неразрешени
предмети. Изложеното в справката не е подкрепено с доказателства.
Съдът намира, че
свидетелските показания на двамата разпитани свидетели във връзка с приложената
справка /л.32 от делото/ установяват по безспорен начин една част от
твърденията на ищеца в исковата молба относно условията на живот на лишените от
свобода в ***, а именно че: всички помещения са в окаяно състояние; в спалното
помещение няма санитарен възел и течаща вода, а за времето от 21.00 до 06.00
часа за удовлетворяване на физиологичните нужди се използва една кофа от всички
настанени в съответното помещение; отоплението в спалните помещения е на дърва
и въглища, като не се осигуряват в достатъчно количество; умивалнята е обща
само с три мивки за 80-100 човека, без огледала и без топла вода, в която
обстановка лишените от свобода нямат възможност да се обръснат и изперат; лекар
идва веднъж седмично; в спалното помещение има плъхове и мишки; банята се
ползва два пъти седмично, като времето за къпане е недостатъчно.
Други факти, относими към
предмета на делото не са установени.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
В настоящото производство се
претендират обезщетения за вреди, причинени според ищеца от незаконосъобразно
бездействие на административен орган да изпълни вменените му по закон
задължения. Исковете са предявени против ГД „Изпълнение на наказанията”, който
ответник е пасивно легитимиран да отговаря по исковата претенция. Макар и
второстепенен разпоредител с бюджетни средства, е юридическо лице, което
осъществява пряко ръководство и контрол върху местата за лишаване от свобода,
следователно е юридическото лице, представлявано от органа, от чието
бездействие се твърди, че са претърпени вредите.
Съгласно разпоредбата на
чл.203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за
обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иск
с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното
наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод
изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от
такъв административен акт, действие или бездействие; причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по
посочения ред.
Съдът намира, че по
отношение на претенцията на ищеца от исковата молба са доказани кумулативно
изискуемите предпоставки за уважаване на иска. Макар и разпоредбата на чл.20 от
ППЗИНЗС, регламентираща задълженията на администрацията за осигуряване на
изброените там условия на живот в затворническите общежития, съгласно §9 от ПЗР
на ППЗИНЗС да е отложена във времето и към периода на изтърпяване на
наказанието от ищеца да не е действаща, за затворническата администрация на ГД
„ИН” съществуват такива задължения. С чл.3 от ЗИНЗС е регламентирано, че
осъдените лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко
отнасяне, като в ал.2 в три точки са посочени съставите на изтезания, жестоко
или нечовешко отношение. Тази забрана е във връзка със забраната за мъчение или
нечовешко отнасяне, установена с чл.29, ал.1 от Конституцията, както и със
забраната, установена в чл.3 от Европейската конвенция за правата на човека и
основните свободи. Според практиката на ЕСПЧ неудобствата и страданията, с
които изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” обикновено е
съпроводено, попадат в приложното поле на чл.3 от ЕКПЧ, когато надминават
необходимото за изпълнението. Разпоредбата на чл.3 от ЕКПЧ изисква засягането
да води до унижение, което надминава това, което обикновено съпътства
наказанието „лишаване от свобода”. В конкретния случай от установените в хода
на процеса факти и обстоятелства може да се направи извод, че битовите условия,
при които е пребивавал ищецът през време на престоя му в *** през исковия
период, са довели до стрес, трудности и страдания, които надхвърлят неизбежното
ниво на страдания, присъщи на лишаването от свобода. Страданията и трудностите,
които е бил принуден да търпи ищецът излизат извън прага на строгост по чл.3 от
ЕКПЧ. Ползването на кофа в спалните помещения за физиологични нужди в
присъствието на останалите обитатели на килията безспорно е свързано с чувство
за унижение и дисконфорт от страна на лишения от свобода. Подробно описаните
приети за установени лоши условия в *** също оказват негативно въздействие
върху лишените от свобода, в частност и върху ищеца. Изпълнението на
наказанието при тези условия е в нарушение на чл.2, т.3 от ЗИНЗС, съгласно
която разпоредба изпълнението на наказанието е насочено към постигане на
неговите цели чрез осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото
здраве на осъдените и зачитане правата и достойнството им. С бездействието си
да осигури приемливи битови условия по време на изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода” в ***, ГД”ИН” му е причинил вреда, която следва да бъде
възмездена. С оглед периода, през който са търпени негативните последици /една
година и шест месеца/ и предвид факта, че не е настъпило трайно увреждане на
физическото и психическото му здраве именно вследствие на тези условия, съдът
намира, че за обезщетяване на вредите следва да бъде присъдена сума в размер на
1000 лева. В тази връзка съдът приема за недоказана причинната връзка между
заболяванията, довели до издаване на ЕР на ТЕЛК и условията в затворническото
общежитие. Това е така, тъй като описаните в ЕР заболявания са настъпили през
При този изход
на делото и на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ основателно се явява искането на
процесуалния представител на ищеца за присъждане на разноски. Разноските по
производството и внесената държавна такса се присъждат изцяло, ако са доказани,
независимо от уважената част на иска. В случая е внесена дължимата държавна такса в размер на 10 лева.
Разноски в производството от ищеца не са направени, поради което такива не
следва да се присъждат. Относно претендираните разноски за платен адвокатски
хонорар от приложения договор за правна защита и съдействие се установява, че
ищецът е заплатил сума от 1100 лева в брой. Съгласно чл.10, ал.3 ЗОДОВ, която
норма е специална по отношение на чл.143 АПК, направените от ищеца разноски за
адвокатска защита следва да се присъдят съразмерно на уважената част от иска.
Искът се уважава за сумата от 1000 лева, при цена на иска от 10000 лева, поради
което на ищеца се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 110
лева. По този начин общата сума на дължимите му деловодни разноски възлиза на 120
лева, която сума ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, като
направени от него разноски в настоящото производство. На ответника не следва да
бъдат присъждани разноски, тъй като съгласно чл.10, ал.2 ЗОДОВ такива се дължат
само при изцяло отхвърлен иск.
Водим от гореизложеното
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” гр. София ДА ЗАПЛАТИ на О.В.П., понастоящем в ***
сумата от 1000 /хиляда/ лева обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди при престоя му в *** през периода 23.01.2015 г. - 18.07.2016 г., или общо
1 година и 6 месеца, поради неосигуряване на нормални условия на живот, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 18.07.2016 г. до окончателното ѝ
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния размер от 10000 лева.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” гр. София ДА ЗАПЛАТИ на О.В.П., понастоящем в ***
деловодни разноски в размер на 120 /сто и двадесет/ лева.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на
основание чл.138 АПК да се изпрати препис от същото.