№ 1314
гр. София, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20221100503731 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20220583 от 09.12.2021г., постановено по гр.дело №35794/2019г. по
описа на СРС, ГО, 43 с-в, е отхвърлен предявения от П. Г. Н., ЕГН:********** срещу Р. Д.
Г. с ЕГН:********** иск с правно основание чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД за отмяна на договор
за дарение от 14.04.2016г., обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот №8,
том I, рег.№276, дело №8/2016г. по описа на нотариус Л.А. с район на действие Софийски
районен съд, по силата на който ищцата е дарила на ответника недвижим имот,
представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 46721.3856.63 по КККР, одобрени със
заповед №РД-18-15/17.03.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, без постановена
заповед за изменение на КККР, находящ се в с.Мало Бучино, СО, област София (столица), с
адрес на имота с.Мало Бучино, Овча купел, местност „Страната“, с площ 1486кв.м., с трайно
предназначение на територията „земеделска“, с начин на трайно ползване „пасище“, при
съседи- поземлени имоти с идентификатори 46721.3856.51, 46721.3856.64, 46721.3851.984 и
46721.3856.108, стар идентификатор - няма, с номер по предходен план 015063, поради отказ
на надарения да даде издръжка на дарителя, от която последният се нуждае. Ищцата е
осъдена да заплати на ответника 852,19 лева разноски по производството.
Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259,
ал.1 ГПК въззивна жалба от ищцата П. Г. Н.. Жалбоподателката поддържа, че съдът е
базирал своите изводи само на статистически данни за размера на издръжката, от която се
1
нуждае ищцата, без да включи битовите разходи за подръжка на домакинството на ищцата-
електроенергия, топлоенергия, телефон и други, както и разходите за лечение и лични
санитарни средства, асистенти и други. Заключението на ССчЕ не било обсъдено в
систематична обвързаност с другите събрани по делото доказателства- медицински и
разходооправдателни документи, от които се установявало, че основните разходи на ищцата
са за лечение и поддръжка както на самата нея, така и на майката на ответника. Твърди, че
исковата претенция се основава на проявената от ответника груба неблагодарност,
изразяваща се в отказ да и предостави издръжка, когато такава му е била поискана и от
каквато ищцата се нуждаела. Процесното дарение не било единственото направено от
ищцата на ответника в същия времеви период и при същите морални ангажименти на
последния. Вещите лица изрично отбелязали в експертизата, че материалите въз основа на
които са направили своето заключение са напълно недостатъчни и не включват анализ на
разходите на ищцата за храна, лекарства, битови нужди, разходи за електричество, вода,
топлофикация и други. Заключението било изготвено само въз основа на представените по
делото документи, а документите за разходи за електроенергия, вода, отопление, лекарства,
медицински прегледи, облекло, обувки, храна и други не били приложени по делото и
съответно- не били включени при изчисляване на разходите. Набавянето на средства от
страна на ищцата чрез продажба на имоти се дължало именно на отказа на ответника да даде
издръжка и поради неотложния и животоспасяващ характер на разходите. Твърди също така,
че морално укоримото поведение на ответника не се изчерпва само с отказа му да даде на
своя дарител издръжка, от която се нуждае, а и в цялостния му отказ от помощ и подкрепа,
включително и при грижите които ищцата полагала за неговата болна майка. В цитираното
от първоинстанционния съд гр.д.№71591/2019г. по описа на СРС се намирали в оригинал и
заверени преписи огромен обем разходни и медицински документи, удостоверяващи
разходите, които били правени от ищцата само за лечението и издръжката на нейната сестра.
Освен за различни медицински изследвания и прегледи при ендокринолози, невролози,
ревматолози, офталмолози, клинични психолози, чрез изследвания със специализирана
медицинска техника- рентгени, ЯМР, ехографи, скенери и други, ищцата направила
значителни и непосилни за нея разходи за домашни помощници, лични асистенти,
рехабилитатори, гледачи и други. През 2017-2018 година се обострило старо съдово
заболяване на ищцата, вследствие на което десният и крак напълно престанал да
функционира поради остра прогресираща тромбоза и настъпваща некроза на тъканта поради
липса на кръвоснабдяване и запушване на основните кръвоносни артерии и съдове. Поради
това ищцата била хоспитализирана за дълго и след неотложна и спешна животоспасяваща
операция в “Пирогов“ била изписана за домашно лечение със строго препоръчителен
стационарен режим, без никакви физически натоварвания, подчертано щадящ и
здравословен начин на живот, със строга хранителна диета и комплексно и широко
медикаментозно лечение със скъпоструващи и редки лекарства. В същото време ищцата
била принудена да покрива огромни по размер разходи във Федерална Република Германия.
Жалбоподателката подчертава разликата между правото на иск за издръжка по реда на
Семейния кодекс и иска по чл. 227, ал.1, б „в“ от ЗЗД, при който нуждата и отказа да се даде
2
издръжка се преценяват с оглед наличието или липсата на „непризнателност“ у надарения
спрямо неговия дарител като правопораждащ факт за разваляне на направеното дарение.
Твърди, че е установено наличието на всички необходими предпоставки за уважаване на
предявения иск. Претендира отмяна на решението на СРС и уважаване на иска. Не
претендира разноски.
Въззиваемият ответник, в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва
същата като неоснователна. Твърди, че по делото не е установена нуждата на ищцата от
издръжка, а при изготвяне заключението на вещото лице са взети предвид всички
представени по делото писмени доказателства за извършвани от ищцата разходи. Твърди, че
част от направените разходи от ищцата са еднократни, извършени преди отправянето на
искане за издръжка и далеч надхвърлящи по размер разумната граница на необходимите
разходи за издръжка на ищцата. Освен това твърди, че ищцата има много по-висока степен
на задоволеност на нуждите си, в сравнение с ответника и неговото семейство, поради което
не е налице непризнателност. Счита, че искането за издръжка се основава на нуждата от
издръжка на сестрата на ищцата (майка на ответника), което представлява предявяване на
чужди права, а от друга страна искането на майката на ответника срещу последния за
издръжка е отхвърлено с влязло в сила решение. Моли обжалваното решение на СРС да
бъде потвърдено и претендира разноски за въззивната инстанция.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно
решение, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като
въззивният състав на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на решението. Във
връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.227, ал.1, б."в" от ЗЗД за отмяна на
направено от ищцата на ответника дарение на описания в исковата молба недвижим имот
поради отказ на последния да даде на ищцата издръжка, от която тя се нуждае.
Дарението е едностранен договор, по силата на който дарителят отстъпва
безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. В случай, че дареният отказва да даде на
дарителя издръжка, от която последният се нуждае, дарението може да бъде отменено по
съдебен ред на основание чл.227, ал.1, б."в" от ЗЗД.
3
Съгласно задължителните указания по тълкуване на закона, дадени в ТР№1 от
21.10.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГК на ВКС, право на отмяна на дарението следва да се
признае на дарителя само тогава, когато дареният отказва да даде поисканата от него
издръжка, от която той трайно се нуждае и за което дареният има материална
възможност, освен в случаите, при които поради липса на достатъчно средства при
даването на издръжка на дарителя, той би поставил себе си и лицата, които е длъжен да
издържа по закон в по-лошо положение от това на дарителя. Преценката за нуждата от
издръжка следва да се извърши с оглед фактическите обстоятелства на всеки конкретен
случай. Съдът следва да отчете личността на дарителя, неговите конкретни битови и
здравословни нужди, индивидуални потребности, социална среда, условията на
икономически живот в страната. При преценката си съдът следва да съобрази и дали
дареният има материална възможност, дали поради липса на достатъчно средства при
даването на издръжка на дарителя, той би поставил себе си и лицата, които е длъжен да
издръжка по закон, в по-лошо положение от това на дарителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения. Бездействието на страната да
ангажира своевременно доказателства в защита на претенцията си не може да рефлектира в
порок на крайния съдебен акт, който да обуслови отмяната му и връщане на делото за ново
разглеждане, при което да бъдат събрани допълнително доказателства. По силата на
диспозитивното начало, всяка страна е длъжна да движи процеса и да води защитата си чрез
ангажирането на доказателства и заявяването на доказателствени искания. В тази връзка и
предвид квалификацията на предявения иск, в тежест на ищцата е да установи с
позволените от закона доказателствени средства релевантните за спорното право
факти и обстоятелства, а именно- трайна нужда от издръжка, поискването на такава и
отказа на надарения да я даде, както и наличието на материална възможност на
последния да даде такава издръжка.
Както правилно е посочил и първостепенният съд, в случая ищцата не е установила с
представените по делото доказателства наличието на трайно затруднение да посреща
собствените си разходи и нужди, за да се нуждае от помощта на надарения ответник.
Съгласно заключението на вещото лице по основната и допълнителната ССЕ, необходимата
месечна издръжка на ищцата за 2018г. е 417,78 лева, за 2019г. 550 лева, а за 2020г.- 746,17
лева, или средно за целия период 658,80 лева. Вещото лице уточнява в заключението си, че
при изчисляване на необходимата месечна издръжка са използвани само приложените по
делото документи и не са взети предвид направените от ищцата разходи за електроенергия,
вода, отопление, лечение и други. Както бе посочено по-горе обаче, установяването на
нуждата от издръжка, което включва всички и всякакви месечни разходи във връзка с
конкретните битови, здравословни нужди и индивидуални потребности на ищцата, е в нейна
тежест съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК и доказателства за разходи за
електроенергия, вода, отопление, лечение не са представени. Вещото лице е посочило също,
че средномесечният разход на един пенсионер за същия период е в размер на 442,92лв.
4
От приложения по делото документ от Немския осигурителен институт от 01.07.2019г. се
установява също така, че месечната пенсия на ищцата за прослужени години към тази дата е
в размер на 1077,85 евро с левова равностойност 2108,09лв., както и месечна вдовишка
пенсия към същата дата е в размер на 894,56 евро с левова равностойност 1749,61 лв. От
представеното по делото писмо от НОИ се установява, че ищцата получава и българска
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 301.61 лева. Общият месечен
доход на ищцата от пенсии е в размер на 4159,31лева, което е потвърдено и от самата ищца
по реда на чл.176 от ГПК в първото по делото заседание в първоинстанционния съд.
Отделно от изложеното, от представените по делото писмени доказателства се
установява, че ищцата притежава няколко недвижими имота на значителна стойност както в
Германия, така и в България. Ищцата е заявила по реда на чл.176 от ГПК, че е единствен
законен наследник на починалия си съпруг и е получила в наследство жилищен имот в
гр.Берлин на стойност 200 000 евро. В тази връзка следва да се отбележи, че разходите за
поддръжка на наследени имоти и гробно място на бившия съпруг на ищцата в Германия не
следва да се вземат предвид при определяне на нуждата и от издръжка, тъй като под
издръжка се разбира необходимата сума за водене на нормален според финансово-
икономическите условия в страната и индивидуалните потребности на ищцата, живот. Не
следва да се вземат предвид като ирелевантни и разходите за издръжка и лечение на сестрата
на ищцата (която е и майка на ответника), още повече че е представено по делото и влязло в
сила решение, с което предявеният от майката на ответника срещу него иск за предоставяне
на издръжка е отхвърлен изцяло.
Не на последно място следва да се отбележи, че видно от представените по делото
справки от Службата по вписвания, няколко години преди процесното дарение, на
06.06.2012г. ответникът и неговата майка са дарили на ищцата два апартамента и
гараж в гр.София, КАКТО И ПРОЦЕСНИЯ НЕДВИЖИМ ИМОТ. При установените по
делото материални възможности и семейно положение на ответника, твърденията на
жалбоподателя за проявена груба неблагодарност от страна на ответника са абсурдни, а
последният очевидно при даването на издръжка на дарителя би поставил себе си и лицата,
които е длъжен да издържа по закон в по-лошо положение от това на дарителя.
Предвид гореизложеното решението следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските:
При този изход на спора ответникът по жалбата има право на направените във
въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение. Представен е договор за
правна помощ и съдействие, от който е видно, че договореното възнаграждение в размер на
2500 лева е заплатено изцяло и в брой при сключването на договора. Направеното от
жалбоподателя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за въззивната
инстанция е неоснователно предвид установената висока фактическа сложност на спора.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20220583 от 09.12.2021г., постановено по гр.дело
№35794/2019г. по описа на СРС, ГО, 43 с-в.
ОСЪЖДА П. Г. Н. с ЕГН:********** да заплати на Р. Д. Г. с ЕГН:**********
сумата от 2500 лева (две хиляди и петстотин лева)- разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6