Р
Е Ш Е Н
И Е
№ …………../………………2020г., гр.Варна.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, трети
касационен състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и седми февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКА ГАНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
при
участието на секретаря Теодора Чавдарова
и прокурора
Александър А,
като
разгледа докладваното от съдия Ганчева КНАХД № 401/2020г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на З.М.З.
от гр. Балчик, ЕГН **********, срещу Решение № 2008/08.11.2019г. постановено по НАХД № 2882/2019г. на Районен съд - Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление №
19-0240-000038/12.02.2019г. на Началника на РУ Балчик към ОД на МВР-Добрич, с
което на З. са наложени административни наказания глоба в размер на 100 лв. на
основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.119, ал.1 от с.з., и
глоба в размер на 30 лв. на осн. чл. 183, ал.3, т.6 от ЗДвП, за нарушение на
нормата на чл.43, т.5 от с.з.
Касаторът твърди, че решението на
Районен съд Варна е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено
при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния
закон. Въззивният съд неправилно е възприел фактическата обстановка. Твърди, че
съдът не е изяснил спорните факти по
делото. Релевира че са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. По
изложените съображения моли да се отмени оспореното решение.
Ответната страна – ОД на
МВР – Добрич, не се явява представител и не изразява становище по жалбата.
Представителят на ВОП
счита жалбата за неоснователна, поддържа, че въззивното решение е правилно и
законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради
което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните
съображения:
Производството пред
Районен съд Варна е образувано по жалба на З.М.З. от гр. Балчик против НП
№19-0240-000038/12.02.2019г. на Началника
на РУ Балчик, към ОДМВР Добрич, с което на З. са наложени административни
наказания глоба в размер на 100 лв. на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП за
нарушение на чл.119, ал.1 от с.з., и глоба в размер на 30 лв. на осн. чл. 183,
ал.3, т.6 от ЗДвП, за нарушение на нормата на чл.43, т.5 от с.з.
Въззивният съд е приел за установена
следната фактическа обстановка: на 07.02.2019г., около 07.55часа, З.М.З.
управлявал л.а. “Дачия” с Рег. № /////и се
движил в гр. Балчик по ул. “Черно море“, в посока от ж.к. “Балик“ към
центъра, като на пешеходната пътека пред „Уникредит Булбанк“, срещу бившите
хали „Круни“, извършил изпреварване на МПС – микробус в зоната на пешеходната
пътека. З. не пропуснал стъпилия на
пешеходната пътека свидетел К Дот гр. Балчик. За създадената опасност за
причиняване на ПТП с пешеходеца от страна на З., бил подаден сигнал до РУ Балчик. По повод сигнала са установени
двама свидетели, единият от които се е намирал непосредствено на мястото на
нарушението, а другият в непосредствена близост, като също е възприел както
пътната обстановка, така и нарушенията извършени от З.. Били снети
сведения от лицето което е управлявало МПС – бус с рег.№ ////и е спрял пред пешеходната
пътека, за да осигури преминаването на пешеходеца К Дпо нея. Сдокато изчаквал
да премине пешеходеца бил изпреварен от автомобила управляван от З., като го
индивидуализира като бял пикап с лепенки отстрани, предимството на К Де било отнето от водача на
пикапа и Д е спрял на пешеходната пътека, за да не бъде блъснат от автомобила
на З.. По делото е изготвена Докладна
записка до Началника на РУ Балчик, в която се установява, че Г Д е управлявал
автомобила си по ул. “Черно море“ в гр. Балчик, по времето по което св. Кр. Д е
бил на тротоара и е искал да пресича пътното платно към офис на „Уникредит
Булбанк“. Намалил е скоростта на движение, за да спре и пропусне св. Кр. Д,
когото познавал, но тъй като Кр. Д му направил знак с ръка, че ще премине след
него, той продължил. След автомобила на св. Г. Д се движел буса управляван от
св. Сюлейманов, който предприел спиране пред пешеходната пътека и св. Кр. Д
започнал да пресича, когато автомобила управляван от З. изпреварил буса на Си
застрашил преминаващия по пешеходната пътека свидетел. Веднага след това
автомобила управляван от касатора изпреварил и автомобила на св. Г. Д и
продължил по пътя си. От събраните в хода на административно наказателното
производство доказателства се установява, че Кр. Д е бил застрашен от
управлявания от касатора автомобил.
За установеното бил съставен АУАН
№39/07.02.2019г., като в обстоятелствената му част е отразена горепосочената
фактическа обстановка и нарушенията са квалифицирани по чл.43 т.5 и по чл.119
ал.1 от ЗДвП. АУАН бил връчен надлежно на касатора, който при връчването
отбелязал, че не е видял пешеходец. В последствие било депозирано възражение
срещу АУАН, в което е изложил фактическа обстановка, според която микробуса
пред него не е бил спрял, а се е намирал в движение, отнел му е предимство и за
да избегне сблъсък касаторът го изпреварил отляво. Твърди, че микробусът е бил
в зоната на пешеходната пътека, като преди пешеходната пътека касаторът е
намалил скоростта си на движение и се е уверил, че няма преминаващи пешеходци
по нея. По повод на възражението, преди АНО да издаде своето НП е разпоредил
извършването на проверка и е приел, че същото е неоснователно. За същото
въззивника е уведомен с изпратено до него писмо №240000-623/13.02.2019г., копие
от което е приложено по делото.
Сезираният
със спора съд в мотивите си е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и със законоустановените реквизити, в хода
на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Въззивният съд е приел, че по безспорен
начин се установява извършването на двете нарушения. З. e извършил
изпреварване в зоната на пешеходната пътека, като при това застрашил
преминаващия пешеходец Кр. Д и веднага след това изпреварил и автомобила на Г. Д
и продължил по пътя си. Приел, е че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН.
Съдът преценява
решението на ВРС като правилно и законосъобразно.
При постановяване на
решението районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуални
правила, извършил е цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление,
съгласно задължението по чл.312 и чл.313, ал.1 НПК, приложим по препращане от
чл.84 ЗАНН. В тази връзка е изследвал дали акта за установяване на
административно нарушение е издаден при спазване на разпоредбите на ЗАНН, дали
наказателното постановление съответства на изискванията за съдържанието му по
чл.57 ЗАНН и дали наказващият орган при издаване на постановлението е спазил
процедурата по чл.52 и сл. от с.з., като е направил законосъобразен извод, че
не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването на
обжалвания акт. Районният съд не е нарушил и процесуалните правила относно
събирането на допустимите и относими към спора доказателства, подробно е
обсъдил доводите на страните, коментирал е свидетелските показания, като е
посочил дали ги кредитира.
По приложението на материалния закон,
съдът прецени следното: отговорността на З. е ангажирана за извършено нарушение
на чл. 43, т.5 от ЗДвП, съгласно която,
изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и
мотоциклети без кош, е забранено пред пешеходна пътека, когато изпреварваното
превозно средство закрива видимостта към пешеходната пътека. По смисъла на чл.
41, ал.2 от ЗДвП, за да е налице изпреварване, водачът на пътното превозно
средство трябва да е напуснал пътната лента, в която се е движил, да е навлязъл
в съседната пътна лента изцяло или частично, да е преминал покрай движещото се
в същата посока пътно превозно средство и да се е върнал в напуснатата
лента. От депозираните обяснения на
очевидците на нарушението безспорно се установява извършеното от З. нарушение.
Двамата водачи на другите МПС,
независимо един от друг сочат, че автомобилът на касатора е предприел
изпреварване на микробуса, като е отнел предимството на пешеходеца на
пешеходната пътека и го е застрашил, като е създал предпоставки за възникване
на ПТП. При така събраните доказателства, правилно ВРС е приел, че е осъществил
нарушение на чл. 43, т.5 от ЗДвП. Правилен е и втория извод на ВРС за
законосъобразност на НП в частта с наложената глоба по чл. 183, ал.5, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл. 119, ал.1 от същия закон. Съгласно последната
разпоредба, при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. В случая
посоченото в АУАН и НП, че пешеходецът Кр. Д е бил застрашен от управлявания от
касатора автомобил и само благодарение на адекватната си и бърза реакция се е
предпазил от него, за да не настъпи ПТП, непротиворечиво е потвърдено от
водачите, управлявали микробуса и л.а. „Фолксваген поло“. Така осъщественото
деяние представлява неизпълнение на задължението на водача по чл. 119, ал.1 от ЗДвП и е основание за ангажиране на административнонаказателната му отговорност
по чл. 183, ал.5, т.2 от същия закон. Установените очевидци на нарушението са
категорични, че към момента на преминаване на автомобила на З. през пешеходната
пътека е преминавал св. Кр. Д и същият се е намирал на пешеходната пътека пред
буса на Сюлейманов, като касаторът е нямал видимост към преминаващия пешеходец,
поради което съдът кредитира показанията им като непротиворечиви и
потвърждаващи изложеното в АУАН и НП.
В хода на производството
касаторът излага различни тези, които съдът приема за защитни и неподкрепени от
събраните по делото доказателства. При положение, че събраните по делото
доказателства не само не внасят съмнение относно описаната в АУАН фактическа
обстановка по отношение извършените
нарушения, а я потвърждават, а твърденията на касатора в различните фази
на административнонаказателното и съдебното производство са вътрешно
противоречиви и не могат да се кредитират с доверие, правилно решаващият състав
е приел, че нарушенията на чл. 45, т.5 и чл. 119, ал.1 от ЗДвП са безспорно
доказани.
Определените от
административнонаказващият орган административни наказания в минималния
предвиден размер за процесните административни нарушения, са в съответствие с
изискванията на чл. 27 от ЗАНН, като са съответни на тежестта на извършеното
нарушение и на степента на обществената му опасност и тази на нарушителя, и
като такива същите са справедливи и способстващи в най - пълна степен за
изпълнение на целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН.
Изводите на
административнонаказващия орган и на първоинстанционния съд, че касаторът е
осъществил състава на визираните в АУАН и НП административни нарушения
изразяващи се във виновно нарушение на разпоредбата на чл. 45, т.5 и чл. 119,
ал.1 от ЗДвП, са обосновани и законосъобразни, като същите изцяло съответстват
на събраните по делото писмени и гласни доказателства по делото, които
първоинстанционния съд правилно е оценил.
По делото не са налице
обстоятелства, които да обосноват приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. От
доказателствата по делото може да се направи извод, че конкретния случай на
административно нарушение по нищо не се отличава от всички останали случаи на
подобни нарушения, поради което изводите на ВРС за липса на предпоставките на
чл. 28 от ЗАНН са правилни.
Обжалваното решение не
страда от посочените в касационната жалба пороци, което обуславя липсата на
касационни основания за отмяна по чл. 348, ал. 1 НПК във вп. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН. При извършената извън обхвата на касационната жалба служебна проверка на
обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка с неговите валидност и
допустимост, поради което същото следва да се остави в сила.
Водим от горните
съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2008/08.11.2019г.
постановено по НАХД № 2882/2019г. на Районен съд - Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление №
19-0240-000038/12.02.2019г. на Началника на РУ Балчик към ОД на МВР-Добрич, с
което на З.М.З. от гр. Балчик, ЕГН **********, са наложени административни
наказания глоба в размер на 100 лв. на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП за
нарушение на чл.119, ал.1 от с.з., и глоба в размер на 30 лв. на осн. чл. 183,
ал.3, т.6 от ЗДвП, за нарушение на нормата на чл.43, т.5 от с.з.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: