Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
За да се произнесе, съобрази: С Решение № ..../.....г., постановено по гр.д. № ..../2011г. В. Районен съд е осъдил „Е. И.”О. С. да заплати на „С. Т.”Е. В. сумата от 20006, 24лв., представляваща остатък от неизпълнено парично задължение за заплащане на възнаграждение по договор за изработка от 19.10.2009г. и анекс от 29.12.2009г., за което са издадени фактури, подробно описани, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и сумата от 1022,50 лв. неустойка за забава в размер на 5 % върху остатъка от дължимата стойност на всяка фактура , както и разноски съразмерно уважената част от иска. Отхвърлен е искът за дължима главница за разликата до 21006,24лв. Против това решение в частта му за горницата над 13 598,24лв. относно главницата и лихва върху нея и в частта за горницата над сумата 522, 50лв. по присъдената неустойка е постъпила въззивна жалба от „Е. И.”О. С. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част. Сочи се, че съдът постановил своя акт, имайки предвид оспорени от ответника- сега въззивник – писмени доказателства по делото. Задължението към ищеца по делото било в размер 18 598,24лв., към момента на подаване на исковата молба в съда. По време на съдебното производство пред първоинстанционния съд от страна на въззивника било извършено плащане по процесния договор. Платени били 5000лв., с което задължението му към ищеца намаляло. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част . Претендират се разноски. Въззиваемият- ищец в първоинстанционното производство – заема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Моли съда да потвърди решението в обжалваната му част. В. Окръжен съд, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. При извършената служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно изцяло и допустимо в обжалваната му част. По същество решението е правилно. С исковата си молба ищецът „С. Т.”Е. В. сочи, че с ответника „Е. И.”О. С. са сключили договор за изработка, като ответникът в качеството му на възложител е възложил на ищеца изкопни дейности, извозване на земна маса и строителни отпадъци и съпътстващи услуги за обект Хотелски комплекс ”Я.”, курортен комплекс „З. п.”. Ищецът твърди да е изпълнил задължението си по договора, за което са оформени фактури – 5 броя, подробно описани. Независимо от това, че възложителят е приел изработеното, към момента на подаване на исковата молба по посочените в нея фактури не било извършвано плащане, което да удовлетвори изцяло изпълнителя. Налични били само частични плащания, като остатъкът от дължимата по фактурите сума бил в размер на 21 006,24лв. Страните се договорили, че при неизпълнение на задължението в срок от страна на възложителя последният да дължи неустойка в размер на 0.1% за всеки просрочен ден, но не повече от 5% от стойността на съответната фактура. Размерът на неустойката за забава според ищеца е в размер на 1022,50лв. Претендира се ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 21006,24лв. главница, 1022,50лв. неустойка за забава и законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Ответникът, в подаден в законоустановения срок отговор на исковата молба, заема становище за допустимост на иска. Сочи, че с ищеца са в процес на сключване на споразумение относно размера на претенцията, поради което счита иска за неоснователен . Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по делото обективно, всестранно и пълно. Обсъдени са всички относими към спора доказателства, като са изведени правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. Настоящата инстанция възприема изцяло установената от първата инстанция фактическа обстановка, поради което не я възпроизвежда в настоящото решение. Въз основа на установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил и правилни правни изводи относно допустимостта и основателността на исковете, с които е сезиран. Тези изводи според настоящия състав са изчерпателни, поради което на основание чл. 272 от ГПК съдът препраща към тях по отношение на обжалваната част от съдебното решение. По направените оплаквания във въззивната жалба: Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 266 от ЗЗД вр. чл. 288 от З и чл-. 92 ЗЗД вр. чл. 288 от ТЗ. Претендира се заплащане на суми, дължими по договор за изработка, ведно обезщетение за забава, както заплащането на неустойка, съгласно клаузите на сключен между страните договор. По делото не се спори нито наличието на валиден договор за изработка между страните, нито наличието на изпълнение от страна на изпълнителя, нито наличието на приемане на извършената работа от страна на възложителя по договора. Не се спори и че част от дължимото възнаграждение по доÒовора не е изплатено. Основният спор е каква част от задължението на възложителя е погасена. С отговора на исковата молба ответникът – сега въззивник е депозирал едно просто оспорване на исковете като неоснователни с мотива, че страните са на път да постигнат споразумение помежду си. От данните по делото се установява по безспорен начин, че към момента на приключване на устните състезания по делото размерът на задължението на ответника към ищеца е 20 006,24лв. Ответникът във въззивната си жалба твърди, че преди приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд е погасил 5 000лв. от тази дължима сума. По делото е налице признание от страна на ищеца на заплатена сума от 1000лв. по една от процесните фактури, което признание първоинстанционният съд е отчел. Освен горепосоченото, никакви други доказателства в насока наличието на извършено плащане по петте заявени от ищеца фактури не са налице. Въззивникът сочи, че съдът при постановяване на решението си, е възприел като достоверни оспорени от него писмени доказателства и това е довело до неправилност на атакувания съдебен акт. Това оплакване е неоснователно. С отговора на исковата молба ответникът е посочил, че оспорва част от писмените доказателства, като не е заявено нито кои от доказателствата се оспорват, нито пък е заявено какво точно се оспорва- истинността или съдържанието на представените писмени документи. Така депозираното „оспорване” като неконкретизирано не може да постигне принципните цели, които законът възлага на оспорването на писмени доказателства в рамките на едно исково производство. По тези причини правилно първоинстанционният съд е възприел и кредитирал всички представени от ищеца писмени доказателства. Пред първоинстанционния съд впрочем, възражение за частично погасяване на заявените от ищеца претенции не е депозирано и указания за доказването на този факт не са дадени. Пред въззивния съд е наведено възражение в горния смисъл и с оглед твърдението, че плащането е извършено в хода на производството по делото, съдът трябва да се произнесе по него. Като взе предвид наведеното оплакване, съдът счита,че ответникът не е доказал по никакъв начин твърденията си за извършено частично плащане в размер на 5000лв. Решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част за горницата над 13 598,50лв главница предвид гореизложеното е правилно и следва да се потвърди. Същото се отнася и до решението в частта му за присъдената неустойка за горницата над 522,50лв. Не се спори наличието на предпоставките за присъждане на неустойка по делото. Размерът й е поставен в зависимост от размера на главното задължение и с оглед обстоятелството, че размерът на главницата е такъв, какъвто го е установил първоинстанционния съд, то неустойката се дължи в размера, присъден от тази инстанция. Впрочем, претенцията на ищеца е за сума по- малка от дължимата реално неустойка. Горните съображения мотивират настоящата инстанция да приеме, че първоинстанционното решение в обжалваната му част е правилно и законосъобразно. Същото не страда от пороците, посочени във въззивната жалба, поради което следва да бъде потвърдено в обжалваната му част. При този изход на делото въззивникът следва да заплати на въззиваемия сторените разноски по водене на делото пред въззивната инстанция, които съгласно представения договор за правна защита и съдействие възлизат на 700лв. Водим от горното, В. Окръжен съд, Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА Решение № .../...г, постановено по гр. Д. № .../2011г. по описа на В. Районен съд, в частта му, с която „Е. И.”О. С., ЕИК... е осъден да заплати на „С. Т.” Е. В. ЕИК .... сумата, представляваща горницата над 13 598,24лв./тринадесет хиляди петстотин деветдесет и осем лева 24 ст/ до 20 006,24лв./двадесет хиляди и шест лева ,24ст/ главница и сума, представляваща горницата над 522,50лв./петстотин двадесет и два лева 50ст/ до 1066,02лв. /хиляда шестдесет и шест лева , 02 ст/ неустойка, дължими по договор за изработка от 19.10.2009г. и анекс от 29.12.2009г. ОСЪЖДА „Е. И.”О. С., ЕИК.... да заплати на „С. Т.” Е. В. ЕИК .... сумата от 700лв./ седемстотин лева/ разноски по водене на делото пред въззивна инстанция. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |