РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1378/27.7.2020г.
гр.Пловдив, 27 .
07 . 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив,VI състав, в открито
заседание на четиринадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С участието на
секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№ 411/2020г., за да се произнесе , взе предвид
следното :
А.Б.К.,
ЕГН **********,***, офис 4 обжалва изричен отказ на Кмета на район Централен –
община Пловдив, обективиран в писмо изх.№ ОП/10-22498
от 23.01.2020г.
Становища на
страните :
- Жалбоподателят
счита отказът за издаване на заповед за определяне на прилежаща част към сграда
с идентификатор 56784.524.621.7 по КККР на гр.Пловдив, намираща се в ПИ
56784.524.621, за незаконосъобразен. Посочено е, че със заявление №
ОП/10-22498/09.01.2020г., управителят на етажната собственост на сградата с
идентификатор 56784.524.621.7 – М.Я., е поискал издаване на заповед, с която на
основание чл.4 ал.3 от Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/, да
се определи прилежаща площ към сградата, с адрес – ***, за ползване от етажните
собственици. Сградата, за която е поискано определяне на прилежаща площ е
изградена в поземлен имот 56784.524.621 – собственост на Мидъл
Ийст Кепитъл ЕООД. С писмо
изх.№ ОП/10-22498/23.01.2020г., получено на 27.02.2020г., кметът на район
Централен изрично отказал издаване на заповед по съображение – прилежащата площ
към сграда, построена в имот – частна собственост, не може да бъде определена,
тъй като би се стигнало до неправомерно засягане на правото на собственост на
трето лице /частно в случая/. Според административния орган приложение следва
да намерят единствено разпоредбите но Закона за собствеността, отнасящи се и
регламентиращи вещното право на строеж.
Оспорено
е основанието за отказ с твърдение, че противоречи на относимите
нормативни актове : Твърди се, че нормата на чл.4 ал.1 ЗЕУС обосновава извод –
за определянето на прилежаща площ към сграда следва да са налице няколко кумулативно
предвидени изисквания, при наличието на които за административния орган
възниква задължението да определи прилежащата площ към съответната сграда,
когато е сезиран с искане за това. На първо място следва да е налице сграда в
режим на етажна собственост. Следващата предпоставка е отрицателна – за
сградата следва да не може да се обособи самостоятелен УПИ по реда на ЗУТ.
Посочените предпоставки следва да бъдат преценени от компетентния административен
орган при разглеждане основателността на отправено искане за определяне на
прилежаща част към сграда. Твърди се, че неправилно е изследван въпроса за
собствеността на имота, върху който е изградена сградата, тъй като нито една от
относимите норми, свързани с начина и реда за
определяне на прилежащи площи към съответни сгради, не поставя ограничение пред
възможността за определянето им в случаите, в които суперфицията
е учредена върху имот, частна собственост. Счита се, че разширително
тълкуване не е допустимо. Правото на суперфициарно
ползване се определя от площта на имота, за който суперфицията
е учредена, независимо дали околната земя е УПИ или не – чл.64 ЗС, нито пък
дали е частна, общинска или държавна. „Разбирането, че прилежаща част към
сграда не може да бъде обособена в случаите, в които земята е частна
собственост означава, че суперфициарите с права върху
терени общинска или държавна собственост са в привилегировано положение спрямо
онези, които притежават същите вещни права, но в имот частна собственост”. В
тази вр. е заявено, че нито ЗС, нито ЗУЕС правят
подобен тип разграничение, което да обуславя различни режими за определянето на
прилежаща площ към сграда – в зависимост от това, дали същата като суперфициарна собственост е изградена в имот – частна или
държавна/общинска собственост. Разграничаване на това основание при
определянето на възможността прилежащите площи към сгради не се съдържат и в
подзаконовите нормативни актове – регламентираните в Наредба № 6/18.09.2009г.
условия и ред за обособяване на прилежащи площи към съществуващи сгради. По арг. от чл.1 от цитираната наредба, освен изискването да е
налице сграда в режим на етажна собственост в квартал с комплексно застрояване
и/или преструктуриране на квартал с комплексно застрояване, включва единствено
изискването прилежащите площи да не могат да се урегулират като самостоятелен
ПИ съгл. чл.21 от Наредба № 7/2003г. Твърди се, че отказът не е мотивиран,
поради отсъствие на фактически и правни основания за издаването му – не са
посочени относимите по направеното искане законови
изисквания, като основанието е свързано с ограничение правата на трето лице /частно/,
което обстоятелство е ирелевантно за фактическия
състав на чл.4 и сл. ЗУЕС.
Поискано
е изричният отказ да бъде отменен с връщане преписката на компетентния
административен орган със задължение за издаване на заповед за определяне на
прилежащата площ към сграда с идентификатор 56784.524.621.7, с адрес – ***,
вкл. с осъждане на община Пловдив-район Централен да заплати направените
разноски по делото.
В писмени
съображения по същество се поддържа, че събраните по делото доказателства
установяват отсъствие на фактически и правни основания за отказ : Според СТЕ е
налице сграда в режим на етажна собственост, за която не може да се обособи
самостоятелен УПИ по реда на ЗУТ. Оспорен е изводът на в.л. за това, че определянето
на прилежащи площи, изчислени по начина, посочен в приложения №№ 3 и 4 от
Наредба № 7/22.12.2003г., е невъзможно поради обстоятелството, че така
определената площ засяга прилежащите площи на останалите сгради и излиза извън
границите на урегулирания имот. Заявено е, че дори изчислената от в.л.
прилежаща площ да засяга прилежащите площи на други сгради в имота, вкл. на
предвидени за изграждане, това не означава практическа неприложимост на
възможността за определяне на прилежаща площ, тъй като предвидените в Наредба №
7/2003г. способи не са абсолютни, в какъвто смисъл е Решение № 538 на ВКС по
гр.д.№ 519/2009г. Изтъкнато е, че страни по цитираното съдебно решение са
частни субекти, което съдържа и имплицитен отговор на въпроса за приложимостта
на Наредба № 7/2003г. и института на прилежащата площ в случаите, в които
собственик на недвижимия имот, върху който е построена сградата, е частен
субект.
- Ответникът Кмет
на район Централен – община Пловдив е процесуално представен от Началник отдел
„АПО” при район Централен /правоспособен юрист/, К.С.. Оспорва жалбата и счита
отказът за законосъобразен по посоченото в акта основание – редът за определяне
на прилежаща площ е неприложим когато се касае за земя, собственост на частни
лица. Поддържа се компетентност на органа – издател с арг.
от чл.4 ал.2 ЗУЕС вр. с Наредба № 6/18.09.2009г.
Освен основанието за отказ, с позоваване на приетата по делото СТЕ, е заявено,
че прилежаща площ на сградата не може да бъде определена, тъй като нейната
дължина е по-голяма от 20 метра и заедно с още две сгради в имота образуват
група, чиято прилежаща площ следва да се определи заедно. Поискано е жалбата да
бъде отхвърлена с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
1. Жалбата против
отказа е подадена чрез Кмета на район Централен – община Пловдив с вх. номер от
10.02.2020г. Преписката не съдържа информация за връчване на административният
акт, поради което с разпореждане при насрочване на делото ответникът бе
задължен да представи доказателства за дата на получаване на писмено
уведомление – отказ изх.№ ОП/10-22498/23.01.2020г. /л.27/. В хода на съдебното
производство не са представени доказателства за дата на връчване на отказа,
поради което и с оглед тежестта на ответника да докаже редовно уведомяване, се
приема оспорване при безсрочност.
Във вр. с указания /л.19/, жалбата се поддържа от А.Б.К. – в
качеството му на собственик на самостоятелен обект с идентификатор
56784.524.621.7.16, намиращ се в сграда с идентификатор 56784.524.621.7 с адрес
– *** /л.22/. Оспорването е от собственик на самостоятелен обект в сграда,
съгласно нот.акт от 21.09.2016г. /жилище,
апартамент/, заинтересовано лице по см. на §1 ДР на Наредба
№ 6 от 18.09.2009г. за определяне на прилежащата площ към сгради в режим на
етажна собственост в квартали с комплексно застрояване /"заинтересувани
лица" са собствениците на самостоятелни обекти в съществуващи сгради в
режим на етажна собственост в квартали с комплексно застрояване./. В тази
насока чл.1 ал.3 от цитираната наредба и чл.4 ал.2 ЗУЕС / „В случаите по ал. 1 прилежащата
площ се определя със заповед на кмета на общината (района) по искане на
заинтересуваните лица или по негова инициатива. ; В случаите по ал. 1
прилежащата площ се определя от кмета на общината по негова инициатива или по
искане на заинтересованите лица по ред, определен с наредба на министъра на
регионалното развитие и благоустройството.”/, както и чл.5 от наредбата: „Заповедите
по чл. 3, ал. 1 и 2 и по чл. 4, ал. 3 се връчват на заинтересуваните лица по
реда на Административнопроцесуалния кодекс.”. Възприето
е, че собствениците на индивидуални /самостоятелни/ обекти в етажната
собственост имат право на жалба срещу заповедта по чл.4 ал.3 ЗУЕС, респект. –
против отказ да бъде издадена заповед. Те могат да бъдат представлявани пред
съда от управителя на етажната собственост или да подадат самостоятелни жалби
/Определение № 4121/2018г., ВАС/.
2. Отказът е издаден от кмета на
район Централен – община Пловдив, без хипотеза на заместване и авторство не е
оспорено. Съгл. чл. 4 ал.2 ЗУЕС : „В случаите по ал. 1 прилежащата площ се
определя от кмета на общината по негова инициатива или по искане на
заинтересованите лица по ред, определен с наредба на министъра на регионалното
развитие и благоустройството.”. Според чл. 4 ал.3 от Наредба № 6/ 18.09.2009г. :
„Кметът на общината или района или оправомощено от
него лице проверява получената информация по ал. 2 и издава заповед, придружена
от копие (извадка) от кадастрален план/кадастрална карта, с която се определят
границите и предназначението на прилежащата към сградата площ.”.
Във вр. с указания за представяне на
доказателства за компетентност на органа-издател /съдебно заседание от
02.06.2020г. - л.58, 59/, община Пловдив представи писмен отговор /л.73/,
според която няма издадена заповед на Кмета на общината на основание чл.4 ал.2 ЗУЕС. Според цитираната норма от закона, правомощията са на конкретен
административен орган с препратка към наредба на министъра на регионалното
развитие и благоустройството, която в случая касае ред за определяне на
прилежаща площ и компетентни органи – кмет на община или район – чл.4 ал.3 и
чл.6 от наредбата. ЗУЕС за разлика от ЗОС /чл.56 ал.2 ЗОС/ не съдържа изрична препратка към наредбата по отношение компетентност на кметовете на райони,
но съдебната практика възприема възможността за оправомощаване
на районните кметове по посочения ред / в тази насока Решение № 1640
/25.05.2020г., АССГ : „На второ място настоящият състав установи, че
заявлението с искането за определяне на прилежаща площ към бл. 54 ж.к. Д. е
подадена до компетентен орган, а именно кметът на районната администрация,
който съобразно задължението си по чл. 4, ал. 2
от ЗУЕС във връзка с чл. 1, ал. 3
от Наредба № 6 от 18.09.2009 г. на МРРБ, според които в случаите
когато се определя прилежаща площ по инициатива на административния орган,
заповедта за това се издава от К. на общината (чл. 4, ал. 2 перд.
1), а в случаите когато същото става по инициатива от заинтересованите лица,
както е в конкретния случай, редът за това се определя с Наредба на МРРБ. Това
е Наредба № 6
от 18.09.2009 г. на МРРБ, съгласно чл. 1, ал. 3 на която,
прилежащата площ при искане от заинтересовани лица се определя по заповед
издадена от К. на общината или К. на района, в градовете с районно деление. Във
връзка с гореизложените аргументи настоящият състав намира, че заявлението за
издаване на заповед за определяне на прилежаща площ към бл. 54 ж.к. Д. е
подадено до компетентен да се произнесе по него орган.”; посочено от ответника
Решение № 583/2013г. на ВАС; Решение № 8565 от 6.06.2019г. на ВАС/.
2.1. Данни от преписката : Със заявление до Кмета на община Пловдив с вх.
номер от 16.12.2019г. /л.13/, управителят на Етажната собственост на сграда в ***,
кадастрален идентификатор 56784.524.621.7, е заявил искане за издаване на
заповед, с която да бъде определена прилежащата площ към сградата, като е
посочено, че прилежащата площ ще бъде използвана от съсобствениците с
предназначение – площ за паркиране. В искането се поддържа да са налице предвидените
в ЗУЕС и Наредба № 6/18.09.2009г. предпоставки за издаване на заповедта –
сградата се намира в квартал с комплексно застрояване, като същата не би могла
да се обособи в самостоятелен урегулиран поземлен имот. На общо събрание от
12.12.2019г. на Етажната собственост на сградата е прието решение за стартиране
на процедура по сезиране на кмета на община Пловдив по чл.4 ЗУЕС за определяне
на прилежаща площ към сградата, която да бъде използвана от съсобствениците с
предназначение – площ за паркиране. Към заявлението са приложени : Протокол от
12.12.2019г. от проведено Общо събрание на Етажната собственост /ЕС/ на
сградата и информация по чл.2 ал.2 т.2 от цитираната наредба – брой на
входовете /един/, брой на обектите в сградата /26/, разположени на 6 етажа по 4
обекта и на 7-ми жилищен етаж – два мансардни обекта.
Върху заявлението е поставена
резолюция за изпращането му „По принадлежност в р-н Тракия”. Същото е постъпило
в район Тракия на 27.12.2019г. /л.12/ и препратено от район Тракия на район
Централен поради местоположение на административния адрес на сградата – на
територията на район Централен. В район Централен заявлението е с вх.номер от
09.01.2020г. /л.11/. С писмо изх.№ ОП 10 – 22498/23.01.2020г., Кметът на район
Централен е отказал издаване на исканата заповед.
2.2. Фактически и правни основания,
отразени в отказа – писмено уведомление, със съдържание и последици на
неблагоприятен индивидуален административен акт : Извършена е служебна справка
в кадастрално-административната информационна система на АГКК, при която е
установено, че имот с идентификатор 56784.524.621 е частна собственост.
Пояснено е, че „прилежаща площ” към сграда възниква, когато е налице разделност между правото на собственост върху сградата и
върху земята, върху която е изградена сградата и представлява част от
територията на поземлен имот с комплексно застрояване, в който е построена
сграда в режим на етажна собственост, и която включва заедно и поотделно обекти
като озеленени площи, площадки за игра, паркоместа и
др. Според административният орган : „Когато обаче земята представлява УПИ и е
частна собственост, собствениците й имат право да ползват земята както намерят
за добре. Недопустимо е в тези случаи кметът на общината или оправомощено от него лице да определя прилежаща площ,
доколкото би било налице противоправно засягане на
частната собственост. Ползването произтича не само от собствеността на
самостоятелен обект в сграда, но и от собствеността върху земята и именно това
обстоятелство препятства възможността административен орган да определя
прилежащи площи и да определя предназначението им извън определеното съгласно
ПУП. Типичните прилежащи площи, определени по реда на ЗУЕС и Наредба № 6 от
18.09.2009г. са винаги върху земя държавна или общинска собственост”. За относима към случая е приета нормата на чл.64 ЗС,
определяща общо изискване собственикът на сградата да ползва и земята около
нея, доколкото това е обективно необходимо да ползва сградата според нейното
предназначение. Предвид изложените съображения е направен извод – по отношение
на конкретната сграда с идентификатор 56784.524.621.1, не са налице законоустановените предпоставки за издаване на акт по реда
на чл.4 ал.3 от Наредба № 6 от 18.09.2009г. за определяне на прилежащата площ
към сгради в режим на етажна собственост в квартали с комплексно застрояване, с
която да бъде определена прилежаща площ, както и нейното предназначение.
3. При насрочване на делото към
страните са отправени указания по доказателствената
тежест и вр. с доказателствата.
Ответникът представи и по делото са
приети : скица на ПИ 56784.524.621 по КККР с данни за
собствеността – Мидъл Ийст Кепитъл ЕООД по отношение ПИ, ведно с информация за право
на строеж на 2 бр. трансформаторни постове на ЕВН България Електроразпределение
АД и 11 бр. сгради върху имота, сред които сграда 56784.524.621.7; копие от
действащ регулационен и застроителен план на УПИ II – 524.621, обществено и
жилищно застрояване от кв.1 по плана на гр.Пловдив – ЖК Тракия – II част; графика,
онагледяваща границите на район Централен, съгл. чл.3 ал.2 т.1 от Закона за
териториалното деление на столична община и големите градове, върху която е
нанесен имот 621. Заявено е, че застрояването в УПИ II – 524.621, обществено и
жилищно застрояване, може да се характеризира като „комплексно” по см. на §5
т.23 ДР ЗУТ. „Възможността сградата в режим на етажна собственост да се обособи
в самостоятелно УПИ, не е изследвана, поради липса на заявление в този смисъл
от заинтересованите лица”. Допълнително са представени и приети /л.69 и сл./
заверени преписи на : Заповед № ОА-2752/27.09.2007г. на Кмета на община Пловдив
за одобряване изменение на ПУП – ПР на част от кв.1 по плана на Ж.Р. „Тракия” I
и II част; Заповед № 17ОА2731/01.11.2017г. на Кмета на община Пловдив за
одобряване изменение на ПУП – ПР на част от кв.1 – нов по плана на ЖР „Тракия”
– II част – гр.Пловдив, с която заповед е образуван УПИ II – 524.621, обществено и
жилищно застрояване – л.71; заповед № 18ОА542/20.03.2018г. за поправка на ОФГ в
текстовата част на заповед № 17ОА-2731/01.11.2017г.
СТЕ даде следното заключение /л.75 и
сл./ : Действащият ПУП – ПР е одобрен със Заповед № 17ОА2731/01.11.2017г. и
заповедта за поправка на ОФГ /графична част, л.54/. В Приложение № 1 към СТЕ –
върху извлечение от КК са пренесени регулационните граници на УПИ II – 524.621 и границите
на предвиденото застрояване по действащ ПУП. С подробни фактически констатации
и предвид застроената площ на сградата с КИ 56784.524.621.7 – 294 кв.м.,
респект. приблизителна РЗП – 2 352 кв.м., експертът е обосновал извод за
невъзможност за сградата да бъде обособен самостоятелен УПИ при спазване нормите
и правилата на ЗУТ. Относно задачата за изчисляване и определяне на прилежаща
площ към сградата, експертът с основание се е позовал на документа за
собственост на жалбоподателя /л.24,26/ - продавачът е запазил изключително
право на собственост и ползване върху притежаваните от него ид.ч.
от земята, вкл. върху всички предвидени по инвестиционен проект паркоместа. Прилежащата площ се определя въз основа на
технически възможности и според действащата нормативна уредба – ЗУТ, Наредба №
7/2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и Наредба № 6/2009г. за определяне на
прилежащата площ към сгради в режим на етажна собственост в квартали с
комплексно застрояване. Обсъдени са регламентираните способи и е посочено, че :
според чл.1 ал.2 от Наредба № 6/2009г. и Приложение № 1 на Наредба № 7/2003г. –
схематично положение № 1, същото не може да бъде ползвано в случая /сградата е
с дължина 21 м. и от двете й страни на калкан са построени други многофамилни сгради при изравнени дължини на калканите –
сгради № 6 и 12/; схематично положение № 2 също не може да се ползва, тъй като
се отнася също за едносекционна сграда, при
невъзможност да се предвидят разстояния от двете срещуположни страни, като се
приеме компенсация с увеличаване на разстоянието от едната страна, като процесната сграда не позволява такова изместване на
изчисляването разстояние, поради наличие на два калкана и ограничение до
регулационната граница на УПИ от северозапад, където се осъществява достъп до
други сгради в УПИ.
За приложими са възприети схематични
положения № 3 и № 4 : Посочено е, че прилежаща площ не може да бъде определена
само за сграда № 7, тъй като нейната дължина е по-голяма от 20 м. и заедно със
сграда № 6 и сграда № 12, образуват група – която според експерта по наредбата
е „сграда, състояща се от две и повече брой жилищни секции /сгради с дължина,
по-голяма от 20м./” При прилагане на схематично положение № 3 – очертаващата се
площ за прилежаща към групата сгради, видимо излиза извън границите на имот от
северозапад и навлиза в застрояването от североизток и югоизток по действащ ПУП,
които сгради в момента са в строеж. Извън това, очертаващата се прилежаща площ
само за сграда 7 – в оформения вътрешен двор на жилищния комплекс, не може да удовлетвори
нормативното изискване на схематично положение № 3 за разстояние, поради
застъпване с прилежащата площ на 3-етажна сграда в строеж. При прилагане на
схематично положение № 4, резултатът е подобен с този при схематично положение
№ 3 – изместването на югозапад води до разпростирането на прилежащата площ към
групата сгради върху рампа за подземните гаражи и до конфликт с полагащите са
по наредбата прилежащи площи на сградите в строеж /Приложение № 3 към СТЕ/.
Според СТЕ, фактическите констатации
водят до извод – определяне на прилежаща площ само за една сграда от жилищен
комплекс в имот с множество построени сгради, не може да се извърши и съгл.
чл.22 ал.7 ЗУТ е необходимо изготвяне на проект за преструктуриране на целия
жилищен комплекс, с който да се изследва възможността за определяне на
прилежаща площ за всяка една от сградите, ред за което е предвиден в закона и
наредбата.
При изслушване на заключението, в.л.
потвърди извода си за необходимост от проект за преструктуриране на комплекса,
за да може да се преизчислят площите с процентно
приспадане и отделяне на площ за озеленяване, при което ще се прецени каква е
прилежащата площ за всяка сграда, която няма да е площ по наредбата, поради
недостиг в случая. „Чисто математически това би могло да се случи, с прилагане
на съответните изчисления,…..но ще се намали процентът на всички”.
- СТЕ е обоснована от фактическа
страна и аргументирана с прилагане на специални знания – цени се от съда.
- Съдът съобрази, че заключението не
може да бъде ползвано за мотивиране или домотивиране
на оспорения административен акт, в който констатации и изводи от технически
аспект с проверка на възможностите по приложимите наредби, отсъстват, както и
не е налице препратка към конкретни норми от ЗУЕС, ЗУТ и двете наредби.
4. Последиците от
съдържанието на отговора по заявлението го квалифицират на неблагоприятен акт –
отказ да бъде удовлетворено заявено искане. Независимо от липса на разпоредителна част, волята на
административния орган да откаже издаване на акт по реда на чл.4 ал.3 от
Наредба № 6 от 2009г., с който да определи прилежаща площ към сградата, е ясна.
Определянето
на прилежаща площ е част от предмета на ЗУЕС и според чл.4 с.з. : „При
преструктуриране на квартали с комплексно застрояване и в случаите, когато
сграда в режим на етажна собственост не може да се обособи в отделен урегулиран
поземлен имот по реда на Закона за
устройство на територията, се определя прилежаща площ към сградата.;
В случаите по ал. 1 прилежащата площ се определя от кмета на общината по негова
инициатива или по искане на заинтересованите лица по ред, определен с наредба
на министъра на регионалното развитие и благоустройството.; При определянето на
прилежащата площ кметът на общината издава заповед, придружена от скица, с
която се определят границите и предназначението на площта.; Определената
прилежаща площ се предоставя за поддържане и използване от съответната етажна
собственост при условия и по ред, определен с наредба на общинския съвет.”.
Случаите по ал.1 от чл.4 ЗУЕС са два : преструктуриране на квартали с
комплексно застрояване и когато сграда в режим на етажна собственост не може да
се обособи в отделен урегулиран поземлен имот по реда на Закона за устройство на територията.
4.1. В хипотеза на искане на
заинтересовани лица, отправено до компетентен административен орган – същият
дължи проверка за наличие на предпоставките от закона, при осъществяване на
които възниква правомощие за определяне на прилежаща площ. Административният
орган преценява дали са налице предпоставки за уважаване на заявлението, което
изисква действия по отношение установяване на конкретните условия на закона
спрямо сградата. В тази вр., уточнението в писмено
уведомление от 05.03.2020г. /л.52/ за неизследване възможността сградата в
режим на ЕС да се обособи в самостоятелен УПИ, тъй като искане в тази насока не
било заявено – не съответства на конкретното административно производство. Дали
сграда в режим на етажна собственост не може да се обособи в отделен урегулиран
поземлен имот по реда на Закона за
устройство на територията – е разписана в закона предпоставка,
дължима за установяване от административния орган при поставено искане за
издаване на заповед за определяне на прилежаща площ. Твърдението в заявлението
за сградата и в частност – за местоположението й, както и за невъзможност за
нея да бъде обособен самостоятелен УПИ, е следвало да бъде проверено в хода на
производството пред административния орган. Непълнотата, изразяваща се в
неизвършване на дължими действия води до извод за нарушение на чл.35 и чл.36 АПК – самостоятелно основание за отмяна на отказа. Редът за издаване на
административен акт е установен в Наредба № 6/18.09.2009г. – законът изрично
препраща към наредбата. Прилагането на този ред обосновава извод за издаване на
заповед или за отказ – когато не бъдат установени изискуемите предпоставки.
Съгл.
чл.1 ал.1 от наредбата : С тази наредба се определят условията и редът за
обособяване на прилежащи площи към съществуващи сгради в режим на етажна
собственост в квартали с комплексно застрояване, в т.ч. и при преструктуриране
на квартали с комплексно застрояване, когато прилежащите площи не може да се
урегулират като поземлени имоти по смисъла на чл. 21 от
Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони. В конкретиката на фактите е следвало да бъдат проверени
посочените две хипотези – съществува ли сграда в режим на етажна собственост в
квартал с комплексно застрояване, респект. – налице ли е преструктуриране на
квартал с комплексно застрояване, когато прилежащите площи не може да се
урегулират като поземлени имоти по смисъла на чл.21 от Наредба № 7/2003г.
Производството е започнало по реда на чл.2 от наредбата, при което дължимата
проверка е тази, посочена в чл.3 /вкл. § 5, т.23 и т.24 ДР ЗУТ/.
Освен посочения пропуск, в случая
отсъстват и данни за проверка относно застрояването в УПИ, в обхвата на който
се намира сградата в режим на ЕС. Отказът не съдържа информация за номер, дата
и съдържание на административния акт, с който е одобрен действащия ПУП за УПИ II – 524.621, обществено и
жилищно застрояване от кв.1 по плана на гр.Пловдив – ЖК Тракия – II част.
Макар оспореният
акт да е отказ, отбелязва се, че не е спазено изискването на чл.168 ал.4, ал.5 АПК /нови – ДВ, бр. 77 от 2018г.,
в сила от 1.01.2019г./: „Съществено нарушение на административнопроизводствените
правила при всички случаи e когато вследствие на нарушаване на задължението за
уведомяване гражданин или организация са били лишени от възможността да
участват като страна в производството по издаване на индивидуален
административен акт.; Когато съдът установи наличието на съществено нарушение
на административнопроизводствените правила по ал. 4,
той отменя акта и изпраща преписката на съответния компетентен административен
орган, без да проверява основанията по чл. 146, т. 4
и 5.”.
Позицията на съдебната практика относно нарушението на чл. 26 ал. 1 АПК - не е
от категорията на съществените, е преодоляна към момента с възприетото от
страна на законодателя в разпоредбите на чл. 168 ал. 4 и ал. 5 АПК. Не е
предвидена предпоставка - участието на страната да би могло да даде отражение
върху издадения акт и няма възможност страната въобще да не е била уведомена. Тоест,
за да е съществено нарушението, е необходимо да има за резултат лишаването на
гражданина или организацията от възможността да участват като страна в
производството. В случая е допуснато нарушение на административните правила,
категоризирано с новите алинеи 4 и 5 на чл.168 АПК, за съществено. Правилото се
прилага от съда, считано от 01.01.2019г. Констатирайки видът на собственост
върху ПИ 56784.524.621, административният орган не е уведомил собственикът на
имота и същият не е участвал в административното производство. В ЗУЕС и в
Наредба № 6 /18.09.2009г на МРРБ не се съдържат специални правила, преодоляващи
изискването на чл.26 АПК.
4.2. В
отказа е посочено, че проверката е била единствено по отношение собствеността
на ПИ 56784.524.621 по КККР. Фактическата установеност за наличие на частна
собственост върху ПИ е отрекла проверка по предвидения в наредбата ред. Изводът
на административния орган не е основан на норма от ЗУЕС или от наредбата, към
която препраща законът. Изключението по ЗУЕС е регламентирано в чл.3 и законът
не съдържа ограничения по отношение вид на собственост върху имот, в който е
построена сграда в режим на ЕС – арг. от текста на
чл.4 ЗУЕС. В наредбата също няма предвидено ограничение за прилагането й по
отношение на сгради в режим на ЕС, които се намират в УПИ – частна собственост
/ в тази насока цитирано от жалбоподателя Решение № 538/09.07.2010 г. по гр. д.
№ 519/2009 г., Г. К., IV Г. О. на ВКС – страни по делото са частни субекти и
макар спорът да е по различен материален закон, в мотивите е обсъдено прилагане
на Наредба № 7/2003г. във вр. с определяне на
прилежащата площ /.
Разпоредбата на чл.64 ЗС не отрича прилагане разпоредбата на чл.37 ЗОС –
двете касаят ограниченото вещно право на строеж, което при всеки вид
собственост е основание за осъществяване на строеж, предвиден в съответен ПУП. Прилежащата
площ се отнася към заварени сгради в режим на етажна собственост и тя е
приоритетно характеристика на самата сграда, а не на правото на собственост на
лицата, като нейният териториален обхват зависи изцяло от големината на
сградата /параметрите - височина, дължина и ширина/, а не от броя на
собствениците, нито от разгънатата застроена площ на всеки обект. Определянето на
прилежащата площ е в хипотеза, когато собствениците на сградата /респект. на
самостоятелни обекти в сградата/, нямат право на собственост върху земята. Собственикът
на постройката, както и на самостоятелни обекти в сградата може да ползва земята
само доколкото това е необходимо за ползването на постройката съобразно нейното
предназначение. Нормата на чл. 64 ЗС
цели да бъде максимално защитена възможността за ползване на земята от нейния
собственик. Ведно с това, съгл. чл.37 ал.5 ЗУТ / нова – ДВ,
бр. 101 от 2015г. / : „В сграда в режим на етажна собственост необходимите
места за паркиране се осигуряват с инвестиционния проект във: 1. паркинг –
гараж със статут на самостоятелен обект в сградата, или 2. паркинг – гараж със
статут на обща част в сградата, или 3. отделни места за паркиране със статут на
принадлежност към съответните самостоятелни обекти в сградата.”. Според
приложения по делото нот.акт за покупко-продажба на
недвижим имот /за правото на собственост на жалбоподателя, л.24-26/,
„Продавачът запазва изключителното право на собственост и ползване върху
притежаваните от него идеални части от земята, включително върху всички
предвидени по инвестиционен проект паркоместа.”.
Следва извод за предвидени с инвестиционният проект за сградата – паркоместа, което е от значение при определяне предназначението
на прилежащата площ в случая /за паркиране според заявлението/. Следва да се
отчита, че предвиждането на паркинги, респ. на места за паркиране - в
строителната документация, има значение за законността на самите строежи, но не
превръща съответните паркинги/места за паркиране в нови обекти на правото –
чл.37 ал.5 т.3 ЗУТ. Такъв самостоятелен обект могат да бъдат паркинг - гаражите
в сгради в режим на етажна собственост, когато са част от постройката и са
обособени с инвестиционния проект /Решение № 46 ОТ 07.03.2018г. по гр. д. №
2489/2017г., ВКС/ – по см. на чл.37 ал.5 т.1 ЗУТ. Паркомястото
не притежава характеристиките самостоятелност и обособеност.
Според дефиницията по т.2 от §1 ДР на ЗУЕС :
„Прилежаща площ към сграда в режим на етажна собственост" е част от
територията на поземлен имот с комплексно застрояване, в който е построена
сградата в режим на етажна собственост и която включва заедно или поотделно
обекти като озеленени площи, площадки за игра, места за паркиране и други.”.
Продавач в нот.акт на жалбоподателя /от 21.09.2016г./
е ЕАД СИБАНК, а според скица на ПИ 56784.524.621 от 28.02.2020г. /л.53/ -
собственик на ПИ е Мидъл Ийст
Кепитъл ЕООД /отразени нот.актове
от 05.08.2018г. и от 14.09.2018г./. Според цитираната дефиниция, местата за паркиране
са в обхвата на прилежащата площ към сградата и изключение не е поставено
спрямо вид собственост на имота, в който е сградата. Вярно е, че
административният орган не следва да преценява действителността на документи за
собственост, но дължи преценка по отношение основателност на допустимо искане
при съобразяване действащите норми за определяне на прилежащата площ и нейния обхват
в легална дефиниция на закон.
По
отношение останалите доводи в жалбата /от технически аспект/ и във вр. с данните от преписката - не следва да бъдат обсъждани
и проверявани основания, каквито отсъстват в оспорения акт. Законосъобразността
на отказа се преценява във вр. с фактическите
основания, възприети от административния орган, а в случая основанието за отказ
е едно – видът собственост върху ПИ 56784.524.621 /частна/, изключващ според
административния орган възможност за упражняване правомощието за определяне на
прилежаща площ към сградата по реда на ЗУЕС и Наредба № 6/2009г. Възприетото от
административният орган основание за отказ се прецени като незаконосъобразно по
изложените съображения. Друго фактическо основание не е
посочено в отказа. Административният акт не препраща към други актове или
документи, както и към конкретна част от преписката, посредством които да бъде
прието, че са изложени фактически основания за липса на
предпоставки за издаване на искания административен акт, респект. да
обосновават отказа поради неспазване изискванията на чл.4 ЗУЕС вр. с Наредба № 6/2009г. и Наредба № 7/2003г.
Отказът следва да бъде отменен с
връщане преписката на кмета на Район Централен - Община Пловдив за произнасяне
по заявлението, като административният орган следва да съобрази
необходимостта от конкретни фактически основания при постановяване на акт,
съответстващи на приложимите норми от ЗУЕС, Наредба № 6/2009г. и Наредба №
7/2001г. Както бе посочено, не е допустимо мотивиране или домотивиране на оспорения административен акт посредством
СТЕ, тъй като в отказа отсъстват констатации и изводи от технически аспект с
проверка на възможностите по приложимите наредби, както и не е налице препратка
към конкретни норми от ЗУЕС, ЗУТ и двете наредби.
Жалбата се приема за основателна с
присъждане на направените съдебни разноски общо в размер на 760лв. – 10 лв. държавна
такса; адв.възнаграждение в размер на 500лв.
/пълномощно на л.51 - сумата е отразена като договорена и изплатена, съгл. Т.Р.
от 06.11.2013г. – т.1/; депозит за СТЕ – 250лв.
Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш И :
Отменя
отказ на Кмета на район Централен – община Пловдив, обективиран
в писмо изх.№ ОП/10-22498 от 23.01.2020г.
Връща преписката
на административния орган за ново произнасяне по заявлението
за определяне на прилежаща площ с вх.номер в район Централен – община
Пловдив от 09.01.2020г., при съобразяване с указанията в мотивната част на съдебния акт – в 14 дневен срок.
Осъжда Община
Пловдив да заплати на А.Б.К.,*** - съдебни разноски в размер на общо 760лв.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния Административен Съд в 14-дневен срок от съобщението
за постановяването му.
Административен
съдия :