Решение по дело №1269/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1404
Дата: 23 октомври 2020 г.
Съдия: Галина Георгиева Радикова
Дело: 20207040701269
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  № 1404

 

гр. Бургас, 23 октомври 2020г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

Административен съд гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

                                                                           АТАНАСКА АТАНАСОВА

При секретар С. Х.  и с участието на прокурора АНДРЕЙ ЧЕРВЕНЯКОВ, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КАХД № 1269/2020 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Ванес“ ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от Т.С.М., чрез процесуален представител адв. Р. В., против решение № 469/21.04.2020г., постановено по н.а.х.д. № 1472/2019г. по описа на Районен съд Бургас.

С решението е потвърдено наказателно постановление №2378/22.03.2019 г., издадено от зам.директора на Териториална дирекция Южна морска към Агенция „Митници“, с което на основание чл.126, ал.1, т.2 от Закона за акцизите и данъчните складове, на „Ванес“ ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Бургас, А.Й.“Изгрев“, бл. 66,вх.3,ет. 5,ап.12, с управител Т.С.М., е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 26 289.56 лева и на основание чл.124, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове в полза на държавата са отнети 1 000 литра етилов алкохол с алкохолно съдържание по обем 40.75 % vol; 1 000 литра етилов алкохол с алкохолно съдържание по обем 41.80 % vol; 600 литра етилов алкохол с алкохолно съдържание по обем 61.58 % vol, с общ размер на дължимия акциз 13 144.78 лева.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и отмяна  на наказателното постановление. Счита, че обжалваният акт е постановен при нарушение на процесуалния и материалния закон. Иска връщане на иззетата като предмет на нарушението, стока.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. В., поддържа жалбата. Подробно аргументира позицията си в писмени бележки. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции, по представен списък.  

Ответникът по касационната жалба не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас счита, че решението на първоинстанционния съд е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и следва да бъде отменено, а делото- върнато за ново разглеждане от нов състав на първоинстанционния съд.

Касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с доказан интерес от обжалването.

Разгледана по същество е основателна.

За да потвърди наказателното постановление, първоинстанционният съд е приел, че не са допуснати нарушения от материалноправно и процесуалноправно естество.

Обжалваното решение е постановено въз основа на следните, приети за установени факти:

„ На 09.08.2018 г. около 15:15 ч., митническите служители В.А.М., В.Н.Д., Г.И.Т., Ф.Ф.Ф.и К.К.Й.извършили проверка във връзка със спазването нормите на акцизното законодателство, в частен имот, находящ се в град Бургас, А.Й. „Долно Езерово“, улица „Захари Зограф“, стопанисван от „Ванес“ ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Бургас, А.Й.“Изгрев“, бл. 66,вх.3,ет. 5,ап.12, с управител Т.С.М..

При пристигане на мястото на проверката митническите служители се легитимирали на Т.М.и го запознали с естеството на предстоящите контролни действия. Извършен бил обход на частния имот, в това число на помещение, представляващо производствен цех за дограма, където били открити бидони с безцветна течност с мирис на етилов алкохол и жълтеникава течност с мирис на етилов алкохол. По време на проверката Т.М.представил документ за собственост - Нотариален акт № 27, том II, per. № 1318, дело № 214/2007 г. По отношение на безцветната течност с мирис на алкохол той заявил, че е ракия, негова собственост, за която нямал документи по смисъла на ЗАДС, удостоверяващи плащането, начисляването или обезпечаването на дължимия акциз към момента на извършване на проверката. В хода на проверката било поискано и оказано съдействие от митническите служители Ж.К.,А.Й., М.П., Д.Т., М.А.и Н. В..

С цел установяване на точното количество и вида на държаната течност с мирис на етилов алкохол, същата е прелята в оразмерени пластмасови съдове с метална обшивка е вместимост по 1 000 литра всеки, както следва: 1 бр. съд с безцветна течност с мирис на етилов алкохол, с общо количество 1000 литра;         1 бр. съд с жълтеникава течност с мирис на етилов алкохол, с общо количество 1000 литра; 1 бр. съд с безцветна течност с мирис на етилов алкохол с общо количество 600 литра.

За установяване вида и характеристиките на течността за целите на акцизния контрол били взети 3 броя проби, като целта на вземането на пробите е чрез лабораторен анализ да се установи действителното алкохолно съдържание на течността и попада ли в обхвата на ЗАДС. Съставени били 3 броя протоколи за взимане на проби с номера, както следва: №55 от 09.08.2018 г.;    №56 от 09.08.2018 г.; №57 от 09.08.2018 г. Същите били изпратени за анализ със заявка за анализ/експертиза с № 55/09.08.2018 г.

За извършените контролни действия бил съставен протокол за извършена проверка (ПИП) № 18BG9999A028897/09.08.2018г. Стоките, предмет на нарушение, били иззети с Опис на иззетите акцизни стоки, неразделна част от посочения протокол, и са предадени на съхранение в склад на Митница Бургас с приемо-предавателен протокол № 53/10.08.2018 г.

С входящо писмо peг. № 32-254694/03.09.2018 г., в Митница Бургас била получена лабораторна експертиза № 00014_22.8.2018 г. Становището от експертизата (точка 8 от същата)  било, че съгласно определените физико-химични показатели, изпитаните проби с лаб.код № 6435_1000_18 до № 6437_1000_ 18 представляват дестилатен етилов алкохол, неденатуриран, с алкохолно съдържание по обем под 80 % (установено действително алкохолно съдържание при 20° С - 40,75 % vol, 41,80 % vol, 61,58 % vol). Изследваните проби отговарят на дефиницията съгласно чл. 9, т. 1 от ЗАДС за „етилов алкохол, включен в кодове по КН 2207 и 2208, с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 1,2 % vol., а именно: 1 000 литра етилов алкохол с алкохолно съдържание по обем 40.75 % vol; 1 000 литра етилов алкохол с алкохолно съдържание по обем 41.80 % vol; 600 литра етилов алкохол с алкохолно съдържание по обем 61.58 % vol“.

Настоящият състав на съда намира, че фактите са установени при неправилна преценка на събраните в хода на административно- наказателното и съдебното производство, доказателства- писмени, гласни и заключение на допусната съдебно- техническа експертиза, които не са от естество да предпоставят извод за несъмнена и категорична доказаност на нарушението.

Отделно от това, следва да се отбележи, че първоинстанционният съд не е дал отговор на нито едно от наведените с жалбата, възражения, които в по- голямата си част, са основателни.

На първо място, по делото не е доказана материалната компетентност на издателя на наказателното постановление.

Наказателното постановление е издадено от зам.директора на Териториална дирекция Южна морска към Агенция „Митници“, като с него е наложено наказание за извършено нарушение по чл. 126, ал.1, т.2 от ЗАДС.

Разпоредбата на чл.128, ал.,1  от същия закон сочи, установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания, а според ал.2 на текста, актовете за нарушения се съставят от митническите органи, а наказателните постановления се издават от директора на Агенция "Митници" или от упълномощено от него длъжностно лице.

Като доказателство за материална компетентност, по делото са представени две заповеди, издадени от директора на Агенция“ Митници“ :

Заповед № ЗАМ- 555/32-127892 от 11.05.2017г., предоставяща право на зам. началниците на митници, съобразно териториалната им компетентност да издават наказателни постановления по реда на ЗАДС и

Заповед № ЗАМ- 42/32-8714 от 7.01.2019г., предоставяща право на зам. директорите на териториалните дирекции, съобразно териториалната им компетентност да издават наказателни постановления по реда на Закона за митниците.

Структурата териториална дирекция е предвидена с Устройствения правилник на Агенция „Митници“, считано от 7.01.2019г., от която дата като структурна единица представа да съществува Митница Бургас.

Поради това, Заповед № ЗАМ- 555/32-127892 от 11.05.2017г., към 7.01.2019г. не представлява валиден акт за упълномощаване, тъй като с нея се предоставят правомощия на ръководители на звена, които не съществуват.

Същевременно, Заповед № ЗАМ- 42/32-8714 от 7.01.2019г. не предоставя права за издаване на наказателни постановления по реда на ЗАНН, както сочи нормата на чл. 128, ал.1 от ЗАДС, защото делегира права за издаване на наказателни постановления по реда на Закона за митниците.

Този акт не обвързва обхвата на правомощията и с конкретни норми на нарушения по ЗАДС.

Констатираната липса на материална компетентност на издателя на наказателното постановление, е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

Липсват доказателства, които по несъмнен начин да доказват и обективните признаци на състава на нарушението.

Касаторът е наказан, че „държи“ в стопанисвания от него, частен имот акцизна стока- общо 2600л. етилов алкохол, без да притежава данъчен документ по ЗАДС, или митническа декларация, или придружителен административен документ, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза.

Тук следва да се посочи, че още в хода на административно- наказателното производство дружеството е оспорило факта „държане“.

В тази връзка са налице изявленията на две физически лица, съдържащи твърдения, че алкохола е личен. Твърденията са подкрепени с писмени доказателства, сочещи на обоснована хипотетична възможност за вярност- договори за аренда на лозови насаждения, справки- декларации за собствено производство на алкохол, акцизни данъчни документи.

Отделно е доказано, че помещението, в което е намерено процесното количество алкохол, се ползва от „ТСМ брадърс“ ЕООД, въз основа на договор за наем на недвижим имот.

Разпитаните в качеството на свидетели служители, участвали при извършване на проверката, заявяват, че още в началото Т.М.и брат му- С. са заявили, че алкохолът е лично техен.

Актосъставителят св. М. заявява, че актът е съставен на дружеството- касатор само въз основа на документ за собственост на имота, в който се намира процесното помещение.

При тези доказателства не може да се приеме за категорично доказано, че   „Ванес“ ЕООД е държател на алкохола.

Не може с категоричност да се твърди и че представените документи за начислен и платен акциз, са неотносими към намереното количество алкохол, ако и да се отнасят за течност с по- висок алкохолен градус.

Вещото лице по приетата съдебна експертиза ,не изключва възможността именно тази течност впоследствие да е била разредена и това да е довело до установеното алкохолно съдържание на намелените количества.

Т.е. възможно е за последното да е начислен и внесен акциз, според представените документи от Тодор и Стойко Милушеви.

На последно място, не е доказан категорично и вида на акцизната стока, което е определящо за размера на дължимия акциз, респ. за размера на наказанието.

При извършване на проверката количеството течност е намерено в различни по вместимост, съдове. Впоследствие това количество е било прелято от митническите служители в оразмерени пластмасови съдове с вместимост 1000л., от които са взети проби за изготвяне на лабораторен анализ.

В тази връзка вещото лице по съдебната експертиза заявява, че нито смесването на течностите, нито измерването на място на алкохолното съдържание, нито пробонабирането, е извършено според действащите правила за вземане на проби от стоки за целите на митническия контрол и контрола върху акцизните стоки.

Тази констатация изключва възможността изводите на извършеното лабораторно изследване да бъдат приети за обективни.

Поради това вещото лице отбелязва, и че собствените му констатации за алкохолно съдържание, са резултат от хипотетично отчитане на редица фактори, оказващи въздействие върху изследваната течност.

Поради изложеното съдът намира, че нарушението, за което с наказателното постановление на касатора е наложена санкция, не е категорично доказано.

Като е приел обратното, първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон и е постановил акт, който следва да бъде отменен.

След отмяната на обжалваното решение и потвърденото с него, наказателно постановление, на касатора следва да бъдат върнати стоките, иззети с АУАН 2158/25.10.2018г., тъй като не притежават характеристиката „предмет на нарушението“.

Няма доказателства задържането на стоките да е разпоредено от друг орган, на друго основание. Притежаването им не е забранено от закона.

В ЗАНН има празнота относно разпореждането с веществените доказателства, каквото доказателство в случая представлява иззетото количество алкохол, според посоченото в АУАН основание на чл.41 от ЗАНН.

В НПК въпросът е разрешен с разпоредбата на чл.301, ал.1, т.11, която сочи, че при постановяване на присъдата съдът обсъжда и решава, и въпроса, свързан с това, какво ще стане с веществените доказателства.

В условията на административно- наказателното производство наказанието не се налага от съда, а от административно- наказващия орган, затова той е този, който следва да се произнесе изрично по въпроса за веществените доказателства.

В конкретния случай, след като съдът отменя постановеното от органа наказателно постановление,  включително в частта, относно разпореденото с него отнемане в полза на държавата на предмета на нарушението, то за административно- наказващия орган не остава никаква друга възможност, на годно правно основание, да държи иззетите вещи и следва да ги върне на лицето, от което ги е иззел.

Затова съдът, на основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН, следва служебно да се произнесе по този въпрос.

Разпореждането за връщане на иззетото количество алкохол на този етап на съдебното производство е допустимо, защото не е доказано друго основание за задържането му от административния орган, след отмяната на наказателното постановление и в тази му част. 

С оглед изхода на спора на касатора следва да бъдат присъдени и своевременно поисканите, и доказани в размер на 2867лв. разноски.

Разноските следва да бъдат възложени на Агенция „Митници“ гр. София, в чиято структура е учреждението- ответник, доколкото последното, макар да разполага с административна правосубектност за участие в съдебното производство, не може да бъде носител на права и задължения с облигационен характер, поради липса на гражданска правосубектност.

Поради изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 469/21.04.2020г., постановено по н.а.х.д. № 1472/2019г. по описа на Районен съд Бургас И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:

 ОТМЕНЯ наказателно постановление №2378/22.03.2019 г., издадено от зам.директора на Териториална дирекция Южна морска към Агенция „Митници“, с което на основание чл.126, ал.1, т.2 от Закона за акцизите и данъчните складове, на „Ванес“ ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Бургас, А.Й.“Изгрев“, бл. 66,вх.3,ет. 5,ап.12, с управител Т.С.М., е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 26 289.56 лева, на основание чл.124, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове в полза на държавата са отнети 1 000 литра етилов алкохол с алкохолно съдържание по обем 40.75 % vol; 1 000 литра етилов алкохол с алкохолно съдържание по обем 41.80 % vol; 600 литра етилов алкохол с алкохолно съдържание по обем 61.58 % vol, с общ размер на дължимия акциз 13 144.78 лева и на осн. чл.124а, ал.1 във вр. с чл.126 от ЗАДС „Ванес“ ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Бургас, А.Й.“Изгрев“, бл. 66,вх.3,ет. 5,ап.12, с управител Т.С.М. е лишено от право да упражнява търговска дейност с акцизни стоки за срок от 1 месец в обект- пристройка в частен имот, находящ се в град Бургас, А.Й. „Долно Езерово“, улица „Захари Зограф“129, приземен етаж.

ПОСТАНОВЯВА ВРЪЩАНЕ на иззетите с АУАН 2158/25.10.2018г., на основание чл.41 от ЗАНН,  1 000 литра етилов алкохол с алкохолно съдържание по обем 40.75 % vol; 1 000 литра етилов алкохол с алкохолно съдържание по обем 41.80 % vol; 600 литра етилов алкохол с алкохолно съдържание по обем 61.58 % vol на „Ванес“ ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от Т.С.М..

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ гр. София да заплати на „Ванес“ ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от Т.С.М. сума в размер на 2867лв., представляваща разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

   ЧЛЕНОВЕ: