№ 406
гр. Перник, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20211720104820 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК вр. с чл. 410 от Кодекса
на застраховането /КЗ/.
Образувано е по искова молба на ЗАД „Армеец“ АД, с ЕИК: *********,
подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Милена Русинова, срещу
Община Перник, с код по БУЛСТАТ: *********, с която се иска ответникът
да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: сумата от 567.71 лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение от ищеца на трето
лице /Н. В. Т./ по щета № 10117030108025 въз основа на валидна застраховка
„Каско и злополука на МПС“, сключена между ищеца и третото лице –
полица № 0306Х0308092 с валидност от 03.07.2017 г. до 02.07.2018 г. като от
тази сума 10 лева представляват ликвидационни разноски, както и сумата от
166.53 лева – обезщетение за забава за периода от 18.01.2018 г. до 08.12.2020
г. вкл. /датата на исковата молба/, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на исковата молба 08.12.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането. Претендират се и разноски.
В исковата молба се твърди, че на 28.09.2017 г. в ***** настъпило
пътно транспортно произшествие /ПТП/ като л.а. марка „Алфа ромео“, модел
„156“, с рег. № ****, управляван от собственика си Н. В. Т. преминал през
необезопасена и необозначена шахта на пътното платно, която била
пропаднала. В тази връзка бил съставен протокол за ПТП №
1603700/28.09.2017 г. от РУП Перник. В резултат от процесното ПТП
автомобилът „Алфа ромео“, модел „156“, с рег. № **** претърпял вреди.
Относно процесното МПС между ищеца и лицето Н. В. Т. бил налице
1
валидно сключен договор – застраховка „Каско и злополука на МПС“, за
което била издадена полица № 0306Х0308092 с валидност от 03.07.2017 г. до
02.07.2018 г. В тази връзка и Н. В. Т. подал уведомление до дружеството като
при същото била образувана щета № 10117030108025/04.10.2017 г. В хода на
последното бил извършен оглед на автомобила и съставен опис на вредите. В
тази връзка била определена стойност на вредите в размер на 557.71 лева. От
посочената сума обаче били приспаднати 153 лева – неплатени вноски по
застрахователната премия, като поради това било изплатено обезщетение на
лицето Н. В. Т. в размер на 424.71 лева с преводно нареждане от 15.12.2017 г.
На следващо място по делото се твърди, че ищецът като застраховател
по застраховка „Каско“ на МПС имал право да встъпи в правата на увредения
срещу причинителя на вредата. В тази връзка се твърди, че в случая ПТП
настъпило поради неподдържане на пътното платно в гр. Перник в състояние,
годно за нормално придвижване на МПС. Поради това и ищецът счита, че
Община Перник не е положила нужната грижа за поддръжка на пътното
платно, поради което и отговорността й следвало да бъде ангажирана по реда
на чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД. Излагат се подробни доводи, че пътят, където
настъпило ПТП бил общинска собственост и именно общината следвало да го
поддържа съгласно § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОбС и чл. 31
от Закона за пътищата.
Предвид встъпването в правата на увреденото лице ищцото дружество
изпратило до ответника регресна покана, получена на 10.01.2018 г. ведно с
релевантните документи. Общината обаче така и не заплатила
претендираните суми. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат
уважени.
С исковата молба са представени: застрахователна полица №
0306Х0308092 и два броя квитанции, уведомление – декларация за щета,
протокол за ПТП № 1603700/28.09.2017 г., свидетелство за регистрация на
МПС, талон и лична карта, опис на щети ведно със снимков материал,
калкулации ремонт – 4 броя, контролен списък – 2 броя, доклад по щета,
преводно нареждане, регресна покана с обратна разписка и общи условия за
застраховка на МПС.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото, е постъпил писмен отговор, в който предявеният иск се оспорва
изцяло по основание и размер.
В тази връзка се излагат подробни доводи, че не били налице
законоустановените кумулативно изискуеми предпоставки за ангажиране на
регресната отговорност на ответника.
Посочва се на първо място, че от исковата молба и от доказателствата
към нея вкл. протокол за ПТП не ставало ясно къде на ул. Св. Св. Кирил и
Методий е настъпило процесното ПТП нито къде на самото пътно платно е
разположена процесната шахта. В тази връзка и ответникът не можел да
организира защитата си, доколкото не можел да прецени дали процесната
шахта е негова собственост съответно дали е стопанисвана и поддържана от
него. Уточнява се, че общината действително е собственик на общинските
2
пътища, но не и на всички елементи на техническата инфраструктура в това
число отводнителни или електроразпределителни шахти. По тези
съображения и ответникът счита, че не е пасивно легитимиран да отговаря по
иска.
На следващо място се твърди, че водачът на увреденото МПС бил
нарушил Закона за движението по пътищата като се бил движил с
несъобразена с пътния участък скорост, поради което и не могъл да избегне
видимо препятствие. По тези съображения ответната община счита, че не е
налице виновно действие или бездействие от страна на нейни служители.
Оспорва се и механизмът на процесното ПТП като в тази връзка се
оспорва и съставеният протокол за ПТП с аргумента, че полицейските
служители съставили същия не са посетили произшествието, видно от
отбелязване в протокола.
По отношение на претендирания размер общината счита, че същият
бил прекомерно завишен с оглед действително претърпените вреди, които
следвало да бъдат оценени по метода на средните пазарни цени.
Доколкото общината счита, че процесната шахта може да представлява
съоръжение за отвеждане на отпадни води, което е възложено за
стопанисване на „Водоснабдяване и канализация“ ООД Перник, то се прави
искане дружеството да бъде привлечено като трето лице помагач на страната
на ответника.
Предвид оспорването на главницата се оспорва дължимостта съответно
размера на претендираното обезщетение за забава.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени, евентуално
присъдени в по-малък размер.
По делото е изготвена съдебна автотехническа / САТЕ/ експертиза
/основна и допълнителна/. Разпитан е като свидетел – лицето Н. В. Т. – водач
на увредения автомобил.
С нарочно определение от 29.09.2021 г. като трето лице помагач на
страната на ответника е конституирано дружеството „Водоснабдяване и
канализация“ ООД Перник, с ЕИК: *********. Последното не изразява
становище по делото.
В проведеното на 28.03.2022 г. съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца изразява писмено становище за уважаване на иска.
Ответната община, редовна призована, изпраща представител в
насроченото по делото съдебно заседание, който изразява становище за
отхвърляне на исковите претенции.
Третото лице помагач не изразява становище по съществото на
претенциите.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят, а и от представените писмени
3
доказателства /комбинирана застрахователна полица № 0306Х0308092 от
03.07.2017 г. за застраховки „Каско“ и „Злополука“/ се установява, че на
03.07.2017 г. лицето Н. В. Т. е сключило с ищцовото дружество договор за
имуществена застраховка „Каско на МПС“ и „Злополука“ със срок на
действие от 03.07.2017 г. до 02.07.2018 г. с предмет - лек автомобил марка
„Алфа Ромео“, модел „156”, с рег. № **** и номер на рама
ZAR93200001346827. Установява се, че в тази връзка е издадена и подписана
застрахователна полица № 0306Х0308092 като общата застрахователна сума е
4100 лева, а застрахователната премия 300 лева /306 лева с данък/– платима
на две вноски – по 153 лева. Видно от квитанция № **********/03.07.2017 г.
първата вноска е платена при сключване на договора.
От представен талон на МПС е видно, че автомобил „Алфа Ромео“,
модел „156”, с рег. № **** е собственост на Н. В. Т., която е правоспособен
водач /съгласно свидетелство за управление на МПС/ като МПС е преминало
ГТП – със срок до 08.01.2018 г. съгласно талон за ГТП. Според
свидетелството за регистрация на МПС датата на първата регистрация на
автомобила е 30.04.2004 г.
На следващо място съгласно уведомление-декларация за щета по
застраховка „Каско на МПС“ от 02.10.2017 г., подадено от Н. В. Т. процесният
автомобил е претърпял ПТП на 28.09.2017 г. в ***** – като автомобилът е
попаднал в пропаднала шахта на пътното платно. Според декларацията са
увредени десен калник, десен долен носач, гума и боя на дясна врата.
ПТП е посетено от органите на МВР, като е съставен протокол за ПТП
№ 1603700/28.09.2017 г. /за 13.30 часа/ от полицейски служител А.Г.. Според
протокола ПТП е настъпило на 28.09.2017 г. в 12.30 часа в ***** на около 100
метра преди пътен възел Хумни дол. В протокола е описан механизъм на
ПТП – водачът на л.а. с рег. № **** при движението си попада в
несигнализирана пропаднала шахта на пътното платно. Видимите щети по
МПС са десен калник и дясна гума. В протокола е изчертана схема на ПТП,
видно от която шахтата е изобразена в средата на пътното платно.
Не се спори и че в тази връзка ищцовото дружество е образувало
ликвидационна преписка – щета с № 10117030108025/02.10.2017 г. Съгласно
опис на претенция от 04.10.2017г. при процесното ПТП на МПС са нанесени
щети: преден десен калник /за боядисване/подмяна/, преден десен подкалник
/за подмяна/, преден десен носач /за подмяна/, предна дясна гума /за подмяна/
- challenger Hi fly dot 1114-3 mm /за подмяна/ и предна дясна врата /за
боядисване/.
Видно от калкулация по щета /заключителна/ и отделни калкулации по
видове дейности – общите разходи за ремонта – труд и резервни части
възлизат на 693.71 лева. След извършени удръжки от стойността резервните
части в размер на 136 лева без ДДС стойността на ремонта вече възлиза на
557.71 лева.
От представен по делото доклад по щета № 10117030108025 се
установява, че размерът на обезщетението възлиза на 557.71 лева. От тази
сума застрахователят е прихванал 153 лева /една премийна вноска/. В тази
4
връзка на заплащане на увреденото лице подлежи сумата от 424.71 лева.
Съгласно доклада обезщетението е изчислено по експертна оценка – съгласно
методика на ищцовото дружество. Видно от преводно нареждане от
15.12.2017 г. сумата от 424.71 лева е изплатена на Н. В. Т. по банков път. На
последно място от калкулация ремонт е видно, че боядисването е на стойност
175.63 лева. От своя страна сумата за резервни части възлиза на 464.58 лева, а
стойността на труда на 53.50 лева. Така от сумата от общо 693.71 лева е
удържана стойност за подобрения от 136 лева, за да се достигне сумата от
557.71 лева.
На следващо място от представена по делото регресна покана се
установява, че ищецът е отправил искане до ответната община за
възстановяване на сумата от 567.71 лева –обезщетение за настъпилата щета и
ликвидационни разноски. Регресната покана е получена на 10.01.2018 г.
Липсва спор, че ответната община не е заплатила на ищцовото дружество
претендираната от него сума.
От показанията на свидетеля Н. В. Т. се установява, че през 2017 г. е
управлявал л.а. марка „Алфа Ромео“, като последният имал сключена
застраховка „Каско на МПС“. Свидетелят разказва, че шофирал автомобила,
когато претърпял ПТП в ***** в посока на излизане от Перник към София в
близост до малък тунел. Свидетелят твърди, че не познавал гр. Перник и бил
разсеян, защото гледал в табелите за излизане към София. Тогава попаднал с
дясната гума шахта. Уточнява, че пътят бил двулентов с осева линия, а той се
движел в най-дясното платно. Уточнява и че се движел с около 50 км. в час.
Съприкосновението с шахтата настъпило, защото същата имала голям ръб, в
който носачът на автомобила се ударил и счупил.
Според свидетеля вследствие на удара колата не била в състояние на
движение. Затова свидетелят спрял и позвънил на застрахователя си, който го
насочил към КАТ. В тази връзка свидетелят подал сигнал на тел. 112 като на
място пристигнала патрулна кола като служителите на МВР съставили
протокол за ПТП, който свидетелят подписал.
На следващо място свидетелят разказва, че след тръгването на
полицаите, извикал пътна помощ, които качили пострадалия автомобил на
репатрак и така го закарали до сервиз в София. Там дошъл представител на
застрахователя, който направил оглед на щетите по колата. Известно време
след това свидетелят предявил претенция към застрахователя и след това
получил начисленото му обезщетение.
По отношение на процесното ПТП свидетелят поддържа, че
препятствието на пътното платно не било обозначено. Самото ПТП настъпило
през септември 2017 г., към обяд. Шахтата била в дясната част на пътното
платно като между нивото на шахтата и на самата пътна настилка имало поне
четири пръста разстояние като металният капак на шахтата бил хлътнал
надолу.
Посочените показания съдът кредитира, независимо от възможната
заинтересованост на свидетеля от изхода на делото, доколкото същите са
последователни предвид изминалия период от време и съответстват на
5
останалите писмени доказателства. Относно противоречието между
твърденията на свидетеля и протокола за ПТП досежно разположението на
шахтата на пътното платно съдът намира, че вероятно се касае за неточност
на служителите на МВР. Посоченият извод следва от обстоятелството, че
вещото лице по изготвената съдебна автотехническа експертиза е посетило
„на място“ ПТП и е установило една единствена шахта – в крайна дясна част
на платното, както посочва и свидетелят. Доказателства за ремонт на участъка
в периода между ПТП и настоящото дело, довели до разместване на шахти, не
са ангажирани.
От писмо от „Водоснабдяване и канализация“ ООД Перник се
установява, че на мястото на процесното ПТП няма предадена канализация за
експлоатация от дружеството.
На последно място от изготвената и приета по делото съдебно
автотехническа експертиза /САвтЕ/ - основна и допълнителна е видно, че
ПТП е настъпило в гр. Перник, ул. Св. Св. Кирил и Методий, в района на
пътен възел „Хумни дол“ с л.а марка „Алфа ромео“, модел „156“, с рег. №
****, управляван от собственика си Н. В. Т.. МПС е със застрахователна
стойност от 4100 лева. Според експертизата ПТП настъпва при движение на
автомобила в посока гр. София като гумата на автомобила преминава през
шахта на пътното платно. Вещото лице е посетило мястото като е установило,
че там има само една шахта, която може да бъде процесната и тя се намира в
крайна дясна част на платното. В тази връзка се уточнява, че пътят е
двулентов, като въпреки липсата на насрещно движение водачът се е движел
най-вдясно на платното. Според вещото лице предвид твърденията за ниска
скорост на водача, същият е следвало да забележи препятствието.
На следващо място вещото лице посочва, че застрахователното
дружество е определило размера на обезщетението по експертна оценка, тъй
като процесният автомобил е на възраст над 13 години /т.е. 13 година след
първоначална регистрация/ и липсват документи за извършване на ремонт в
сервиз преди определяне на обезщетението /фактури за реално вложени части
и труд/.
На следващо място от експертизата се установява, че механизмът на
ПТП е следният: водачът на автомобила при преминаване с предна дясна гума
над шахта, с монтиран капак по - ниско от нивото на пътната настилка, която
не е обезопасена и сигнализирана, предизвиква ПТП.
Съгласно експертизата ударът е концентриран в предна дясна част на
автомобила като са нанесени следните вреди: преден калник и подкалник /за
подмяна и боядисване/, вложка за подкалник, преден десен долен носач /за
подмяна/ и предна гума /за подмяна/. Според вещото лице стойността на
боядисването на калника възлиза на 46.20 лева за труд.
На следващо място според вещото лице последната приета от
застрахователя щета – а именно по дясна врата, което е наложило боядисване
на същата, не би могло да настъпи при описания от свидетеля и в протокола
за ПТП механизъм на произшествието. Това е така доколкото ударът е бил на
нивото на пътното платно като е поразен калникът, а не вратата.
6
В експертизата вещото лице е посочило и че ако се съобрази таблицата
към приложение № 2 към чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24/08.03.2006 г. за
задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и т. 2 от Кодекса на
застраховането /КЗ/ и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение
за вреди, причинени от МПС /Наредбата/ предвид възрастта на автомобила
/13 години/ обезщетението би следвало да бъде редуцирано до 13 % и би
възлизало на 298 лева. Без посоченото редуциране сумата на обезщетението
би възлизала на 724.82 лева – като в тази сума не влиза боядисване на дясна
врата, доколкото според вещото лице посоченото увреждане не е в причинна
връзка с ПТП.
Изготвената експертиза следва да бъдат кредитирана, доколкото
експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно
извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на
вещото лице от изхода на производството. Освен това вещото лице е
отговорило и на въпросите, поставени в съдебно заседание и в писмена молба
от ищеца.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявен е иск с правно основание по чл. 410, ал. 1 от КЗ, както и иск с
правно основание по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 410,
ал. 1 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя
за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са
възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 410 от КЗ е да
докаже: 1) наличие на валидно сключен застрахователен договор по
застраховка „Каско на МПС“ към момента на застрахователното събитие
между ищеца и собственика на увредения автомобил; 2) настъпване на самото
застрахователно събитие – процесното ПТП на път, който е общинска
собственост; 3) наличието на нарушена пътна настилка; 4) уведомяване на
застрахователя за настъпването на събитието в срок; 5) размера на щетата,
чието възстановяване се дължи; 6) наличието на пряка причинно – следствена
връзка между вредите и лошото състояние на пътната настилка и 7)
заплащането на застрахователно обезщетение в полза на застрахованото лице.
При установяване на така посочените факти в тежест на ответника е да
установи твърдените от него обстоятелства, които обуславят липса на
регресна отговорност от негова страна.
В настоящия случай по делото липсва спор, че сключеният между ищеца
и лицето Н. В. Т. застрахователен договор, за който е издадена комбинирана
застрахователна полица по застраховка „Каско“ и „Злополука“ на МПС №
0306Х0308092 от 03.07.2017 г. е валиден и че същият е действал към датата
на настъпване на застрахователното събитие – 28.09.2017 г.
От събраните по делото доказателства – протокол за ПТП №
1603700/28.09.2017 г., съставен от служители на МВР при посещение „на
7
място“ и показанията на св. Т. се установява, че е настъпило застрахователно
събитие – застрахованият автомобил е станал участник в ПТП, при което е
претърпял вреди, като застрахованото лице е уведомило своевременно за тези
обстоятелства ищцовото дружество, във връзка с което последното е
образувало и ликвидационна преписка – щета с № 10117030108025/02.10.2017
г., в материалите по която се съдържат опис-заключение за вреди на МПС и
снимков материал. В тази връзка и възраженията на ответника за
недоказаност на ПТП са неоснователни. Това е така, доколкото ПТП е
описано подробно в протокола за ПТП, а и в експертизата, в хода на която
вещото лице е посетило участъка „на място“ е и установило процесната
шахта.
На следващо място по делото категорично се установи, че предвид
сключената застраховка на увреденото лице Н. В. Т. е определено за
заплащане обезщетение в размер на 557.71 лева – за претърпяната щета.
Доколкото застрахованото лице е уговорило с ищеца плащане на
застрахователната премия разсрочено – то от така определеното обезщетение
е удържана сумата по предстоящата вноска в размер на 153 лева. В тази
връзка и реално на увреденото лице е преведена сумата от 424.71 лева, но
същото не е заплатило следващата вноска по премията. При преглед на
посочените твърдения обаче съдът установи, че същите са некоректни,
доколкото 557.71 лева – 153 лева се равнява на 404.71 лева т.е. ищцовото
дружество е превело 20 лева в повече неоснователно на увреденото лице.
Заедно с това върху сумата от 557.71 лева са определени и 10 лева
ликвидационни разноски.
Съгласно чл. 30 от Закона за пътищата, задълженията по поддържането
на републиканските пътища са разпределени между Агенция пътна
инфраструктура и общините в зависимост от това дали пътят е в границите на
урбанизираната територия или извън нея, като това става по взаимна
договореност между тях, при условия и по ред, уредени в ППЗП.
От събраните доказателства по делото се установява, че през месец
септември 2017 г. е настъпило ПТП в района на пътен възел Хумни дол, ул.
Св. Св. Кирил и Методий, попадаща в границите на населеното място на гр.
Перник, вследствие преминаване през необозначена и необезопасена дупка на
пътното платно /хлътване на шахта надолу в пътното платно/.
Според § 1, т.19 от ППЗДвП, „препятствие на пътя” е нарушаване
целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други
подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. В
настоящия случай установената дупка представлява препятствие по смисъла
на посочената разпоредба, която е създавала опасност за движението. Според
чл. 52, ал.1 от ППЗДвП, пътен знак Г 11 се поставя пред препятствие на пътя,
когато водачите могат да заобикалят препятствието отдясно или отляво, за да
продължат движението си.
При така установената правна уредба, се налага изводът, че за
поддържането и ремонта на пътя е отговорен собственикът му, а именно
Община Перник, която е проявила бездействие, изразило се в бездействие на
8
служителите й, натоварени да отстраняват повреди – като същите не са
сигнализирали препятствието и организирали движението по начин,
осигуряващ безопасността му.
Видът на препятствието /хлътната шахта/ и местонахождението му на
пътното платно /в крайна дясна част/ се установяват категорично от
свидетелските показания, но най-вече от заключението на вещото лице,
посетило участъка „на място“. В тази връзка и както се отбеляза по-горе
означаването на препятствието в средата на платното – в протокола за ПТП се
дължи вероятно на неточност на полицейските служители.
От заключението на вещото лице се установява, че механизмът на
настъпване на щетите съответства на описания в исковата молба.
Единствената щета, която според вещото лице не е настъпила вследствие на
процесното ПТП, е увреждането на дясната врата на автомобила, довело до
пребоядисване на същата. Вещото лице е разяснило тази своя констатация с
обстоятелството, че увреден е калникът на автомобила, а предвид
дълбочината на препятствието не би могла да бъде увредена и самата врата.
С оглед изложеното, съдът намира, че ищецът е установил при
условията на пълно и главно доказване, възложените в негова тежест факти.
В тази връзка и основният спорен по делото въпрос е относно размера на
обезщетението и следва ли да намери приложение при определянето му
таблицата към приложение № 2 към чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24/08.03.2006
г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и т. 2 от Кодекса на
застраховането /КЗ/ и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение
за вреди, причинени от МПС /Наредбата/ - доколкото увреденият автомобил е
„италиански“, на „възраст“ от 13 години след датата на първа регистрация и в
случая застрахованото лице не е представило пред ищцовото дружество
фактури или други документи за ремонт на МПС т.е обезщетението е
изчислено въз основа на експертна оценка[1].
Съгласно трайната съдебна практика на ВКС, обективирана в Решение
№ 165/24.10.2013 г. по търг.д. № 469/2012 г. на 2-ро т.о., Решение №
52/08.07.2010г. по т. д. № 652/2009г. на ВКС, ТК, I т. о. и Решение №
109/14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010г. на ВКС, ТК, I т. о., методиката за
уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС,
въведена с чл. 1 ал. 3 от Наредба № 24/08.03.2006г. на КФН, се прилага като
минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни
доказателства за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато
застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Поради
това, при определяне размера на обезщетението, прилагането на Методиката
за уреждане на претенции за обезщетение на вреди по чл. 4 на Приложение №
1 към чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24/08.03.06г. на КФН не е задължително.
Определеното застрахователно обезщетение, въз основа на заключение на
вещо лице, може да надвишава минималната долна граница по чл. 4 на
Приложение № 1, когато не са представени документи за извършен ремонт на
МПС в сервиз, а размерът на обезщетението е бил определен от
застрахователя в съответствие с Наредба № 24/08.03.2006г. на КФН. При
9
съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение
съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие съгласно чл. 208, ал. 3 от КЗ /отм./, като ползва заключение на вещо
лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се
надвишават минималните размери по Методиката към Наредба №
24/08.03.06г. на КФН. Това разрешение на релевантния правен въпрос е
валидно, както за обезщетение по пряк иск по чл. 226 от КЗ /отм./, така и при
регресен иск по чл. 213 КЗ /отм./.
Предвид цитираната практика на ВКС настоящият състав намира, че
съобразяването на посочената методика не е задължително като същата дава
единствено долна граница на обезщетението. Поради това и при съобразяване
на заключението на вещото лице съдът счита, че следва да основе изводите си
за размера на обезщетението въз основа и на изплатената на застрахованото
лице сума. В настоящия случай се установи, че всички щети по МПС с
изключение на дясна врата /с необходимост от боядисване/ са в причинна
връзка с процесното ПТП. Вещото лице е приело стойност на тези вреди /без
вратата/ в размер на 724.82 лева. От своя страна застрахователят е определил
сумата от 693.71 лева /с вкл. боядисване на врата/ - като в тази сума 175.63
лева са боядисване /калник и врата – труд и материали/, 464.58 лева – части и
53.50 лева – труд. Поради това и при определяне размера на обезщетението
съдът намира, че следва да се основава на калкулацията на застрахователя –
тъй като вещото лице в своето заключение не е включило удръжка за
повишаване на стойност от резервните части /която възлиза на 136 лева/. С
оглед липсата на разграничение каква част от разходите за боядисване са за
вратата и каква част за калника съдът по реда на чл. 162 от ГПК приема, че
половината от сумата от 175.63 лева представлява разходи за боядисване на
вратата, а другата половина на калника. От своя страна независимо от
оценката на вещото лице съдът не може да присъди на ищеца сума за ремонт
над определената и претендирана от него.
В тази връзка, доколкото застрахователят е възстановил вредите на
увредения има право да иска от причинителя им това, което е платил. При
съобразяване на обстоятелството, че щетата по дясната врата не е в причинна
връзка с процесното ПТП, то съдът счита, че искът се явява основателен до
сумата от общо 479.90 лева, от които 469.90 лева[2] – обезщетение и 10 лева
ликвидационни разноски.
Възраженията на ответника, че причина за настъпилите щети е
несъобразената скорост на водача на увредения автомобил, както и че не са
налице виновни действия или бездействия на негови служители, не се
подкрепят от доказателствата по делото, поради което съдът намира същите
за неоснователни. В хода на производството ответникът не установи да е
сигнализирал препятствието /дупката/. С оглед изложеното, съдът намира, че
водачът на автомобила не е можел, а и при липса на указания за неравността,
не е бил длъжен да избегне препятствието. Следователно, от негова страна не
е налице нарушение на правилата за движение. Само в допълнение следва да
се отбележи, че действително дупката е в края на пътното платно, като при
10
ниска скорост, с каквато се е движил водачът, е можело да бъде забелязана
/според вещото лице/. Независимо от това обаче по делото се установи и че
водачът се е движел вдясно, защото не е познавал града и не е имал
намерение да пречи на движението, а заедно с това вниманието му е било
ангажирано с ориентация по пътните табели за изход от пътния възел посока
София.
С оглед установеното, съдът намира, че причина за произшествието се
явява единствено дефектът на пътното платно. Следователно, установените по
делото вреди /без дясна врата/ са в пряка причинна връзка с бездействието на
служителите на ответната община. Поради това след изплащане на
дължимото застрахователно обезщетение от ищеца, за него възниква и
регресно вземане срещу ответника. Обстоятелството, че реално ищецът е
заплатил 20 лева повече на водача е въпрос на вътрешните им отношения като
съдът съобразява, че е приспаднат пълния размер на втората премийна вноска.
По тези съображения искът по чл. 410, ал. 1 от КЗ се явява доказан по
основание, но частично по размер – до 479.90 лева, като за сумата от 87.81
лева, представляваща разликата до пълния размер на претенцията от 567.71
лева следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата.
В случая ответникът е изпаднал в забава с изтичане на дадения /от
дружеството в поканата/ седмодневен срок от получаване на поканата за
плащане на вземането на 10.01.2018 г., видно от приложеното по делото
известие за доставяне. Изчислено с онлайн калкулатор, обезщетението за
забава в размер на законната лихва за предявения период от 18.01.2018 г. до
08.12.2020 г. върху основателната част от главницата е в размер на 140,77
лева, до който размер и този иск се явява основателен и доказан като за
разликата до пълния размер следва да бъде отхвърлен.
Доколкото се претендира законна лихва за забава от датата на исковата
молба това искане също е основателно и следва да бъде уважено.
По исканията за разноски на страните:
Искания за разноски са заявили и двете страни в производството:
Предвид изхода на делото такива се дължат и на двете страни.
Ищецът претендира разноски в размер на общо 510 лева – от които 100
лева юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл.
78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
50 лева за държавна такса, 80 лева депозит за свидетел и 280 лева депозит за
извършената експертиза /180 лева първоначален депозит и 100 лева
доплащане/ съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. От представените
по делото платежни нареждания и договор за правна защита и съдействие се
установява, че посочените суми са действително заплатени. Предвид
уважената част от исковете от тази суми на ищеца се дължат разноски в общ
11
размер от 431.11 лева.
Ответната страна претендира разноски в общ размер от 420 лева, от
които 120 лева депозит за вещо лице и 300 лева юрисконсултско
възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25 от Наредбата
за заплащането на правната помощ съдът определя юрисконсултско
възнаграждение за процесуалния представител на общината също в размер на
100 лева. В тази връзка и предвид изхода на делото от сумата от общо 220
лева на ответника се дължат 34.03 лева.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
[1] Посочената наредба към настоящия момент е отменена, с изключение на чл. 15, ал. 4 и приложения № 1 – които
са в сила до приемане на методиката по чл. 1, ал. 3 Наредба № 49 от 16 октомври 2014 г. за задължителното застраховане по
чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди,
причинени на моторни превозни средства - ДВ, бр. 90 от 2014 г.
[2] 557.71 лева – 87.81 лева
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Перник, с код по БУЛСТАТ: ********* и адрес: гр.
Перник, пл. Св. Иван Рилски № 1 ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Армеец“ АД, с
ЕИК: ********* и със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Средец, ул. Стефан Караджа № 2, следните суми: сумата от 479.90 лева
/главница/, представляваща изплатено застрахователно обезщетение от ищеца
на трето лице /Н. В. Т./ по щета № 10117030108025 въз основа на валидна
застраховка „Каско и злополука на МПС“, сключена между ищеца и третото
лице – полица № 0306Х0308092 с валидност от 03.07.2017 г. до 02.07.2018 г.
като от тази сума 10 лева представляват ликвидационни разноски, както и
сумата от 140.77 лева – обезщетение за забава за периода от 18.01.2018 г. до
08.12.2020 г. вкл. /датата на исковата молба/, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на исковата молба – 08.12.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за главница
за заплатено застрахователно обезщетение за сумата от 87.81 лева –
представляваща разликата над уважения размер до пълния размер на
претенцията от 567.71 лева и иска за обезщетение за забава за сумата от 25.76
лева – представляваща разликата над уважения размер до пълния размер на
претенцията от 166.53 лева, поради неоснователност на претенциите в
отхвърлените части.
ОСЪЖДА Община Перник, с код по БУЛСТАТ: ********* и адрес: гр.
Перник, пл. Св. Иван Рилски № 1 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК на ЗАД „Армеец“ АД, с ЕИК: ********* и със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Средец, ул. Стефан Караджа № 2 сумата от
общо 431.11 лева, представляваща разноски /за държавна такса,
юрисконсултско възнаграждение, депозит за изготвяне на експертиза и за
свидетел/ в настоящото исково производство съобразно уважената част от
исковете.
12
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, с ЕИК: ********* и със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. Стефан Караджа № 2 ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на Община Перник, с
БУЛСТАТ: ********* и адрес: гр. Перник, пл. Св. Иван Рилски № 1 сумата от
общо 34.03 лева, представляваща разноски /за юрисконсултско
възнаграждение и депозит за експертиза/ в настоящото исково производство
съобразно отхвърлената част от исковата претенция.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната
на ответника Община Перник, с код по БУЛСТАТ: ********* – дружеството
„Водоснабдяване и канализация“ ООД Перник, с ЕИК: *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните в това число на третото
лице помагач.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
13