№ 223
гр. Ихтиман, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Административно
наказателно дело № 20241840200255 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Г. И. против Наказателно постановление №
001638/18.04.2024 г. на директора на Национално тол управление (НТУ) към
Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с което за нарушение на чл. 139, ал.
6 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 3 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
наказание глоба в размер на 300 лв.
В жалбата се претендира отмяна на електронния фиш при подробно
изложени съображения.
Представителят на административнонаказващия орган (АНО) оспорва
жалбата и моли за потвърждаване на електронния фиш.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в 14-дневния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от
процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол,
поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Въззивният съд споделя фактическите изводи и правни изводи,
направени от АНО (директора на Национално тол управление към АПИ).
От фактическа страна:
Жалбоподателката С. Г. И. използва лек автомобил с рег. № *, марка
„Тойота“, модел „Ярис“, собственост на * Г. И..
На 17.11.2023 г. в 16:47 часа, с устройство № 20031, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси, намиращо се на
1
път А-1 (АМ „Тракия“) км. 54+150, е установено движение по път А-1 (АМ
„Тракия“) км. 54+150, включен в обхвата на платената пътна мрежа, с пътно
превозно средство – лек автомобил с рег. № *, марка „Тойота“, модел „Ярис“,
за което не е ППС не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП
според категорията на пътното средство. Същото било управлявано от
въззивницата С. Г. И..
На 08.12.2023 г. в гр. Стара Загора, на път I-5, км. 236+000, посока гр.
Стара Загора, свидетелите С. С. и С. И., служители на АПИ, изпълнявали
служебните си задължения. Получили сигнал чрез информационната система
на агенцията, че към тях приближава автомобил марка „Тойота“, модел
„Ярис“, с рег. № *, за който не е заплатена винетна такса.
Около 15.30 часа спрели за проверка, жалбоподателката, която
управлявала процесния лек автомобил с рег. № *, марка „Тойота“, модел
„Ярис“, собственост на * Г. И.. След проверка в системата на АПИ,
установили, че на 17.11.2023 г. в 16:47:16 часа, с устройство № 20031,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси,
намиращо се на път А-1 (АМ „Тракия“) км. 54+150, е констатирано движение
по път А-1 (АМ „Тракия“) км. 54+150, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, с пътно превозно средство – лек автомобил с рег. № *, марка „Тойота“,
модел „Ярис“, за което не е ППС не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1,
т. 1 от ЗП според категорията на пътното средство.
Жалбоподателката потвърдил пред служителите на АПИ, че на
17.11.2023 г. в 16:47 часа именно тя е управлявал процесния автомобил.
Свидетелите квалифицирали деянието като нарушение на чл. 139, ал. 6 ЗДвП,
с оглед на което предложили на жалбоподателката да заплати компенсаторна
такса, което тя отказал.
След направения отказ свид. С. С., в качеството на инспектор в сектор
„Контрол и правоприлагане-Пловдив“ към АПИ, съставил на 08.12.2023 г.
срещу жалбоподателката Акт № 001638/17.11.2023 г. за установяване на
административно нарушение по чл. 139, ал. 6 ЗДвП в присъствието на С. И. в
качеството на свидетел по съставяне на акта. Жалбоподателката подписала
АУАН без възражения.
Въз основа на АУАН е съставено обжалваното Наказателно
постановление № 001638/18.04.2024 г. директора на Национално ТОЛ
управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което за нарушение на
чл. 139, ал. 6 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 3 ЗДвП на жалбоподателя е
наложено наказание глоба в размер на 300 лв. На основание чл. 189е, ал. 7
ЗДвП е постановено да заплати такса по чл. 10а, ал. 2 ЗП в размер на 9 лв.
По доказателствата:
Възприетата фактическа обстановка се установява безпротиовречиво от
събраните в хода на производството доказателства, обективирани в
показанията на свид. С. С. и С. И., доклад с приложени статични изображения
(снимки), справка за собственост на МПС с рег. № *, талон за регистрация на
МПС, част I, Заповед №№ РД-11-1497/15.11/2023 г. и РД-11-749/07.06.2023 г.
на председателя на УС на АПИ.
Доказателствените източници са непротиворечиви, взаимно допълващи
се и следва да бъдат кредитирани в цялост.
2
От доклада на АПИ, ведно с приложените статични изображения
(снимки), които представляват годни доказателства с оглед разпоредбата на
чл. 167а, ал. 3 ЗДвП се установяват дата, място, време на нарушението, марка,
модел и регистрационен номер на автомобила, както и че за същия към часа на
нарушението не е имало заплатена винетна такса.
От показанията на свидетелите С. С. и С. И. се установяват
обстоятелствата около извършената проверка на жалбоподателя, при която е
констатирано, че същата е извършила процесното нарушение. Признанието за
това пред служителите на АПИ и подписването на съставения срещу него
АУАН.
От правна страна:
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК в
това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя.
Издадените АУАН и НП не страдат от формалните пороци по чл. 42,
съотв. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен актосъставител, спазени
са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е връчен надлежно на
нарушителя. Описани са съставомерните признаци от обективна страна на
извършеното деяние, както в АУАН, така и в НП. При съставянето на АУАН са
спазени изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗАНН. Компетентността на
актосъставителя се установява от РД-11-1497/15.11/2023 г. на председателя на
УС на АПИ, издадена на основание чл. 167а, ал. 2 ЗДвП от председателя на
УС На АПИ, а на административнонаказващия орган да издаде обжалваното
НП се установява от Заповед №№ РД-11-749/07.06.2023 г., издадена на
основание чл. 189е, ал. 12 ЗДвП от председателя на УС на АПИ.
Съдът споделя и правните изводи на АНО.
С измененията на Закона за движението по пътищата и Закона за
пътищата /ДВ, бр. 105/2018 г./ е предвиден нов начин на заплащане на такси за
преминаване по платената пътна мрежа, при която се въвежда смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства -
винетни такси и такси на база време и на база изминато разстояние. Това
изменение въвежда съответно и различни санкционни последици за
нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси.
В чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата е предвидено, че за движение
на пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса
до или равна на 3,5 тона се дължи заплащането на винетна такса.
Съгласно чл. 139, ал. 5 ЗДвП движението на пътни превозни средства по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след
изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и
заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, а в чл. 139,
ал. 6 от ЗДП е въведено изричното задължение за водача на пътно превозно
средство преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в
3
случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно
средство.
Задължението за заплащане на такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП е
скрепено с административнонаказателна отговорност за водача, допуснал
нарушение, предвидена в чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. В чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП е
въведена оборима презумция, че при установяване на нарушения по чл. 179,
ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство
е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за
регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от
ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е
управлявано от трето лице.
Съгласно чл. 10а, ал. 3 от ЗП винетната такса се заплаща от собственика
или ползвателя на пътното превозно средство след деклариране на
регистрационния му номер, категорията на пътното превозно средство и
периода на валидност и важи само за пътното превозно средство, чийто
регистрационен номер правилно е бил деклариран от собственика или
ползвателя му. Като продължение на тази нормативна уредба в чл. 5, ал. 2 и ал.
3 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране
на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства на база време и на база изминато разстояние (Наредбата) е
предвидено, че при заплащане на винетната такса собственикът или
ползвателят декларират регистрационния номер на пътното превозно
средство, категорията му и периода на валидност на винетната такса съгласно
периодите, посочени в чл. 4, ал. 2, като същата важи само за пътното превозно
средство, чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран от
съответното лице. Отговорността при неправилно декларирани данни относно
регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му или
периода на валидност на винетната такса е съответно на собственика или на
ползвателя, като в случай на неправилно декларирани данни се счита, че за
пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса.
По настоящото дело се установява от обективна страна, че на 17.11.2023
г. в 16:47:16 часа, с устройство № 20031, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси, намиращо се на път А-1
(АМ „Тракия“) км. 54+150, е осъществено движение по път А-1 (АМ
„Тракия“) км. 54+150, включен в обхвата на платената пътна мрежа, с пътно
превозно средство – лек автомобил с рег. № *, марка „Тойота“, модел „Ярис“,
за което не е ППС не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП
според категорията на пътното средство. Същото било управлявано от
въззивницата С. Г. И..
От обективно установеното – признание на жалбоподателя И., че е
управлявала автомобила на процесната дата, липсата на заплатена винетна
такса и към момента на проверката, при която е установено нарушението,
сочи на пряк умисъл при извършване на нарушението. Жалбоподателката е
съзнавала, че предприема управление на МПС, за което не е заплатена винетна
такса, по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и пряко целял това.
С оглед на установеното правилно е прието от АНО, че в качеството си
на ползвател на автомобила с поведението си не е изпълнила задължението си
по чл. 139, ал. 6 ЗДвП – да заплати пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП,
4
поради което на основание чл. 179, ал. 3 ЗДвП й е наложено наказание глоба в
размер на 300 лв.
Не се споделят възраженията за недоказаност на авторството на
деянието. То се доказва несъмнено от свидетелските показания на С. С. и С.
И., които са логични, последователни и непротиворечиви. Свидетелите са
категорични, че жалбоподателката е признал, че именно тя е извършила
нарушението. Последното изглежда и житейски логично доколкото към
момента на проверката също е управлявал процесното МПС и тя е подписала
АУАН без да направи възражение. Всичко това напълно изключва
възможността да е наказано случайно лице, нямащо качеството на нарушител
и което не е управлявало автомобила на 17.11.2023 г.
Настоящият състав приема, че случаят не е малозначителен. Тежестта на
деянието е типична за този тип нарушения. То е формално, поради което не са
необходими други последици, различни от съставомерното поведение.
Жалбоподателят не е изпълнил вменените в чл. 139, ал. 6 ЗДвП задължения.
Това сочи на типичен случай на административно нарушение от съответния
вид, поради което няма причина да бъде прието, че опасността на
извършеното е по-ниска спрямо други от същия. С оглед на това правилно
АНО е приел, че е осъществен състав на административно нарушение на чл.
139, ал. 6 ЗДвП, поради което жалбоподателят законосъобразно е наказан на
основание чл. 179, ал. 3 ЗДвП.
Видът и размерът на наказанието са правилно определени съобразно
предвиденото в чл. 179, ал. 3 ЗДвП – глоба в размер на 300 лв.
Поради изложеното наказателното постановление следва да бъде
потвърдено на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН.
По разноските:
С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН искането
на процесуалния представител на въззиваемия е основателно и полза на същия
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 001638/18.04.2024 г.
на директора на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна
инфраструктура“ (АПИ) на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН.
ОСЪЖДА С. Г. И., ЕГН **********, с адрес: * ДА ЗАПЛАТИ в полза
на „АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИФРАСТРУКТУРА“, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Македония“ № 3, сумата от 100 лв. разноски в
производството на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
5
6