Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е    №556

гр.Силистра, 21.10.2022г.

 

        Административният съд гр.Силистра,в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:съдия Маргарита Славова, при секретаря Виолина Рамова, разгледа постъпилото адм.дело №168 по описа на съда за 2022г. и установи, че от външна страна правото на жалба е упражнено редовно. Оспорването е подадено от адресат на ИАА; подписано е от упълномощен представител, с приложено (л.6) адвокатско пълномощно и е депозирано в срока от чл.149 ал.1 АПК (ЗППАМ е връчена на 05.10.2022г.,а жалбата е постъпила в РУ-Тутракан на 11.10.2022г.),като е депозиран и платежен документ за внесена ДТ (л.5),поради което съдът дължи извършване на действията по чл.154 ал.1 и чл. 163 АПК.Ответният орган е представил заверен препис на административната преписка, съгласно чл.152 ал.2 АПК.

 

            Делото е образувано по жалба на Д.К.А. ***,подадена чрез представител по пълномощие адв.Ив.А. ***,против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №22-0362-000205/ 26.09.22г. на Началника на Районно управление гр.Тутракан към ОД МВР Силистра, с която на основание чл.171 т.2а б.“а“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) ,е наложена принудителна административна мярка (ПАМ),по вид „прекратяване на регистрацията“ на ППС с рег.№***,за срок от 6 месеца, считано от 21.09.2022г. ПАМ е приложена по отношение на собственика на превозното средство, управлявано от лице без валидно свидетелство за правоуправление, поради което приравнено на неправоспособно.

С жалбата се твърди,че издателят на правоограничителната заповед не бил изяснил главен факт,в сегмента на предоставения статут на лицето,управлявало дерегистрираното МПС на процесната дата,като чужденец по смисъла на чл.2 ал.1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). По отношение на същото била приложена нормативна разпоредба, визираща правила за поведение за дългосрочно пребиваващи чужденци, какъвто не бил А.Р.Х.С.с паспорт, издаден от държавата по произход Ирак и получил разрешение за постоянно пребиваване в Република България. Съгласно чл.23 ал.1 т.3 и т.4 ЗЧРБ „постоянното пребиваване“ и „дългосрочното пребиваване“ били уредени като автономни, различни хипотези с посочен срок в закона на разрешеното пребиваване. Доколкото в основата на оспорената заповед лежи установено административно нарушение на правилата от ЗДвП (чл.162 ал.2 ЗДвП) с АУАН №585/21.09.2022г.,извършено от управлявалия МПС чужденец, независимо, че в мотивите същият не бил посочен,ответният орган бил обсъждал разрешението на извършителя за постоянно пребиваване,а приложил разпоредба относима към чужденци с разрешение за дългосрочно пребиваване,което опорочавало оспорения административен акт, като постановен в несъответствие с материалния закон.

Доминират оплаквания за съществено нарушение на нормативните изисквания за форма на процесния акт, предвид и предизвиканите с него неблагоприятни правни последици в сферата на жалбоподателя.Твърди се, че в разпоредителната част на заповедта,в нарушение на изискването от чл.59 ал.2 т.5 АПК, не било посочено превозното средство,чиято регистрация се прекратява, което било съществено нарушение на процесуалните правила, засегнало правото на защита на оспорващия, независимо от липсата на твърдение, че притежава няколко ППС и не е могъл да разбере регистрацията на кое точно от тях се прекратява. Освен това се поддържа,че релевираната заповед не съдържала изискуемите от закона мотиви,тъй като същата се издавала с цел преустановяване на административни нарушения (арг.чл.171 ЗДвП), а липсвало позоваване на акта за установяване на административно нарушение, съставен срещу А.Р.Х.С.и независимо от изписването на фактическото нарушение в ЗППАМ. Последното е преценено като съществено нарушение на административно-наказателните производствени правила, тъй като двете регистрационни табели на собствения на жалбоподателя автомобил били иззети със съставянето на АУАН, какъвто не бил по-сочен в процесния административен акт.

Горното налага да бъдат дадени указания на жалбоподателя за установяване на твърдението му за накърнено право на защита с евентуално притежаване на други МПС, освен индивидуализираното в мотивите на оспорената ЗППАМ - лек автомобил „ОПЕЛ Зафира“, с рег.*****

С жалбата не се оспорват констатациите от приложения Акт за установяване на административно нарушение №585, серия АД бл.№144008, издаден на 21.09.2022г. в с.Коларово, Община гр.Главиница, буквално възпроизведени в обстоятелствената част на атакуваната ЗППАМ, а по-скоро се акцентира върху липсата на препращане в същата към въпросния АУАН.Не се оспорват базовите факти, че на релевираната дата личният автомобил на жалбоподателя е бил управляван от А.Р.Х.С.(с разрешение за постоянно пребиваване в РБ от 26.05.2021г.),притежаващ Свидетелство за управление на МПС №***, издадено от Република Ирак, което не е заменено с българско и извън едногодишния срок от чл.162 ал.2 ЗДвП,през който може да управлява МПС в страната с иракското СУМПС. Не се спори и относно фактите, че Република Ирак не попада в кръга от държави, изрично посочени в приложения чл.162 ал.2 ЗДвП, както и че не е ратифицирала Виенската Конвенция за движение по пътищата (Vienna Convention on Road Traffic), договорена в Икономическия и социален съвет на ООН, във Виена, на 08.11.1968г., видно от приложеното извлечение от електронна база данни (непосочено от кого и къде генерирани) на л.24-л.27 от делото.

  Съгласно визирания в чл.9 АПК принцип на служебното начало и на основание чл.170 ал.1 АПК, съдът указва на страните,че правнозначимите факти се установяват съобразно възложената от закона доказателствена тежест, или:

- ответният административен орган следва да докаже съществуването на фактическите основания за издаване на оспорения акт, вкл. като представи четливо копие на намиращото се на л.28 от делото Разрешение за пребиваване, както и на л.32- Свидетелство за управление на МПС, издадено от иракските власти.

- жалбоподателят следва да установи в процеса своите твърдения, базирани на факти, от които произтичат за него благоприятни последици,по аргумент от чл.154 ал.1 ГПК, във връзка с чл.144 АПК. 

 

Предвид характера на повдигнатия спор и независимо от това, че не е представен списък по чл.152 ал.3 АПК, се приема, че други заинтересовани лица в процеса не следва да бъдат конституирани. Налице са условията на чл.154 ал.1 АПК, воден от което съдът

                                               конституира  страните по делото:

 

Жалбоподател: Д.К.А. ***, с посочен съдебен адрес:***, офис * за адв.И.А.;

Ответник по жалбата: Началник на Районно управление гр.Тутракан при Областна дирекция на МВР гр.Силистра, с административен адрес: гр.Тутракан, ул. „Трансмариска” №2.

                                    

        На ответния административен орган следва да бъде дадена възможност, при условията на чл.163 ал.2 АПК, да представи писмен отговор на жалбата,с посочване на доказателства, воден от което и на основание чл.157 ал.1 АПК, съдът

                        

         Насрочва съдебно заседание по административно дело №168/2022г. по описа на Административен съд гр.Силистра на 07.12.2022г. от 14.00 часа, за която дата да се призоват конституираните страни по делото.

 

          Преписи от разпореждането да се връчат на страните по реда на чл.137 АПК.

 

                       

                                                                                                                     СЪДИЯ: