О
П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е
№ 749
Стара Загора, 13.11.2023г.
Старозагорският
административен съд, в открито заседание на дванадесети октомври през две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Албена Аова
и с участието на прокурор Георги Николов
като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова
частно касационно административно дело № 383 по описа за 2023г., за да
се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с §19, ал.1, изр.
второ от ПЗР на ЗИД на АПК.
Образувано е по частна жалба на Д.П.Д. с адрес
***, срещу Определение № 1400 от 29.05.2023г., постановено по адм. дело № 1960/
2023г. по описа на Районен съд – Стара Загора. С обжалваното определение, на основание чл.159,
т.5 от АПК, е оставена без разглеждане, като недопустима, подадената от Д.П.Д.
жалба срещу Заповед № 10-00-350/ 27.02.2023г., издадена от Кмета на Община
Стара Загора и е прекратено производството по делото.
В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на
определението в нарушение и при неправилно приложение на закона. Жалбоподателят
поддържа, че необосновано и незаконосъобразно Старозагорският районен съд е
приел, че подадената от него жалба срещу Заповед №
10-00-350/ 27.02.2023г. на Кмета на Община Стара Загора, се явява просрочена и
като такава процесуално недопустима. Твърди, че неправилно съдът е приел, че
извършеното на 25.04.2023г. връчване на заповедта се явява повторно, като
отрича наличието на предходно направено от служител на общинска администрация –
Стара Загора съобщаване на заповедта на дата 28.02.2023г. Поддържа, че
представената по делото разписка за получаване на заповедта на дата
28.02.2023г. представлява документ с невярно съдържание, като се твърди, че към
тази дата Д.Д. поради здравословен проблем е бил във фактическа невъзможност да
се движи и съответно не е бил в състояние да се яви в Община Стара Загора за
връчването на заповедта. Направено искане за отмяна на обжалваното определение и
връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по
разглеждане на жалбата против Заповед № 10-00-350/
27.02.2023г. на Кмета на Община Стара Загора.
Ответникът по частната жалба – Кмет на Община
Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание
и в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли
да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно
приложение на закона Старозагорският районен съд е оставил без разглеждане,
като процесуално недопустима, подадената от Д.Д. жалба срещу Заповед №
10-00-350/ 27.02.2023г. на Кмета на Община Стара Загора, поради подаването на
жалбата след изтичане на законово регламентирания преклузивен срок, за което
излага подробни съображения.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на частната
жалба и предлага определението на Старозагорския районен съд да бъде оставено в
сила, като правилно и законосъобразно.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във
връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и
като извърши проверка на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:
Частната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното Определение № 1400 от
29.05.2023г., постановено по адм. дело № 1960/ 2023г. по описа на Районен съд –
Стара Загора, на основание чл.159, т.5 от АПК, е оставена без разглеждане, като
недопустима, подадената от Д.П.Д. жалба срещу Заповед № 10-00-350/ 27.02.2023г.
на Кмета на Община Стара Загора и е прекратено производството по делото. За да постанови
този резултат съдът е приел, че обжалваният административен акт е съобщен на Д.Д.
на 28.02.2023г.; съгласно чл.149, ал.1 от АПК срокът за оспорването на акта е 14-дневен
от датата на неговото съобщаване, а жалбата на Д.Д. срещу Заповед № 10-00-350/ 27.02.2023г. на Кмета на Община Стара Загора е
подадена в РС – Стара Загора на 09.05.2023г. т.е след изтичане на преклузивния срок за съдебно
обжалване на административния акт. В мотивите на определението са изложени и
съображения, че повторното съобщаване на заповедта на 25.04.2023г., не може да
възстанови погасеното с изтичането на срока по чл. 149, ал.1 от АПК право на
жалба.
Определението на Старозагорския
районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.
Спорният въпрос се свежда до това, на която дата Заповед № 10-00-350/
27.02.2023г. на Кмета на Община Стара Загора е била съобщена на жалбоподателя Д.Д.
и съотв. считано от коя дата започва да тече законово регламентирания 14-дневен
срок за оспорване на административния акт по съдебен ред, съгласно чл.149, ал.1
от АПК.
По делото са налични две разписки с идентично съдържание /л.49 и л.50 по
адм. дело № 1960/ 2023г. на РС – Стара Загора/, удостоверяващи получаването от Д.П.Д.
на Заповед № 10-00-350/ 27.02.2023г. на Кмета на Община Стара Загора, от
Дирекция СИ на Община Стара Загора, на дата 28.02.2023г., съотв. на дата 25.04.2023г.,
като връчването на заповедта от служител на общинска администрация – Стара
Загора, съотв. получаването на заповедта от Д.Д., е удостоверено с положени от
лицата подписи. По искане на жалбоподателя е открито производство по оспорване
верността на разписката от 28.02.2023г., относно удостоверената в разписката
дата на връчване на заповедта. По делото е допуснато и събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата А М Д
и А.Д.С.. Свидетелят Д заявява, че на 27.02.2023г. Д.Д. му се обадил и му
казал, че има проблеми с крака и го помолил да му даде патерици, за да може да
се придвижва. Когато свидетелят отишъл да му даде патериците, видял, че движението
на Д. е минимално, поради проблем с ахилеса.
Свидетелката А.С., на длъжност
„специалист“ в общинска администрация – Стара Загора, потвърждава, че тя е
длъжностното лице, извършило връчването на заповедта на Д. Д., което връчване е
удостоверено с положен от нея подпис. Свидетелката заявява, че всички разписки за
връчване/ получаване на заповеди, се попълват от съответното лице, вкл. и
датата на получаване на акта, след което се полагат подписите от получателя и
от нея – като връчител на заповедта. Според свидетелката първата разписка /от
28.02.2023г./, удостоверява съобщаването на заповедта и получаването на копие
на заповедта, а втората разписка е за получаване на оригинал на заповедта, след
влизането в сила на административния акт. Свидетелката категорично заявява, че на
28.02.2023г., в рамките на приемното време, Д.Д. *** за получаване на копие на
заповедта, за което е попълнена и подписана и разписката от 28.02.2013г.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства съдът приема за установено, че съобщаването на Заповед № 10-00-350/ 27.02.2023г. на Кмета на Община Стара Загора, на
жалбоподателя Д.Д., е надлежно извършено на 28.02.2023г., чрез получаването от
лицето на копие на заповедта, удостоверено в изготвената разписка за връчването
на административния акт от служител на общинска администрация – Стара Загора,
съответно за неговото получаване от Д.Д., на дата 28.02.2023г. Твърденията по
защитната теза на частния жалбоподател, че на дата 28.02.2023г., поради скъсано
сухожилие на десния крак, е бил в невъзможност да се движи и съотв. да посети
общинска администрация – Стара Загора за получаването на заповедта, не се
потвърждават от събраните по делото доказателства. Съгласно представената
епикриза от МБАЛ – Медицински комплекс „Св. Иван Рилски“ ЕООД, Отделение по
ортопедия и травматология, Д.Д. е приет за болнично лечение с диагноза „травма
на ахилесово сухожилие“ на 01.03.2023г. и опериран на 02.03.2023г., като според
снетата анамнеза по данни на самото лице, преди два месеца са се появили болки
в ахилесовото сухожилие на десния крак, които впоследствие се усилили и се появил
отток, довел до ходене с накуцваща находка. Анамнезата се свързва с
констатацията, че към датата на хоспитализацията за оперативно лечение
/01.03.2023г./, Д. е със „затруднена ежедневна активност“, като липсват каквито
и да е било медицински данни в подкрепа на твърденията на жалбоподателя, че към
28.02.2023г. е бил „фактически
обездвижен и в невъзможност да се движи“. От показанията на св. А. Д също не
може да се приеме за доказано по несъмнен начин, че здравословното състояние на
Д.Д. към 28.02.2023г. изключва физическата възможност на лицето на тази дата да
е посетил община Стара Загора за връчването, съотв. за получаването на Заповед № 10-00-350/ 27.02.2023г. Във връзка с направеното от жалбоподателя
оспорване на верността на разписката от 28.02.2023г., относно удостоверената в
разписката дата на връчване на заповедта – 28.02.2023г., в проведеното на
12.10.2023г. съдебно заседание по делото Д.Д. изрично заяви, че ръкописният
текст в разписката е изпълнен с неговия почерк; удостоверяващият получаването
на заповедта подпис също е негов, като по отношение на отбелязаната дата на
връчване на заповедта – 28.02.2023г., не отрича възможността да е вписана от
него /„…. може и аз да съм я написал“/. Изложените в с.з твърдения се свеждат
до това, че и двете разписки са попълнени и подписани от него на 25.04.2023г.,
като на 28.02.2023г. не е посещавал общинска администрация – Стара Загора.
Последното твърдение по категоричен начин се опровергава от представената по
делото разпечатка от въведената в сградата на Община Стара Загора електронна
система за преминаване с пропуски, от която се установява, че Д.Д. на
28.02.2023г., в 13.45 часа е влязъл в сградата на общината, като на лицето е
издаден пропуск за 5 етаж, където се намира кабинетът, в който работи
извършилото връчване на Заповед № 10-00-350/ 27.02.2023г. длъжностното лице – А.
Д., удостоверено с разписката от 28.02.2023г.
С оглед на гореизложеното,
при липсата на доказателства за наличието на обстоятелства, сочещи, че на
28.02.2023г. по отношение на Д.Д. е била налице обективна или субективна
невъзможност да му бъде връчена Заповед № 10-00-350/ 27.02.2023г., съотв. че
лицето е било във фактическа невъзможност на тази дата да получи заповедта, в
контекста на доказаното посещение на Д. Д. в сградата на общината на 28.02.2023г.
и останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за
доказано, че Заповед № 10-00-350/ 27.02.2023г. на Кмета на Община Стара Загора
е била съобщена на жалбоподателя Д.Д. на 28.02.2023г., така, както е надлежно удостоверено
в изготвената разписка за извършеното на 28.02.2023г. връчване/получаване на
заповедта. От датата на съобщаването на административния акт /28.02.2023г./,
започва да тече законово регламентирания 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК
за оспорване на заповедта по съдебен ред. Липсват основания по см. на чл.140,
ал.1 и ал.2 от АПК за удължаване на срока за подаване на жалбата. Доколкото нормативно
установеният срок за обжалване по чл.149, ал.1 от АПК, е преклузивен и с
изтичането му се прекратява правото да се търси съдебна защита срещу административния
акт, следва извода, че към датата на подаване на жалбата срещу Заповед № 10-00-350/ 27.02.2023г. на Кмета на Община Стара Загора -
09.05.2023г., правото на Д.Д. да оспори пред Районен съд – Стара Загора административния
акт, е било вече преклудирано. Една от абсолютните процесуални предпоставки за
надлежно упражняване на правото на жалба срещу административния акт, а оттук и
предпоставка за допустимост на съдебното административно производство, е
оспорването да е направено в законово регламентирания срок за подаване на
жалбата. Подаването на жалбата след изтичането на този срок, по аргумент от чл.159,
т.5 от АПК, съставлява основание жалба да бъде оставена без разглеждане, като процесуално
недопустима, а образуваното съдебно производство – прекратено.
Относно удостовереното връчване на
Заповед № 10-00-350/ 27.02.2023г. на Кмета на Община Стара Загора, на
жалбоподателя Д.П.Д. и на 25.04.2023г., съдът счита, че не се касае за повторно
съобщаване на заповедта, а за удостоверено връчване, респ. получаване на
влязлата в сила заповед, след изтичането на срока за нейното оспорване по
съдебен ред. Но дори и да се приеме, че се касае за „повторно“ съобщаване на
заповедта, то извършеното на 25.04.2023г. второ по ред връчване на
административния акт, няма и не може да има за последица нито новиране на срока
по чл.149, ал.1 от АПК за съдебно обжалване на заповедта, нито за
възстановяване на възможността за упражняване на вече преклудираното към 25.04.2023г.
право
на Д.Д. да оспори по съдебен ред административен акт, както правилно е приел
Старозагорският районен съд.
Направеното от
пълномощника на жалбоподателя в представената по делото писмена защита
„уточнение“, че в условията на евентуалност прави искане за прогласяване
нищожността на Заповед № 10-00-350/ 27.02.2023г. на Кмета на Община
Стара Загора, е абсолютно ирелевантно за извършваната в настоящото съдебно
производство преценка на правилността на обжалваното определение – в сезиращата
Районен съд – Стара Загора жалба против заповедта, нито оспорването се основава
на инвокирани пороци, обуславящи нейната нищожност, нито е формулирано искане
за прогласяване нищожността на административния акт, за да се приеме, че
разглеждането по същество на жалбата се е следвало при прилагането на чл.149,
ал.5 от АПК.
С оглед на изложеното съдът намира, че правилно
на основание чл.159, т.5 от АПК, подадената от Д.П.Д.
жалба срещу Заповед № 10-00-350/ 27.02.2023г. на Кмета на Община Стара Загора,
е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима и е прекратено
производството по адм. дело № 1960/ 2023г. по описа на Районен съд – Стара
Загора, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание
чл. 221, ал.2, предл. първо във връзка с чл.236 от АПК, Старозагорският
административен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 1400 от 29.05.2023г.,
постановено по адм. дело № 1960/ 2023г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.