№ 139
гр. Разград , 25.02.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и пети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
и прокурора Данислав Димитров Николов (РП-Разград)
Сложи за разглеждане докладваното от НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ
Наказателно дело от общ характер № 20203330200528 по описа за 2020
година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ЗА РРП се явява прокурор Н..
ПОДСЪДИМАТА редовно уведомена в предходното заседание лично и със защитник
адв. Д.Д..
В ЗАЛАТА се явява и преводача Е.С. Д.а.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА приложени по делото НХЧД № 614/16 г. на РРС; въззивно НЧХД №
178/17 г. на РОС; НЧХД № 497/16 г. на РРС; въззивно НЧХД № 179/17 г. на РОС; НОХД №
579/19 г. на РРС; НОХД № 384/18 г. по описа на РРС, ВНОХД № 118/19 г. на РОС, въззивно
ЧНД № 365/18 г. на РОС; въззивно ЧНД № 258/18 г. на РОС.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат приложените дела.
1
АДВ. Д.: Да се приемат.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото НХЧД № 614/16 г. на РРС; въззивно НЧХД № 178/17 г. на РОС;
НЧХД № 497/16 г. на РРС; въззивно НЧХД № 179/17 г. на РОС; НОХД № 579/19 г. на РРС;
НОХД № 384/18 г. по описа на РРС, ВНОХД № 118/19 г. на РОС, въззивно ЧНД № 365/18 г.
на РОС; въззивно ЧНД № 258/18 г. на РОС.
ПО РЕДА НА чл. 283 от НПК прочита и приобщава към доказателствата по делото
всички протоколи от проведени съдебни заседания по тях както на първоинстанционен така
и на въззивен съд, всички присъди и решения постановени по тях, както от
първоинстанционния така и от въззивния съд.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча други доказателства.
АДВ. Д.: В предходното заседание подсъдимата искаше да изложи становище, но
след разпита на свидетелите. Тъй като това не се случи, моля да допуснете да изложи
становище. Моля да приемете 2 бр. схема на самостоятелни обекти в сграда, издадени от
Службата по геодезия, картография и кадастър на офис 24, в който са се намирали
свидетелките и на офис 22, в който са били подсъдимата и нейния съпруг, извадка от
архитектурен план на етажа, на който се намират обектите. От тях ще се установи, че
офисите не са един срещу друг, а са един до друг. Считам, че са полезни и необходими за
настоящото производство, за да може съдът да придобие пълна представа къде са стаите, кой
къде е бил позициониран и каква видимост е имал.
ПРОКУРОИРЪТ: Въпреки, че считам, че нямат отношения, не се противопоставям да
бъдат приобщени.
СЪДЪТ, с оглед депозираните до момента свидетелски показания, намира това
доказателствено искане за неоснователно, доколкото същите са непротиворечиви и
еднозначни, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение доказателственото искане.
ВРЪЩА представените от защитата схеми, разположени на 3 бр. листа формат А4.
ПРЕДОСТАВЯ възможност на подсъдимата да депозира обяснения по обвинението.
2
ПОДСЪДИМАТА с помощта на преводача Е. Д.а: Има много да се каже за това дело,
но искам да се огранича до най-същественото. Ще бъда кратка. За съжаление последният
път не ми беше дадена възможност да задам въпроси на свидетелите, но сега ще се опитам в
компактна форма да представя какво се случи тогава. Искам да кажа, че съм работила в
полицията. Работила съм с жени, които са претърпели насилие и дълги години съм била
общински съветник и зная какви са ми правата и задълженията. През 2015 година дойдох в
гр. Разград. Никога не съм разказвала и не съм говорила за моите причини и мотиви.
Потвърждавам това, което съм казала. През цялото време бях със съпруга си и не мога да
променя истината. Тези, които не говорят истината са тези две дами. Те работят за
Сюлейман Яха, имат взаимни контакти. С. беше представителка на Я., П.Х. беше
счетоводителката. Тук става въпрос за делови конфликт и с подобен род фалшиви обвинения
те се опитват да ни изгонят нас от България. Винаги са казвали „Имаме приятели в
полицията, сред прокурорите. Ако не се махнете, ние постоянно ще ви повдигаме
обвинения“. Те наистина са казвали тези неща. Ние след пет години продължаваме да сме в
България, но ние не сме извършили престъпление. Не искам да бъда обвинявана за неща,
които те са направили. Те много пъти пред съда твърдят неистина и това нещо се обръща
като реакция срещу нас. Има толкова много доказателства, които прокурорът не иска да
приеме, вие не искате да ги приемете. Какво ни остава тогава на нас. Какво да направим. Аз
ще докажа невинността си. Човек може да полудее от цялото това нещо. Досега не съм
виждала жена претърпяла насилие, която да не показва емоции. Това, което тя говори, тя го
е научила наизуст. Нещо още повече важно, сигурно към дело 614 и едва сега ние разбираме
какво стои в това дело. Моят мъж е десничар и ако той твърди, че този който е хванал С., че
са стояли един срещу друг и с лявата си ръка е хванал нейната лява ръка и това не е
логично. При последната очна ставка на свидетелите, мисля че това беше преди година на
24.02. тогава С. изведнъж каза, че може би е било дясната ръка. Ако аз съм жертва на
насилие, аз със сигурност ще зная дали е лявата или дясната ръка. Сравнявам тези
свидетелски показания на С. и П., те просто играят театър, но постоянно забравят текста си.
Един път е лявата ръка, един път е дясната ръка. Според П. мъжа ми я е нападнал отзад,
един път са един срещу друг. Лекарят твърди едно, а С. казва друго. Повече ценя това, което
казва съдебния лекар. Говорим за много пари. Изчезнали са много пари от предприятието.
Тези хора не искат да ни обяснят и да ни кажат какво се е случило с фирмата. Просто са
избрали да ни обвиняват. Аз се опитвам през цялото време да докажа моята невинност, но
наистина не зная какво да направя. Прокурорът е извършил своето разследване посредством
полицията. Това, което за мен е ясно на базата на опита ми в Холандия, това зная поне, че
прокурора трябва да събира свидетелски показания както за едната страна така и за другата
страна, а за съжаление в нашето дело виждам, че в нашето дело има само свидетелски
показания срещу нас. Всичко което ние представим, не се приема. Ако аз обвиня някого,
взема някого от улицата и му казвам „Ела, ще бъдеш мой свидетел“ мога да кажа каквото си
искам. Аз и мъжът ми бяхме в нашия офис. Вратите са отворени. Имаме поглед към целия
коридор. Ако погледна от моята стая към коридора, от лявата ми страна от моя офис, там е
офиса на П.. Ако някой дойде по стълбите, аз го виждам. Там бяхме заедно с мъжа ми. Най-
3
напред дойде П.. Минута, две по-късно идва С. и тя влиза в офиса на П.. Ние се спогледахме
аз и мъжа ми какво търсят тук тези дами. С. няма нищо общо вече с фирмата. П. също вече
не е счетоводител на фирмата. Нямаше защо да бъдат там, нямат работа там. Ние се
спогледахме аз и мъжа и се запитахме какво ще правят тук тези двете. Мъжът ми каза, че ще
отиде да ги пита. Отиде в стаята на П.. В един момент аз чувам, защото бях на вратата на
офиса ми, чух С. да казва „полиция“. Понеже тези хора нас са ни заплашвали с полиция и
подобни неща, взех си телефона и отидох към стаята. За малко бях на вратата на стаята на
П., С. в този момент е можеше да ме види, но П. можеше. Аз за да мога да направя хубав
запис, влязох в стаята. Бюрото, на което стоеше С. е до вратата. Аз застанах между С. и
мъжа ми. ненормалното е, П. и аз ние се видяхме, имахме контакт с очи и за мен жена на
тази възраст да има необходимостта, че не сме се видели и не съм била там, не мога да го
разбера. От моят офис аз мога да виждам, че вратата е отворена, но вътре не мога да
виждам. Затова отидох. За много кратък момент бях раздЕ. с мъжа си. Аз бях там. По-рано
П. каза, че аз съм всеки ден с мъжа си, че съм постоянно с мъжа си и в този момент не съм
била там.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам други доказателствени искания.
АДВ. Д.: Нямам други доказателствени искания.
СЪДЪТ по реда на чл. 283 от НПК прочита и приобщава към доказателствата по
делото писмените такива, съдържащи се в ДП № 1873ЗМ-610/17 г. по описа на РУ на МВР
гр. Разград.
СЧЕТЕ ДЕЛОТО за изяснено от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Ще бъда максимално кратък, защото нещата са прости по делото.
Понеже защитата си позволи да цитира не пълно обвинението, ще си позволя да го зачета
цялото. „обвинението по отношение на Г. е затова, че на 21.03.2017 година в гр. Разград
пред съдия Константин Косев от РС гр. Разград като свидетел съзнателно е потвърдила
неистина в съдебно заседание по НЧХД № 614/16 г. на РРС, водено срещу Х. Г. за
престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, а именно, че през цялото време докато е влязла С.М. в
сградата и докато е излязла, К. е била със съпруга си Х. Г. и той не е упражнил
престъпление над С.М.“. В това обвинение сме посочили, че тя като свидетел съзнателно е
потвърдила неистина по това дело, водено срещу съпруга й. Пред мен е протокола от
съдебното заседание от 21.03. Понеже там е посочено какво точно е казала, на лист 4 „аз бях
4
през цялото време със съпруга си, когато С. влезе в сградата и докато излезе. Когато бях в
стаята го виждах. Съпругът ми беше от дясно на С.. Съпругът ми категорично не е
упражнявал насилие над С.…“ по това наказателно производство Г. е признат за виновен за
извършено престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК и това е нещо, което носи силата на
присъдено нещо. Ние сме длъжни да го приемем като установено. Още повече, че е
потвърдено и от въззивната инстанция. Тези показания, които е дала подсъдимата ги е дала,
въпреки че е била предупредена от съдия Косев затова, че като съпруга може да откаже да
свидетелства. Тя е пожелала да даде показания. След това съдът я е предупредил за
наказателната отговорност по чл. 290 от НК и тя е обещала да говори истината и е дала тези
показания. Ако съдът беше приел за верни показанията на свидетелката Г., той трябваше да
реши делото по друг начин, но съдът не е кредитирал тези показания и в мотивите си той е
посочил защо. Съдът освен свидетелските показания е взел предвид и съдебно медицинската
експертиза, където е имало находки. Ние имаме от една страна силата на присъдено нещо. Г.
е осъден по това дело. Това наказателно производство продължи доста време поради
усилията на защитата, която понеже са приобщени и материалите по НОХД № 384 на РРС
ще цитирам съдия Дочева, когато преценява чистото съдебно минало на подсъдимата,
липсата на критично отношение на извършеното и злоупотреба с правото, за да не може да
се разкрие обективната истина. Това, което беше изнесено, че прокурора събирал
доказателства само в едната насока разбира се го оставям без коментар, но това че
многократно бе искан отвод на прокурора, което е право, но при липса на основание и това,
че досега наказателните производства са се водили на майчиния език на подсъдимата, и в
един момент заяви, че не желае, това е също злоупотреба с право. Нещата са прости.
Въпросът е дали показанията, които е дала отговарят на истината. След като имаме
установени факти приключилото наказателно производство срещу съпруга и присъда,
мотивите на РРС виждаме какви показания е дала. Показанията й касаят по същество
предмета на делото, каквото е изискването на съда. Така че изцяло с действията си
съзнателно е осъществила състава на чл. 290, ал. 1 от НК. Нито се е възползвала от правата
си по чл. 119 от НПК, нито по чл. 121 от НПК, а напротив, свидетелствала е и потвърдила
съзнателно неистина. Нещата са ясни, описани са. Това че отношенията между нея и съпруга
й от една страна и Сюлейман Яха и С.М. от друга страна са влошени е ясно на всички, които
участват в процеса, но това не дава основание пред съд да се потвърждава неистина, или да
се затаява истината. След като прецените целият събран доказателствен материал, следва да
я признаете за виновна и да й наложите подходящо наказание. Законодателят е предвидил до
5 години лишаване от свобода. Не са налице предпоставките на чл. 55. Считам, че
наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 54 от НК. За мен смекчаващи
вината обстоятелства няма. Подсъдимата не е осъждан, но има наложено наказание по чл.
78а от НК за извършено престъпление по чл. 148. При определяне на наказанието следва да
прецените това безкритично отношение, което продължава през целия период, през който се
води наказателното производство. Това, което подсъдимата заяви, че работила с полиция в
Нидерландия го е посочила и в протокола, в който е потвърдила неистина. Тази злоупотреба
с правото както е преценила съдия Дочева следва да бъде оценено при определяне на
5
наказанието. Не говоря за ефективно наказание, но считам, че едно наказание лишаване от
свобода от осем месеца до една година с един по-дълъг изпитателен срок следва да й бъде
наложено и дано едно такова наказание изиграе своята роля.
АДВ. Д.: обвинителната теза стъпва на едно абсурдно и превратно тълкуване на
думите на подсъдимата. В момента ние тук трябва да размишляваме какво означава, че е
била със съпруга си заедно. Бих искала да задам въпроса когато двама съпрузи са в дома си,
то единият е в кухнята, а другия в спалнята, това не означава ли че отново не са заедно.
Означава, че са заедно в апартамента. В случая се установи, че подсъдимата е била със
съпруга си, били са заедно в офиса, но след като са видели двете свидетелки да влизат в
съседния офис, нейния съпруг е отишъл да разговаря с тях. В този момент подсъдимата не е
имала пряка видимост относно това какво върши съпруга й в съседната стая и какво се
случва. Едва когато е чула повишаване на тон е пристъпила към входа на вратата на офиса и
след това сподели, че е влязла вътре. Тук е разковничето и се пропуква обвинението.
Очевидно е, че са били заедно на един и същи етаж, но за кратък период от време
подсъдимата не е имала визуален контакт какви действия или бездействия върши съпруга й.
Затова тя е споделила в съдебното заседание, че била със съпруга си, но смисълът който
считам, че трябва да се вложи и да се тълкува правилно, че от моментите в които е била
заедно с него и го е виждала с очите си какво върши мъжа й, тя не е видяла същият да
упражнява насилие. На следващо място, тезата на обвинението е крайно неубедителна. Няма
да влизам в дълбочина и да анализирам процесуалната стойност на показанията и на очните
ставки осъществени на досъдебното производство, но ако непредубеден човек ги прочете ще
констатира противоречия. И двете свидетелки в началото отричат подсъдимата да е
присъствала в сградата, но след това се оказва, че не е така, а накрая един от свидетелите
открито признава, че тя е била в сградата. Тъй като прокурора аргументира своята позиция
само на тези показания считам, че в настоящото производство успяхме да внесем съмнение в
обвинителната теза, дори и да я оборим според нас. Ако съдът възприеме нашите аргументи
считаме, че единственото правилно нещо, което трябва да се случи в настоящото дело е
подсъдимата да бъде оправдана.
ПРОКУРОРЪТ: Внимателно слушах пледоарията на колегата, но това което
пресъздаде първо като обвинение не е вярно и второто, тези думи които ги каза колегата,
той се опита да пресъздаде думите на подсъдимата, които е казала в протокола от съдебно
заседание, но разликата е огромна. Колегата отново спря на средата на обвинението като
заяви, че тя е била през цялото време със съпруга й и той не е причинил тези увреждания на
С.. Обвинението е за това, което е казала тя, а това което е казала тя, няма нищо общо с това,
което пресъздаде колегата.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВЯ правото на последна дума на подсъдимата.
ПОДСЪДИМАТА: Всички тези дела, включително и дело № 614 е базирано на
6
невярност от другата страна. Тези хора правят всичко, за да ни обвинят. Не аз съм човека,
който говори неистини. Те правят това. С. казва, че е нападната. Никой в сградата не чува
освен П.. Тя не се обажда на полицията, а отива директно при съдебния лекар. Това е
предварително предначертан план както и другите неща. Да, мъжът ми е осъден. Ядосвам се
от тази несправедливост, която е упражнена срещу нас. Това, което те са разказали няма
нищо общо с мъжа ми. Аз мисля, че е вярно това, което е казал съдебния лекар, но това няма
нищо общо със съпруга ми. Аз съм невинна и моля да ме признаете за такава.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание и обяви, че ще се произнесе с присъда в 15.00 часа.
В 15.00 часа съдът се произнесе с присъда.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
НА ПРЕВОДАЧА Е. Д.а за участие в съдебно заседание и извършване на превод от
български на нидерландски и от нидерландски на български да бъде изплатено
възнаграждение в размер на 200.00 лв. от бюджета на Районен съд-Разград. /изд. РКО/
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 15.04 часа.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
7