№ 473
гр. Пловдив, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20215300502461 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 от ГПК във вр. с чл. 310, ал. 1, т. 6 от ГПК
във вр. с чл.146,ал.2 от СК.
Делото е образувано въз основа на въззивна жалба на Н. СТ. П. ЕГН
**********, с адрес: ***, чрез пълномощника си по делото адвокат Р.Н.,
против Решение № 262173 от 05.08.2021 г. постановено по гр.д.№13830/2020
г. по описа на РС - Пловдив, I бр.състав, с което ОСЪЖДА Н. СТ. П. да
заплаща на АС. Н. П., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен
представител С. К. Б. ЕГН ********** с адрес: гр. Пловдив ул. ***, месечна
издръжка в размер на 250 лева, считано от датата на подаване на исковата
молба – 23.10.2020г. до настъпване на законоустановена причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена месечна вноска, както и ОСЪЖДА Н. СТ. П. да заплати на АС. Н.
П., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител С. К. Б. ЕГН
********** месечна издръжка в размер на 250 лева, считано от 23.10.2019г.
до датата на подаване на исковата молба – 23.10.2020г., ведно със законната
лихва върху всяка просрочена месечна вноска считано от влизане на
решението в сила, както и ОСЪЖДА Н. СТ. П. да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 480 лева,
представляваща дължима държавна такса по производството.
1
Във въззивната жалба се излагат оплаквания за недопустимост на
решението като се оспорва компетентността на българския съд за
разглеждането на правния спор. Излагат се доводи, че правният спор е с
трансграничен елемент, тъй като обичайното местопребиваване на майката и
детето е в Лондон, Великобритания, което се установявало от събраните по
делото гласни доказателства. Поддържа се приложеното на Регламент /ЕО/ №
4/2009 г. на Съвета от 18.12.2008 г. По същество решението се обжалва като
неправилно, незаконосъобразно и изцяло необосновано. Възразява се, че по
делото не са доказани нуждите на детето от определената с решението
издръжка. Оспорват се събраните гласни доказателства чрез показанията на
свидетеля Б. като заинтересовани и опосредени, а така и че от същите не се
доказва получаваното от майката възнаграждение във Великобритания и
нуждите на детето. Приема се, че съдът неправилно е определил размера на
издръжката, изхождайки от социалния стандарт във Великобритания и се
поддържа, че издръжката следва да се определи съобразно обичайните нужди
на детето А. на 14 години, тъй като същото няма извънредни нужди. Също
така се възразява, че съдът е постановил решението си без са налице
категорични доказателства за обичайното местопребиваване на майката и
детето във Великобритания, тъй като освен показанията на св.Б., други
доказателства по делото не са събрани. Излагат се доводи за определянето на
издръжката съобразно МРЗ за страната. Оспорват се основателността и
доказаността на предявения иск за присъждането на издръжка за минал
период и се възразява, че бащата е бил възпрепятстван от майката в грижите
си детето, въпреки това купувал дрехи и игри на детето, които били
непредадени от майката. Приема се, че издръжката за минал период също
следва да се определи съобразно МРЗ за страната. Искането към съда е да
обезсили като недопустимо атакуваното решение. Алтернативно се сочи -
съдът да отмени решението като измени същото в частите, в които ответникът
е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 250 лева, считано от
датата на подаване на исковата молба - 23.10.2020 г. до настъпването на
законоустановена причина за изменението или прекратяването й, ведно със
законна лихва за всяка просрочена вноска, за разликата от 152, 50 лева до
размера на 250 лева; както и съдът да отмени решението в частта, с която
ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка, считано от 23.10.2019 г.
до датата на подаване на исковата молба - 23.10.2020 г., ведно със законна
лихва за всяка просрочена вноска считано от влизане на решението в сила, за
разликата от 152, 50 лева до размера на 250 лева; Алтернативно да се измени
решението в частта на присъдените разноски от 480 лева - държавна такса по
първоинстанционното производство.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемия АС. Н. П., ЕГН **********, действащ чрез неговата майка и
законен представител С. К. Б. ЕГН **********, подаден от пълномощника по
делото адвокат Е.И., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Излага
се становище за задължението на ответника да заплаща издръжка на детето,
2
както и че присъденият размер на издръжката е съобразен с нуждите на
детето, и че останалият размер и непосредствените грижи ще се предоставят
от майката. Същевременно се сочи, че бащата е в работоспособна възраст, не
е неработоспособен, няма заеми, не живее под наем и е в състояние да
реализира доходи. Поддържа се, че решението е правилно и законосъобразно
и се иска неговото потвърждаване. Не претендира разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Предявени са субективно и обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.143,ал.2 вр. чл. 139 СК и чл. 149,ал.1 от СК.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответникът Н. СТ. П. е баща
на ищеца АС. Н. П., действащ чрез неговата майка и законен представител С.
К. Б., като майката изцяло полага грижите за отглеждането и възпитанието на
детето от фактическата раздяла на родителите повече от десет години. За
времето от фактическата раздяла до подаването на исковата молба бащата не
полагал грижи за детето, както и не предоставял средства за издръжката му.
Ответникът работил по трудов договор и за него не представлявало пречка да
заплаща месечна издръжка на детето в размер на 250 лева. Същевременно
детето било ученик, дневна форма на обучение, физическото му израстване,
закупуването на помагала и учебници налагало разходи. Иска се
присъждането на издръжка в размер на 250 лева включително и за
едногодишен минал период от време преди подаване на исковата молба.
В писмения си отговор на исковата молба, ответникът е направил
възражение за местна неподсъдност с позоваването на чл.105 ГПК и довода,
че искът е облигационен и следва да се разглежда по постоянния адрес на
ответника. Поискал е делото да се прекрати и да се изпрати за разглеждане от
РС ***. По същество ответникът не оспорва, че е баща на детето, родено от
съвместното съжителство с майката във Великобритания, както и че е във
фактическа раздяла с майката от десет години. Детето и майката останали във
Великобритания, където детето учило. Посочва, че е в обективна
невъзможност да полага финансови грижи за детето, тъй като майката го
препятствала в изпълнението на задълженията му. Оспорва претендирания
размер на издръжката с довода, че не се доказват разходите на детето.
Заявява, че има желание и възможност да заплаща минимален размер на
издръжката от 152, 50 лева. Претендираната издръжка за минало време счита
3
за завишена като счита, че следва да се определи в размер на 140 лева
месечно.
Пловдивският окръжен съд, за да се произнесе взе в предвид следното:
Няма спор по делото, че Н. СТ. П. и С. К. Б. са родители на детето АС.
Н. П., родено на 22.05.2007г., което обстоятелство е установено и от
представеното удостоверение за раждане, издадено от Община Пловдив.
Също така няма спор, че родителите са разделени повече от десет години,
като детето живее при майката и се отглежда от нея.
От събраните и неоспорени в първоинстанционното производство
писмени доказателства е документално установено, че бащата работи в
Център за спешна медицинска помощ - ***, видно от справка от ТД - НАП
Велико Търново. Съгласно справка изх.№ 04-6/27.01.2021 г. и служебна
бележка от работодателя, ответникът е реализирал доход от 18 024, 32 лева
за 2020 г., който е декларирал по делото. Ответникът е декларирал също така,
че притежава жилище /апартамент/ от 75, 32 кв.м. в гр.*** и лек автомобил
ланчия ипсолон, собствеността върху които се удостоверява и от
представените по делото писмени доказателства - нотариален акт за дарение
от 30.03.2021 г. и свидетелство за регистрация на МПС. Постъпила е справка
от ТД на НАП Пловдив по отношение на майката като не се установява да е
реализирала доходи за 2020 г.
За установяване на релевантите по делото обстоятелства от страните в
първоинстанционното производство са ангажирани и гласни доказателствени
средства. По делото са разпитани като свидетели бабата на детето по майчина
линия А. Б. и съжителката на ответника В.П..
От показанията свидетелката А. Б. се установява, че родителите са се
разделили когато детето е било на няколко месеца, както и че не
комуникират, детето се отглежда от майката, която изцяло поема неговата
издръжка, бащата не изплащал издръжка. Свидетелката сочи, че детето е на
14 години, ходи на спорт и учи в 9 клас в Лондон, Англия, с оглед възрастта
си има постоянна нужда от облекло и обувки. Майката работела в хранителен
магазин с доход около хиляда паунда.
Според показанията на свидетелката В.П., която живее на семейни
начала с ответника, същият се опитвал да се свърже с детето по телефона, но
майката не вдигала. Говорил постоянно за детето, купувал му подаръци,
които майката не предавала. Бащата искал да даде пари на детето за Коледа,
по празници, но нямал връзка с детето и майката.
При тези данни, настоящият съдебен състав на Пловдивският окръжен
съд достига до следните изводи :
Обжалваното решение е валидно и допустимо.Постановено е от
4
надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му
компетентност, по предвидения за това процесуален ред и форма.
Оплакването на жалбоподателя за недопустимост на постановеното
първоинстанционно решение е неоснователно. В отговора на исковата молба
ответникът е възразил за местна неподсъдност на делото с позоваването на
чл.105 ГПК и довода, че местно компетентния съд е съдът по постоянния
адрес на ответника - Районен съд ***. Така и единственото искане на
ответника е било за прекратяване на делото и изпращането му за разглеждане
от Районен съд ***. Правилно първостепенният съд е оставали без уважение
това възражение на ответника с позоваването на чл.112 ГПК. Освен
посоченото възражение, други възражения относно местната подсъдност на
правния спор не са наведени от ответника в отговора на исковата
молба.Следователно сега въведените с въззивната жалба възражения
касателно компетентността на съда са преклудирани по смисъла на чл. 119,
ал.3 от ГПК и като такива са недопустими, поради което по тях съдът не
дължи произнасяне.
По същество първоинстанционното решение е правилно. Съгласно
нормата на чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали същите са работоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът на издръжката,
съгласно чл. 142, ал. 1 СК, се определя в зависимост от нуждите на децата и
от възможностите на родителите, като трябва да се има предвид разпоредбата
на чл. 142, ал. 2 СК, която определя минималния размер на издръжката.
Според постановките в ППВС № 5/16.11.1970 г., доразвити с ППВС №
5/30.11.1981 г. нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят
от обикновените условия на техния живот. Вземат се предвид възрастта,
образованието и всички обстоятелства, които са от значение за случая, като
нуждите са винаги конкретни. При определяне размера на издръжката следва
да се определи общата сума за издръжка на всяко от децата, която да се
разпредели съобразно възможностите на родителите. Следва да се съобрази
на кого от родителите е предоставено упражняването на родителските права,
като усилията, които полага родителят във връзка с оглеждането на децата се
вземат предвид при определя размера на издръжката, която този родител
дължи.
В конкретния случай се установява, че детето А.П. е на 14 години, учи в
девети клас във Великобритания. Съдът намира, че детето се нуждае от
присъщите за децата на неговата възраст средства за отглеждане –храна,
облекло, обувки, които на тази възраст обичайно се подменят всеки сезон
поради израстването на децата, медикаменти за лечение и консумативи, а
също за обучение и спорт, от които се нужда всяко дете за своето правилно
развитие. По отношение възможностите на родителите, съдът преценява, че
майката полага реалните грижи по отглеждането и възпитанието на детето,
като към момента същата реализира доход от около 1 000 паунда. За това
5
свидетелства в показанията си св. А. Б., които следва да се ценят като
последователни, логични и безпротиворечиви, независимо от родствената й
връзка, доколкото и не са ангажирани доказателства за по-високи доходи на
майката. За бащата се установява, че е реализирал среден доход от 1 500
лева за 2020 г, както и че притежава недвижим имоти и лек автомобил. В
аспекта на изложеното определената от съда издръжка от 250 лв., дължима от
бащата, не е прекомерна, а съответства на нуждите на детето и
възможностите на бащата за нейното осигуряване, доколкото същият
реализира достатъчно доходи,притежава движимо и недвижимо имущество, в
работоспособна възраст е, не твърди и не установява алиментно задължение
към други ненавършили пълнолетие лица.
По отношение претенцията за издръжка за минало време безспорно се
установи, че единствено майката е полагала грижи и е издържала детето през
периода от 23.10.2019г. до 23.10.2020г. Ответникът не доказа заплащането на
издръжка, доколкото носи доказателствената тежест за установяване на
фактите в процеса относно заплащането на издръжка през претендирания
период при твърдението на ищцовата страна, че не е давал средства за
погасяване на алиментното си задължение. Фактите, за които свидетелства
съжителката на ответника, че е искал да даде подаръци и някакви пари на
детето за празниците, са без правно значение, тъй като касаят спорадично
желание на ответника за даването на отделни суми и подаръци, с които не се
погасява задължението му да дава издръжка за ежедневните нужди на детето.
За претендирания минал период от време, дължимата от бащата издръжка
също следва да се определи в размер на 250лв., като се има предвид, че детето
и тогава се е намирало в същата възрастова група – 10-14 г., било е ученик и е
имал разходи за задоволяването на горепосочените потребности.
По изложените правни аргументи и поради съвпадение на изводите на
въззивната инстанция с тези на първата инстанция, въззивния съд счита, че
първоинстанционното решение е правилно, не страда от визираните пороци и
следва да бъде потвърдено като на основание чл.272 ГПК се препрати към
мотивите на същото без да е необходимо отново да се преповтарят.
При този изход на делото, разноските се следват на въззиваемата страна,
но такива не се претендират по делото и няма да бъдат присъдени с
решението.
Мотивиран от посоченото, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262173 от 05.08.2021 г. постановено по
гр.д.№13830/2020 г. по описа на РС - Пловдив, I бр.състав.
6
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7