№ 954
гр. София, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светлин Михайлов
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело
№ 20241000502330 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК – Въззивно обжалване.
Образувано е възоснова на въззивна жалба с вх. Рег. № 266975 от
20.03.2024г., подадена от Държавата, представлявана от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, действащ чрез Областен
управител на област София срещу Решение № 260130/22.02.2024 г.,
постановено по гр. д. № 3381/2020 г., по описа на СГС, 1-9 състав, с което на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е признато за установено по отношение на
въззивния жалбоподател, че „Системхим“ АД е собственик на следния
недвижим имот, представляващ двуетажна сграда с идентификатор
68134.1377.1084.5 по кадастралната карта и регистри на гр. София, със
застроена площ от 860 кв. м. с адм. адрес: гр. София, район „Надежда", ул.
„Рожен” № 25 и частна жалба с вх. Рег. № 273382 от 13.06.2024г. срещу
определение от 03.06.2024г. постановено по гр. д. № 3381/2020 г., по описа на
СГС, 1-9 състав, с което по реда на чл.248 от ГПК е оставено без уважение
искането на ответника за изменение на решението в частта за разноските.
Във въззивната жалба се излага и в съдебно заседание чрез пр.
представител се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на
1
материалния закон, поради нарушение на процесуалните правила и се твърди
наличието на порока необоснованост. Въззивният жалбоподател излага, че
решението е постановено при неизяснено процесуално представителство и, че
при постановяването му съдът не е съобразил, че всички действия на
процесуалния представител обвързват и двамата ответници. Излага се, че
съдът изобщо не взел предвид събраните по делото доказателства представени
на 22.03.2023г. и приети с протоколно определение от 05.10.2023 г. Сочи, че с
АДС № 6074-11 р./28.05.1973 г. имотът е предаден на Техникума по каучук и
пластмаси и към датата на завеждане на исковата молба се води по баланса на
правоприемника на техникума - Професионална гимназия по екология и
биотехнологии „Проф. д-р Асен Златаров“ (бивша Професионална гимназия
по химични и микробиологични технологии „Проф. Пенчо Райков“).
Сочи още, че Акт за публична държавна собственост № 08408 от
25.03.2014 г. е съставен на основание чл. 10, ал. 2 от Закона за народната
просвета, съгласно който предоставените от Държавата на държавни детски
градини, училища и обслужващи звена имоти са публична държавна
собственост, т.е. ех lege процесният имот е станал публична държавна
собственост с неговото предаване, първо на Техникума по каучук и
пластмаси, след което и на неговите правоприемници.
Счита, че тези два АДС са в противоречие с извода на съда, че
Държавата не е ангажирала доказателства, че е собственик на имота на
посоченото в акта основание. Сочи, че обжалваното решение е в противоречие
с решение № 19/21.Х.. 1993 г. на КС на РБ по конст. д. № 11/93 година, според
което частната собственост се различава от публичната според субектите и
според своето предназначение: публична собственост имат само субекти,
които упражняват властнически правомощия - държавата, общините и техните
органи; публична собственост представляват тези обекти, които служат на
обществени интереси и които не се удовлетворяват от собствеността на
гражданите и юридическите лица. Излага, че т. 8В и т. 9 на следващото
решение № 4 от 11.03.1998 г. на КС на РБ по конст. д. № 16/97 г. изрично се
приема, че публична държавна собственост може да съществува и да е
заварена от Конституцията от 1991 година.
По споделеното оплакване за необоснованост на обжалваното решение,
се излага, че макар едва със ЗДС от 1996 г. да се определя кои имоти
2
представляват публична държавна собственост, този техен статут се
преценява към един по ранен момент - момента на влизане в сила на
Конституцията от 1991 година. Сочи конкретни съдебни актове, а именно
Решение № 2487 от 14.12.2005 г. на ВКС по гр. д. № 3164/2004 г., ГК, IV ГО, и
Решение № 74 от 08.10.2020 г. по гр. д. № 4750/2019 г., Г. К., I Г. О. на ВКС, в
които се приема, че критерият за това дали един имот е публична собственост
е обективен, затова имот, който задоволява трайно обществени потребности
от национално значение в областта на културата и изкуството чрез общо
ползване от цялото население - чл. 2, ал. 2, т. 4 ЗДС, има характер на публична
държавна собственост. Същото следва да се приеме и за имоти, които към
момента на влизане в сила на Конституцията от 1991 година са били
предоставени на ведомства за осъществяване на функциите им - в този смисъл
Решение № 142 от 06.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3121 от 2014 г., II г. о.,
Решение № 250/30.06.2015 г. по гр. д. № 1236/2015г. на ВКС, IV-то г. о. и
други. Освен това - статутът на имотите като публична държавна собственост
не се определя от това дали за тях има издаден акт за публична държавна
собственост или не - в този смисъл изрично Решение № 403 от 25.05.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 5024/2008 г., I ГО. Поддържа становището, че съдът не е
изяснил каква по вид е държавната собственост и без да съобрази, че е
предоставен на училище да го стопанисва и управлява в интерес на
гражданите и на обществото за изпълнение на функциите му, в съответствие с
интересите на образованието на населението, т.е., че е публична собственост
смисъла на чл. 17, ал. 2, пр.2 КРБ е постановил неправилен съдебен акт.
Оспорва се обосноваността на решението относно възприетото в мотивите на
същото, че е настъпил транслативен ефект на прехвърлителна сдЕ. с
правоприемник на „Ортокон“ АД, който е закупил „Системхим“ ЕАД като
еднолично търговско дружество с държавно участие като се сочи, че съдът
изобщо не е взел предвид, че държавно предприятие Център „Системхим“ е
преобразувано на 28.06.1991 г. на база последния изготвен баланс, какъвто
обаче изобщо липсва като доказателство.
Следва подробен анализ на доказателствата в това число и съдебно-
икономическа експертиза, която според въззивния жалбоподател, не е
установила наличието на доказателства, които да сочат на приватизация като
придобивно основание. Към съда е отправено искане за отмяна на решението
и постановяване на акт по същество, с който искът да бъде отхвърлен като
3
неоснователен.
В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемата страна
„СИСТЕМХИМ“ АД оспорва жалбата като недопустима като счита, че тя е
подадена от лице без представителна власт. Сочи, че дружеството като ищец в
исковото производство е предявил исковете си срещу Областна управа София
- град и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, като
производството по иска срещу първия ответник е било прекратено с не
обжалвано, съответно влязло в законна сила определение (обективирано в
обжалваното решение). Счита, че областния управител не може да
представлява МРРБ по закон, а по пълномощие и липсва доказателство за
представителна власт, като въпросът за представителството е бил изяснен в
последното съдебно заседание пред първоинстанционния съд с изявлението на
ю.к. И., че представлява само Областна администрация.
По отношение на оспорената основателност на жалбата, се излага, че в
съответствие с правилното разпределение на доказателствената тежест
дружеството е доказало своето придобивано основание с представени по
делото писмени доказателства. Отправено е искане за потвърждаване на
решението.
Относно спора за представителната власт на въззивния
жалбоподател – ответник в исковото производство, настоящият състав на
Софийски апелативен съд, констатира, че на л. 52 от въззивното дело се
намира пълномощно, подписано от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, който делегира представителна власт вкл. и правото на
Областния управител на Област София да преупълномощава с правата на
предоставената му представителна власт по отношение на недвижими имоти
държавна собственост, които се намират на територията област с
административен център – гр.София, включително да подава искови молби,
частни, въззивни и касационни жалби и др. Въпросът за представителната
власт като цяло в исковото производство и в частност за допустимостта на
възивната жалба са били предмет на съдебен акт по допустимостта на
въззивната жалба (разпореждане № 4262 от 26.10.2024г.) и е разгледан от
въззивния съд, като процесуална предпоставка по допустимост на въззивното
производство и към настоящия момент преценката също е позитивна. В
съдебно заседание МРРБ се представлява от Л. И. – правоспособен юрист на
4
длъжност Директор на Дирекция „Административно правно обслужване,
финанси и управление на собствеността“ при Областна администрация на
Област София, упълномощен от областния управител с пълномощно № ОА23-
604-6/30.01.2025 г. , което не включва правото за оттегляне на иск и жалба. За
последните правни действия се изисква допълнително овластяване. Областния
управител от своя страна е упълномощен от министърът на регионалното
развитие и благоустройството с пълномощно № 02-01-22 от 22.01.2025 г.
Пред въззивния съд е поставен въпроса за валидността, допустимостта
и правилността на обжалваното съдебно решение и в съответствие с
правомощията на този съд, очертани в разпоредбата на чл. 269 от ГПК,
настоящият състав на Софийски апелативен съд приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По оплакванията за неправилност поради нарушение на материалния
закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и
относно твърдяната необоснованост на първоинстанционното решение,
въззивният съд е ограничен от диспозитивното начало до изложеното във
въззивната жалбата както и от обстоятелството, че ответникът в срока по чл.
131 от ГПК, не е въвел чрез възражение или чрез иск в предмета на делото
установяване на свои права на собственост, които да са в пряка конкуренция
със заявените с исковата молба. Поради това, представените от ищеца титули
за собственост, които сочат ответника като правен субект с права на
собственост върху обекта на спорни права следва да бъдат преценявани само
за наличие на правен интерес от установяване на правата на собственост
заявени от ищеца. Този извод следва и от процесуалното поведение на
ответника в течение на целия процес пред първата инстанция, пред която за
първи път взема становище по предявения срещу Държавата иск е изложено
в молба с вх. рег. № 277836 от 30.03.2022г., в която се съдържа изявлението на
Областния управител, който очевидно действа за себе си като посочен в
исковата молба самостоятелен ответник и като представител на Държавата с
изявлението „Оспорваме изцяло предявения иск“. Така очертан предмета
на делото се заключава само до установяване на правата на ищеца, който носи
доказателствената тежест за пълно и главно доказване на заявената пред съда
материално правна легитимация, съответна на посоченото в исковата молба
придобивно основание по смисъла на чл. 77 от ЗС – правоприемство в
правата на приватизирано търговско дружество „Ортокон“ АД, регистрирано
5
по ф.д. № 3963/1996 г. по опис на СГС. В исковата молба ищецът е посочил, че
праводателят му е сключил общо три договора, първия от 01.08.1996 г.
сключен с Държавата, представлявана от Министъра на промишлеността, с
който „Ортокон“ АД е получил 80 % от капитала на дружеството, а с
останалите два договора от 13.05.1998 г. и от 20.05.1998 г. били приватизирани
и останалите 20 %. На 07.07.1999 г. АД „Ортокон“ е заличено поради
вливането му в „Системхим“ ЕАД. След вливане на „Ортокон“ АД в
дружеството на ответника, всички активи станали собственост на ищеца, а
приватизираното дружество престанало да съществува.
Обект на спорни права е сграда на два етажа, с идентификатор
68134.1377.1084.5 със застроена площ от 860 кв.м. по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-48/12.10.2011г. на ИД на АГКК и вписана в тези регистри
като собствена на Държавата публична собственост с акт вписан в Службата
по вписвания на 03.04.2014 г. ( АДС№08408/25.03.2014г.). Сградата е
разположена в имот 68134.1377.1084, който не е обект на спорни права. В този
имот има и други сгради, чиято собственост или други вещни права не са в
предмет на делото. Цената на предявения иск е в размер на 305 262.00
лева. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е въвел фактически
твърдения, че осъществява фактическа власт върху обекта на спорни права, но
не може да се снабди със скица, защото в регистъра към кадастралната карта
този имот е вписан като собствен на други правни субекти. Изтъква, че преди
това вписване е било налично друго такова, но в Службата по вписвания, а
именно законна ипотека в тежест на ищеца и в полза на Държавата, която през
2017 г. е била заличена. Опитът за бъде деактуван процесния имот от
актовите книги на Държавата също се оказал неуспешен, поради което в
съвкупност на тези обстоятелства за ищеца възникнал правен интерес да
установи правата си по отношение на Държавата. Тя от своя страна, в
отговори на запитвания от страна на ищеца е посочвала различни основания,
включително и, че сградата е собствена на друг правен субект, който я ползва
за училище – факт, който е в противоречие с твърдението на ищеца, че
осъществява фактическа власт върху сградата.В исковата молба и в петитума,
уточнен с допълнителна молба вх. рег. № 321588 от 28.05.2021г. не е въведено
друго придобивно основание, съответно на фактическите твърдения за
осъществяване на фактическа власт.
6
От фактическа страна: На 01.08.1996 г. в гр.София, между
Държавата, представлявана от министъра на промишлеността, в качеството си
на орган по чл. 3 от ЗППДОП и АД“Ортокон“ е сключен писмен договор за
продажба на акции от „Системхим“ ЕАД – търговско дружество с държавно
имущество – 2752 акции с номинал от 1000 лева, представляващи 80 % от
капитала. С договор от 13.05.1998 г. сключен между същите страни, са
закупени още 18.23 %, а на 20.05.1988 г. са зякупени 1.77 % от акциите. От
съдържанието на тези договори се установява, че 100% от капитала на
„Системхим“ЕАД е продаден на „Ортокон“АД. Със заповед № РД -16-219 от
20.03.1997 г. министърът на промишлеността е наредил да се организира и
проведе предаването на движимо и недвижимо имущество на „Системхим“
ЕАД. Изпълнение на заповедта с протокол от 01.10.1997 г. имуществото на
„Системхим“ ЕАД е предадено на АД „Ортокон“. На 07.07.1999 г. АД
„Ортокон“ е заличено поради вливането му в „Системхим“ ЕАД. От справка
за притежаваните дълготрайни активи е видно, че са включени в капитала на
дружеството „инженерен корпус 2“, „топъл преход“ и „инженерен корпус 3“
(2016г.). Инженерният корпус и топлата връзка са описани в АДС №
11371/17.06.1987 г. като предоставени за оперативно управление на Център
„Системхим“, а на 21.03.1990 г. е издадено разрешение за строеж на
административно производствена сграда на 2 етажа, по искане на Фирма
„Системхим“. Видно от Протокол за определяне на строителна линия, имотът
върху който е следвало да се изпълни заданието по разрешението за строеж е
бил отреден за училище, а сградата има временен характер на център
„Системхим“. Министерство на промишлеността е бил кредитор на ищеца,
сега въззиваема страна и по партидата в службата по вписвания е вписана
възбрана върху имот с административен адрес идентичен с административния
адрес на сградата, а именно гр. София, ул. „Рожен“ № 101– Административна
сграда. След продажбата на дружествения капитал, министерство на
промишлеността е вписало в сл. по вписвания ипотека върху –
административна сграда със застроена площ от 419 кв.м., топла връзка със
застроена площ от 129 кв. м. и временна сграда със застроена площ от 370
кв.м. (вх. рег. № 26722/15.08.1997 г.), а след погасяване на задълженията
съответно ипотеката е заличена.
От съдържанието на представения от ищеца АДС 08408 от 25.03.2014
г. е видно, че Държавата се легитимира като собственик на основание чл. 68,
7
ал.1, чл. 2, ал.2 , т.4 и чл. 71, ал.1 от ЗДС, чл. 10, ал.2 от ЗНП във връзка с чл.
1033 и чл. 104 от ППЗДС върху процесната сграда. Съставянето на акт с това
съдържание, обосновава правния интерес на ищцовото дружество, за
установи правото си на собственост върху един от обектите, за който твърди,
че е част от актива на приватизираното дружество, който актив се влива в
дружеството на ищеца. Правен интерес е обоснован и с издадената Заповед №
РД-02-14-805 от 28.09.2017 г. на министъра на регионалното развитие и
благоустройството, с която е отказано отписването на имота от актовите
книги на Държавата и не е зачетен факта, че отделните части от сградата са
били включени в баланса на „Системхим“ АД в изготвения за целта
приключителен баланс към 30.09.1997 г. – стр. 169 от гр.д. № 3381/2020 г. на
СГС, съобразно заключението по СТЕ, което също не е оспорено от страните.
Обект на спорните права съм този момент представляват: инженерен корпус 2
с площ от 373.20 кв.м. по АДС 419 кв.м., топъл преход с площ от 108.88 кв.м.
по АДС 129 кв.м., инженерен корпус 3 с площ от 377.67 кв.м. , а по писмото за
продажба 370 кв.м.
При сходни фактически констатации между двете съдебни инстанции
от правна страна, правилен се явява извода на първоинстанционният съд, че
със ЗДС и ЗОС се определят и прецизират основанията за придобиване от
Държавата и общината на право на собственост. Тези закони определят
правното основание, на което държавата, респективно общината придобива
правото на собственост. То следва да бъде посочено в Акта за държавна
общинска собственост, респективно в Акта за частна общинска собственост, а
последователната съдебна практика приема, че Актът за държавна общинска
собственост и Актът за частна общинска собственост се ползват с
доказателствена сила, съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗОС и ЗДС, но
при оспорване може да бъде опровергана, защото самият акт не създава права
за държавата, респективно за общината /аргумент от нормата на чл. 5, ал. 3 от
ЗОС. Затова и поддържането на тезата, изложена във въззивната жалба, че
собствеността на Държавата е установена с АДС не съответства на
разпределението на доказателствената тежест в настоящия процес. Съдът
няма задължение за установява незавени по реда и в преклузивни срокове
права на собственост на ответника, дори и когато той е Държавата. Такова
задължение възниква само, ако се претендира придобивна давност, но при
специфичното отчитане на някой съществени промени, в тълкуването на
8
правните норми и съответно на съдебната практика, след влизане в сила на
Решение № 3 от 24 февруари 2022 г.по конституционно дело № 16 от 2021 г.
КС на РБ, обн. в Дв.бр. 18 от 04.03. 2020 г. Поради незаявено придобивно
основание по смисъла на чл. 79 от ЗС от страна на ищеца, такова тълкуване не
е необходимо, защото предметът на делото не го изисква. Всички възражения
изложени във въззивната жалба, не са били предмет на делото, защото не са
включени в него по реда на чл. 131 от ГПК. Бездействието на ответника в
първоинстанционнто производство не обосновава порок на
първоинстанционния съдебен акт, който в неговото съдържание подробно
излага мотиви за липсата на конкуриращо право на Държавата, което не е
било заявено от нея. В този смисъл, независимо от съдържанието на съдебния
акт, който се обжалва пред въззивния съд, допустими са само онези
оплаквания за неправилност, които са свързани с възраженията на
ответника или със заявените от него права. Защитата на ответника, сега
въззивен жалбоподател е пропуснала да заяви правоизключващи възражения
и да предяви свои права на собственост. Тезата, че правата на собственост,
които претендира ищеца, не могат да се конкурират с публична държавна
собственост по принцип е правилна, но за да се установи, че собствеността е
публична не е достатъчно в заглавието на АДС да е вписан „публична
държавна собственост“, необходимо е още естеството на спорния обект да
сочи на такава. По този въпрос настоящият състав на САС, намира следното:
Не се твърди, че сградата има предназначение от публичен характер,
доколкото не е спорно, че е във владение на ищеца и винаги е ползвана от
него, о преди това и от неговия праводател. В тежест на ответника е да
докаже, че върху терена е изпълнен план, чиито предвиждания са били да
изграждане на училище, че този план обхваща и процесната сграда като
самостоятелен обект на право на собственост. Тази доказателствена тежест,
възниква за ответника, сега въззивен жалбоподател само ако е въвел в
предмета на делото твърдение за публичен характер на конкретния обект.
Такова твърдение е въведено едва във въззивна жалба, поради което не може
да бъде включено в предмета на делото, а поради пълното съвпадане на
правните изводи между двете съдебни инстанции, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
По разноските: С оглед изхода от спора правото да бъдат присъдени
разноски принадлежи на ищеца в исковото производство. Видно от
9
представения списък и договор за правна помощ, претенцията за разноски е в
размер на 4 800 лева, сумата която е платена за адвокатско възнаглаждение.
По възражението за прекомерност и дадено насрещно обяснение, че тази сума
включва и изготвянето на отговор на подадената частна жалба с вх. Рег. №
273382 от 13.06.2024 г. настоящият състав на САС съобрази, че в договора за
правна помощ е договорено възнаграждение само за изготвяне на отговор по
въззивната жалба. Отчитайки размера на цената на предявения иск, която
представлява и обжалваемия интерес в настоящото производство, следва, че
договореното и платено възнаграждение не е прекомерно.
По частната жалба: Поддържа се оплакването, че в определението
постановено по реда на чл. 248 от ГПК, съдът макар и да е признал, че е
пропуснал да се произнесе по своевременно по направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, не е изменил решението в
тази част и присъденото такова в размер на 11 500 лева не съответства на
обема на положения труд. В отговора на частната жалба, ищецът я оспорва
като недопустима - подадена от лице без представителна власт(този спор е
решен в частта относно допустимостта на въззивната жалба), а в условията на
евентуалност и неоснователна, предвид фактическата и правна сложност.
Настоящият въззивен състав приема, че фактическата и правна сложност на
исковото производство се преценява по обективни признаци, каквито са броя
и вида на съединените искове, усложненията в доказването и др. В
настоящото исково производство развило се пред първоинстанационния съд е
разгледан иск за собственост на придобивно основание, което се доказва с
писмени доказателства и процесът на доказване не е бил усложняван от
оспорвания, които да ангажират защитата на ищеца с допълнителни
процесуални действие, затова съдът приема, че присъденото адвокатско
възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намелено до размера на това,
което се претендира пред въззивния съд – 4 800 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260130/22.02.2024 г., постановено по
гр. д. № 3381/2020 г., по описа на СГС, 1-9 състав.
10
ОСЪЖДА Държавата представлявана от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството, ДА ЗАПЛАТИ на „СИСТЕМХИМ“ АД, с
ЕИК ********* сумата от 4 800 (четири хиляди и осемстотин ) лева,
представляваща направените във въззивното производство разноски за
осъществено процесуално представителство от адвокат, на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК
ОТМЕНЯ определение от 03.06.2024г. постановено по гр. д. №
3381/2020 г., по описа на СГС, 1-9 състав, с което е оставено без уважение
искане за изменени Решение № 260130/22.02.2024 г., постановено по гр. д. №
3381/2020 г., по описа на СГС, 1-9 състав в частта за разноските и вместо
това, ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение № 260130/22.02.2024 г., постановено по гр. д. №
3381/2020 г., по описа на СГС, 1-9 състав в частта за разноските, което има
характер на съдебно определение като НАМАЛЯВА размера на адвокатското
възнаграждение до 4 800 (четири хиляди и осемстотин ) лева, на основание
чл. 248 от ГПК.
Решението в частта, в която е потвърдено решение №
260130/22.02.2024 г., постановено по гр. д. № 3381/2020 г., по описа на СГС, 1-
9 състав може да се обжалва с касационна жалба при условията на чл. 280 от
ГПК пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчване на
препис от настоящия съдебен акт, а в частта, в която е отменено
определение от 03.06.2024г. постановено по гр. д. № 3381/2020 г., по описа на
СГС, 1-9 състав, решението има характер на съдебно определение и може да
се обжалва по същия ред (с частна касационна жалба при условията на чл.
280 от ГПК пред Върховен касационен съд) в едноседмичен срок от връчване
на съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11