№ 95
гр. С., 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20211800500805 по описа за 2021 година
С решение № 155 от 28.07.2021 год. по гр. д. № 1311/2019 год. С.ският районен съд е
осъдил Агенция „П.И.“, гр. С. да заплати на „Застрахователна компания Л.И.” АД, гр. С.
сумата 196,20 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение от ищеца по
силата на сключен застрахователен договор по имуществена застраховка „Каско” за
претърпени от трето лице – С. М. Б., собственик на увреденото МПС имуществени вреди в
резултат на причинено на 23.08.2015 год. в района на с. К., община С. пътно-транспортно
произшествие на третокласен околовръстен път III-181, който се ремонтира и поддържа от
ответника, в резултат на попадане на автомобила в необозначена и необезопасена дупка на
пътното платно, както и сумата 58,92 лева – мораторна лихва върху главницата за периода
16.09.2016 год. – 17.09.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
17.09.2019 год. /датата на предявяване на иска/ до окончателното изплащане, както и
направените по делото разноски – 100 лв. държавна такса, 150 лева – юрисконсултско
възнаграждение и 500 лв. деловодни разноски за вещи лица.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника с
твърдения, че същото противоречи на закона и на събраните по делото доказателства. Сочи,
че не са ангажирани убедителни доказателства относно механизма на пътно-транспортното
произшествие, както и вида и размера на щетите. Моли съда да отмени решението и вместо
него да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.
Ищецът оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението на районния съд.
1
Софийският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Представен е протокол за ПТП № 1574213/23.08.2015 г., с който е констатирано, че на
посочената дата е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което л.а. „Мерцедес Ц
180” с рег. № СА **** ТМ, собственост на С. М. Б. и управляван от същия, при движение по
третокласен път в района на с. К. в посока гр. С. попаднал в необозначена дупка на пътното
платно и реализирал ПТП с материални щети. Видно от опис-заключение от 24.08.2015 год.
и експертиза от 04.09.2015 год. на „Л.И.” АД по щета № 0000-1201-15-272214 повредата на
автомобила в резултат на произшествието е подбита предна дясна джанта и спукана предна
дясна гума, като стойността на ремонта възлиза на 196,20 лева, от които нови части – 131,20
лв., труд – общо 40 лева; боя и материали – 25 лева, която сума застрахователното
дружество е заплатило на третото лице на 17.09.2015 год. /съгласно преводно нареждане на
л. 10/.
По застрахователна полица № 93001510046835/14.07.2015 год. между собственика на
лекия автомобил „Мерцедес Ц 180”, с рег. № СА **** ТМ С. Б. и Застрахователна компания
„Л.И.” АД е бил сключен договор за застраховка «каско» за всички рискове, валидна за
периода от 14.07.2015 год. до 13.07.2016 год. Видно от свидетелството за регистрация на
увредения автомобил, негов собственик е С. Б..
По делото е прието заключение на автотехническа експертиза от 16.06.2020 год. на
вещото лице Л. П., според което произшествието е станало на равен хоризонтален път,
двупосочен с по една лента за движение във всяка посока, с пътно покритие асфалтобетон,
при дневна светлина. Автомобилът, управляван от С. Б., се е движел в посока с. К. – гр. С..
ПТП е станало с един участник, като водачът на лекия автомобил „Мерцедес Ц 180”, с рег.
№ СА **** ТМ неочаквано попаднал в необозначена и необезопасена дупка и реализирал
ПТП с материални щети, представляващи скъсана предна дясна гума и подбита джанта.
Според вещото лице от протокола за ПТП, направената схема, означените поиции и повреди
и изписаните части по щетата, е доказана по безспорен начин причинно-следствената връзка
между установения механизъм на ПТП и щетите по лекия автомобил. Стойността на щетата,
изчислена на база средствата, необходими за закупуване на нови части и възстановяване на
процесния автомобил до нормалното му техническо състояние, възлиза общо на 196,20 лева
с включен автомонтьорски труд. От данните по делото не може да се направи извод, че
водачът е могъл да предвиди наличието на дупка на пътното платно. Според устните
обяснения на в.л. в съдебно заседание с оглед давността на процесното ПТП не може да се
провери каква е била широчината на дупката към момента на произшествието и с каква
скорост се е движел водачът. Процесните увреждания по принцип могат да настъпят и
обичайно стават при движение със скорост над 50 км./ч. Видимостта на водача към
препятствието на пътя може да бъде ограничено и от движещо се пред него превозно
средство.
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза на в.л. Ц. Н.а от
12.06.2020 год. с платежно наредждане от 17.09.2015 год. е наредена сумата 196,20 лева на
2
С. М. Б. като основание за превода е обезщетение по щета по полица № 93001510046835 с
време на действие 14.07.2015 год. – 13.07.2016 год. Застрахователната премия по полицата е
изплатена от „Л.И.“ АД на пострадалото лице на 17.09.2015 год. за сумата 196,20 лева.
Според заключението мораторната лихва върху главницата за периода 16.09.2016 год. –
17.09.2019 год. възлиза на 59,72 лева.
Според свидетелските показания на С. Б. процесното ПТП настъпило на 23.08.2015
год. в района на с. К., като водачът се движел в посока гр. С.. Платното било двупосочно, но
доста тясно. В дясната част на платното в посока гр. С. имало необезопасена дупка, която
свидетелят не могъл да избегне навреме и попаднал в нея с автомобила. След около 200-300
метра друга кола му сигнализирала, че има повреда на гумата, като след спиране водачът
действително установил наличието на спукана гума и я сменил. Б. изчакал патрул на КАТ,
след което завел щета срещу застрахователя. Водачът не могъл да възприеме навреме
дупката на пътя, тъй като непосредствено пред него се движело друго МПС. Скоростта на
движение на пострадалия автомобил била около 60-70 км./ч. Преди ПТП автомобилът бил в
добро техническо състояние. Щетите се изразявали в изкривена джанта и спукана предна
дясна гума. Платното било старо и неремонтирано много време преди процесното ПТП, с
няколко такива дупки. Дупката, в която попаднал автомобилът на свидетеля била дълга
около 1 метър по протежение на платното и широка около 30-50 см., с дълбочина – около 30
см., с остри краища. В момента на ПТП имало засилен трафик по двете ленти, поради което
водачът нямало как да избегне дупката, дори при пряка видимост към нея. Когато възприел
дупката на пътя непосредствено преди ПТП водачът намалил скоростта, но не могъл да
избегне попадането в нея.
При така установените фактически обстоятелства съдът прие следното от правна
страна:
Налице са предпоставките за уважаване на главния иск, който е с правно основание
чл. 213 от Кодекса за застраховането /отм./. Според тази разпоредба с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. Предпоставка за уважаване на предявения иск е
наличието на всички елементи от фактическия състав, пораждащ регресното право на
застрахователя, а именно: а/ наличие на сключен между третото застраховано лице – водача
на автомобила „Мерцедес Ц 180”, с рег. № СА **** ТМ С. Б. и ищеца валиден договор за
застраховка “каско”, действащ към 23.08.2015 година, с който дружеството се задължава да
изплати на титуляра всяка загуба или повреда, настъпила по време на действие на срока на
застраховката; б/ настъпване на застрахователното събитие; в/ причинени щети на
застрахования автомобил в резултат на виновното и противоправно поведение на ответника;
г/ изплащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени в своята
съвкупност, са достатъчни, за да се приеме за установено противоправно поведение
/бездействие/ на ответника. Установи се от събраните по делото писмени доказателства, че
3
ПТП е реализирано на участък от път, стопанисван от Агенция «П.И.», като според § 1, т. 1
от ДР на Наредба № 1 за организиране на движението по пътищата от 17.01.2001 год.
«стопанин на пътя» е собственикът или администрацията, която го управлява. В случая, по
аргумент от чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП, управител ня пътя е именно ответната агенция чрез
нейното специалзирано областно звено, следователно тя е и стопанин на същия. Съгласно
чл. 19, ал. 2, т. 3 от ЗП управлението на пътищата включва организиране, възлагане,
финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането,
изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата, като според § 1, т. 14
от ДР на ЗП поддържането на пътищата е дейност по осигуряване на необходимите условия
за непрекъснато, безопасно и удобно движение прец цялата година. Съгласно чл. 3, ал. 2 от
ЗДП лицата, които стопанисват пътищата организират и движението по тях с помощта на
пътни знаци, светлинни сигнали, пътна маркировка върху платното за движение и
крайпътните съоръжения. Наличието на необезопасена дупка на пътя е резултат от
неизпълнение на тези задължения на ответника, от което бездействие са причинени и
вредите по процесния автомобил. Според приетата автотехническа експертиза по делото не
може да се установи, че водачът е могъл да предвиди наличието на дупка по протежение на
пътното платно, при отсъствие на пътна сигнализация за това, като описания в протокола за
ПТП механизъм на произшествието съответства на действителния механизъм на
настъпването му и констатираните уврежданията са в причинно-следствена връзка с
произшествието. Недоказано остана възражението на ответната Агенция за съпричиняване
на вредоносния резултат от водача на автомобила. По делото се установи от показанията на
св. Б., че същият се е движел с ограничена скорост – около 60-70 км./ч., но не е могъл да
избегне препятствието, тъй като пред него се е движело друго МПС, което е ограничавало
видимостта. Не се установи и техническа възможност водачът да избегне щетата. В момента
на ПТП имало засилен трафик по двете ленти, поради което водачът е нямало как да избегне
дупката, дори при пряка видимост към нея. Когато възприел дупката на пътя
непосредствено преди ПТП водачът намалил скоростта, но не могъл да избегне попадането в
нея, видно от събраните по делото свидетелски показания. В тежест на ответника беше да
докаже възражението си за съпричиняване на щетата в резултат на противоправно
поведение на водача, като такова пълно насрещно доказване по делото не беше успешно
проведено.
Съдът намира за установено от приетата експертиза и събраните писмени и гласни
доказателства, че по делото са доказани всички елементи на фактическия състав,
необходими за уважаване на предявения иск, а именно: сключен между ищеца и собственика
на увредения лек автомобил договор за застраховка “каско”, действащ към 23.08.2015
година; настъпване на застрахователното събитие; причинени щети на застрахования
автомобил в резултат на виновното и противоправно бездействие на ответника, както и
изплащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение. Установи се, че
размерът на средствата, необходими за закупуване на нова част и за заплащане на труда при
ремонтирането и възстановяването на процесния автомобил, възлиза на сумата 196,20 лева.
Следователно заплатената от застрахователя сума съответства на стойността на настъпилите
4
вреди, които са в причинна връзка с пътно-транспортното произшествие. С оглед това съдът
намира, че искът за заплащане на главница в посочения размер е основателен и доказан и
ответникът следва да бъде осъден да заплати тази сума на ищеца, представляваща платено
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на иска. Мораторната лихва върху главницата за периода 16.09.2016
год. – 17.09.2019 год. възлиза на 59,72 лева, поради което искът следва да бъде умажен в
пълния предявен размер от 58,92 лева /същият не е увеличен в хода на производството по
делото/. При този изход на спора ответникът следва да заплати на ищеца и направените в
първоинстанционното производство разноски, както следва: 100 лв. -държавна такса, 150
лева – юрисконсултско възнаграждение и 500 лв. деловодни разноски за вещи лица.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия и сумата 150 лева юрисконсултско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство на дружеството пред настоящата инстанция, на основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 155 от 28.07.2021 год. по гр. д. № 1311/2019 год. на
С.ския районен съд.
ОСЪЖДА Агенция „П.И.“, гр. С. да заплати на „Застрахователна компания Л.И.”
АД, гр. С. сумата 150 лева юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от
ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5