№ 61
гр. В.П., 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В.П., III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Соня Анг. Стефанова
при участието на секретаря ГЕРГАНА ПЛ. САВОВА
като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело №
20223610100515 по описа за 2022 година
В производството по настоящото дело съдът е сезиран с обективно съединени
осъдителни искови претенции с правно основание чл.45, вр. чл. 50 и чл. 51 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1, вр. чл. 84, ал 3 от ЗЗД, предявени от Й. Г. Й. срещу В. Т. Г. и Т. В. Г. за осъждане на
ответниците солидарно да заплатят на ищеца сумата от 7000 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди на л.а. Сузуки СХ 4 с рег. номер А 5948 НХ, настъпили
в резултат на пътнотранспортно произшествие, случило се на 18.02.2022 г. в с. Д., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 18.02.2022 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и
страдания, претърпени в резултат на пътнотранспортно произшествие настъпило на
18.02.2022 г. в с. Д., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.02.2022 г. до
окончателното й изплащане.
Ищецът излага, че на 18.02.2022 г. вечерта около 20:35 ч. управлявал собствения си
автомобил Сузуки СХ 4 с рег. номер А 5948 НХ в с. Д. по ул. „Д.С.“. В автомобила заедно с
него били съпругата му Н.Н. Й.а и малкото им дете А. Й. Й.. Сочи, че по време на движение
на лекия автомобил по ул.“Д.С.“ в с. Д. внезапно на пътното платно изскочил кон, който е
ударил автомобила на ищеца в предната част. Твърди, че вследствие на удара предното
стъкло се счупило, а автомобилът бил негоден за употреба, тъй като били повредени
двигателят, скоростната кутия, окачването, интериора, всички въздушни възглавници са
сработили (отворили са се) и цялото купе. Оценява нанесените щети на 7000 лева.
Ищецът релевира, че собственик на коня, причинил процесното ПТП е ответникът Т. В.
Г., но по време на пътния инцидент конят е бил под надзора на сина му В. Т. Г..
В исковата молба се излага, че в резултат на претърпяното ПТП на ищеца били
причинени повърхностни наранявания по главата на границата на окосмената и неокосмена
част. Вследствие на силния удар последният изпаднал в шок и за няколко минути бил
зашеметен. Ищецът сочи, че след като се осъзнал след удара изпитал страх за живота и
здравето на сина си и на съпругата си, които също били в автомобила по време на
инцидента. Навежда твърдение, че е провел консултации с психолог за справяне със стреса и
тревожността, които възникнали във връзка с процесното ПТП и продължили месеци след
1
него. Излага, че и до настоящия момент изпитва тревожност, когато си спомня за
процесното ПТП, изпитва страх да шофира автомобил.
Моли двамата ответници да бъдат осъдени солидарно да му заплатят сумата от 7000 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди на автомобила му, настъпили в резултат
на процесното пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 18.02.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 5000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществените вреди - болки и страдания, претърпени от
ищеца в резултат на пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 18.02.2022 г. до окончателното й изплащане. Претендира съдебните
разноски, сторени по делото.
В последното открито съдебно заседание ищецът се явява лично и заедно с
процесуалния си представител като поддържа исковата претенция.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците депозират отговор на исковата молба, с който
оспорват исковите претенции по основание и по размер. Признават, че на 18.02.2022г. около
20,35ч. в с.Д., на ул. „Д.С." се е случило ПТП между собствения на В. Г. кон и автомобил
Сузуки СХ4 с рег. №А5948НХ, управляван от собственика му Й. Й., но оспорват всички
останали твърдения на ищеца кастелно механизма на случване на процесното ПТП, вината
за случването му, претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди и техния
размер.
На първо място, считат, че Т. В. Г. не е пасивно материално-правно легитимиран по
предявения срещу него иск, тъй като не е собственик на процесния кон и животното не се е
намирало под негов надзор.
На второ място, категорично оспорват твърденията на ищеца, че конят бил излязъл
внезапно на пътното платно. Напротив, релевират, че конят се е намирал на пътното платно,
в лентата за движение на автомобила, но тъй като процесният автомобил се е движил с
превишена и несъобразена за пътната обстановка скорост, ищецът не е забелязал навреме
животното и се е блъснал в него. Сочат, че допълнителна причина за възникване на
процесния инцидент било обстоятелството, че ищецът е с увредено и силно намалено
зрение.
Акцентират, че описаните увреждания по автомобила не са пряка и непосредствена
последица от ПТП и автомобилът не е негоден за употреба. Противопоставят се на
твърдението на ищеца при процесното ПТП да са настъпили щети по двигателя, скоростната
кутия и окачването на автомобила. Оспорват представения протокол за ПТП № 1792286,
като считат, че органите на МВР не са били компетентни да го издадат, че същият не е
изготвен по надлежния ред и формат, липсват задължителни реквизити, липсва подробно
описание на механизма на случване на ПТП, липсват констатации относно наличието или не
на спирачен път, не били направени на водача задължителни тестове за употреба на алкохол
и наркотици, липсват снимки които показват разположението на ППС и причинените щети в
електронен формат. Излагат, че длъжностното лице, изготвило протокола, не разполага с
компетентност да дава заключение досежно това дали е настъпила „тотал щета" касателно
увредения автомобил или не.
Ответниците релевират възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищеца,
тъй като считат, че същият е шофирал с превишена и несъобразена с пътната обстановка
скорост, не се е съобразил с увреденото си зрение, и по този начин се е поставил в
невъзможност да реагира своевременно и да избегне настъпването на ПТП. Акцентират, че
вследствие на инцидента конят е починал. Молят исковите претенции да бъдат отхвърлени.
Претендират сторените съдебно-деловодни разноски.
В последното по делото открито съдебно заседание ответниците се явяват лично и с
редовно упълномощения им процесуален представител, като поддържат отговора на
2
исковата молба и настояват за отхвърляне на исковата претенция.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
Видно от отразеното в приложения по делото протокол за ПТП № 1792286 на
18.02.2022 год. около 20:35 часа в село Д., по време на движение по ул. „Д.С.“ е настъпил
пътен инцидент между кон, собственост на ответника В. Т. Г. (съгласно данните в
протокола) и л.а. марка „Сузуки“ модел „СХ4“, рег. № А 5948 НХ, собственост на ищеца
(това обстоятелство се подкрепя и от приложеното свидетелство за регистрация част 1). В
протокола като причини за настъпване на ПТП е посочено: собственикът на животното (кон)
го е оставил без надзор в обхвата на пътя, вследствие на което то е излязло на пътното
платно и л.а. се е блъснал в него, в резултат на което са нанесени щети по предната част на
автомобила.
Приобщено е към материалите по делото съдебномедицинско удостоверение № 11/
25.02.2022 год., изд. от началник – отделение при „МБАЛ – Б.“ АД, в което след преглед на
ищеца е дадено заключение, че същият има дребни белези от порезни ранички, които
увреждания е възможно да са получени при удар на главата от или върху предмети с режещ
ръб, възможно е тези предмети да са счупени парчета стъкло, като в резултат на
уврежданията са били причинени болки на ищеца.
Представени са и 2бр. психологически анамнези на ищеца. В първата е отразено, че при
ищеца и неговата съпруга, която също е пътувала в колата по време на инцидента, се
регистрират високи нива на тревожност и високи нива на стрес с ясно изразена тенденция за
прерастване в дистрес, както и силно изразени нива за вина. Констатирано е, че при ищеца
вътрешното напрежение е по-ясно изразено. Назначена е когнигивно-поведенческа семейна
терапия за срок от 6 месеца. Втората анамнеза е изготвена на 07.06.2022 год. след
проведеното лечение като лекуващият лекар е установил, че у ищеца и съпругата му все още
се наблюдават малоценностови и виновностови изживявания, като последните все още имат
склонност да възприемат фактите и обстоятелствата с безпокойство и нивото им на
тревожност е високо (6 по скалата, като в началото на лечение е било 8). Препоръчано е
продължаване на терапията.
Видно от приложеното удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за раждане №
0158 от 19.06.2020 год., съставен в гр. Б., 4-то кметство, ищецът и съпругата му са родители
на малолетното дете А. Й. Й., роден на 16.06.2020 год.
Представено е ксерокопие на притежаваното от ищеца свидетелство за управление на
МПС, изд. на 20.03.2020 год.
По делото са представени 3 броя цветни снимки на увреден автомобил, за който се
твърди, че е процесният след инцидента, настъпил на 18.02.2022 год.
Видно от ангажираните доказателства, съдържащи се в образуваната по повод
процесното ПТП преписка при РУ – В.П., на ответника В. Т. Г. е изд. акт за установяване на
административно нарушение № 477446 от 18.02.2022 год. и наказателно постановление №
22-0323-000124 от 28.04.2022 год. за нарушение на чл. 106, ал. 1 от ЗДвП.
От представеното писмо изх. № 323-000-292/ 23.01.2023 год. на РУ – В.П. става ясно, че
след ПТП на ищеца не е издаван талон за изследване (кръвна проба), тъй като същият е
изпробван с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен № ARNJ 0034, като
пробата му е отрицателна. Приложена е и разпечатка на пробата извършена на ищеца, от
която е видно, че не е констатирано наличието на алкохол в дъха на ищеца, както и копие от
протокола за годност на посоченото по-горе техническо средство, от който е видно, че е
преминало успешно проверката, т.е. към датата на ПТП е било годно.
От заключението по назначената и неоспорена от страните съдебно-медицинска
3
експертиза на ищеца се установява, че лявото око на ищеца действително има нараняване
на роговицата, което е получено след претърпяно ПТП през 2005 год. Ищецът е бил лекуван,
включително оперативно като е имплантирана вътреочна леща, останал е белег в областта на
горно-вътрешния орбитен ръб. При ищеца е констатирана т.нар. лека птоза, изразяваща се в
леко отпускане на клепача, т.е. клепачът не закрива зеницата, което обстоятелство, обаче,
според вещото лице категорично не влияе върху зрението на далеч и на близо. Експертът
заяви, че въпреки че ищецът няма перфектно зрение, белезите от старо нараняване по
никакъв начин не му пречат да управлява МПС категория „В“, защото не рефлектират върху
периферното и централното му зрение. Единственият установен проблем при зрението на
ищеца е, че той не може да чете текст без очила, което обаче не влияе на шофирането му. По
отношение на въпроса за шофирането в тъмната част на денонощието, вещото лице заяви, че
вътреочната леща няма някакво отношение към това. Вещото лице е установило още, че по
Наредба № 3 от 11.05.2011 год. за физическа годност на водачите на МПС водачът трябва да
има зрение 1.6 на двете очи сумарно, а ищецът има това зрение, защото има 1.0 на здравото
си дясно око (или 100% вижда) и 0.6 на лявото (или 60% вижда).
По делото е прието и заключение по назначената съдебно-автотехническа експертиза,
вещото лице, по която след оглед на процесния л.а., след посещение на мястото на
инцидента и след изслушване показанията на разпитаните по делото свидетели, е
достигнало до извод, че механизмът на ПТП отговоря на описаната схема в акта за
настъпило ПТП – инцидентът е настъпил през тъмната част от денонощието, времето е било
ясно, не е имало улично осветление на мястото, пътното платно – сухо, без маркировка, от
двете му страни има изграден тротоар, а встрани от него затревена поляна, като отдясно е
имало много храсти. На платното косо е навлязъл срещуположно най-вероятно отдясно
оставен без надзор кон. Водачът е предприел спиране, отклонявайки посоката на движение
към лявата част от платното, но се е сблъскал с коня, който е паднал на 2-3 метра пред
автомобила. Вследствие удара конят е починал, а на автомобила са нанесени увреждания.
Експертът е посочил, че на мястото няма препятствия, които да ограничат видимостта на
автомобила и водачът е имал пряка видимост към пътя при задействани светлини, но не е
имал видимост към пространството в дясно и в ляво на улицата. Вещото лице,
съобразявайки причинените вреди и свидетелските показания е достигнал до извод, че
автомобилът се е движил със скорост 45-50 км/час по време на удара, която скорост е била в
рамките на разрешената за движение в района на населеното място. Опасността за водача е
настъпила внезапно и водачът независимо от факта, че се е движил със скорост, съобразена с
пътната и метеорологична обстановка в момента на ПТП и с видимостта в участъка, не е
имал възможност да предотврати удара, с категоричност сочи вещото лице. В тази връзка
експертът е уточнил, че ако конят е стоял в дясната лента, то водачът е имал възможност да
възприеме животното и да предотврати удара при активно задействане на спирачната
система, но в случая конят се е движил, излязъл е косо странично в осветената зона,
движейки се срещу автомобила, което е направило невъзможно предотвратяването на удара.
Вещото лице е изчислило, че общата стойност на повредите по автомобила на ищеца
възлиза на 5212,80 лева. Доколкото пазарната стойност на автомобила е определена в
размер на 6028 лева, то нанесената щета е тотална по смисъла на чл. 390 от КЗ. Експертът е
дал заключение, че нанесените щети по автомобила е напълно възможно да са причинени
при констатирания механизъм за настъпване на ПТП, като автомобилът, заснет на
приложените към исковата молба 3 броя цветни снимки е идентичен с процесния.
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на водените от
страните свидетели – свид. Н.Н. Й.а (съпруга на ищеца), свид. Жечо Веселинов Р. (шурей на
ищеца) и свид. Б. Каров П., водени от ищеца и свид. П. Милков П. (чичо на ответника В. Г.)
и свид. В. Х. В., водени от ответниците.
4
Св. Н. Й.а е очевидец на инцидента, като се е намирала на задната седалка на
катастрофиралия автомобил, заедно с малолетното им дете. Излага, че съпругът й се движил
с ниска скорост – 40-45 км/час на къси светлини, като на мястото нямало улично осветление,
а пътното платно било чисто, без никакви препятствия. Релевира, че инцидентът настъпил
внезапно, като след удара детето им започнало да плаче силно, а съпругът й имал охлузни
рани по главата и порезни рани от стъкло, бил шокиран от случилото се, притеснен и
неадекватен. Свидетелката заявява, че непосредствено след удара конят е бил жив. Разказва,
че съпругът й трудно се възстановил от травмиращото изживяване, като често бълнувал,
стряскал се насън, скърцал със зъби. Излага, че двамата ходили на психолог в период от
около 6 месеца. Сочи, че след инцидента ищецът не искал да шофира, защото изпитвал
притеснения. Спомня си, че и друг път като са минавали по този път е забелязвала животни
по поляните.
Св. Р. е отишъл да помогне на ищеца не посредствено след катастрофата като го
заварил треперещ и уплашен, със стъкла по главата. Излага, че конят бил в непосредствена
близост до предната част на автомобила като бил все още жив. Забелязал, че полицейските
служители написали акт на собственика на коня – ответника В. Г.. Свидетелят заявява, че
ищецът му споделял, че не желае да шофира и когато се налагало неговата съпруга карала
кола. Твърди, че на поляната, до която е станал инцидентът, е виждал и друг път пуснати
животни. Излага, че конят бил светло кафеникав на цвят и го заварил да лежи на 1,5 – 2
метра пред колата, като не е забелязал наличието на спирачен път.
Св. Б. П. също е посетил мястото на инцидента непосредствено след настъпването му,
като установил, че ищецът бил много изплашен, с лице, покрито с кръв. Сочи, че конят, все
още жив, се намирал на 2-3 метра пред колата, но не забелязал други животни наоколо.
Заявява, че и друг път е виждал този кон, като твърди, че е имало и други случаи на
блъснати коне, защото хората в селото често ги оставят да пасат край пътя, вързани на
синджири. Пострадалият кон също имал синджир на врата, но свидетелят не е забелязал
дали другият край на сиджира е бил закачен някъде. Ищецът му споделил, че след
инцидента ходил заедно с жена си и детето да им леят куршум, като свидетелят твърди, че
от тогава не го е виждал той да кара кола.
Св. П. П. след разговор с ищеца непосредствено след ПТП е разбрал, че последният не е
видял откъде е излязъл коня. Възприел е непосредствено уплахата на ищеца. Обърнал е
внимание, че на врата на животното, което е било все още живо след инцидента, е имало
синджир. Конят се намирал на около 1-2 метра пред колата. Свидетелят твърди, че на
мястото на ПТП няма улично осветление, поради което не е видял дали е имало следи от
спирачен път. Излага, че конят е тъмно кафяв - черен като е категоричен, че собственикът
му е бил ответникът В..
Св. В. е шофирал непосредствено след автомобила на ищеца преди настъпване на
катастрофата. Сочи, че карали с 40-50 км/час, когато се случил ударът, като излага, че
самият той също не е видял коня преди да бъде блъснат. Твърди, че ищецът и съпругата му
били много притеснени от случилото се. Споделя, че и друг път е виждал коне, но
обикновено те са по-далеч от пътя. Допълва, че на мястото няма улично осветление
Част от разпитаните по делото свидетели (свид. В. и свид. Й.а) са присъствали по време
на инцидента и са били преки очевидци на случилото се. Останалите, макар че не са
присъствали на самата катастрофа, са отишли на мястото непосредствено след нея и също са
успели да възприемат състоянието на ищеца. От всички свидетели единствено по
отношение на Й. може да се счете, че същата е заинтересувана от изхода на делото.
Независимо от това, обаче, показанията й са вътрешно непротиворечиви, житейски логични,
напълно кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. Такива са и
показанията на останалите свидетели, като на практика те са почти с идентично съдържание,
5
поради което съдът намира, че изложеното от тях може да послужи при изграждане на
решаващите му изводи.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искови
претенции с правно основание чл.45, вр. чл. 50 и чл. 51 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал 3
от ЗЗД.
Правната норма, регламентирана в чл. 45 от ЗЗД, урежда задължение на всяко лице да
поправи вредите, които виновно е причинило другиму, като нормата на чл.51, ал.1 ЗЗД
постановява, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД пък "за вредите, произлезли от каквито и да са
вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако
вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се
е изгубило". Отговорността по чл. 50 от ЗЗД е безвиновна отговорност, за ангажирането на
която отговарят солидарно собственикът на животното и лицето, под чийто надзор се
намира то, за вредите - пряка и непосредствена последица от увреждането. При наличие на
доказана вреда и причинна връзка между нея и действието на животното, както и при
доказано качество на ответника - на собственик, респ. лице, под чийто надзор се намира
животното, отговорността на това лице/лица, се ангажира.
Няма спор в настоящото производство, че ищецът е собственик на л.а. марка „Сузуки“
модел „СХ4“, рег. № А 5948 НХ.
Безспорно се установи, а и това обстоятелства не се оспорва от ответниците, че именно
този автомобил е участвал в ПТП с кон, настъпило на 18.02.2022 год. около 20:35 часа в село
Д., по време на движение по ул. „Д.С.“.
Както по-горе беше посочено, за да бъде ангажирана отговорността на едно лице за
вреди, произлезли от вещи (в т.ч. животни), следва да бъде установено, че това лице е
собственик на вещта или последната се е намирала под негов надзор.
Спорен в производството е въпросът чия е собствеността върху животното.
Действително в настоящия случай не бяха събрани убедителни доказателства, че
ответникът Т. В. Г. е собственик на ударения кон или лице, под чийто надзор се е намирало
животното, поради и което исковите претенции по отношение на същия следва да бъдат
оставени без уважение.
Настоящият съдебен състав е на мнение, обаче, че ответникът В. Т. Г. е пасивно
процесуално легитимиран да отговаря по предявените искови претенции, тъй като същият е
собственик на животното и то е било под негов надзор. В тази насока са показанията на
разпитаните по делото свидетели Р. и П.. Свидетелят П. П., който е чичо на ответника
категорично заявява, че собственик на коня „беше племенникът ми Владко, той си го гледа
от малко конче“. Именно на ответника в качеството му на собственик е издадено и
наказателно постановление за нарушение по чл. 106, ал. 1 от ЗДвП. Отговорността на
ответника в хипотезата на чл. 50 от ЗЗД е обективна, безвиновна, поради и което въпросът
за вината му за настъпване на процесното ПТП не се изследва.
Съдът не намира основание да се съмнява, че механизмът на инцидента съответства на
отразения в представения по делото протокол за ПТП. В тази връзка следва да се отбележи,
че съгласно константната съдебна практика на ВКС /решение № 15/25.07.2014 г. по т.д.№ 1
506/2013 г. на ВКС, I ТО; решение № 85/28.05. 2009 г. по т.д № 768/2008 г. на ВКС, II ТО;
решение № 24/10.03.2011 г. по т.д.№ 444/2010 г. на ВКС, I ТО; решение № 73/22.06.2012 г.
по т.д.№ 423/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/25.06.2012 г. по т.д.№ 750/2011 г. на ВКС,
II ТО и др./, протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му
6
в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв
той се ползва не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на
документа, но съгласно чл.179, ал.1 ГПК – и със задължителна материална такава, като
съставлява доказателство за факта на направените пред съставителя изявления и за
извършените от него и пред него действия. Съставителят удостоверява пряко възприети от
него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като състоянието на
пътното платно, местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на
нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и пр. В
процесния протокол за ПТП в предвидената за това графа е отразено, че
местопроизшествието е било посетено на място от неговия съставител – дежурен ПТП при
ОД МВР-гр. Ш., предвид което същият се ползва с материална доказателствена сила
относно възприетите от съставителя му обстоятелства, свързани с произшествието,
удостоверени в него. Посоченият в протокола за ПТП механизъм напълно кореспондира с
другите ангажирани от ищеца писмени доказателства. Графа „Обстоятелства и причини за
ПТП” на обсъждания протокол е надлежно попълнена, като в същата изрично е посочено, че
собственикът на животното (кон) го е оставил без надзор в обхвата на пътя, вследствие на
което то е излязло на пътното платно и л.а. на ищеца се е блъснал в него, в резултат на което
са нанесени щети по предната част на автомобила.
Представеният протокол за ПТП беше оспорен от ответниците още с отговора на
исковата молба като по наведените оспорвания съдът се произнесе с определение №
580/15.11.2022 год. и прие, че цитираната от ответника разпоредба на чл. 6, т. 4 от Наредба
№ 1з-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерство на Вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд е
изменена от 2017 год. и сега гласи, че „Не се посещават от органите на МВР - "Пътна
полиция", и не се съставят документи за: 4. повреди на МПС, които не са причинени от
друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на
пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на
собствен ход. В случая е налице последното предложение на разпоредбата, поради което не
може да се приеме, че органите на МВР - Пътна полиция не били компетентни да съставят
документи за настъпилото произшествие. Съдът вече е отговорил и на въпроса дали
органите на МВР имат задължение да тестват водачите за наличие на наркотични вещества,
като е отговорът е отрицателен, освен ако не са налице признаци за употреба на такива (арг.
чл. 99, т. 4 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за
осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение). Установи се от
ангажираните в хода на делото писмени доказателства, че след ПТП на ищеца не е издаван
талон за изследване (кръвна проба), тъй като същият е изпробван с техническо средство
„Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен № ARNJ 0034, като пробата му е отрицателна, като
безспорно посоченото техническо средство е преминало успешно периодичната проверка,
т.е. към датата на ПТП е било годно.
Съгласно заключението по назначената СТЕ, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, механизмът на ПТП отговоря на описаната схема в акта за настъпило
ПТП, като съдът се придържа именно към този извод.
Безспорно се установи от събраните доказателства, че именно вследствие
осъществилото се на 18.02.2022 год. ПТП и по описания по-горе и приет от съда механизъм
на ПТП, са настъпили вредите по автомобила на ищеца. Съобразно заключението на вещото
лице по назначената СТЕ общата стойност на повредите по автомобила на ищеца възлиза на
5212,80 лева. Доколкото пазарната стойност на автомобила е определена в размер на 6028
лева, а стойността на щетата (5212,80 лева) надхвърля 80% от стойността на автомобила, то
7
нанесената щета върху процесния автомобил е тотална по смисъла на чл. 390 от КЗ.
Вредите, тяхната стойност, както и причинната връзка между процесното ПТП и
настъпването на щетите са доказани по категоричен начин в настоящия процес, поради и
което до сумата от 6028 лева следва да се уважи исковата претенция за обезщетяване на
претърпените имуществени вреди, като за горницата до претендираните 7000 лева искът
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Касателно релевираното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца, съдът намира следното:
Съгласно практиката на ВКС ( т. 7 от ППВС № 17/1963 г. на ВС, Решение №
45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ІІ т. о., Решение № 159/24.11.2010 г. по т. д. №
1117/2009 г. на ІІ т. о., Решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ІІ т. о., Решение
№ 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2011 г. на ІІ т. о., Решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2010 г. на І т. о., Решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ІІ т. о., Решение
№ 54/22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г. на ІІ т. о.; Решение № 98 от 08.07.2010 г. по т. д. №
942/2009 г. на II т. о. и др.), принос за настъпване на увреждането е налице, когато
пострадалото лице със своето поведение е създало предпоставки за настъпването на вредите
или е допринесло за механизма на увреждането, като тежестта за установяване на тези
обстоятелства е върху страната, която твърди, че е налице съпричиняване, като настоящият
съдебен състав е дал надлежни указания в тази насока. Релевантно е единствено
поведението на пострадалия обективно да е в причинна връзка с настъпилите вреди, без да е
необходимо същото да е и виновно.
От ангажираните доказателства не се доказа да е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца. Напротив, всички данни по делото сочат, че ищецът на първо
място е годен да шофира, независимо от наведените от ответниците твърдения в обратна
насока. Това обстоятелство се установи от заключението по назначената съдебно-
медицинска експертиза, неоспорена от страните и кредитирана от съда, съгласно което
зрението на ищеца отговаря на изискванията на Наредба № 3 от 11.05.2011 год. за
физическа годност на водачите. Същият към датата на настъпване на МПС и към днешна
дата (видно от представеното копие на СУМПС) е имал валидно СУМПС, като не бяха
ангажирани доказателства същото да му е било отнемано. На второ място, несъмнено се
установи от заключението по назначената СТЕ, че ищецът не само се е съобразил с
разпоредбите на Закона за движението по пътищата, а е бил и свръхвнимателен при
управлението на автомобила, било защото се е движил в тъмната част на денонощието по
път без улично осветление, било защото в автомобила заедно с него са се возили съпругата
му и малолетното му дете. Експертът, на когото съдът се доверява, е категоричен, че
опасността за водача е настъпила внезапно и той независимо от факта, че се е движил със
скорост, съобразена с пътната и метеорологична обстановка в момента на ПТП и с
видимостта в участъка, не е имал възможност да предотврати удара. Експертът е уточнил, че
единствено в хипотезата, в която конят е стоял в дясната лента, водачът би имал
възможност да възприеме животното и да предотврати удара при активно задействане на
спирачната система, но случаят не е бил такъв, защото конят се е движил, излязъл е косо
странично в осветената зона, движейки се срещу автомобила, което е направило
невъзможно предотвратяването на удара.
По отношение на претенцията за обезвреда на претърпени неимуществени вреди:
Неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
8
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, общи и
специфични за отделния спор правнорелевантни факти, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението – характер и степен на увреждане, начин
и обстоятелства, при които е получено, последици, степен на интензитет. Като база за
определяне паричния еквивалент на обезщетението следва да служи още икономическият
растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и
покупателните възможности в страната към датата на увреждането, без размерът му да бъде
източник за обогатяване на пострадалия.
В конкретния случай, видно от приложено по делото съдебномедицинско
удостоверение, изготвено седмица след ПТП, ищецът имал дребни белези от порезни
ранички, които увреждания е възможно да са получени при удар на главата от или върху
предмети с режещ ръб, възможно е тези предмети да са счупени парчета стъкло, като в
резултат на уврежданията са били причинени болки на ищеца. Това налага извода, че
ищецът е изпитвал физическа болка при настъпване на инцидента и кратък период след
това.
От представените психологически анамнези на ищеца пък се установява, че същият
(както и съпругата му) месеци след инцидента е регистрирал високи нива на тревожност и
високи нива на стрес с ясно изразена тенденция за прерастване в дистрес, както и силно
изразени нива за вина. Констатира се, че след няколко месечна когнигивно-поведенческа
семейна терапия малоценностовите и виновностовите изживявания не са били преодолени
от ищеца, а нивото му на тревожност е останало високо (6 по скалата, като в началото на
лечение е било 8).
Отчитайки разпоредбата на чл. 172 от ГПК, както по-горе беше посочено, следва да се
кредитират и показанията на свид. Й.а, доколкото субективните й възприятия за
последиците върху физическото и психическото състояние на ищеца след настъпването на
процесния инцидент, са непосредствени. Свидетелката е съпруга на пострадалия, двамата
живеят в едно домакинство, поради което е нормално тя да има пряко наблюдение върху
състоянието и поведението на мъжа си. Настоящият съдебен състав намира, че от
показанията на този свидетел се установи, че непосредствено след инцидента и в периода
на възстановяване, ищецът е изпитвал най-вече психически терзания, продължили няколко
месеца - чувство за вина, силен шок, нарушен бил и сънят му, като често бълнувал, стряскал
се насън, скърцал със зъби. Свидетелката разказва, че ищецът не искал и да шофира, защото
се притеснявал. В тази насока са и показанията на свид. Р. и свид. Б. П.. И петимата
разпитани свидетели са констатирали силния шок от преживяното у ищеца непосредствено
след инцидента.
За съда няма съмнение, че произшествието от 18.02.2022 год. е оказало негативно
въздействие най-вече върху психическото състояние на ищеца, причинило му е не само
физически наранявания, но и стрес и притеснение, предизвикало е малоценностови и
виновностови изживявания, които не са отшумели месеци след инцидента. Безспорно една
от причините за завишените нива на стрес и тревожност при ищеца е, че в колата заедно с
него са се возили жена му и най-вече малкото му дете, което към датата на инцидента е било
на по-малко от 2 години. Членовете на семейството на ищеца са останали физически
невредими, но обстоятелството, че катастрофата е настъпила по време, когато ищецът е
шофирал, неминуемо създава у него чувство за вина, каквото е било констатирано и от
лекуващия го лекар.
Предвид изложеното, съдът намира за установено, че вследствие на процесното ПТП,
настъпило на 18.02.2022 год., ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания.
С оглед материалите по делото и съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД,
9
преценявайки целия комплекс от обстоятелства: негативните преживявания за ищеца,
характера, интензитета и продължителността им, присъствието на малолетното му дете в
автомобила по времето, когато е настъпила катастрофата, изживеният от ищеца стрес и шок
в деня на инцидента и след него, както и икономическата конюнктура в страната за 2022
год., настоящата инстанция намира, че претенцията на ищеца за обезвреда на
неимуществени вреди е основателна и доказана в претендирания размер от 5000 лв. Следва
да се акцентира, че в последните години съдебната практика се ориентира към увеличаване
размерите на обезщетенията за претърпени неимуществени вреди с цел най-пълно
възмездяване на пострадалите лица.
По отношение на иска по чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, съдът
намира следното: Безспорно при непозволено увреждане лихвите се дължат от деня на
събитието, когато е извършено увреждането. Съгласно чл. 86 от ЗЗД, лихвите се дължат от
деня на забавата. При непозволеното увреждане, съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, се дължат
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Лихвите тогава
се явяват компенсаторни, а не мораторни, и те се дължат като допълнение на обезщетението
от деня на събитието, защото съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД длъжникът се смята в забава и без
покана. Ето защо върху уважената част от иска за имуществени и неимуществени вреди,
следва да бъде присъдена законната лихва, считано от деня на причиненото увреждане –
18.02.2022 год., в какъвто смисъл е искането на ищеца.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 2135,75 лева -
заплатено адвокатско възнаграждение, държавна такса и възнаграждение за вещо лице,
съобразно уважената част на иска.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника Т. В. Г., по отношение на когото исковите
претенции са отхвърлени, също се следват разноски в размер на 730 лева, съобразно
своевременно представения списък на разноските и доказателствата за направата им,
съдържащи се в кориците на делото.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника В. Т. Г. също се следват разноски, съобразно
отхвърлената част от претенцията за обезвреда на причинените имуществени вреди в размер
на 49 лева, съобразно приложения списък на разноските.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.45, вр. чл. 50 и чл. 51 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал 3 от
ЗЗД В. Т. Г. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Д., общ. В.П., обл. Ш., ул. „С.С.“ № 4,
вх.А, ет. 1, ап. 1 ДА ЗАПЛАТИ на Й. Г. Й., ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. Б., общ. Б.,
обл. Б., ул. „О.“, бл.75, ет.2, ап.3 сума в размер на 6028 лева, представляваща обезщетение
за претърпени от ищеца имуществени вреди, нанесени на собствения му лек автомобил
марка „Сузуки“, модел „СХ 4“, с рег. номер А 5948 НХ, настъпили в резултат на
пътнотранспортно произшествие, случило се на 18.02.2022 г. около 20:35 часа в село Д., по
време на движение по ул. „Д.С.“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
18.02.2022 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до
пълния предявен размер от 7000 лева, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА на основание чл.45, вр. чл. 50 и чл. 51 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал 3 от
ЗЗД В. Т. Г. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Д., общ. В.П., обл. Ш., ул. „С.С.“ № 4,
вх.А, ет. 1, ап. 1 ДА ЗАПЛАТИ на Й. Г. Й., ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. Б., общ. Б.,
10
обл. Б., ул. „О.“, бл.75, ет.2, ап.3 сума в размер на 5000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
претърпени в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 18.02.2022 г. около
20:35 часа в село Д., по време на движение по ул. „Д.С.“,, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 18.02.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Й. Г. Й., ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. Б., общ. Б.,
обл. Б., ул. „О.“, бл.75, ет.2, ап.3 срещу Т. В. Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Д.,
общ. В.П., обл. Ш., ул. „С.С.“ № 4, вх.А, ет. 1, ап. 1 искови претенции с пр. осн. чл.45, вр. чл.
50 и чл. 51 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал 3 от ЗЗД за осъждане на ответника Т. В. Г. да
заплати на ищеца солидарно с ответника В. Т. Г. с ЕГН: ********** сумата от 7000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, нанесени на
собствения му лек автомобил марка „Сузуки“, модел „СХ 4“, с рег. номер А 5948 НХ, както
и сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, които имуществени и
неимуществени вреди са настъпили в резултат на пътнотранспортно произшествие, случило
се на 18.02.2022 г. около 20:35 часа в село Д., по време на движение по ул. „Д.С.“, ведно със
законната лихва върху горните суми, считано от 18.02.2022 г. до окончателното им
изплащане, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ЗЗД В. Т. Г. с ЕГН: ********** ДА
ЗАПЛАТИ на Й. Г. Й., ЕГН: ********** направените по делото разноски в размер на
2135,75 лева, съобразно уважената част от претенциите.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ЗЗД Й. Г. Й., ЕГН: ********** ДА
ЗАПЛАТИ на Т. В. Г., ЕГН: ********** направените от последния по делото разноски в
размер на 730 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ЗЗД Й. Г. Й., ЕГН: ********** ДА
ЗАПЛАТИ на В. Т. Г. с ЕГН: ********** направените по делото разноски в размер на 49
лева, съобразно отхвърлената част от претенциите.
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните чрез процесуалните им
представители.
Съдия при Районен съд – В.П.: _______________________
11