Решение по дело №265/2020 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 юли 2020 г.
Съдия: Рени Цветанова Славкова
Дело: 20207140700265
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ№ 350

гр. Монтана, 27 юли 2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 10.07.2020 г., в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ КАМАРАШКА

                                                                                          РЕНИ ЦВЕТАНОВА

при секретаря ПЕТЯ ВИДОВА в присъствието на ПРОКУРОР ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА КАН дело № 265 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производство е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 208 от АПК.

С Решение № 88 от 11 05 2020 г., по АНД № 377/2019 г. на районен съд гр. Лом, е потвърдено Наказателно постановление № 187/07.08.2019 г. на Директор на РДГ – Берковица, с която на А.Г.А.,*** е наложено административно наказание, за това че на дата 13 02 2018 г., в качеството си на лицензиран лесовъд, получил позволително за сеч № 408496 от 08 01 2018 г., не е упражнил контрол, като е допуснал преместване на временния склад.       

В законния срок против решението е подадена касационна жалба от административнонаказаното лице, в която се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение. От една страна твърди, че при издаване на наказателното постановление и при съставяне на акта са допуснати съществени процесуални нарушения, а именно производството е образувано въз основа на констативен протокол, какъвто не се предвижда в нито една разпоредба на ЗАНН. От друга страна, счита, че не са взети под внимание възраженията му, които са от съществено значение, а определени факти и обстоятелства са представени противоречиво. Съдът е приел, че временния склад е преместен на повече от 1 км. от сечището, но в същото време като място на извършване на нарушението е посочен отд. 6, подотдел „в", а именно там е посочен временния склад в технологичния план или няма как да е извършил едно нарушение на различни места едновременно. В своето решение съдът е посочил и че е собственик на въпросното сечище и дървесина, но собственик на сечището е Държавно горско стопанство - Лом, като при провеждане на сечта и извоза, за същото е отговарял определен служител от стопанството. Както е посочил в своите възражения, по времето, когато е присъствал на обекта, не са констатирани нарушения. Такива са констатирани в негово отсъствие и са извършени от определени лица, от които би следвало да бъде търсена съответната отговорност. Негова отговорност е при провеждане на сечта да не допуска нарушения, но имота и сечището са чужда собственост, освен това са извън населено място със свободен достъп. Няма как практически да осъществява контрол когато не присъства на място. По тази причина, ако е имало някакво нарушение, то е станало без негово знание и позволение. Счита, също така, че при административнонаказателното производство е допуснато нарушение, като не е спазен срока по чл. 52, ал.1 от ЗАНН. Сигналът и образуваното досъдебно производство се отнасят за превоз на дървесина без превозен билет и са срещу друго лице, а това не е основание за спиране на административнонаказателното производство, поради което счита, че срокът за издаване на наказателно постановление или за прекратяване на преписката е изтекъл още през март 2018 г. или година и половина преди издаване на наказателното постановление.

Поради допуснатите съществени процесуални нарушения от административнонаказващия орган, довели до ограничаване правото му на защита и които не са зачетени от съдебния състав, постановил Решение 88 от 11.05.2020 г. по АНД 377/2019 г. на Районен съд Лом, моли за отмяната на това решение като незаконосъобразно.   

            Ответната страна не взема становище по жалбата.

            Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, поради което предлага решението на въззивния съд да бъде потвърдено като правилно, обосновано и мотивирано. Счита, че издаденото НП отговаря на всички изисквания на закона. Установена е изцяло фактическата обстановка, която правилно е описана в издаденото НП. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушението е доказано по несъмнен начин, за което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност.  

 

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Настоящият касационен състав при административен съд Монтана след като обсъди наведените в жалбата основания и при извършената служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК намира следното.

За да потвърди наказателното постановление районният съд, приема, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства по категоричен и безспорен начин се установява че на 13.02.2018г. свидетелите Й*** П*** и П*** Д*** , двамата служители на РДГ гр. Берковица извършват проверка на сечище, находящо се в отдел 6, подотдел „б” в землището на гр. Лом, собственост на жалбоподателя А.А., който е лицензиран лесовъд, при която проверка констатират, че временния склад на сечището е изместен на повече от 1 км и не отговаря на технологичния план. На 15.02.2018 г. са съставени Констативен протокол Серия № А00, № 140068 и АУАН № 050270 за това, че А. като лицензиран лесовъд получил позволително за сеч № 408496 от 08.01.2018г. в отдел 6, подотдел „б" землището на гр.Лом е допуснал преместването на временния склад. КП и акта са връчени на нарушителя. На 19.02.2018г. против акта са постъпили възражения, в които лицето твърди липса на вина от негова страна, тъй като преместването на временния склад е поради лошото време и е на 50м от предишното място, като по този начин не се надхвърлят предвидените в технологичния план 800 м. На 23.02.2018г. е подаден Сигнал от РДГ гр.Берковица до РП гр. Лом, където са описани констатирани на 08 02 2018 г. нарушения, в т.ч. и съставеният на 15.02.2018г. АУАН на жалбоподателя. Въз основа на този сигнал е образувано ДП № 71/2018г. по описа на РУ гр. Лом. респ. пр. преписка № 182/18г. по описа на ЛРП, за престъпление по чл.235, ал.1 от НК, разследването по което е приключило с Постановление за прекратяване на ДП от 03.07.2019г., поради липса на престъпление от общ характер. Наблюдаващият делото прокурор е приел, че действията на Ц*** и А. са основание за търсене на дисциплинарна и/или административна отговорност, поради което материалите по прекратеното производство са изпратени на директора на РДГ гр.Берковица за вземане на отношение. Въз основа на Постановлението за прекратяване и съставеният АУАН, АНО е издал атакуваното НП. Съдът кредитира, като обективни и взаимносвързани, както помежду си, така и с останалите събрани доказателства по делото показанията на св. Йордан П*** , П*** Д*** и Г*** К*** . Позовава се на разпоредбата на чл.6 от ЗАНН и  чл. 126. ал.7 от НКОГТ, където е предвидено, че лицата по чл.108, ал.2 от ЗГ след получаване на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на одобрения технологичен план и противопожарните норми и мерки при добива на дървесина, като част от този одобрен план е и изградения временен склад. Отговорността на жалбоподателя е ангажирана именно за неосъществен контрол във връзка с преместването на временния склад, по смисъла на параграф 1. т. 6 от ДР на ЗГ, който е терен, утвърден с технологичния план за сеч и извоз, подходящ за складиране на добитата от сечището дървесина преди транспортирането й, без да са спазени законовите изисквания за това. Поради това, че нарушението е типично за вида си, съдът счита, че няма основание за приложение на разпоредбата на чл. 9 от НК. респективно чл.28 от ЗАНН, тъй като деянието не може да се счита за маловажно поради ниска степен на обществена опасност. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в рамките на предоставената им от закона компетентност, без да са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, нито нарушения на материалния закон или на неговата цел.    

Настоящият състав намира, че при разглеждане на делото районният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила и при правилно установена фактическа обстановка е постановил правилен съдебен акт в съответствие с материалния закон, към които мотиви съдът препраща, съгласно чл. 221, ал. 2 от АПК. В тази връзка въпреки, че в мотивите на това решение, въззивният съд е посочил, че землището е собственост на касатора, то това по никакъв начин не променя фактическите обстоятелства по извършеното деяние, съставляващо нарушение по смисъла на закона.  

Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че съдът не е взел предвид дадените от него възражения. В тези възражения, касаторът не оспорва обстоятелството, че временният склад е изместен, напротив обосновава неговото изместване с удобство по товаренето и лошото време. Тези възражения на касатора противоречат на изложеното във въззивната жалба, че не е знаел за извършеното нарушение, тъй като няма възможност да присъства всеки ден, денонощно на място. Обстоятелствата, че е назначен на непълен работен ден във фирмата, добивала дървесина от обекта, респ. че по време на извършване на нарушението е бил в неплатен отпуск са неотносими, поради императивно въведените, в чл. 12б от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, задължения, които законът вменява на лицензираните лица, получили позволително за сеч.   

Неоснователно е възражението, че досъдебното производство е образувано срещу друго лице, тъй като това досъдебно производство не е водено срещу конкретно определено лице, а в сигналът подаден до РП Лом е посочен и съставеният срещу касаторът АУАН.

Основателно касаторът твърди, че негова е отговорността да не допуска нарушения при провеждане на сечта, но в тази отговорност се включва и отговорността по извършване на контрол за спазване на одобрения технологичен план, какъвто контрол не е извършен, поради което е нарушен и чл. 12б, т. 7 от цитираната Наредба № 1/2012 г.    

С оглед на изложеното касационната инстанция намира решението на въззивния съд за правилно.

От гледна точка валидността и допустимостта на съдебния акт, последният има качествата на такъв.

 

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 88 от 11 05 2020 г., по АНД № 377/2019 г. на районен съд гр. Лом.  

 

            Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                       ЧЛЕНОВЕ :