ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 304
гр. Велико Търново, 04.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Борисов
Членове:Пенко Цанков
Илина Гачева
като разгледа докладваното от Пенко Цанков Въззивно частно наказателно
дело № 20224100600354 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 243, ал. 7 и 8 от НПК.
С Определение № 477 от 18.08.2022г., постановено по ЧНД № 959/202г.
Районен съд гр. Велико Търново е потвърдил Постановление от 30.06.2022г.
на Районна прокуратура гр. Велико Търново, с което е прекратено
наказателното производство по ДП № ЗМ - 118/2016г. по описа на ОД на МВР
гр. Велико Търново /преписка № 1792/2015г. на РП гр. В. Търново/,
образувано и водено за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 209,
ал. 1 от НК, като правилно и законосъобразно.
Първостепенният съд е приел извода, че депозираната жалба е
процесуално допустима, тъй като е подадена от Л., което притежава такова
право и заради това е приел за необходимо същата да се разгледа, но вече
разгледана по същество тя се явява неоснователна. От възприетата
фактическа обстановка и събрани по делото доказателства,
първоинстанционният съд намерил, че не може да се направи категоричен и
обоснован извод за осъществен състав на престъплението по чл. 210, ал. 1, т.
5, вр. с чл. 209, ал. 1 от НК, поради липса на субективна страна, на твърдяните
за извършени деяния. Обективиран е извод за недоказаност умишлени
действия за въвеждане във заблуждение на пострадалите лица, както и на
липса на користна цел за това, към момента на извършването на деянията.
1
Възприето е наличие на гражданско -правни спорове, които не изпълват
съставомерни признаци на престъпен състав.
Подадена е въззивна жалба против определението на ВТРС от В. С. Д., с
ЕГН , от гр. Велико Търново. Наведени са оплаквания, за
незаконосъобразност на обжалваното постановление и на постановеното от
ВТРС определение, с което е потвърдено осъщественото прекратяване на
наказателното производство. Навеждат се оплаквания, според които
неправилно е възприета фактическата обстановка около извършените деяния,
въз основа на която са изведени неправилни, според жалбоподателя, изводи за
несъставомерност на същите като престъпление. Претендирана е отмяна на
обжалваните актове и връщане на делото за продължаване на действията по
разследване. При това е направено искане за отвод на наблюдаващия
разследването прокурор, като са изложени съображения в тази насока.
Великотърновският окръжен съд след като обсъди събраните по делото
доказателства, исканията и доводите на страните, и като съобрази закона
намери за установено следното:
Решаващият съд е приел фактическа обстановка, в пълнота и в
идентичност с тази, приета за установена от представителя на държавното
обвинение.
Предходните решаващи органи са приели от фактическа страна, че
Досъдебното производство било образувано на 04.10.2016г., на основание
чл.212, ал.1 от НПК, срещу виновното Л., което в периода от 18.05.2011г. до
20.02.2012г., в гр. В.Търново възбудило и поддържало заблуждение у В. С. Д.
и с това му причинило имотни вреди в големи размери - престъпление по
чл.210, ал.1, т.5 вр. чл. 209, ал.1 от НК. При това е прието, че към делото са
присъединени материалите по ПП №2874/2016г. на РП гр. В.Търново,
образувана по повод на жалба от Г. Д. Б., от гр. В.Търново, който твърдял, че
бил въведен в заблуждение от управителите на „Б." ООД гр. В.Търново - П.
Й. П. и К. Н. К., че ще изпълнят задължението си по предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 14.12.2006г., като построят и
съответно му прехвърлят собствеността върху описан в договора недвижим
имот, с което му била нанесена имотна вреда.
В рамките на проведеното по досъдебното производство е прието за
установено, че „Б." ООД гр. В. Търново, управлявано и представлявано от
2
свидетелите П. П. и К. К., извършвало дейност по строителство на жилищна
сграда, находяща се в гр. В. Търново, върху поземлен имот с идентификатор
10447.506.310 и административен адрес гр.В.Търново, ул. "Д. .".
Установено било, че на 14.12.2006г. пострадалият Г. Б. сключил
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с „Б." ООД,
по силата на който дружеството поело задължение да продаде на Б. недвижим
имот, който следвало да бъде готов до м. декември 2008 г., представляващ
апартамент №2, кота +2.80 със съответните общи части от сградата /жилищна
сграда с гаражи и магазини/, мазе №7 и гараж №7, заедно с идеални части от
земята на УПИ VI, кв.1 по ПУП на гр.В.Търново, а Б. поел задължение да
заплати на дружеството продажна цена в размер на 26 000 евро. На
22.06.2010г. „Б." ООД продало този апартамент /посочен като самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 10447.506.310.1.2, ап.2 по инвестиционните
проекти от 2006 г. и ап.5, ет.1 по административен адрес/ на „А." ООД, а
правото на строеж на гаража било отстъпено на св. Г. Г. на 17.06.2010 г.
Последният и съпругата му М. Г., на 13.12.2010г., чрез пълномощника им св.
К. К., прехвърлили на Б. - 10,668/1398 и.ч. от ПИ с идентификатор
10447.506.310, заедно с правото на строеж за построяване на гараж №7 - част
от имота, който фигурирал във въпросния предварителен договор за покупко
- продажба на недвижим имот. На 13.12.2010г. бил сключен и анекс към
предварителния договор за покупко-продажба от 14.12.2006 г., според който
първия договор се трансформирал в договор за строителство, съгласно който
имота, предмет на договора ще бъдел с издаден акт 15 в срок до 31.09.2011 г.
Този анекс бил подписан от името на дружеството от св. К. К.. На 19.08.2015
г. „А. ООД продало на св. Г. Б - описания по-горе ап.5 - самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 10447.506.310.1.2.
Представителят на държавното обвинение и решаващият районен съд са
приели за установено, че в изпълнение на сключения предварителен договор
Б. заплатил на „Б." ООД общо сумата 45787.63 лева, на вноски, последната от
които била направена на 13.08.2010 г., но не получил собствеността върху
апартамента и мазето, както и че по отношение на тях разбрал, че били
прехвърлени на други лица и че дружеството било обявено в
несъстоятелност. Във връзка с това, с нотариална покана от 10.05.2012г., Б.,
уведомил управителите на дружеството, че считал договора за развален в
3
частта относно апартамента и избата. При това, в откритото по отношение на
„Б." производство по несъстоятелност Б.предявил вземане общо в размер на
60427.13 лева, което било прието от синдика и включено в списък, обявен в
ТР на 28.08.2012г., а на 06.12.2016г., Б. подал и жалба до ВТРП, оплаквайки
се от това, че бил измамен от управителите на дружеството, предвид факта,
че имотите по отношение на които имал сключен предварителен договор били
прехвърлени на трети лица.
На следващо място решаващите органи са приели за установено, че на
18.05.2011г., пострадалият В. Д. сключил предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот с „Б." ООД гр. В.Търново, по силата на който
дружеството поело задължение да продаде на Д. недвижим имот, който щял
бъдел готов до м. март 2012 г., представляващ гараж №13 в жилищна сграда с
гаражи и магазини, находяща се в УПИ У1,КВ.1 по плана на гр.В.Търново /де
факто гараж с административен адрес в гр.В.Търново, ул.Д.Б. №17-Б, бл.А,
ет.0, гараж 13, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10447.506.310.1.16, разположена в поземлен имот с идентификатор
10447.506.310, за което Д. поел задължение да заплати на дружеството
продажна цена в размер на 6 000 евро. Установено било също така, че в
предварителния договор П.П.посочил банковата сметка, по която трябвало да
се преведе продажната цена, при което Д. заплатил стойността на имота по
банков път, с десет на брой вноски бележки - за периода от 20.05.2011 г. до
20.02.2012 г., с което изцяло погасил задължението си по предварителния
договор. Плащането било извършено на посочената от Петков в
предварителния договор банкова сметка.
В обжалваните актове е прието, и че в периода 2012-2014г., Д. бил
правил неколкократни опита да се свърже с П., за да се осъществяло
сключването на окончателен договор за прехвърлянето на собствеността
върху гаража, но същите останали без резултат. През месец февруари 2014 г.
Д. бил установил, че посочената банкова сметка не била на дружеството -
продавач, а лична на П., в качеството му на Ф. Л.. С оглед на което, Д. счел, че
е платил без основание, на П., посочената в предварителния договор сума и
поискал връщането й. На 05.03.2014г. той изпратил нотариална покана до П.,
като поискал връщане на платената сума, която покана не била връчена
лично, а чрез залепване на вратата. На следващо място пострадалият бил
4
подал и искова молба, при което било образувано гражданско дело
№2237/2014г. по описа на Районен съд град Велико Търново, което
приключило с отхвърляне на предявения от Д. иск. В мотивите си съдът бил
приел, че, че П. е получил средствата в качеството на управляващ и
представляващ дружеството, на което пострадалият на практика бил длъжник
по сключения предварителен договор.
Прието било, че Д. не придобил собствеността върху гаража, който към
момента на сключване на предварителния договор, реално, бил собственост
на „Т. С. Р." ЕООД, което придобило собствеността му от „Б." ООД с
нотариален акт за покупко-продажба от 22.06.2010 г., №598, том 3, рег.
№5431, дело № 447 от 2010 г. на нотариус Т. Б.. При това на 23.06.2010г.
върху имата била наложена възбрана от ЧСИ В.Георгиев и в последствие
изнесен на публична продан, проведена в края на 2012 г., на която бил
закупен от Л. Б.от гр.Павликени, комуто бил възложен с постановление от
29.11.2012 г. Последният продал гаража през 2016г. на св. Г. Б.
На последно място решаващите органи на ВТРП и на ВТРС са приели,
че с Решение №63 от 17.04.2012г. по Търговско дело № 1367/2011г. по описа
на Окръжен съд търговското дружество „Б." ООД град Велико Търново било
обявено в несъстоятелност, като с Решение №194 от 09.08.2012г., по в. т. д.
№130/12г. по описа на Великотърновски апелативен съд, за начална дата на
неплатежоспособността на „Б." ООД била определена датата 10.04.2009г.
При така установената фактическа обстановка, наблюдаващият
прокурор е направил правният извод, че липсват безспорни и убедителни
доказателства, че е наЛ. извършено престъпно деяние по чл. 210, ал. 1, т. 5,
във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК, поради което наказателното производство по
ДП № ЗМ - 118/2016г. по описа на ОД на МВР гр. В.Търново е било
прекратено с Постановление от 30.06.2022г. на Районна прокуратура гр.
Велико Търново.
Настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното постановление
на ВТРП за прекратяване на наказателното производство е необосновано,
постановено в противоречие с възприетата по делото фактическа обстановка
и при превратно тълкуване на установените по делото факти, поради което
следва да бъде отменено, като материалите по делото да бъдат върнати на РП-
В. Търново.
5
При проверката на първоинстанционното определение, в пределите
предвидени от закона, въззивният съд констатира, че ВТРС изцяло е споделил
фактическите положения, възприети за установени от представителя на
държавното обвинение. Решаващият съд не е осъществил задълбочена
проверка на обосноваността и правилността на самото произнасяне, като е
потвърдил обжалваното постановление, приемайки, че то съответства на
материалния и процесуален закон.
Въззивният съд не споделя изводите на първоинстанционния такъв.
Както бе посочено по – горе настоящата съдебна инстанция намира, че
обжалваното постановление на ВТРП за прекратяване на наказателното
производство не е обосновано. В съдържанието на същото не са изложени
мотиви относно съставомерността на деянието по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. с чл.
209, ал. 1, вр. с чл. 26, ар. 1 от НК.
В мотивната част на обжалваното постановление липсва обсъждане на
конкретните съставомерни признаци (от обективна и субективна страна) на
престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 209, ал. 1 от НК, по отношение
на всяко едно от процесните две деяния; по отношение на всяко едно
пострадало Л. и относно наличието или липсата на елементите,
квалифициращи деянието като усложнена престъпна дейност, по смисъла на
чл. 26, ал. 1 от НК.
При това липсва установяване и посочване на стойността на предмета
на престъпление по отношение на всеки един от процесните имоти, при което
да бъде обусловен възприетия квалифициращ признак - по чл. 210 ал. 5 от НК,
а именно- причинената вреда да е в големи размери. Същата се извлича, от
съдържанието на постановлението, по пътя на тълкуване и на предположения,
от посочените стойности на недвижимите имоти и на заплатените от
пострадалия Д. парични средства, което е недопустимо за наказателното
производство. При така установените данни за извършвани във времето
промени в договорките на страните и осъществени в тази връзка
трансформации и промени в договореностите между страните е следвало да
бъдат установени конкретните парични суми предсставляващи преки и
непосредствени имуществени вреди от извършените измамливи действия.
На следващо място не е наЛ. излагане на доводи за вида - в какво се
състои твърдяната за създадена у пострадалия неправилна представа и в
6
частност в какво се изразява твърдяното възбудане и поддържане на
заблуждение у всяко едно от пострадалите лица. При това следва по делото да
бъде установено и обсъдено от представителя в РТРП, при издаването на
обжалваното постановление, с оглед на неговата обоснованост, какви активни
действия са извършени от дееца/дейците за формиране у пострадалите лица
на неверни представи (които също следва да бъдат описани), както и какви
действия са осъществени от нето за утвърждаването на една изградена
невярна представа. По отношение на тези обективни факти съставляващи
съставомерни признаци на състава на соченото престъпление по чл. 210, ал. 1,
т. 5, вр. с чл. 209, ал. 1 от НК не са наведени конкретни обстоятелства и
доводи, като е наЛ. само и единствено констатация, че в хода на
наказателното производство не са събрани доказателства, според които
извършителите, умишлено, да са въвели в заблуждение свидетелите Г. Б. и В.
Д., в резултат на което да са настъпили имотни вреди за тях, в размер на
паричните средства, с които те са се разпоредили, като са ги предоставили на
св. П.П. и на св. К. К.
НаЛ. са единствено констатация, която не намира опора в установените
по делото факти, според която действията на П. и К. не са измамливи тъй като
те не били създали погрешна представа, а били продиктувани от финансовите
затруднения на дружеството и образуваните във връзка с това изпълнителни
производства и с цел за избягване провеждането на изпълнително
производство върху тях и с цел защита на правата на лицата по сключените
предварителни договори. Във връзка с тези изводи липсват каквито и да е
мотиви и в частност такива, обуславащи липсата на съставомерна користна
цел, към момента на сключването на предварителните договори по отношение
на всеки един от тях.
Такава липса на мотиви се установява и при обсъждането на
свидетелските показания, както и по отношение на изведените от
представителя на държавното обвинение изводи за наличието на гражданско
правни спорове между страните.
При това се борави, по недопустим начин, с предположения, относно
съществуването на неясноти относно точната номерация на имотите по
инвестиционните проекти и тези отразени по сключените предварителни
договори. Установяването на тези обстоятелства е необходимо съобразно
7
предмета на доказване по делото съобразно разпоредбата на чл. 102 от НПК и
определя не пълнота в проведеното разследване.
На следващо място в съдържанието на обжалваното постановление не
са изложени мотиви относно възприетата несъставомерност на деянието по
чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, при което
пострадал се явява жалбоподателят В. Д., като наблюдаващият прокурор се е
задоволил, единствено, да посочи, че изложените от него съображения
относно извършената деятелност, при която е пострадал св. Г.Б. били
релевантни и по отношение на тази, касателна предварителния договор, по
който е бил като страна св. Д.. При това е прието, че към момента на
сключването на предварителния договор между „Б.“ ООД и св. Д., имотите
предмет на договора не са били собственост на дружеството, като се извежда
съждение, според което целта на св. П. и К. за осъществените последващи
действия с недвижимите имоти била - тази собственост да бъдела
прехвърлена на трети лица. Предвид на това не се споделят изводите на
прокурора в обжалваното постановление за неосъществено изпълнително
деяние с пострадал св. Д., по изложените в постановлението съображения.
НаЛ. е неправилно и превратно тълкуване на установените по делото факти,
които не намират опора в действителната фактическа обстановка, доколкото
към дата на сключването на предварителния договор на 18.05.2011г., със св.
Д. недвижимия имот предмет на същия е бил собственост на „Т. с. Р.“ ЕООД,
считано от 23.06.2010г.
Констатираните непълноти в разследването, необоснованост и
неправилно интерпретиране на фактите и обстоятелствата свързани с
предмета на доказване по делото и в частност наличието, или липсата на
извършено престъпление по чл. 210, ал. 5, вр. с чл. 209, ал. 1 от НК, са
останали неустановени, изследвани и мотивирани и при произнасянето на
ВТРС, в хода на обжалването на процесното постановление на ВТРП.
С оглед на изложеното, настоящата инстанция намира депозираната
жалба за основателна. По тези съображения атакуваното определение на
Великотърновския районен съд и постановлението на ВТРП за прекратяване
на наказателното производство се явяват незаконосъобразни.
Постановлението от 30.06.2022г. на Районна прокуратура гр. Велико
Търново, с което е прекратено наказателното производство по ДП № ЗМ -
8
118/2016г. по описа на ОД на МВР гр. В.Търново /преписка № 1792/2015г. на
РП гр. В. Търново/, образувано и водено за престъпление по чл. 210, ал. 1, т.
5, във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК и Определение № 477 от 18.08.2022г.,
постановено по ЧНД № 959/202г. Районен съд гр. Велико Търново следва да
се отменят изцяло, като делото се върне на прокурора за изпълнение на
посочените по - горе указания.
По отношение на направеното от въззивника искане за отвод,
настоящият съдебен състав не дължи произнасяне, тъй като това не влиза в
рамките на неговите правомощия при осъществявания, по реда на чл. 243, ал.
8 от НПК, контрол за законосъобразност.
Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК,
Великотърновският Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 477 от 18.08.2022г., постановено по ЧНД №
959/202г. на Районен съд гр. Велико Търново, както и Постановление от
30.06.2022г. на Районна прокуратура гр. Велико Търново, с което е
прекратено наказателното производство по ДП № ЗМ - 118/2016г. по описа на
ОД на МВР гр. В. Търново /преписка № 1792/2015г. на РП гр. В. Търново/,
образувано и водено за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 209,
ал. 1 от НК.
ВРЪЩА делото на Районна прокуратура гр. Велико Търново за
изпълнение на посочените по - горе указания.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9