РЕШЕНИЕ
№ 189
гр. Враца, 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА, шести състав, в публично заседание на 13.05.2021 г. / тринадесети май
две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря СТЕЛА
БОБОЙЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА адм. дело № 132 по описа
на АдмС – Враца за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс
/АПК/ вр. с чл. 251 от Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ /ЗОВСРБ/.
Образувано е въз основа на жалба на Л.Ц.Й., депозирана чрез * М.М., против
Заповед №ЗРД-182/26.02.2021 г. на К. на б.к.
гр.***, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание ** на
основание чл.243, ал. 1, чл. 244, т. 3
и чл. 248, вр. чл. 242, т. 1 и т. 5 от ЗОВСРБ.
В жалбата са релевирани доводи за неправилност и незаконосъобразност на
оспорената заповед, поради постановяването ѝ при съществени нарушения на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че
същата не е мотивирана и издадена при непълно и неясно описание на фактическата
обстановка, не са посочени обстоятелствата при които е извършено твърдяното
нарушение, както и доказателствата, въз основа на които е установено. Не е
спазена и процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, като сочените
пороци са ограничили правото на защита на наказаното лице, лишавайки го от
възможността да разбере в какво конкретно нарушение е обвинен. Твърди, че не е
извършил нарушение на военната дисциплина на посоченото в заповедта правно
основание. Прави се искане за отмяна на заповедта и присъждане на направените
по делото разноски.
В с.з. оспорващия лично и чрез упълномощения процесуален представител * М.
поддържа и доразвива изложените в жалбата съображения.
Ответникът – К. на б. к. в писмен отговор и чрез процесуалния си ** И.Д. в съдебно заседание оспорва жалбата
изцяло и иска отхвърлянето й като неоснователна. В допълнително представени по
делото писмени бележки излага подробни съображения за законосъобразността на
оспорената заповед. Заявява се, че е издадена от компетентен орган, при
спазване на процесуалните правила, след доказано нарушение от страна на
оспорващия, правилно посочена нарушена разпоредба, като наложеното наказание
съответства на тежестта на нарушението.
По делото са приети писмени доказателства, представляващи дисциплинарната
преписка, образувана във връзка с издадената заповед за дисциплинарно
наказание.
Административният съд, като се запозна с доводите на страните и
доказателствата в административната преписка и след служебна проверка на акта
съобразно задължението по чл. 168, ал. 1 от АПК, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Видно от представената с дисциплинарната преписка Заповед № 3
ЛС-39/21.01.2019 г. на командира на сухопътни войски, на оспорващия е присвоено
първо сержантско звание „м. с.“ и е назначен на длъжност **, считано от
01.02.2019 г. Със Заповед № ЗРД –
308/06.07.2020 г. на командира на ** механизиран батальон, жалбоподателят Й. е
назначен за материално-отговорно лице на дълготрайните активи и материалните
запаси, числящи се на логистичен взвод от 10 МБ, като му е разпоредено до
17.07.2020 г. да приеме дълготрайните активи и материалните запаси от ** Д.И. - **, в присъствието на назначена
със заповедта комисия. Във връзка със сдаването и приемането комисията е
съставила Акт за изменяне на качественото /техническото/ състояние на ДМА и МЗ
от 10.07.2020 г., в който е посочено, че ТАНП ЗИЛ 130 Г, с рег. № ********, шаси
№ *******, двигател № ******, II категория, година на производство – 1982 г. и
отработени 113289 км, при приемането не е проверен за функциониране поради
това, че същият е с повредена електроинсталация. При външния оглед и проверка
на комплектоването на машината в акта е посочено, че автомобилът е оборудван с
основни възли и агрегати, но е с напукана и олющена боя, изкривени – преден
капак, двата калника, маската, повредена електроинсталация, лявата врата и
тавана на кабината, като липсва ц.к. ключ 2 бр., а като причини за
неизправностите е посочено, че се дължат на дълговременната експлоатация в
различни метеорологични условия. В заключения комисията е записала, че
процесния ЗИЛ 130 не може да се използва по предназначение, като акта е
подписан от всички членове на комисията.
Във връзка с постъпило предварително донесение рег. № 2Н-120/19.01.2021 г. за увреждане
на войсково имущество в 10 МБ, а именно ЗИЛ
– 131 с рег. № ********, командира на бригадно командване е издал Заповед №
ЗРД-108/20.01.2021 г. за извършване на проверка по случая. С цитираната заповед
за образуване на проверка е определен персонален състав на дисциплинарно
разследващ орган, състоящ се от председател и двама членове, посочени са
задачите – да се извърши служебна проверка по изясняване на фактите и причините,
довели до негодност на процесния товарен автомобил, числящ се към 10 МБ и е указан срок, в който комисията в протокол
следва да докладва резултата от проверката – до 16:00 ч. на 11.02.2021 г.
В хода на проверката комисията
констатирала редица слабости по реда за поддържането и обслужването на
техниката във в. ф. *****, за което председателят докладвал устно на командира,
разпоредил проверката. На основание чл. 8, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от УВСВСРБ,
последният устно разпоредил да се извърши проверка на цялата колесна техника,
чрез външен оглед на блоковете на двигателите, смазочната и охладителната
система. Информация за разширяването на обхвата на проверката се съдържа в
писмения отговор/становище на процесуалния представител на ответника, но не са
представени никакви доказателства по делото, които да я потвърждават, за да се
проследи дали комисията не е излязла извън обхвата на предоставените ѝ
със заповедта за проверката правомощия.
Комисията е извършила
възложената проверка като е обективирала констатациите и заключенията си от нея
в подписан от членовете й Протокол рег. № 3Н-380/19.02.2021г. В протокола
в хронологичен ред са посочени всички факти и обстоятелства, които са
установени, както и действията, които са предприети по изясняване на случая. По
отношение на ТАНП ЗИЛ-130 рег. № ******** е констатирано, че е участвал в
служебна командировка през м. септември
2018 г. и е управляван от * К., към момента **, който след прибиране в
парковата територия не е източил водата. През пролетта на 2019 г. при
подготовка на машините за ПТО е констатирано, че блока на двигателя на
процесния ЗИЛ има пукнатина, за което е докладвано на ** Д. И. към този момент
МОЛ на този автомобил, който разпоредил да се закупи лепило за метал, да се залепи
пукнатината и случая да не се коментира. След извършения по този начин ремонт
ЗИЛ-130, рег. № ******** продължил да се експлоатира до 6 декември 2019 г.
последният пътен лист /958362/ е издаден на името на * Б., според който
машината е прибрана в парковата територия в добро състояние, като през целия
период е била експлоатирана с вода. Автомобилът е заявен за неизправен с
проблеми в електрическата инсталация. В хода на проверката са снети 16 бр. писмени
обяснения, приложени към преписката, в това число от жалбоподателя. В него Й.
посочва, че при приемането с комисия на 10.07.2020 г. на ЗИЛ-130 с рег. №
********, същия не е проверен за функциониране поради повреда в ел.
инсталацията, по тази причина не е използван и през предходната година няма
изминати километри. Като неизправен е подаден с поръчка за ремонт от м. април
2020 г. За пукнатина в блока на двигателя разбрал от * М. на 02.02.2021 г., като до този момент не
знаел за това обстоятелство.
След анализ на събраните
в хода на проверката доказателства, комисията е направила извод за извършени
дисциплинарни нарушения от редица военнослужещи, като по отношение на
оспорващия е посочено, че не изпълнява в пълен обем изискванията за съхранение
на машините в парковата територия, съгласно МЗ ОХ-881/2011 г., не докладва за
получената авария на машината, с което е констатирано неизпълнение на чл. 221,
т. 3, чл. 217, т. 12 от УВС на РБ и на функционалните задължения по длъжностна
характеристика. Предложено е да му бъде наложено дисциплинарно наказание на
основание чл. 244, т. 3 от ЗОВСРБ ** за неизпълнение на служебните задължения в
пълен обем и увреждане на имущество.
Жалбоподателят се е
запознал с резултатите от извършената проверка на 26.02.2021 г., видно от
представения по делото Протокол рег. № 3Н-440/01.03.2021 г. за проведена беседа
с военнослужещ, на основание чл. 144, ал. 1 от ППЗОВСРБ.
Ответникът – К. на б.
к. се запознал с протокола на 01.03.2021 г., видно от собственоръчно изписаната
дата и положения от него подпис, т.е след като е издал оспорената в настоящото
производство Заповед №ЗРД-182/26.02.2021 г., в която е приел за доказано
извършеното от Й. нарушение на военната дисциплина по смисъла на чл. 242, т. 1
и т. 5 от ЗОВСРБ и на основание чл. 243, ал. 1, чл. 244, т. 3 и чл. 248 от
ЗОВСРБ, вр. с чл. 137, ал. 1 от ППЗОВСРБ му е наложил дисциплинарно наказание
** .
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна,
че оспорването е направено от надлежна страна, в законоустановения преклузивен
срок / заповедта е връчена на 26.02.2021 г., а жалбата е предявена на 12.03.2021
г./, против индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на оспорване
по силата на чл. 251 от ЗОВСРБ, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество същата е и основателна, по следните
съображения:
Съгласно изричната
разпоредба на чл.168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от
страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения акт на
всички основания по чл. 146 АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът
обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
Заповедта е издадена от орган с материална компетентност по смисъла на
чл.137, ал. 1 от ППЗОВСРБ, съгласно чл. 246, ал. 1 от ЗОВСРБ, вр. чл. 141, т.3
и чл. 142, ал. 1 и ал. 3 от ППЗОВСРБ и не е налице отменително основание по чл.
146, т. 1 от АПК.
Съгласно чл.
148, ал.1 от ППЗОВСРБ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана
писмена заповед, в която се посочват извършителят, мястото, времето и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, доказателствата, въз основа
на които е установено нарушението, правното основание и наказанието, което се
налага, срокът на наказанието, срокът и редът за обжалване на заповедта, като
съгласно ал. 2 мотивите представляват описание на фактическата обстановка,
разпоредбите и задълженията, които са нарушени и настъпилите вредни последици.
В настоящия случай
заповедта е издадена в писмена форма, с посочване на извършителя и мястото, но
при липса на конкретизация за времето и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, както и доказателствата, въз основа на които е установено, при
което не може да се е приеме, че е изпълнено императивното изискване заложено в
цитираната по-горе разпоредба. Същата не е и мотивирана, като при описание на
фактическата обстановка, органът посочил единствено, че с действията си ** Й. виновно
е нарушил чл. 221, т. 3 и чл. 217, т. 12 от УВСВСРБ, като не е изпълнил в пълен
обем изискванията за съхранение на машините в парковата територия и не е
докладвал за получената авария на машината. Кои и какви са тези действия и как
органът е приел, че са извършени именно от наказаното лице, след като от
доказателствата по делото, включително от протокола на комисията се установява, че аварията е настъпила месеци
преди камиона да бъде приет от Й., не само за него, но и за съда не става ясно.
В случая не е спазено императивното изискване на закона - чл. 252
ЗОВСРБ във вр. с чл.
148, ал.1 ППЗОВСРБ, дисциплинарното нарушение да бъде описано и като
разпоредби и задължения, които са нарушени. Неизлагането на конкретни мотиви
относно конкретни задължения, които са нарушени, представлява самостоятелно
правно основание по чл.
146, т. 2 АПК във вр. с чл.
59, ал. 2, т. 4 АПК и във вр. с чл.
148, ал. 1 ППЗОВСРБ за отмяна на обжалваната заповед, като
незаконосъобразна, тъй като тази липса на конкретни мотиви в процесната заповед
препятства, както съдебния контрол по законосъобразност на обжалваната заповед,
така и защитата на засегнатото лице.
За да бъде доказано
дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице
е необходимо да е налице обективно несъответствие между правно дължимото и
фактически осъщественото поведение, от субективна страна да е налице вина на
дееца - умисъл или небрежност и да се прецени цялостното поведение на служителя
по време на изпълнение на задълженията му. В конкретния казус липсва яснота
относно това, какви конкретно действия е следвало да извърши дисциплинарно
наказаното лице, за да не допусне вменените му със заповедта нарушения. Вместо
това е посочена изключително обща по характера си формулировка „не изпълнява в пълен обем изискванията за
съхранение на машините в парковата територия и не докладва за получената
авария“, което не може да се приеме, че представлява индивидуализиране на
неговите задължения. Липсата на посочени конкретни дължими действия от страна
на наказания военнослужещ и
неустановяването на същите води до недоказаност на вмененото му нарушение на военната
дисциплина. Липсата на фактически основания води до немотивираност на акта. На
база на изложеното се налага изводът, че в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание няма конкретизиране в какво точно се изразява
допуснатото дисциплинарно нарушение.
Наред с горното съдът намира, че е нарушена и разпоредбата на чл. 246, ал. 4 от ЗОВСРБ, тъй като няма
доказателства за приемане и обсъждане на писменото обяснение от страна на
дисциплинарнонаказаното лице, преди да му бъде наложено дисциплинарното
наказание. Макар в преписката да съществува такова обяснение /л. 66 от делото/,
не става ясно пред кого е дадено, тъй като върху него няма никаква резолюция,
не е регистрирано и не е обсъдено нито в протокола на дисциплинарно
разследващата комисия, нито в мотивите на издадената заповед за дисциплинарно
наказание.
Нарушена е и разпоредбата на чл. 144, ал. 1 и ал. 2 от ППЗОВСРБ при
провеждане на беседата. Съгласно ал. 1 от цитираната разпоредба в срок до 5 работни дни от получаване на протокола по чл. 143, ал. 1 длъжностното лице по чл.
142, ал. 1 и 2, назначило служебната проверка, или оправомощено от него лице
провежда беседа с нарушителя. В случая видно от отбелязването в протокола от
беседата се установява, че същата е проведена на дата 26.02.2021 г., т.е. в нормативно
установения срок, но не от длъжностното лице, назначило проверката, като
липсват доказателства и за оправомощаване на друго лице. Независимо от
изписаното в протокола, че беседата е проведена от Командира на В.Ф. ***** – *
М.Б., назначил проверката, същият се е подписал и собственоръчно изписал дата
01.03.2021 г., т.е. три дни по-късно, при което съдът приема, че на тази дата се
е запознал с протокола от беседата, като това е и датата, с която протоколът е
входиран с рег. № ЗН-440/01.03.2021 г. Съгласно чл. 144, ал. 2 от ППЗОВСРБ в
беседата по ал. 1 вземат участие
председателят или членове на комисията за извършване на служебната проверка. За
беседата се съставя протокол, който се подписва от участвалите лица. В случая
като присъствали при провеждане на беседата са посочени – * Г.Д.Ц., който е
член на комисията извършила проверката и * И.П.К., като последния не само, че
не е участвал в извършването на проверката, съответно не е от състава на
разследващата комисия, но самият той е сред лицата от 10 МБ, предложени от
комисията за налагане на дисциплинарно наказание. Освен това протоколът от
беседата, в който изрично е отбелязано, че е екземпляр единствен, не е подписан
от участвалите лица, което от една страна е нарушение на изискването залегнало
в чл. 144, ал. 2, изр. 2-ро, а от друга го лишава от качеството на документ, ползващ
се правно валидна сила.
Оспорената заповед за
налагане на дисциплинарно наказание на жалбоподателя е и преждевременно
издадена. Както бе посочено по-горе дисциплинарно-наказващият орган се е
запознал с протокола от проведената беседа на 01.03.2021 г., а е издал заповедта
на 26.02.2021 г., т.е. формирал е воля да наложи наказание независимо дали и
какви обяснения би дал наказания военнослужещ, което е съществено нарушение на процесуалните
правила, довели до грубо нарушение на правото му на защита и противоречие с чл.
252 и чл. 246, ал. 4 от ЗОВСРБ.
Допуснатите в хода на
дисциплинарното производство съществени процесуални нарушения са довели и до
неправилно приложение на материалния закон. В мотивите на заповедта се твърди,
че дисциплинарнонаказаното лице е извършило нарушение на военната дисциплина по
смисъла на чл. 242, т. 1 и т. 5 от ЗОВСРБ – неизпълнение на задължения по
служба и увреждане на имущество – държавна собственост, разпиляване на
материали, суровини, енергия и други средства. Въз основа на какви
доказателства органът е приел, че процесния ЗИЛ 130 с рег.№ ******** е увреден от жалбоподателя,
по какъв начин и при какви обстоятелства не става ясно. В протокола от
извършената проверка са изложени констатации, че процесния автомобил е участвал
в служебна командировка през м. септември 2018 г. и след прибиране в парковата
територия водачът не е източил водата. Последиците от това са установени през
пролетта на 2019 г. при подготовка на машините за ПТО, когато е констатирано,
че блока на двигателя на същия ЗИЛ има пукнатина, за което е докладвано на тогавашното
МОЛ, който разпоредил да се залепи
пукнатината с лепило за метал. Според констатациите на комисията по този начин
ЗИЛ-130, рег. № ********* продължил да се експлоатира до 6 декември 2019 г., като
за периода на настъпилата авария и осъществения ремонт камионът не е бил
зачислен на жалбоподателя и съответно не може да му бъде вменена вина и търсена
отговорност. Не става ясно след като месеци наред е експлоатиран по този начин
със залепен блок на двигателя и не е имало проблеми, при проверката какво е
установено – има ли отново теч, от същото или от друго място, може ли да се използва
съобразно предназначението си и т.н. Освен
това при приемането му с изрично назначена за това комисия е съставен Акт за изменяне на
качественото /техническото/ състояние на ДМА и МЗ от 10.07.2020 г., в който е
посочено, че ТАНП ЗИЛ 130 , с рег. № ********, шаси № *******, двигател №
******, II категория, година на производство – 1982 г. и отработени 113289 км, при
приемането не е проверен за функциониране поради това, че същият е с повредена
електроинсталация. Заключението на същата е, че този автомобил не може да се
използва по предназначение, като акта е подписан от всички членове на комисията.
Преди да наложи
дисциплинарното наказание, дисциплинарнонаказващият орган е следвало да събере,
прецизира и обсъди всички необходими за установяване на обективната истина и
относими по случая доказателства – както обвинителни, така и защитни. Съвкупността
от събраните доказателства следва да бъде анализирана в цялост, като се посочат
конкретните такива водещи до извод, че едно или друго твърдение е необосновано
и дава превес на обратното. Съдът намира, че в конкретния случай такава
преценка не е извършвана. Нито в протокола на разследващата комисия, нито в
оспорената заповед за дисциплинарно наказание е обсъдено и посочено наказания
военнослужещ имал ли други дисциплинарни
наказания, за какви нарушения, получавал ли е награди и поощрения. Съдържащата
се в заповедта формулировка "..... като взех предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършеното, поведението на военнослужещия…“
съставлява възпроизвеждане на текста на закона, но не и неговото конкретно
изпълнение по смисъла на чл. 139, ал. 1 от ППЗОВСРБ.
Императивното
изискване на закона за точно и конкретно обосноваване и индивидуализиране на
санкцията е логично, доколкото налагането на дисциплинарно наказание е форма на
осъществяване на юридическа отговорност по отношение на конкретен правен
субект, като неблагоприятните последици, които същият следва да претърпи,
очевидно във всички случаи засягат в твърде съществена степен неговата правна
сфера. Налагането на ниско или средно по тежест наказание, само по себе си не
освобождава дисциплинарно наказващия орган от задължението да направи конкретна
преценка и изложи съответни съображения относно вида и размера на санкцията. След
като ДНО не е предприел необходимите действия по отстраняване на
противоречията, изясняване на действителната фактическа обстановка и
установяване на обективната истина, не може да се направи еднозначен и
безпротиворечив извод относно вмененото на жалбоподателя нарушение – увреждане
на имущество – държавна собственост, разпиляване на материали, суровини, енергия
и други средства, в резултат на което неправилно е наказан на посоченото в
заповедта правно основание.
Предвид всичко
изложено по-горе, при извършената служебна проверка, съгласно чл.168, ал.1 от АПК, за законосъобразност на оспорената заповед, на всички основания по чл.146
от АПК, настоящият съдебен състав намира, че тя е издадена от материално
компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които
са довели и до неправилно прилагане на материалноправните разпоредби. Жалбата е основателна, а оспорената
заповед се явява незаконосъобразна и подлежи на отмяна в условията на чл. 146, т.
2, т. 3 и т. 4 от АПК.
При този изход на
делото и своевременно направеното искане, жалбоподателят има право на разноски.
От представения договор за правна защита и съдействие е видно, че
жалбоподателят е договорил и заплатил в брой при сключване на договора сумата
от 500 лв. за процесуално представителство по делото.
Предвид
изложеното ответникът следва да бъде
осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 510 лева, от които 500 лева за
адвокатско възнаграждение и 10 лева държавна такса за завеждане на делото.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, вр. чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Заповед № ЗРД-182/26.02.2021
г. на К. на б. к. гр.***, с която на Л.Ц.Й. е наложено
дисциплинарно наказание ** .
ОСЪЖДА В. ф. ***** гр.*** да
заплати на Л.Ц.Й. *** разноски по делото в размер на 510 /петстотин и десет/ лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 251 от ЗОВСРБ.
АДМ. СЪДИЯ: