№ 19943
гр. ..., 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20221110149006 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявен е иск с правна квалификация чл.221, ал.2 от КТ – за осъждане на
ответника да заплати суми, представляващи обезщетение за прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ.
Ищецът твърди, че ответникът е работил при него по трудово
правоотношение, което било прекратено поради налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“, поради което претендира обезщетение. Претендира
разноски.
Ответникът оспорва предявените искове по съображения, изложени в
отговора на ИМ. Твърди, че заповедта за налагане на дисциплинартното
наказание е незаконосъобразна, оспорва размера на претендираното обезщетение.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Разпорадбите на чл. 221, ал. 2 и 4 КТ предвиждат, при дисциплинарно
уволнение, работникът или служителят да дължи на работодателя обезщетение в
размер на брутното си трудово възнаграждение, а при срочно трудово
правоотношение в размер на действителните вреди. Действителните вреди се
1
изчисляват върху брутното трудово възнаграждение на работника или служителя
за времето, през което работодателят е останал без работник или служител за
същата работа, но за не повече от остатъка от срока на трудовото
правоотношение. По съображения за справедливост и равнопоставеност, разумът
на законодателя е виновната за прекратяването на трудовото отношение страна да
понесе отговорност за претърпените от работодателя вреди от това. Трудовият
договор се прекратява без предизвестие, от което възниква задължението за
обезвреда. Първата предпоставка за основателност на иска е дисциплинарното
уволнение на ищеца да е законно /Р. № 55/5.04.2012 г., по ГД № 1306/2010 г., IV г.
о., на ВКС; Р. ...7/23.06.2011 г., ГД № 960/2010 г., III г. о., на ВКС/, а втората
предпоставка за възникването правото на работодателя да получи процесното
обезщетение се извлича от разпоредбата на чл. 221, ал. 4, т. 2 КТ - оставането на
работодателя без работник или служител на същата работа. Уважаването на
предявения иск се предпоставя от кумулативното наличие и на двете
предпоставки, а липсата на която и да е от тях прави претенцията неоснователна,
какъвто е настоящия случай.
По делото не е спорно и от представените доказателства /писмени и
експертното заключение, което съдът не намира основание да не цени/ се
установява че страните са били в трудови правоотношения по силата на трудов
договор № ... от ... г., в рамките на което правоотношение ответникът е заемал
длъжността „работник, строителство“. Трудовият договор е сключен за
неопределен срок с уговорен срок за изпитване при месечно брутно трудово
възнаграждение в размер на 650 лева.
Със заповед № .../... г. трудовото правоотношение с ответника е прекратено
на основание чл.330, ал.2, т.6, вр. чл.190, ал.1, т.2 и чл.188, т.3 КТ с налагае ва
дисциплинарно наказание „уволнение”, поради неявяване на работа в периода от
... г. до ... г. включително. Върху заповедта за уволнение е отбелязано, че същата е
връчена на ответника на основание чл.47, ал.2 от ГПК.
Както бе посочено, съгласно разпоредбата на чл.221, ал.2 КТ, при
дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя
обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на
предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на
действителните вреди – при срочно трудово правоотношение, което се
предпоставя откакто от наличието на валидно прекратяване на трудовото
правоотношение, поради дисциплинарно уволнение, така и от оставането на
работодателя без работник на същата длъжност. Съобразно разпределението на
2
доказателствената тежест, работодателят е този, който следва да докаже
валидното прекратяване на правоотношението, каквото даказване по делото не бе
проведено - не се съдържат данни за връчване на заповедта за уволнение.
Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ, дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана писмена заповед, а ал.3 на чл.195 КТ постановява, че
дисциплинарното наказание се счита за наложено от деня на връчване на
заповедта на работника или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с
препоръчано писмо с обратна разписка. Следователно, за прекратяване на
трудовото правоотношение е необходимо връчване на писмено изявление в
предвидената в Кодекса на труда форма. В този смисъл е и нормата на чл.335,
ал.2, т.3 КТ, съгласно която моментът на прекратяване на трудовото
правоотношение без предизвестие е моментът на получаване от работника на
писменото изявление на работодателя.
В случая, съдът приема, че на ответника не е било връчено писменото
изявление на работодателя за прекратяване на трудовото му правоотношение. По
делото не е установен моментът на връчване на заповедта за уволнение, а в същата
липсват данни за нейното връчване по някой от способите в КТ. Вярно е, че в
заповедта е отбелязано, че същата е връчена съгласно чл.47, ал.2 от ГПК, който
способ обаче е неприложим в конкретния случай. Константна е съдебната
практика, че редовно е и всяко друго връчване, което е допустимо съобразно
общите правила, уредени в чл. 42 и чл. 44 ГПК /така Решение № 39 от 27.02.2012
г. на ВКС по гр. д. № 410/2011 г., III г. о., ГК/. В случая обаче връчването е
извършено не по общия ред, а по реда на чл.47 от ГПК, която се явява специална
норма.
Поради това съдът приема, че процесната заповед за уволнение не е
надлежно връчена и не е прекратила съществуващото безсрочно трудово
правоотношение, поради което работодателят няма право да претендира
обезщетение по чл.221, ал.2 КТ и предявеният от него иск е неоснователен.
Обезщетението по чл.221, ал.2 КТ може да се търси от работодателя само при
валидно прекратяване на трудовото правоотношение, а настоящият случай не е
такъв. За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че възражението на
ответната страна за неспазване от работодателя на изискването на чл.193 КТ е
ирелевантно за предмета на настоящия спор - същото би имало значение в
производство по оспорване законността на извършеното дисциплинарно
уволнение, но не и в настоящото дело.
3
Дори и да се приеме, че заповедта е надлежно връчена на ответника, то по
делото не е установено че поради дисциплинарното уволнение работодателят е
останал без работник на същата длъжност. Такова доказване по делото не е
проведено. Нещо повече, в исковата молба въобще не се съдържат такива
твърдения, поради което предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и на
това основание.
Неоснователността на главния иск влече неоснователност и на акцесорната
претенцията на ищеца за заплащане на законната лихва върху обезщетението по
чл.221, ал.2 КТ, считано от завеждането на иска до окончателното му плащане,
поради което същата следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото, на работодателя ищец не се дължат направените
по делото съдебни разноски
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
в гр. ... ..., район „...“, кв. „...“, ул. „...“ ..., срещу С. А. А., ЕГН **********, от гр.
..., „...“... иск по чл.221, ал.2 от КТ – за осъждане на ответника да заплати на
ищцовото дружество сумата от 1 300 лева - обезщетение за неспазен срок на
предизвестие от ответника при прекратяване на трудовия му договор на
основание дисциплинарно уволнение ведно със законната лихва върху главницата
от ...г. до окончателното плащане
ОТХВЪРЛЯ молбата на ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в
гр. ... ..., район „...“, кв. „...“, ул. „...“ ..., за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4