МОТИВИ

към Присъда № 7 на Самоковския районен съд от 11 март 2019 г.

по НОХД № 444/2018 г. по описа на същия съд

 

Производството по делото е образувано по обвинителен акт на Самоковската районна прокуратура, с който подсъдимият Б.Т.И., живущ ***, е обвинен в това, че на 13.02.2018 г. за времето от 16,50 ч. до 17,30 ч. в гр. Самоков, от лек автомобил „М.ш.” с регистрационни табели ** **** **е отнел чужди движими вещи, а именно пари на стойност 640 лв. от владението на З.Н.Д. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.

В разпоредително заседание на 05.11.2018 г. З.Д., за когото в обвинителния акт е посочено, че е пострадал от описаното в него престъпление, е заявил пред съда, че не желае да предяви граждански иск за обезщетяване на вредите от това престъпление и не желае да се установи като частен обвинител и граждански ищец в съдебното производство.

В хода на съдебните прения прокурорът, подлагайки на синтезиран анализ събраните по делото гласни доказателства, изразява становище, че от тяхното съдържание по несъмнен начин се установява, че подсъдимият е извършил престъплението, в което е обвинен. Отправя искане подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода”, като в негова тежест бъдат възложени и разноските по делото.

Упълномощеният защитник на подсъдимия И. – адв. П.М. заявява в хода на съдебните прения, че фактическата обстановка, описана в обвинителния акт, не се подкрепя от събраните доказателства. Посочва, че наличието в автомобила на св. Д. на предмета на твърдяното престъпление, представляващ парична сума в размер 640 лв., не се установява от други доказателства, освен от показанията на св. Д., които счита за противоречиви като цяло. Изтъква, че соченото в обвинителния акт деяние на подсъдимия – отнемане на сумата, не се подкрепя от никакви доказателства. В тази връзка излага доводи, основани на събрани гласни доказателства, че на инкриминираната дата достъп до автомобила на св. Д. са имали не само подсъдимият, а и други лица, включително и приятелката на Д., чиято самоличност последният не е пожелал да разкрие в хода на съдебното следствие. Искането на защитника е подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

Подсъдимият се солидаризира със становището на защитника си, изразено в хода на съдебните прения.

При упражняване на правото си на последна дума, подсъдимият заявява, че не е извършил вмененото му деяние.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

На 13.02.2018 г. сутринта свидетелят З.Д. отишъл с автомобила си марка „М.” с рег. № ** **** **пред дома на св. А.С. ***. Повод за това била уговорка между тях да отидат до гр. С.за регистрация в ОДМВР – София на наскоро закупен от С. лек автомобил „Л.”. С. не бил правоспособен водач на МПС и затова Д. щял да управлява неговия лек автомобил от гр. С.до гр. С. и обратно. Д. оставил своя автомобил в дворното място на С., качил се на лекия автомобил „Л.” и заедно със С. ***. Улиците около дома на С. не били асфалтирани и по тях имало дълбоки коловози, поради което долната предна част на автомобила се закачила в неравност на пътя. На бензиностанция „П.” на изхода от гр. С.по пътя към гр. С.С. и Д. установили, че от автомобила изтичало масло вследствие спукване на картера на двигателя и откарали автомобила до общодостъпен ремонтен канал на ул. „И. ш.” в гр. С.в местността „Р.”, известна и като „турски гробища”, в близост до бившата „Гражданска защита”, където св. С. се заел с отстраняване на повредата. Д. помагал на С. и му услужил с инструменти от своя автомобил, който междувременно бил докарал на мястото. Автомобилът на Д. бил с дясно управление (т. е. с десен волан).

По-късно през деня Д. се прибрал с автомобила си в дома си в ж. к. „С.” и следобяд тръгнал оттам със същия автомобил заедно с приятелката си, за да я заведе до бул. „И.”, където от спирката при офиса на „М-тел” тя трябвало да вземе автобус, за да отиде на работа в к. к. „Б.”. Двамата пътували заедно по този маршрут около 3-4 минути и през това време приятелката на Д. му поискала да й даде 10 лв., а той извадил от черния си кожен портфейл 10 лв. и й ги дал. В този момент в портфейла на Д. останала сумата 640 лв. на банкноти от по 50 лв. и 20 лв., както и сумата 1,80 лв. на монети. Д. възприел наличието на банкнотите в портфейла, без да ги показва на приятелката си, след което се пресегнал с лявата си ръка назад и оставил портфейла на задната седалка на автомобила до намираща се там негова черна кожена чантичка, а приятелката му слязла, за да чака автобуса.

От посоченото място на бул. „И.” Д. се отправил директно към ремонтния канал на ул. „И..о шосе”, където бил С. и пристигнал там около 16,00 ч., след което излязъл от автомобила и го заключил с ключ, чрез който се активирало централно заключване на автомобила. Горе-долу по същото време на това място с лек автомобил „Фолксваген голф” пристигнали подсъдимият Б.И. (познат на св. Д. с прякора „Половинката”), брат му П.И. и св. Т.А. (познат на Д. с прякора „Б.”), за да ремонтират техния автомобил и станало ясно, че за да отстранят повредата, им е нужна резервна част. А.С. бил почти готов с отстраняването на повредата на неговия автомобил, но оставало да се монтира ремъка на двигателя и затова той помолил Д. да доведе на мястото свидетеля А.К. – автомонтьор, който знаел как да стори това.

З.Д. се качил на своя автомобил и се отправил към автосервиза на ул. „Софийско шосе” в гр. Самоков, в който работел К.. Непосредствено след като потеглил, той видял, че подсъдимият И. му маха с ръка. Д. спрял и разбрал, че подсъдимият иска да дойде с него, за да отиде до склад за търговия с части от употребявани автомобили (автоморга) в съседство до местоработата на К., където трябвало да потърси нужната резервна част за лекия автомобил „Ф.”. Подсъдимият И. се качил на предната лява седалка до Д., който управлявал автомобила.

Когато св. Д. и подс. И. стигнали около 16,50 ч. до автосервиза, в който работел св. К., те видели, че съседната автоморга е затворена. Затова подсъдимият останал на предната лява седалка на автомобила на Д., а последният, без да взима със себе си портфейла си от задната седалка, отишъл да търси К.. След около 5 минути Д. се върнал до автомобила си заедно с К. и тъй като последният бил с по-пълно телосложение (за което съдът се убеди и непосредствено при разпита му в с. з. на 07.12.2018 г.), Д. помолил подсъдимия И. да се премести на задната седалка на автомобила, за да може К. да седне отпред. Подсъдимият излязъл през предната лява врата на автомобила, отворил задната му лява врата и седнал на задната седалка, а отляво на Д. отпред седнал К.. Така тримата се отправили към мястото, където се намирал автомобилът на С..

През времето, в което подсъдимият се намирал в автомобила на Д., той взел от намиращия се на задната седалка черен кожен портфейл на Д. банкнотите на обща стойност 640 лв., без последният да забележи това.

След като свидетелите Д. и К., заедно с подсъдимият, пристигнали до ремонтния канал на ул. „И. шосе” в гр. Самоков, всички те слезли от автомобила на Д. и той отново го заключил с ключа си. Около 10-15 минути по-късно К. свършил работата по автомобила на С., за която бил повикан и заедно с Д. двамата отново се качили в автомобила на последния, за да се върне до мястото, откъдето бил взет. К. отново седял на предната лява седалка на този автомобил. По време на пътуването той не се обръщал назад и не извършвал движения с ръце в посока към задната седалка. След като К. и Д. се разделили, около 17,30 ч. Д. отишъл да зареди автомобила си с газ и тогава установил, че от намиращия се на задната седалка негов портфейл липсва сумата 640 лв. За липсата на тази сума той уведомил по телефона първо св. С., който предложил на Д. да провери първо него. По молба на Д. двамата отишли в ромската махала на гр. С.и там намерили подсъдимия, брат му П.И. и свидетеля Т.А., но всички те отрекли да са взимали от Д. тази сума пари. На следващия ден – 14.02.2018 г. св. Д. *** за извършена на 13.02.2018 г. кражба на сумата 640 лв., дал обяснения по случая и доброволно предал за нуждите на разследването черен на цвят кожен портфейл с обособени прегради, едната от които се закопчава посредством метално копче, ведно със сумата 1,80 лв. на монети в портфейла.

Около 10 дни по-късно П.И. – брат на подсъдимия Б.И., предложил на З.Д. да му върне 400 лв. свои пари и му съобщил, че брат му – подсъдимият, е задържан и не може да работи и да излиза. Д. не се съгласил с това предложение и не взел от П.И. никакви пари.

Подсъдимият Б.Т.И., с ЕГН **********, е роден на 04 февруари 1982 г. в гр. София, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, неженен, без образование, осъждан, не работи.

Съдът приема така изложената фактическа обстановка за безспорно установена от следните доказателствени източници:

- гласни доказателствени средства:

- показания на свидетеля З.Н.Д. пред съда, дадени при първоначалния му разпит в с. з. на 07.12.2018 г. и при допълнителния му разпит в с. з. на 11.03.2019 г.;

- показания на свидетеля А.С.С., дадени на 14.02.2018 г. по ДП № 338 ЗМ - 74/2018 г. по описа на РУ – С.(л. 16-17 от ДП) пред орган на досъдебното производство и прочетени в с. з. на 07.12.2018 г. на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, както и частично от показанията на този свидетел, дадени пред съда в същото съдебно заседание;

- показания на свидетеля А.Л.К., дадени на 14.02.2018 г. по ДП № 338 ЗМ - 74/2018 г. по описа на РУ – С.(л. 18 от ДП) пред орган на досъдебното производство и прочетени в с. з. на 07.12.2018 г. на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и показания на този свидетел, дадени пред съда в същото съдебно заседание;

- показания на свидетеля Т.Л.А. пред съда – частично;

- обяснения на подсъдимия Б.Т.И. пред съда, дадени в с. з. на 07.12.2018 г. и в с. з. на 11.03.2019 г., както и обяснения на същия, дадени на 14.02.2018 г. по ДП № 338 ЗМ - 74/2018 г. по описа на РУ – С.в качеството му на обвиняем пред орган на досъдебното производство и прочетени в с. з. на 07.12.2018 г. на основание чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от НПК – частично за всички обяснения на подсъдимия;

- писмени доказателства, събрани в хода на ДП № 338 ЗМ-74/2018 г. по описа на РУ – С.и приобщени в съдебното следствие по реда на чл. 283 от НПК: докладна записка от 14.02.2018 г., изготвена от ст. инспектор К.П. *** (л. 20 от ДП); протокол за доброволно предаване от 14.02.2018 г. (л. 22 от ДП) ведно с албум от фотоснимки към него (л. 24-25 от ДП); справка за съдимост за подсъдимия (л. 53-57), характеристична справка на подсъдимия (л. 36), декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия (л. 35);

- писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство и приобщени по реда на чл. 283 от НПК: писмо рег. № 338000-6339/19.11.2018 г. от Началника на РУ – С.до съда и справка за съдимост на подсъдимия, актуална към 21.01.2019 г.

Относно възприетата от съда хронологична последователност на събитията на инкриминираната дата не се констатират съществени противоречия между отделните доказателствени източници.

Съдът кредитира показанията на св. Д. като логични, подробни, безпротиворечиви и последователни, като следва да се отбележи, че тези техни характеристики са устойчиви и в двата му разпита пред съда – първоначален в с. з. на 07.12.2018 г. и допълнителен в с. з. на 11.03.2019 г.

Неоснователни са доводите на защитника на подсъдимия в хода на съдебните прения за противоречие между съдържанието на жалбата на св. Д.,*** за установената липса на пари и последващите му показания досежно присъствието и на трето лице (св. К.) в автомобила му освен него и подсъдимия. Основната функция на тази жалба е сезираща – с нея Д. е уведомил органите на МВР за това, че е пострадал от кражба, поради което е напълно логично в нея той да съобщи само накратко онези данни, които счита за най-значими за установяването на извършителя на деянието, а не цялата фактическа обстановка, която е възприел и, впрочем, е описал в придружаващите жалбата свои обяснения на л. 33 от ДП, които не представляват свидетелски показания.

На следващо място, съдът не приема за основателни и доводите на защитника на подсъдимия, че показанията на Д. са изолирани и неподкрепени от други доказателства относно размера на сумата, чиято липса той заявява да е установил от портфейла си след като оставил св. К. обратно в автосервиза. С оглед естеството на инкриминираните вещи – пари в брой, местонахождението им – в портфейл и предвид поведението на св. Д., който не е показвал тази сума на никого на инкриминираната дата, би било напълно нелогично да се приеме, че реално е възможно друго лице да възприеме, че до отнемането на парите той е осъществявал фактическа власт върху тях и по това време едва ли не това друго лице да изброи парите, за да може впоследствие да свидетелства при необходимост от установяване на евентуално бъдещо престъпно посегателство с предмет – тези пари. При кражба твърде съществен доказателствен източник за предмета на престъплението са показанията на лицето, от чието владение той е отнет. Така при положение, че, както вече се отбеляза, показанията на св. Д. са изцяло логични, последователни и безпротиворечиви, съдът не намира причина да ги дискредитира относно размера на отнетата му сума, още повече, че не е необичайно такава сума, за която св. Д. сочи да се е състояла от банкноти от по 50 лв. и 20 лв., да бъде съхранявана в обикновен мъжки портфейл.

За факта на извършеното от подс. И. отнемане на инкриминираната сума от портфейла на св. Д. по делото липсват преки доказателства. От доказателствените източници обаче се установяват редица факти, представляващи косвени доказателства, чийто детайлен и съвкупен анализ еднозначно сочи на тяхната взаимосвързаност, въз основа на която съдът достига до единствения възможен фактически извод, че подсъдимият е отнел тази сума от портфейла на Д. по време на престоя си в неговия автомобил.

Тези факти са следните:

На 13.02.2018 г. следобяд св. Д. и приятелката му пътували няколко минути в автомобила му от ж. к. „Самоково” до автобусната спирка на бул. „Искър”, за да вземе тя оттам автобус до местоработата й в к. к. „Боровец”. Мястото на водача в автомобила било дясното и приятелката на Д. седяла на предната лява седалка в автомобила (тъй като същият сочи, че този ден никой освен подсъдимия не е седял на задната седалка). По време на движението Д. дал на приятелката си 10 лв. от портфейла си и така в него останали 640 лв. на банкноти от по 50 лв. и 20 лв. и 1,80 лв. на монети, след което се пресегнал с лявата си ръка назад и оставил портфейла на задната седалка. По делото няма дори индиция приятелката на Д. да е имала физически досег с портфейла му в автомобила. Тя слязла от автомобила на автобусната спирка, а Д. продължил с автомобила си сам до ремонтния канал на ул. „Ихтиманско шосе”. Там той слязъл от автомобила и го заключил. Впоследствие по молба на св. С. той се качил на автомобила (отново сам), за да отиде до автосервиза, където работел св. К.. Преди Д. да напусне мястото, където се намирал, подсъдимият И. му махнал с ръка и му заявил, че иска да се качи в автомобила, за да отиде до автоморга в съседство до автосервиза. Д. се съгласил и И. се качил в автомобила, като седнал на предната лява седалка. До автосервиза и автоморгата св. Д. и подс. И. пътували само двамата в автомобила. Автоморгата била затворена и подсъдимият останал сам в автомобила, защото по това време св. Д. отишъл да търси св. К.. След около 5 минути Д. и К. дошли до автомобила и по молба на Д. подсъдимият И. се преместил на задната седалка, за да може К. да се вози по-удобно отпред вляво от водача Д.. Така разположени, тримата пътували в автомобила няколко минути и след като пристигнали до ремонтния канал всички слезли от автомобила, а Д. отново го заключил. К. свършил работата, за която бил повикан и заедно с Д. двамата се качили на автомобила на последния, който го управлявал, а К. седял на предната седалка вляво от него. По време на обратното пътуване до автосервиза, К. не се обръщал назад и не пресягал ръцете си към задната седалка. К. слязъл до автосервиза, а Д. се отправил към близка газ-станция и тогава установил, че липсват всички банкноти от портфейла му.

При тази съвкупност от факти, които са установени от събрани по делото гласни доказателства и които се намират в неразривна хронологическа връзка и в житейско единство, се налага фактическият извод, че в периода от време от момента, когато на 13.02.2018 г. следобяд Д. дал на приятелката си 10 лв. и оставил на задната седалка на автомобила си своя портфейл, в който се намирала сумата 640 лв., до момента, в който установил липсата на тази сума от портфейла, освен Д. единствено подсъдимият е имал достъп до този портфейл – в отрязъка от време от около 16,50 ч. до около 17,30 ч., в който подсъдимият е бил за известно време сам в автомобила, а след това се е возил на задната седалка. При тези обстоятелства, а и при положение, че след това на предната седалка на автомобила се возил К., който обаче не извършвал движения с ръце към задната седалка и че непосредствено след като той слязъл от автомобила, Д. установил, че портфейлът е наличен, но в него не се намира сумата 640 лв., се налага единственият възможен извод, че подсъдимият е взел тази сума от портфейла докато е бил в автомобила. В тази връзка е необходимо да се посочи, че е неоснователен упрекът на защитника на подсъдимия към съдържанието на обвинителния акт, в чиято обстоятелствена част този факт е положително посочен. Обстоятелствената част на обвинителния акт следва да изгражда обвинителната теза за извършване на конкретно престъпление от определено лице, а не да бъде преразказ на събрани на досъдебното производство доказателства и в този смисъл прокурорът е длъжен да посочи в тази част на обвинителния акт всички факти, съставомерни за престъплението, за което е повдигнато обвинението, а не само тези от тях, за които са събрани преки доказателства.

Изводът, че подсъдимият И. е взел сумата 640 лв. от портфейла на свидетеля Д. по време на престоя си в автомобила му, косвено се подкрепя и от  поведението на брата на подсъдимия след деянието, установено от показанията на Д., а именно – че около 10 дни след деянието П.И. предложил на Д. частично да възстанови липсващата сума като му плати 400 лв. свои пари, тъй като по това време подсъдимият вече бил задържан и нямал възможност да работи и да излиза. Поради родствената си връзка с подсъдимия, П.И. изрично е отказал да свидетелства както на досъдебното производство, така и пред съда, поради което показанията на Д. за неговото поведение са неопровергани от никакви други доказателства.

Изводът на съда, че подсъдимият Б.И. е взел сумата 640 лв. от портфейла на свидетеля З.Д. по време на престоя си в автомобила му, е единственият възможен, тъй като анализът на събраните доказателства изключва възможността друг да е взел тази сума или тя да е изгубена, или Д. да се е разпоредил с нея.

От показанията на Д. се установява, че за последен път на инкриминираната дата той е имал физически досег с портфейла си докато в него се е намирала сумата 640 лв. в момента, когато по време на движение с автомобила, в който пътували с приятелката си, той извадил от портфейла 10 лв. и й ги дал; че непосредствено след това той се пресегнал с лявата си ръка към задната част на автомобила и оставил портфейла на задната седалка; че през цялото време приятелката му не видяла каква сума има в портфейла и че той не й е показвал какво има в него. Наред с това, показанията на Д., че в този ден никой друг, освен впоследствие подсъдимият, не е седял на задната седалка на автомобила, несъмнено означават, че по време на движението от ж. к. „Самоково” до бул. „Искър” в гр. С.приятелката на Д. е седяла на предната лява седалка на автомобила.

Да се приеме, че в краткото време след като взела подадените й от Д. 10 лв. преди да слезе от автомобила, неговата приятелка също се е пресегнала назад, отворила е портфейла и е взела оттам 640 лв., след което портфейлът останал празен на седалката, означава тази извънредна ловкост да се изрази в редица особени движения, които няма как да останат незабелязани от Д. през деня, но за каквито движения не се съдържа дори индиция в неговите показания. Нещо повече, Д. изрично отрича съмнения в това приятелката му да е взела сумата 640 лв. по същия начин, по който ги отрича и за св. К. с оглед конкретното му поведение в автомобила (не се е обръщал назад, не е протягал ръце към задната седалка). Поради това изразената пред съда от Д. липса на негови съмнения за това приятелката му да е автор на деянието не е голословна или заинтересувана декларация, а напълно кореспондира с житейската ситуация, при която двамата са пътували в автомобила. Затова евентуални възприятия на приятелката на Д. за това пътуване нямат никакво отношение към факти и обстоятелства от предмета на доказване в настоящото наказателно производство. В друга доказателствена ситуация отказът на св. Д. да разкрие пред съда самоличността на своята приятелка би бил процесуално укорим независимо от възможните морално-етични подбуди за такъв отказ, но в конкретния случай неустановяването на самоличността на приятелката му е с изцяло неутрално доказателствено значение по делото.

Тук е мястото да се подчертае, че единствен свидетелят Т.А. твърде услужливо в полза на подсъдимия инсинуира, внушава в показанията си пред съда възможността повод за прекратяването на интимната връзка на Д. с тогавашната му приятелка да е бил конфликт по повод изчезването на инкриминираната сума. След едни бегли, лаконични и абстрактни показания на свидетеля А. на досъдебното производство, които са дадени повече от 5 месеца след деянието и чието съдържание дори не е могло да послужи като основа за приобщаването им като доказателства на съдебното следствие чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 или т. 2 от НПК, при разпита му пред съда на 07.12.2018 г. (10 месеца след деянието) в паметта на този свидетел неочаквано и нелогично „оживяват” детайли за лични отношения между лица, които той пряко не познава. Още преди да отговаря на въпроси на страните, той заявява, че на следващия ден след случая момчето, което казало, че парите му ги няма (т. е. св. Д.) се скарало с гаджето си за тези пари и че той разбрал за това от св. А.С.. Твърде показателно е обаче, че както в показанията на св. А.С. на досъдебното производство, прочетени в хода на съдебното следствие на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, така и в показанията му пред съда, не се открива дори една дума за каквито и да било негови възприятия за отношенията на Д. с приятелката му. Очевидно е, че показанията на Т.А. за конфликт между Д. и приятелката му по повод изчезването на парите, за какъвто конфликт той уж бил разбрал от С., са нагласени и са тенденциозно целенасочени да внесат едно напълно необосновано от други доказателства (и дори противоречащо им с оглед показанията на самия С.) съмнение за възможност друго лице, различно от подсъдимия, да е отнело от владението на Д. инкриминираната сума.

В показанията си пред съда св. С. сочи, че на инкриминираната дата при ремонтния канал на ул. „Ихтиманско шосе” автомобилът на Д. бил отключен и от багажника му С. взимал инструменти, за да ремонтира своя автомобил, а също така държал там и акумулатора на своя автомобил. Тези показания не обосновават извод, че в частта от този ден, представляваща времето, в което портфейлът на Д. е бил на задната седалка на автомобила му, достъп до вътрешността на този автомобил е имало и друго лице. Това е така, защото С. и Д. са прекарали значителна част от времето през деня на 13.02.2018 г. на мястото, където се е намирал този канал, а и Д. също сочи, че е давал на С. инструменти от автомобила си, но не и по времето, когато портфейлът е бил на задната седалка, а в предишни моменти.

За двата периода от време, когато Д. е бил с автомобила си в района на ремонтния канал и в които този портфейл вече е бил на задната седалка на автомобила му, а именно: първо – от пристигането на Д. там (след като оставил приятелката си) до тръгването му заедно с подсъдимия до автосервиза, където работел К. и второ - от довеждането на К. до връщането му в автосервиза, свидетелят Д. е категоричен, че е заключвал автомобила си и че С. не е взимал от този автомобил части и инструменти. Това кореспондира с показанията на С., че докато К. бил на мястото, С. не е ходил до автомобила на Д. да взима оттам инструменти, както и че още преди К. да дойде на мястото, С. вече бил взел от багажника на Д. акумулатора си. В този смисъл уклончивото изявление на С. пред съда, че според него автомобилът на Д. бил отключен включително и след пристигането на К., не представлява нищо друго освен едно неубедително предположение, което не е основано на никакви конкретни факти – самият свидетел С. сочи, че тогава бил зает повече с ремонта на своя автомобил, не е ходил до автомобила на Д. по никакъв повод и не знае какво е правил Д. по това време. При това положение твърденията на свидетеля А. пред съда, че както преди тръгването на Д. и подсъдимия в търсене на автомонтьор, така и след връщането им заедно със св. К. автомобилът на Д. бил отключен, като и в двата периода С. взимал части от багажника на този автомобил, не са подкрепени дори от горепосочените фактически твърдения (а не предположения), изложени от С., който сочи че не е ходил до автомобила на С. докато К. е бил на мястото.

Що се касае до наличието в автомобила на Д. на акумулатор за автомобила на С., дори и това да е достоверен факт, за който С. е забравил да даде показания на досъдебното производство и се е досетил за него за пръв път пред съда, този факт също не опровергава показанията на Д., че след като пристигнал на ремонтния канал от бул. „Искър”, където оставил приятелката си и преди да тръгне с подсъдимия в търсене на К., той е държал автомобила си заключен. Това е така, защото дори св. А., чийто показания като цяло са с ниска степен на достоверност по съображенията, вече изложени по два отделни повода, казва пред съда, че Д. е дал на С. да си вземе някакви акумулатори и кабели от джипа му, т. е. дори от показанията на А. в тази им част се потвърждава, че Д. е контролирал достъпа до автомобила си и в този отрязък от време.

В обясненията си пред съда подсъдимият посочва, че на инкриминираната дата на ремонтния канал заедно със З.Д. и А.С. имало още едно лице. Според подсъдимия това лице било непознато за него, но било различно от св. Д., когото в обясненията си от досъдебното производство подсъдимият също не назовава по име. В тази им част без съмнение обясненията на подсъдимия пред съда са негова активна защитна позиция, имаща за цел да създаде вероятност отнемането на парите от владението на Д. да е извършено от друго лице. Наред с това, че в тази им част обясненията на подсъдимия пред съда противоречат на обясненията му от досъдебното производство, прочетени на основание чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от НПК, те не кореспондират и с никакви други доказателства. Никой от разпитаните свидетели не сочи на мястото за ремонт на автомобили да са присъствали лица, различни от установените – свидетелите З.Д., А.С., А.К. и Т.А., подсъдимият Б.И. и брат му П.И.. Поради това съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия за наличие на още едно непознато за него лице заедно с Д. и С..

 В други техни части обясненията на подсъдимия пред съда, дадени в с. з. на 07.12.2018 г. и на 11.03.2019 г. са противоречиви. В обясненията си, дадени на 07.12.2018 г. подсъдимият сочи, че след като заедно с Д. двамата пристигнали до автосервиза, където работел К., той (подсъдимият) слязъл от автомобила, за да отиде до съседната автоморга, но като видял, че тя е затворена, той се върнал до автомобила и отново седнал на предната седалка. На 11.03.2019 г. подсъдимият заявява, че след като с Д. отишли до майстора (т. е. при К.), подсъдимият „не мръднал” от предната седалка и чак когато К. и Д. дошли, тогава подсъдимият „се хвърлил” отзад, за да се качи К. отпред. Обективният поглед върху това противоречие може да го определи дори като неутрално за предмета на доказване по делото при положение, че дали подсъдимият е излизал от автомобила и се е връщал в него или изобщо не го е напускал, касае все времето, в което св. Д. не е бил там – време, което е било достатъчно, за да вземе подсъдимият парите от портфейла и да го остави на мястото му. При това положение първият „реторичен” въпрос, който отправя подсъдимият в обясненията си от 11.03.2019 г. - „Аз пред него ще му вземам ли парите?” намира своя отговор в необезпокояваната за подсъдимия възможност да стори това в отсъствието на Д. докато последният е бил извън автомобила си, за да търси К.. Що се касае до втория подобен въпрос на подсъдимия в обясненията му от 11.03.2019 г. „Ще му оставя ли портмонето там, а ще взема само парите?”, следва да се отбележи, че парите са най-неидентифицируемите по индивидуалните си белези движими вещи, поради което онзи, който краде пари, би предпочел ако е възможно да вземе само тях, а не и вещта, в която те се намират (в случая - портфейл), тъй като при евентуално претърсване обясненията за начини на придобиването им, отричащи авторството на деянието, биха били далеч по-многобройни и по-трудно опровержими пряко, отколкото ако у претърсеното лице се намери и портфейл.

Освен това, паричната сума от 640 лв., за която се установява, че се е състояла от банкноти от по 50 лв. и 20 лв., не е никак трудна за укриване на най-разнообразни места. Поради това обстоятелството, върху което акцентира подсъдимият в обясненията си, а именно, че когато по-късно вечерта на инкриминираната дата св. Д., придружаван от св. С., посетил подсъдимия, брат му и св. А. ***, последните си „изкарали джобовете” пред него, а Д. не установил никакви пари в тях, в действителност няма съществено значение за предмета на доказване по делото. В тази връзка показанията на св. К.П. - Началник на Полицейски участък „7-ми квартал” в РУ – Самоков, в които той сочи пред съда, че по повод жалбата на св. Д. той извършил оперативно-издирвателни мероприятия, свеждащи се до проверка на жилището на подсъдимия и вещите му, както и до проверка на игрални зали в гр. С.за разходване на по-големи суми пари, както и протоколът за претърсване и изземване от 14.02.2018 г., одобрен от съдия от РС – С.с определение от 15.02.2018 г. по ЧНД № 125/2018 г. по описа на същия съд, не са от естество да изяснят факти и обстоятелства от предмета на доказване по делото, поради което съдът не изгражда фактически изводи въз основа на тях.

Далеч по-съществено е друго – че няколко дни след деянието П.И. – брат на подсъдимия, съобщил на св. Д., че подсъдимият е задържан и не може да реализира доходи, от които да върне отнетата сума, като му предложил той лично да го обезщети частично със сумата 400 лв. свои пари. Както вече се посочи, това обстоятелство подкрепя извода, че автор на отнемането на вещите от владението на Д. е подсъдимият. Вярно е, че е право на П.И. да не свидетелства по делото нито на досъдебното производство, нито пред съда, което той е упражнил. Но е вярно и това, че с това си процесуално поведение П.И. по никакъв начин не опровергава фактите относно това свое поведение, установени от показанията на св. Д..

И на последно място – свидетелят Д. посочва в показанията си, че след като установил липсата на сумата 640 лв. от портфейла си, освен че посетил братята Б. и П.И. и свидетеля Т.А. (по прякор „Башнеята”) в ромската махала, той търсил сумата и из пространствата в автомобила, но не я намерил. От друга страна, цялостното поведение на Д. по времето, докато портфейлът му е бил на задната седалка на автомобила му на инкриминираната дата, изключва дори индиция същият да е извършвал плащания в брой от тази сума.

В обобщение на изложения анализ, фактът на отнемането на сумата 640 лв. на инкриминираните дата и място от страна на подсъдимия от владението на З.Н.Д., е установен от непрекъсната верига от косвени доказателства, които изключват възможен извод друго лице да е автор на деянието или с тази сума да се е разпоредил св. З.Д., или да я е загубил и поради това обосновават единствения възможен извод, че именно подсъдимият е автор на това деяние.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Подсъдимият Б.Т.И. е осъществил обективните признаци на престъплението кражба, визирани в чл. 194, ал. 1 от НК, като на 13.02.2018 г., за времето от 16,50 ч. до 17,30 ч. в гр. Самоков, от лек автомобил „М.ш.” с регистрационни табели ** **** **е отнел чужди движими вещи, а именно пари на стойност 640 лв. от владението на З.Н.Д., без негово съгласие.

От обективна страна, докато подсъдимият се е намирал в автомобила (първоначално – на предната лява седалка докато св. Д. е търсел св. А.К., а впоследствие – на задната седалка на автомобила отляво след пристигането на К.), той е взел тази парична сума, състояща се от банкноти от по 50 лв. и 20 лв. от черен мъжки кожен портфейл, разположен на задната седалка на автомобила, без св. Д. да забележи това. По този начин той е прекъснал фактическата власт върху парите на дотогавашния им владелец – св. Д. и е установил своя такава без съгласието на последния.

От субективна страна подсъдимият е извършил деянието при форма на вината пряк умисъл и с намерение противозаконно да присвои отнетите вещи. Той е съзнавал общественоопасния характер на извършваното от него деяние – че лишава от фактическа власт владелеца на чужди движими вещи без негово съгласие; предвиждал е, че с това ще засегне обществените отношения, свързани с упражняване правото на собственост на друго лице, а именно – че вещите ще преминат в негова фактическа власт и е искал настъпването на общественоопасния резултат на деянието – установяване на тази власт върху предмета на престъплението. Деянието на подсъдимия е било насочено към осъществяване на намерението му противозаконно да присвои вещите, като се разпореди с тях в свой или чужд частен интерес.

С оглед общата стойност на отнетата парична сума и степента на обществена опасност на подсъдимия (същият е осъждан неколкократно, включително и за престъпления против собствеността), извършеното от него деяние не представлява маловажен случай на кражба по смисъла на чл. 194, ал. 3, вр. чл. 93, т. 9 от НК.  

По всички тези съображения съдът намира, че подсъдимият Б.Т.И. виновно е извършил престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.

За това престъпление е предвидено наказание „лишаване от свобода” за срок до осем години.

Към датата на извършване на деянието минималната работна заплата за страната е била 510 лв. съгласно чл. единствен от ПМС № 316/20.12.2017 г. (обн. ДВ, бр. 102/2017 г.), т. е. предметът на престъплението не особено значително надвишава тази сума. Стойността на предмета на кражба е основен, макар и не единствен критерий за тежестта на престъплението. Ето защо невисоката стойност на предмета на извършената от подсъдимия кражба представлява съществено смекчаващо отговорността му обстоятелство. То обаче не е изключително, нито по делото се установяват други, които, съпоставени с него, да обосноват извод за многобройност на смекчаващите обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание (в случая три месеца лишаване от свобода съгласно чл. 39, ал. 1 от НК) би се оказало несъразмерно тежко за подсъдимия. Затова съдът индивидуализира наказанието му в съответствие с чл. 54, ал. 1 от НК, а не в съответствие с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК.

При отчитане на стойността на предмета на престъплението като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство и като взе предвид като отегчаващо обстоятелство съдебното минало на подсъдимия, съдът му определи наказание „лишаване от свобода” за срок от 9 месеца, който е значително под средния размер на това наказание, но и над минималния съгласно общата разпоредба на чл. 39, ал. 1 от НК.

Със споразумение с последици на влязла в сила присъда, считано от одобряването му на 26.01.2018 г. по НОХД № 8153/2017 г. по описа на Софийския районен съд, на подсъдимия е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година за престъпление по чл. 198, ал. 1, предл. първо, вр. чл. 20, ал. 2 от НК при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието, като от така определеното му наказание е приспаднато времето, през което същият е бил задържан под стража, считано от 04.07.2016 г. до 02.03.2017 г. Това осъждане на подсъдимия на лишаване от свобода за престъпление от общ характер е било факт към датата на извършване на престъплението по настоящото наказателно производство, поради което изтърпяването на наложеното за престъплението по настоящото дело наказание „лишаване от свобода” за срок от 9 месеца не може да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК.

Ето защо подсъдимият следва да изтърпи ефективно това наказание. С оглед разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС съдът постанови наказанието да бъде изтърпяно от подсъдимия при първоначален строг режим.

Съдът намира, че така наложеното на подсъдимия наказание “лишаване от свобода” за срок от 9 месеца при първоначален строг режим на изтърпяване, е справедливо и е от естество да постигне целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

На основание чл. 111, ал. 1 от НПК съдът постанови вещественото доказателство – 1 бр. черен на цвят кожен портфейл с обособени прегради, една от които се закопчава посредством метално копче – приобщено по ДП № 338 ЗМ - 74/2018 г. по описа на РУ – С.с протокол за доброволно предаване от 14.02.2018 г., да бъде върнато на З.Н.Д. след влизане на присъда в сила.

В двете фази на наказателното производство не са извършени разноски по бюджетите на ОДМВР – София и РС – Самоков, поради което независимо от изхода на делото, такива не следва да се възлагат на подсъдимия с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК.

По изложените съображения съдът единодушно постанови присъдата си.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: