Решение по дело №2617/2020 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260486
Дата: 23 ноември 2020 г. (в сила от 30 декември 2020 г.)
Съдия: Петър Веселинов Боснешки
Дело: 20201720102617
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260486 / 23.11.2020г.             23.11.2020г.                             Град П.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                          ІX състав

На двадесет и шести октомври                                                  Година 2020

В открито заседание в следния състав:

                                                  Районен съдия: Петър Боснешки

Секретар: Божура Антонова

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №02617 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

          Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от “Водоснабдяване и канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.П., кв.“Варош“, ул.“Средец“ 11, срещу В.А.И., с адрес: ***, с правно основание чл. 415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 794,73лв., представляваща неизплатена главница за доставена и  ползвана питейна вода, както  и отвеждане и пречистване на отпадни води за жилище, находящо се в гр.П., кв.“***, аб.№***, за периода от 24.02.2016г. до 30.09.2019г.,  сумата от 144,22лв., представляваща лихва за забава за периода от 07.05.2016г. до 19.12.2019г., както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед от 18.02.2020г. по ч.г.д.№01016/2020г. на ПРС.

В законоустановения срок ответникът В.А.И. е подал отговор, с който е изразил становище, че производството по делото е допустимо. Ответникът е оспорил исковете по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът оспорва, че е собственик на процесния апартамент, като твърди, че няма облигационна връзка с ищеца. Ответникът оспорва, че Общите условия са обнародвани по надлежния ред. Ответникът оспорва всички представени с исковата молба доказателства.Ответникът оспорва, че счетоводството на ищеца е водено редовно. Ответникът оспорва процесните вземания като погасени по давност.

            След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед от 18.02.2020г. по ч.г.д.№01016/2020г. на ПРС, поради което и съдът намира, че производството по делото е допустимо.

По основателността:

Ищецът “Водоснабдяване и канализация”ООД-гр.П. е оператор по смисъла на Закона за водите, предоставящ услуга - водоснабдяване и канализация на крайни потребители. Понятието потребител е легално дефинирано в $1 ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, съгласно който потребител е всяко физическо или юридическо лице, собственик или ползвател на недвижимия имот, за който се предоставят съответните услуги.  Съгласно разпоредбата на чл.8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, получаването на услугите водоснабдяване и канализация се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от регулатора /ДКЕВР/. В Общите условия на “Водоснабдяване и канализация”ООД-гр.П. дефиницията на понятието потребител преповтаря законовата такава.

От съвкупната преценка на удостоверение от Община П., Дирекция “Местни приходи” и приложената към него данъчна декларация на ответника от 22.03.1998г. е видно, че ответникът притежава 1/ 2 идеална част от правото на собственост върху процесния имот, който ползва услугите на ищцовото дружество. В същата е признато, че правното основание за придобиване на собствеността е договор с ОНС- П. от 29.08.1990г. Съдът кредитира данъчната декларация като извънсъдебно признание на ответника за притежаване правото на съсобственост върху процесния имот.

Облигационната  връзка между страните е възникнала по силата на закона, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от оператора  и одобрени от ДКЕВР.

Съгласно чл.33 от Общите условия операторът издава ежемесечно фактури за потребените ВиК услуги, които потребителите са длъжни да заплащат в тридесетдневен срок след датата на фактуриране. Съгласно чл.44 от Общите условия  при неизпълнение в срок на задължението за плащане потребителят заплаща на доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.

Видно от заключението по съдебно- икономическата експертиза на в.л.В. В. количеството на доставена, отвеждане и пречистена питейна вода от ищеца да процесния апартамент с  аб.№***, за периода от 24.02.2016г. до 30.09.2019г. е 372 куб.м., които са отчетени с карнета на инкасатора и общия водомер. Стойността на така извършените от ищеца услуги е в размер на 794,73лв., като в счетоводството на ищеца няма отразени плащания.

Съгласно константната съдебна практика когато потребителите на услуга заплащат цената и на месечни вноски се касае за трайно, периодично изпълнение на парично задължение, по смисъла на чл.111 б.”в ЗЗД, поради което се погасяват с  тригодишна давност. В настоящия случай заявлението за издаване на процесната заповед е подадено на 17.02.2020г., поради което и съдът намира, че вземанията на ищеца, чиято изискуемост е настъпила преди 17.02.2017г. са погасени по давност.

Общата дължима главница, която се дължи след фактура от 02.02.2017г. и не е погасена по давност, е в размер на 634,18лв. По изложени по- горе съображения съдът намира, че ответникът следва да отговаря само за половината от тази сума или за сумата от 317,09лв. съобразно притежаваното право на собственост.

Съгласно Общите условия при неплащане в срок на дължимите суми потребителите дължат и обезщетение за забава в размер на законната лихва по ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до плащане на задължението. Видно от заключението по съдебно- икономическата експертиза на в.л.В. В. обезщетението за забава върху неплатената главница за периода от 03.02.2017г. до 19.12.2019г. е в общ размер на 90,77лв. По изложени по- горе съображения съдът намира, че ответникът следва да отговаря само за половината от тази сума или за сумата от 45,39лв. съобразно притежаваното право на собственост.

Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от  317,09лв., представляваща неизплатена главница за доставена и  ползвана питейна вода, както  и отвеждане и пречистване на отпадни води за жилище, находящо се в гр.П., кв.“***, аб.№***, за периода от 02.02.2017г. до 30.09.2019г.,  сумата от 45,39лв., представляваща лихва за забава за периода от 03.02.2017г. до 19.12.2019г., както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед от 18.02.2020г. по ч.г.д.№01016/2020г. на ПРС.

За разликата до пълните предявени за установяване размери на исковете за главница от 794,73лв. за периода от 24.02.2016г. до 30.09.2019г. и сумата от 144,22лв., представляваща лихва за забава за периода от 07.05.2016г. до 19.12.2019г., същите следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

            По разноските:

            Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както за заповедното, така и за исковото производства.

            Ищецът е поискал да му бъдат присъдени направените по делото разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и експертиза в общ размер на 450,00лв. В съответствие с уважената част от исковете съдът намира, че следва да му присъди сумата от 173,72лв.

Ответникът е доказал разноски за адвокатско възнаграждение в размер общо на 600,00лв. за заповедното и исковото производства, от които в съответствие с отхвърлената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 368,37лв.

             С оглед изложеното Пернишкият районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  по искове предявени от “Водоснабдяване и канализация”ООД- гр.П., с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.П., кв.“Варош“, ул.“Средец“ 11, срещу В.А.И., с адрес: ***, че ответникът дължи на ищеца сумата от  317,09лв., представляваща неизплатена главница за доставена и  ползвана питейна вода, както  и отвеждане и пречистване на отпадни води за жилище, находящо се в гр.П., кв.“***, аб.№***, за периода от 02.02.2017г. до 30.09.2019г.,  сумата от 45,39лв., представляваща лихва за забава за периода от 03.02.2017г. до 19.12.2019г., както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед от 18.02.2020г. по ч.г.д.№01016/2020г. на ПРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете за разликата до пълните предявени размери на иска за главница от 794,73лв. за периода от 24.02.2016г. до 30.09.2019г. и сумата от 144,22лв., представляваща лихва за забава за периода от 07.05.2016г. до 19.12.2019г.

            ОСЪЖДА В.А.И., с адрес: ***, да заплати на “Водоснабдяване и канализация”ООД- гр.П., с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.П., кв.“Варош“, ул.“Средец“ 11, сумата от 173,72лв., представляваща направени в исковото и заповедното производства разноски за държавна такса, експертиза и адвокатско възнаграждение в съответствие с уважената част от исковете.

            ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация”ООД- гр.П., с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.П., кв.“Варош“, ул.“Средец“ 11, да заплати на В.А.И., с адрес: ***, сумата от 368,37лв., представляваща направени в исковото и заповедното производства разноски за адвокатско възнаграждение в съответствие с отхвърлената част от исковете.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№01016/2020г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав на ПРС, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

 

                                                           

                                                                        Районен съдия: