Р Е Ш Е Н И Е
№………….
гр.Варна, 18.11.2019г
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Vс-в
в
публично съдебно заседание на двадесет и втори октомври 2019г
в
състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при
участието на секретаря Дим.Георгиева,
като
разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА
в.гр.д.№ 1307 по описа на ВОС за 2019,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е въззивна жалба вх.№ 46030/26.04.2019 от С.С.С.
чрез назначения му особен представител адв.Н.Д. против решението на ВРС-ХХХс-в
№ 2547/7.06.2019 по гр.д.№ 15417/2018, с което е изменен размерът на
присъдената с Решение № 187/25.06.2013 по гр.д.№ 448/2013
на Районен съд – гр.Пазарджик издръжка, дължима от С.С.С. ЕГН ********** в
полза на непълнолетното дете Християн С.С. ЕГН ********** чрез неговата майка и
законен представител В.Д.С. ЕГН ********** като е увеличен от 80лв на 200лв,
считано от 11.10.2018г, до настъпването на законно основание за
нейното изменение или прекратяване, с падеж до пето число на месеца, за който
се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, на осн.
чл.150 вр.чл.143 СК, както и да заплати
по сметка на ВРС сумата от 172,80лв - държавна такса, на осн.чл.78
ал.6 вр.чл.69 ал.1 т.7 ГПК, и сумата от 150лв
- възнаграждение на особен представител, на осн.чл.78 ал.6 вр.чл.47 ал.6 ГПК.
Счита
първоинстанционното решение за неправилно, тъй като не са налице особени нужди,
които да налагат определянето на издръжка над минималния размер. Позовава се и
на това, че РС не е взел предвид обстоятелството, че ответникът се явява
настойник на поставената си под пълно запрещение майка, с което същата има
качеството на малолетно дете. Затова правото й на издръжка се конкурира с това
на малолетното дете и е приоритетно пред последното.
Моли за отмяната на
решението и за постановяване на друго, без да се конкретизира до какъв размер
да бъде намалена издръжката на детето.
Същевременно, във втората част от в.ж. е обективирано искане
за изменение размера на определеното от ВРС възнаграждение на особения представител, което да бъде изменено от
150лв на 300лв за първата инстанция. В същия размер /300лв/ се претендират
разноски в полза на адв.Н.Д. за въззивната инстанция.
В депозирания в
срока по чл. 263 ГПК писмен отговор В.Д.С.
като майка и законен представител на малолетния Х. като законен
представител на малолетното дете изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба и моли за потвърждаване на постановеното от ВРС решение.
Претендира
присъждането на направените разноски пред въззивната инстанция.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ”-****, редовно уведомена,
не е депозирала писмен отговор.
Производството по
делото е образувано по предявени от В.Д.С. като майка и законен представител на
малолетния си син Х.С.С., род.*** иск за изменение на присъдената с решение № 187/25.06.2013г
по гр.д.№ 448/2013г на ВРС в полза на детето Х. месечна издръжка като бъде
увеличена по размер от 80лв на 200лв, считано от датата на завеждане на иска,
ведно със законната лихва за всяка закъсняла месечна вноска до настъпването на
законни пречки за това, с падеж 10-то число на месеца, за който се дължи издръжката.
Излага, че с
решение № 187/25.06.2013г по гр.д.№ 448/2013гна РС-Нови Пазар ответникът е
осъден да заплаща ежемесечна издръжка в полза на детето ни Х. чрез негова майка
и законен представител, в размер на 80лв, считано от влизане в сила на решението
за развод, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване
на законна причина за изменение или прекратяване.
От момента на
определянето на издръжката до сега е изминал значителен период от време, през
който, с оглед възрастта на детето, потребностите му са се увеличили
многократно, трайно и значително. Променил се е стандартът на живот. В
невъзможност е сама да посреща порасналите нужди на детето. Няма доходи от
ренти или хонорари. Реализира месечен нетен доход, но има и свои лични разходи.
Освен това, текущите сметки за ел.енергия, вода и други комунални услуги, за
транспорт и комуникация, за домакински принадлежности и хигиенни материали, за
дрехи и облекло представляват значително перо. Детето, предвид своята възраст,
няма практическата възможност да работи и да си набавя по този начин
необходимите средства за храна, облекло и други потребности от първа
необходимост. Няма доходи от наем, рента и др. Х. в момента е записан да учи
във втори клас за учебната 2018-2019г в ОУ „Св.Кл.Охридски“ - с.Пет Могили, обл.Шумен.
Моли за присъждането
на съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на
исковата молба от назначения от съда на ответника особен представител адв. Н.Д., в който оспорва
предявения иск, като възразява, че потребностите на детето не са нараснали. Ответникът
работел, но не получавал високи доходи.Освен това, дължал издръжка в полза на
трети лица, като сочи, че съгласно решение по гр.д.№ 1058/2004г на ВОС майка му
била поставена под пълно запрещение поради психично разстройство и той бил
назначен за неин настойник.Затова следва да полага грижи за нея. Оспорва, че
разполагал с достатъчно средства, индиция за което е многото на брой заведени
срещу него дела за дължими суми: ч.гр.д.№ 11393/2018г; ч.гр.д.№ 235/2017г;
ч.гр.д.№ 15136/2015г; ч.гр.д.№1442/2016г; ч.гр.д.№ 15834/2015 и ч.гр.д.№
1327/2009, всички по описа на ВРС.
Контролиращата
страна Дирекция „Социално подпомагане“-**** не е изпратила
представител, но представя изготвен социален доклад.
Така предявеният иск намира правното си основание в
разпоредбата на чл.150 СК.
СЪДЪТ, с оглед
пределите на въззивното производство, очертани с жабата, след преценка на
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна:
Не се спори между страните, че са
родители на малолетното дете Х., род.***.
С влязло в законна сила Решение
№ 187/25.06.2013
по гр.д.№
448/2013 на РС–**** е определен размер на издръжката, дължима
от С.С.С. в полза на непълнолетното дете Х. в размер на 80лв, считано от
влизане на решението в сила до настъпване на законни основание за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска.
От представеното у-е е видно, че
месечните доходи на майката на детето В.Д.С., са в размер на 510лв.
От у-е от ОУ„Св.Кл.Охридски“-с.Пет
могили, е видно, че детето Х. е записан като ученик във втори клас за учебната
2018/2019 г.
В социалния доклад, изготвен от
Дирекция „Социално подпомагане“–гр.****, се излага, че майката разполага с необходимите жилищни условия за живот и задоволява
потребностите на детето при отглеждането в семейна среда с подкрепата своите
роднини, които я подкрепят винаги за задоволяване на потребностите на детето.
Детето Х. живее на адрес: ***, заедно с майка си В.С. С тях заедно живее и
прабаба й г-жа ****, която е на 75г и е пенсионерка. Къщата е тухлена с три
стаи и коридор, тоалетната е външна. За детето има обзаведена отделна стая с
необходимите мебели. Жилището е електрифицирано и водоснабдено.
Хигиенно-битовите условия за живот в жилището са добри. До къщата има постройка
от още две стаи които се обитават от прабабата г-жа ****. През зимния сезон се
отопляват на твърдо гориво. Към момента г-жа В.Д.С.- майка на детето получава
обезщетение за безработица в размер на 300лв, тъй като вече не работи като
помощник-възпитател. Прабабата г-жа **** е пенсионерка по възраст и получава
пенсия в размер на 350лв. Х. е ученик в ОУ"Св.Климент Охридски" в
същото населено място във втори клас. Няма постъпили оплаквания от
преподавателите в училище. Майката е привързана силно към детето си, което от
раздялата им насам детето не е потърсено от баща си.
От представеното по делото
съдебно удостоверение е видно, че ответникът е настойник на майка си **** С.
ЕГН **********, поставена под пълно запрещение.
От показанията на свид.**** /баба
на детето по майчина линия/ се установява, че детето ходи на училище целодневно
в селото, посещава уроци по гайда в понеделник и сряда в Нови пазар, за което
плащат само транспортни разходи. В. *** м.февруари 2011г, когато детето нямало
годинка. Бащата заминал по корабите, направил два курса по шест месеца. След
като се върнал заминал за Англия да работи и до сега е там. Не предоставя за
детето никакви средства. В. доскоро била безработна, а от 17.03. започнала
работа на 6-часов работен ден, като взима заплата по 289лв месечно.
Посочено е още, че С. не полагал
грижи за майка си, тъй като била настанена в Дом за стари хора.
Последно ответникът се е връщал в
България през лятото на 2018г и се срещнал с детето във Варна за около 30-40
минути. Обещал, че докато замине за Англия, ще го вземе, но не го направил. Не бил
носил подаръци на детето. От решението за развода С. не бил плащал издръжка.
Въз основа на установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.2 СК родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си. Задължението към ненавършилото пълнолетие
дете е безусловно.
Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се
определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид
възрастта, образованието, здравословното им състояние и всички други
обстоятелства, съобразявани при всеки отделен случай, без да се присъжда
издръжка в размер, стимулиращ към обществено непозволен начин на живот, лукс и
даващи възможност сумите да се използват извън целите на издръжката /така т.4
от ППВС № 5/1970/.
С оглед нормата на чл.142 ал.1 СК конкретният размер на
издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите,
които я дължат. Възможностите на лицата, дължащи издръжка, се определят от
техните доходи, имотното състояние и квалификация /съобразно задължителните
указания, дадени в т.5 от ППВС № 5/1970г/. Според т.6 от същото ППВС двамата
родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с
възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на
родителя, при който се отглежда детето. Пояснено е, че усилията, които се
полагат в този случай от родителя по повод ангажираността му във връзка с
отглеждането на детето, следва да се вземат под внимание при определяне размера
на издръжката, която този родител дължи. Под понятието възможност на родителя
се разбира материалното му положение, движимо и недвижимо имущество, различните
видове доходи, които той реализира, неговата възраст и трудоспособност, както и
квалификацията му, като тази възможност се преценява към момента на постановяване
на решението.
В тази насока е и решението на ВКС № 146/27.04.2015 по гр.д.№ 5404/2014 :
нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно обичайните
за тях условия на живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и
всички обстоятелства, които са от значение за случая, а възможностите на
лицата, дължащи издръжка, се определят от тяхната квалификация, доходите и
имотно състояние, които са винаги обективни и конкретни. Двамата родители
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно възможностите им
поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда
детето.
При сега действащата нормативна уредба
съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните
доказателства по всяко дело може да определи издръжка, която е в интерес на
детето и съответства на доходите на родителя.
Според критериите, заложени в чл.50 ал.3 т.1
ППЗЗДт вр. с ПМС № 305/19.12.2017, в сила от 1.01.2018г, за определяне на нов месечен размер на гарантирания минимален доход, необходимите средства за отглеждане и възпитание на дете от 7 до 14 години -
са в размера на 3,5 -кратния размер на гарантирания минимален доход, който е 75лв или 262,50лв.
За да е основателен искът по чл.150 СК за изменение
на размера на издръжката, е необходимо да се установи наличието на промяна в едно
от посочените обстоятелства: трайно и съществено изменение на нуждите на
издържаното лице или трайна и съществена промяна във възможностите на
задълженото лице.
В настоящия случай първоначално
присъдената издръжка, дължима от ответника в полза на детето Х., е била определена
с влязло в законна сила решение от 25.06.2013 в размер на 80лв, считано от
датата на предявяване на ИМ. Към него момент детето е било на 3 години и все още
не е посещавало училище.
Към момента на предявяване на
настоящия иск 11.10.2018г са изминали повече от 5 години, през което време детето
е пораснало. Това се отразява върху неговото физическо развитие, съответно на нуждите
от дрехи, обувки и други под., промяна в нуждите от образование /посещава
основно училище и е 2-ри клас/, което е свързано с разходи за униформи,
ежедневно ползване на градски транспорт, необходимост от учебни пособия, както
и средства за посрещане разходите от социален
характер.
Не са наведени
твърдения, нито се представят доказателства за дейности, осигуряващи духовното
и интелектуалното развитие на детето или такива за спортни или други занимания,
допринасящи за неговото физическото развитие.
Изложеното налага
извода за наличието на предпоставките за основателността на иска - трайно
изменение в потребностите на детето.
Що се отнася до
възможностите на родителите, съдът съобразява :
По отношение на майката се
установи, че има минимални доходи.
По делото не се представиха
доказателства з доходите на бащата, за който се изясни, че в момента пребивава
в Англия и получава доходи не по-малко от размер на установените за страната
социални помощи. Същевременно, същият е на възраст 35г.,
няма данни да има някакви заболявания, които да му пречат да работи и затова би
могъл да работи и да доходи над минималните. Няма данни да има алиментни
задължения към други низходящи непълнолетни лица. Тук следва да се отбележи, че
не е основателен доводът на особения представител адв.Н.Д., че въззивникът има
такива задължения към поставената си под пълно запрещение майка. Действително,
същата по силата на закона е със статут, приравнен на малолетно дете и за нея
също следва да бъдат полагани грижи и осигурявана издръжка, като двете
задължения не се конкурират, нито това към майката се явява приоритетно, а са
равнопоставени. Следва да се отбележи, че от данните в СД се изясни, че майката
на ответника е настанена в Дом за стари хора, без да има данни дали ответникът
участва в издръжката й чрез заплащане на месечна такса.
От данните по делото
се изясни, че майката на ответника и баба на детето спорадично е изплащала
парични суми, което не може да бъде вменено като нейно задължение, а и не може
да служи за основание за определяне по-висок размер на издръжката.
От изложеното следва, че е налице промяна и във
възможностите на родителите, които са в състояние да осигурят издръжка на
детето.
По отношение на
размера.
Нормата на чл.142 ал.2 СК определя минималния размер на
издръжката за едно дете – 1/4 от минималната работна заплата /МРЗ/, над който
следва да се преценява във всеки конкретен случай както нуждите на детето, така
и податните възможности на родителите.
За детето Х. следва да бъде определен общ размер на месечната
издръжка от 350лв, който да бъде разпределен между двамата родители,
съобразно критериите на чл.143 ал.1 СК, а именно - техните възможности и
материално състояние.Затова въззивникът следва
да заплаща 200лв, а разликата от 150лв - да се поеме от майката, върху която са
и преките и непосредствени грижи за детето.
Увеличеният размер на издръжка се
дължи от деня на предявяване на иска - 11.10.2018г, ведно със законна лихва за
всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства
обосноваващи изменението или прекратяването на издръжката, с падеж на плащане 5-то
число на месеца, за който се дължи издръжката.
Съвпадащите крайни
правни изводи на двете инстанции предпоставят потвърждаване решението на РС.
По разноските.
На осн.чл.1 от
Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя
държавна такса в размер на 86,40лв. по
иска за издръжка по чл.150 СК, която
сума следва да бъде заплатена от ответника по сметката на ВОС, на осн.чл.78
ал.6 ГПК.
Предвид
неоснователността на въззивната жалба, в полза на въззиваемата страна следва да
бъдат присъдени разноските, сторени от въззиваемата страна, в размер на 150лв съобразно представените
доказателства, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
На осн.чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВОС и сумата от 150лв, представляваща възнаграждение за
особен представител за участието му във въззивното производство. Определеният размер
е съобразен с разпоредбата на чл. 47 ал.6 ГПК. Съгласно същата възнаграждението
на особения представител, назначен по реда на чл.47 ал.5 ГПК, какъвто е
настоящият случай, се определя от съда съобразно фактическата и правна сложност
на делото, като размерът на възнаграждението може да бъде под минималния за
съответния вид работа съгласно чл.36 ал.2 ЗАдв, но не по-малко от една втора от
него. Наредба № 1/2004 за минималния размер на адв.възнаграждение е издадена
въз основа на Закона за адвокатурата. В чл.7 ал.1 т.6 от същата е посочено, че
за адвоката–повереник на ответник по делото за издръжка размерът на
възнаграждението е 300лв. Следователно, половината от същия възлиза на 150лв. Предвид,
че нормата на чл.47 ал.6 ГПК е процесуална, т.е. специална и от по-висок ранг
спрямо тази на чл.7 ал.1 т.6 от Наредба № 1/2004, и съобразявайки невисоката
правна и фактическа слажнаст на делото, съдът намира, че възнаграждението на
особения представител на ответника следва да бъде определен в размер на
150лв.
Аналогични са
съображенията за размера от 150лв,
определен от ВРС, в полза на особения представител на ответника и затова
решението и в тази част, имаща характера на определение, следва да бъде
потвърдено, което предпоставя неоснователност на подадената жалба и в тази
част.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-ХХХс-в № 2547/7.06.2019 по гр.д.№ 15417/2018, с което е изменен размерът на присъдената с решение № 187/25.06.2013
по гр.д.№ 448/2013 на Районен съд – гр.Пазарджик издръжка, дължима от С.С.С.
ЕГН ********** в полза на непълнолетното дете Християн С.С. ЕГН ********** чрез
неговата майка и законен представител В.Д.С. ЕГН **********, като е увеличен
от 80лв на 200лв, считано от 11.10.2018г, до
настъпването на законно основание за нейното изменение или прекратяване, с
падеж до пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска, на осн. чл.150 вр.чл.143 СК, както и да заплати по
сметка на ВРС сумата от 172,80лв-държавна
такса, на осн.чл.78 ал.6 вр.чл.69 ал.1 т.7 ГПК, както и е осъден ответникът да
заплати сумата от 150лв -
възнаграждение за особен представител, на осн.чл.78 ал.6 вр.чл.47 ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА С.С.С. ЕГН ********** да заплати по сметка на Варненски окръжен съд сумата от 86,40лв /осемдесет и шест лева и 40ст/,
представляваща държавна такса, на
осн.чл.78 ал.6 вр. чл.69 ал.1 т.7 ГПК.
ОСЪЖДА С.С.С. ЕГН ********** да заплати по сметка на Варненски окръжен съд сумата от 150лв /сто и петдесет лева/,
представляваща възнаграждение на особен представител за въззивната инстанция,
на осн. чл.78 ал.6 вр.чл.47 ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА С.С.С. ЕГН ********** да заплати на В.Д.С. ЕГН **********
***, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете
ХРИСТИЯН С.С., сумата от 150лв /сто и
петдесет лева/- разноски, сторени във въззивната инстанция за ползвана адвокатска
защита, на осн. чл.78 ал.3 ГПК
Решението
в останалата част не е обжалвано е и влязло в законна сила.
Решението не подлежи на обжалване, на
осн.чл.280 ал.2 т.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: