№ 3623
гр. Варна, 29.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Иванка Д. Дрингова
мл. с. Лазар Василев
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501701 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод частната жалба вх.№ 41774/21.06.2022 от
Етажна собственост на жилищна сграда с адм.адрес гр.Варна бул.....................,
представлявана от управителя ...................., чрез адв.Д. М. А.- ВАК, срещу постановеното от
ВРС-43с-в Определение № 5997/3.06.2022г по гр.д.№ 16680/2021г в частта му, с която е
постановено СПИРАНЕ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА РЕШЕНИЯ на Общото Събрание на ЕС на
сграда с адм.адрес: гр.Варна бул....................., проведено на 20.10.2021г, взети по т.1, 2 и 4
от дневния ред, както следва:
по т.1: „Избор на фирма „Професионален домоуправител" и или домоуправител от
собствениците на сградата";
по т.2: „Избор на управител и контрольор на Етажната собственост и определяне на мандата
им";
по т.4: „Вземане на решение за определяне размера на месечните разходи за управление и
поддръжка на общите части на сградата под формата на месечни такси „Етажна
собственост", както и вземане на решение за нередовните платци от етажната собственост".
Счита постановеното за неправилно и незаконосъобразно и затова моли за неговата
отмяна, като излага следите доводи:
Действително, спирането на изпълнението на обжалвано по реда на чл.40 ЗЕУС
решение на ОС на ЕС до постановяване на съдебното решение по спора е допустима и
изрично предвидена от закона мярка с цел да обезпечи самото производство по отмяна на
решенията, а не бъдещото реализиране на материалното право, предмет на исковия процес и
се предприема, за да бъдат ограничени евентуалните вреди, които биха могли да настъпят от
изпълнението му докато трае исковия процес.
При предявения иск за отмяна решението на ОС на собствениците, поисканото
1
спиране би довело до запазване на предишното фактическо положение. Затова счита, че
спирането за неподходяща мярка, която да гарантира, че със запазване на предходното
положение ще бъдат предотвратени каквито и да било вреди за етажните собственици.
В резултат на постановеното спиране ЕС не би имала основание да предприеме
каквито и да било действия и спирането не би предотвратило настъпването на вреди, а би
довело до такива.
Този извод се налага и от заявените от ищеца основания за незаконсъобразност на
взетото решение, които в същността си се свеждат до несъгласие с размера на месечните
разходи за управление и поддръжка на общите части на сградата под формата на месечни
такси, както и вземане на решение по отношение нередовните платци от ЕС, без да е
отречена нуждата от тези месечни такси.
От приложената към жалбата справка, изд. от СлВп на 25.05.2022г ищецът е продал
собствения си недвижим имот, находящ се в процесната сграда ЕС. Затова за него вече е
отпаднал правния интерес от воденето на настоящото дело, а също и липсва обезпечителна
нужда, след като решението по делото би имало действие занапред.
На сл.място. Със Заповед за изпълнение № 1637 за парично задължение по чл.410 от
ГПК, постановена по ч.гр.д. № 3201/2022г по описа на ВРС-VIIIс-в вече е разпоредено
ищецът да заплати на ЕС сумата 330лв, представляваща сбор от неплатените месечни такси
за периода от м.11.2021г до м.03.2022г вкл. От това следва, че към настоящия момент
ищецът е длъжен да си заплати дължимите месечни такси, а в случай, че съдът отмени
обжалваното решение на ОС на ЕС има право да си ги върне, като платени без правно
основание или на отпаднало основание.
Спирането не би могло да изпълни своето предназначение да гарантира
предотвратяването на каквито и да било вреди и за останалите етажни собственици, след
като всички те са взели решенията на ОС и са се съгласили с тях, и никой друг, освен ищеца,
не ги е обжалвал и не е поискал спиране на изпълнението им, а тъкмо обратното, стриктно
ги изпълнявали в срок.
В конкретния казус естеството на решенията, чието спиране е постановено от РС, е
такова, че пряко няма да рефлектира върху материалната сфера на ищеца за в бъдеще и в
този смисъл изпълнението им не би затруднило осъществяването на правата на ищеца при
положителен за него резултат по предявения иск.
Изхождайки от обстоятелството, че обжалваните решения на ОС касаят нормалното
функциониране на ЕС-плащане на разходи за управление и поддръжка на общите части,
сключване на договор с доставчик на „ВиК“услуги, заплащане на общ ток, обща вода,
градинар, консумативи и др., определяне на срок, в който да се внасят таксите за поддръжка,
то спирането им би навредило на всички етажни собственици, вкл. и на ищеца, ако беше
собственик.
Следва да се изтъкне, че обезпечителната нужда се преценява не само с оглед на
предмета на спора, но и с оглед поисканата обезпечителна мярка, която трябва да бъде
2
подходяща спрямо нуждата, т.е. да съответства на обезпечителната нужда на ищеца.
Поради изложеното счита, че допуснатото спиране на тези решенията но ОС по т.т.1,
2 и 4 следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Претендира за присъждане на сторените от въззивника разноски за настоящото
производство разноски, представляващи заплатена държ.такса и адв.възнаграждение.
В срок е постъпил писмен отговор от М. Д. К. ЕГН ********** от гр.Варна
ул.............., чрез адв.М. Ник.Т. от АК-Варна, личен № **********, съд.адрес: гр.Варна ул.
„.................. , със становище за неоснователност на жалбата, като излага следното:
От изложените твърдения в ч.ж. оставал с впечатление, че ответникът по дело не се
бил запознал с материалите по същото и в частност с всички посочени от ищеца основания,
обосноваващи незаконосъобразността на решенията, приети на проведеното на 20.10.2021г
ОС
Говорейки за законосъобразност, респ.незаконосъобразност, е недопустимо да
категоризира сочените основания за незаконосъобразност на дадено решение, като
попадащи в „същинска" и несъщинска част. Ноторно известно на всички е, че РБ е правова
държава и като такава се управлява според Конституцията и законите на страната - чл.4 ал.1
от Конституцията на РБ.
Отношенията, свързани с управлението на ЕС са регламентирани в нормативен акт –
ЗУЕС, от което следвало, че правилата, разписани там били еднакво съществени и
задължителни за всички субекти, попадащи в техния обхват. Има законосъобразни и
незаконосъобразни действия и решения, а всяко незаконосъобразно решение следвало да не
възпроизвежда действие.
Законодателят е дал възможност на всеки собственик на самостоятелен обект да иска
от съда отмяна на незаконосъобразните решения, приети от ОС на ЕС - право, което всеки
преценява дали да упражни или не. Аналогични разпоредби има и в други нормативни
актове, напр. в ТЗ, с които се дава право, всеки съдружник или акционер да оспорва
решенията приети от общо събрание на съдружниците/акционерите в дружеството.
Нито собствениците на самостоятелни обекти в ЕС, нито съдружниците и
акционерите в дружества са длъжни да упражнят правото си да искат отмяна на решение на
съответното общо събрание. Логично и обосновано е упражняването на това право, когато
едно евентуално незаконосъобразно решение би довело до негативни последици за
съответния собственик. Дали оспорените решения са законосъобразни или не, ще прецени
съответния компетентен съд. В настоящия случай, първоинстанционния съд вече се е
произнесъл с Решение № 2471/25.07.2022г, с което е постановил, че исковата претенция на
ищеца е основателна и е отменил всички решения, приети на горепосоченото ОС на ЕС.
Докато исковият процес трае, е възможно едно незаконосъобразно решение на ОС да
бъде изпълнено, така че успешно проведеният иск по чл.40 ал.1 ЗУЕС да се окаже без
практическа полза - така например, срещу ищеца да се проведе принудително изпълнение на
едно притезание, което впоследствие да бъде съдебно отречено. Категорично е несъгласен с
3
твърдението на частния жалбоподател, че процедурата по обезпечение на иск се прилагала с
оглед елиминиране или ограничаване на възможността ответникът да осуети изпълнението
на бъдещото съдебно решение, постановено в полза на ищеца и в конкретния случай не е
налице обезпечителна нужда.
Счита, че доколкото с TP № 5/24.06.2017г по тълк.д.№ 5/2014г на ОСГК на ВКС, все
още неизгубило своята сила и е действащо, следва да се приеме тълкуването, че по своята
цел, искането за спиране на изпълнението разкрива съществени сходства с целите и
функциите на обезпечителния процес
- то защитава легитимния интерес на молителя да не претърпи материалноправно
незаконосъобразно принудително изпълнение или да не се приема за настъпило правното
състояние, следващо от решението на ОС. Именно това е опасността, която е посочена като
възможна, при направеното от ищеца искане по чл.40 ал.3 ЗУЕС. Това е и единственото
правно средство за защита срещу сочената опасност. В настоящия случай, въпреки, че
законосъобразността на приетите решения е оспорена по предвидения за това ред, ответната
ЕС е предприела именно действията, с които сме обосновали искането си за допускане на
обезпечение - производство срещу ищеца по чл.410 ГПК за заплащане на суми,
произтичащи от взетите на горепосоченото събрание решения. Предприемането на това
действие добросъвестно е извършено от частния жалбоподател след като е узнал, за
заявеното от ищеца искане за налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението, но
преди произнасяне на съда по него. Това наше твърдение се потвърждава от съпоставка на
датите, на които ЕС е депозирала ПО на ИМ и е подала заявление по чл.410 ГПК, въз основа
на която е издадена посочената в процесната ч.жалба Заповед за изпълнение на парично
задължение. Датата на извършваше и на двете действия е 14.03.2022г. Важно е да се
отбележи, че преди образуване на заповедното производство, от ответната ЕС не били
предприети никакви действия за евентуално доброволно изпълнение от страна на ищеца.
Имало и още много факти, които можели да бъдат посочени, но същите нямали отношение
към предмета на спора в настоящото производство, с оглед на което няма да ангажира
излишно вниманието на решаващия състав.
Категорично не бил съгласен с твърдението, че с оглед наличието на издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, ищецът бил задължен да
заплати посочените в нея суми. Съгласно чл.414 ал.1 ГПК, длъжникът може да възрази
писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея.
В така създадената от частния жалбоподател ситуация възможностите за процесуално
поведение пред ищеца били сведени до една единствена, а именно - да упражни правото си
по чл.414 ал.1 от ГПК и да възрази. Това е единствената за него възможност, защото няма
как да признае едно задължение, което произтича от решение, подложено на съдебен
контрол за законосъобразност.
На пръв поглед „елегантно" даденото от частния жалбоподател решение на проблема
ищецът да си плати сочените като дължими суми за месечни такси, „а в случай, че съда
4
отмени обжалваното решение на ОС на ЕС има право да си ги върне, като платени без
правно основание или на отпаднало основание", всъщност е екстравагантно. Такова е,
защото дори и да проведе успешно едно евентуално исково производство, както се предлага
от частния жалбоподател, оставал въпросът какво се случвало ако ЕС бъде осъдена, но не
изпълни доброволно съдебното решение? Нека не забравяме, че ЕС е неперсонифицирана
правна общност, без имущество, от което евентуално някой кредитор, какъвто би бил
ищецът, да се удовлетвори. Именно, за да не възникне гореописаната ситуация, искането по
чл.40 ал.3 от ЗУЕС било заявено още с ИМ.
Вземайки предвид гореизложеното, заявява, че твърдяното от частния жалбоподател,
че оспорваните решения - предмет на разглеждане в гр.д.№ 16680/2021г на ВРС, не
рефлектирали върху правната сфера на ищеца категорично било невярно, неоснователно и
недоказано. Твърденията, че М. К. задължително трябвало да плати сумите, посочени в
издадената срещу него заповед за изпълнение на парично задължение, доказвали именно
тезата му, че всъщност, процесните решения и в частност, решението по т.4 от дневния ред
на ОС от 20.10.2021г рефлектирали върху материалната сфера на същия.
За неоснователно намира твърдението на частния жалбоподател, че за ищеца вече не
бил налице правен интерес от воденето на делото, нито била налице обезпечителна нужда.
Фактът, че М. К. се е разпоредил със собствените си недвижимите имоти, находящи се в
сградите с адм. адрес гр.Варна бул....................., след образуването на гр.д.№ 16680/2021 не
водел автоматично до отпадане на правния му интерес. РС вече се бил произнесъл по това
възражение още в първото с.з., като е приел иска за допустим, на осн.чл.226 ал.1 ГПК.
Въпреки прехвърлянето, същият запазва качеството си на страна /чл.22б ал.1 ГПК/, така че
делото продължава своя ход между първоначалните страни - в този см. Определение №
433/17.12.2013г по ч.гр.д.№ 6388/2013г на ВКС и Решение № 260259/3.05.2022г по гр.д.№
15017/2017г на ВРС-43с-в. Поради прехвърлянето, основанието на процесуалната
легитимация на прехвърлилия не е вече принадлежността на спорното право, а
произтичащото от закона право да води процес относно правото, което е станало вече чуждо.
Прехвърлилият става процесуален субституент, и то такъв, който изключва паралелното
участие на приобретателя като главна страна. С оглед на изложеното счита, че за ищеца е
налице правен интерес от воденето на гр.д.№ 16680/2021г, а също така е налице и
обезпечителната нужда - предмет на разглеждане в настоящото производство.
Не на последно място, обръща внимание и на твърдението на ч.жалбоподател, че
обжалваните решения на ОС касаели нормалното функциониране на същата.
От свид.показания, дадени в о.с.з. на 24.06.2022г станало ясно, че част от
собствениците са си вземали спонтанни решения и са „плащали на граждански начала на
хората, които са обслужвали сградата....".
Тук бил моментът да се обърне внимание и на още едно изказване на свид.Милева,
според която „ние си предизвикахме ЕС, която на нас не ни е нужна."
Възникването на ЕС не е обвързано с изрично заявено желание на група хора. ЕС
5
възниква ех lege. Съгласно Удостоверение за степен на завършеност с изх.№
АУ037750ПР/26.04.2016г, изд. от район „Приморски“, сградата била завършена до степен
груб строеж към 26.04.2016г. Удостоверението не е приложено като доказателство, но е
посочено в един от представените и приобщени като доказателство по горепосоченото
гр.дело нот.актове. При това положение следвало да бъде прието, че от 26.04.2016г реално
била възникнала ответната ЕС, тъй като това бил моментът, в който правото на строеж се
трансформирало в право на собственост върху самостоятелните обекти в сградата.
Твърдението на свид.Милева, че нямали нужда от ЕС можело да бъде еднозначно прието,
т.е. и без решения на ОС на ЕС същата е функционирала нормално, повече от пет години. С
оглед на това не следвало да бъде вземано под внимание изложеното в обратния смисъл
твърдение на частния жалбоподател.
С оглед на изложеното в настоящия отговор счита обжалваното определение за
правилно; обезпечителната нужда е налице и затова моли за оставяне без уважение ч.жалба
на ЕС на бул....................., представлявана от управителя .....................
Моли за присъждане на сторените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, представляващи заплатено адв.възнаграждение в размер на 200лв,
В случай на уважаване на частната жалба, респ. отмяна постановеното от ВРС
определение и присъждане в негова полза сторените разноски, и доколкото не е запознат с
размера на адв.възнаграждение, прави възражение за прекомерност на същото, ако не е
съобразен със съответните разпоредби на Наредба № 1/9.07.2004г за минималните размери
на адв.възнаграждения.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, предвид становищата на двете страни, съобрази следното:
Подадената частна жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК от легитимирана
страна и затова е допустима.
Разгледана по същество е основателна по сл.съображения:
Производството пред ВРС е образувано по иска на ищеца М. К в качеството му на
собственик на недв.имот в сградата - ЕС, находяща се в гр.Варна бул......................, срещу
ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на сградата, находяща се на същия адрес, за отмяна на
решенията по т.т. 1, 2, 4, приети на проведеното на 20.10.2021г, Общо събрание, а именно:
по т.1: „Избор на фирма „Професионален домоуправител" и или домоуправител от
собствениците на сградата";
по т.2: „Избор на управител и контрольор на Етажната собственост и определяне на мандата
им";
по т.4: „Вземане на решение за определяне размера на месечните разходи за управление и
поддръжка на общите части на сградата под формата на месечни такси „Етажна
собственост", както и вземане на решение за нередовните платци от етажната собственост".
Направено е искане за спиране изпълнението на горепосочените решения на ОС на
ЕС, на осн.чл.40 ал.3 ЗУЕС, до приключване висящия съдебен спор по чл.40 ал.1 ЗУЕС с
6
влязло в сила съдебно решение.
Същото подлежи на разглеждане по реда на чл.389 и сл. ГПК.
Съобразно задължителните указания, дадени с ТР № 5/ 24.06.2017г по тълк.д.№
5/2014г на ВКС-ОСГК, спирането на изпълнението на решение на ОС на ЕС по реда на
чл.40 ал.3 от ЗУЕС е предвидено в закона като обезпечителна мярка на този иск.
За да бъде уважено това искане, е необходимо да са налице общите основания,
предвидени за допускане на обезпечение по чл.391 ал.1 ГПК, а именно: искът да е допустим,
вероятно основателен, да е налице обезпечителна нужда, т.е. без обезпечителната мярка за
ищеца да бъде невъзможно или да се затрудни осъществяването на правата по решението,
както и исканата мярка да е адекватна на обезпечителната нужда.
Законодателят, изхождайки от естеството на решенията, които са от компетентността
на ОС, е преценил, че по правило подаването на иск за отмяна на решение на ОС на ЕС по
чл.40 ал.1 ЗУЕС не спира изпълнението на решението, съгл.чл.40 ал.3 предл.1-во ЗУЕС, но е
допуснал такава възможност по преценка на съда. Тъй като нормата на чл.40 ал.3 ЗУЕС не
визира допълнителни предпоставки за основателността на искането за спиране, съдът следва
да прецени за всеки отделен случай какъв би бил ефектът от исканата обезпечителна мярка.
Предвид ограничения предмет на обезпечително производство, съдът не следва да
анализира наведените в обстоятелствената част на ИМ доводи и доказателствата, свързани с
разрешаването на материално-правния спор.
От данните по делото е видно, че РС се е произнесъл вече с решение по материално-
правния спор № 2471/25.07.2022, което към настоящия момент /след извършена служебна
справка/ не е влязло в законна сила поради обжалването му от отв.страна пред ОС-Варна и
по него липсва постановен съдебен акт.
Що се отнася до поддържаното и в частната жалба твърдение за новонастъпил в хода
на процеса факт - че ищецът по делото се е разпоредил с недв.имоти, намиращи се в
горепосочената сграда още на 25.05.2022г, т.е. още преди датата на проведеното съдебно
заседание от 24.06.2022. Изложеното може да обуслови само приложимостта на
разпоредбата на чл.226 ал.1 ГПК – производството продължава между първоначалните
страни, като приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен в делото като трето
лице, или да замести своя праводател само при условията на чл.222 ГПК. Във всички случаи,
обаче, постановеното решение ще представлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя.,
съгл.ал.3 от същата разпоредба.
По отношение на изискуемата от закона предпоставка за основателността на молбата
по чл.389 ГПК за наличие на обезпечителна нужда, в случая не може да се направи
категоричен извод за такава.
След като Законодателят е предвидил предварително изпълнение на решенията на
ОС на ЕС, въпреки подаването на жалба, то очевидно, за да бъде допуснато спиране на
изпълнението на решенията, опасността за интересите /имуществени или др./ за ищеца
следва да е реална и конкретна /напр.: изваждането на ет.собственик от сградата за
7
определен срок; определяне на такси в прекомерно високи размери и др.под./.
Предвид естеството на решения по т.1, по т.2 от 22.02.2021г, чието спиране се иска,
тяхното действие не би рефлектирало върху правната сфера на ищеца. Решението по т.1 е в
интерес на всички ет.собственици, а при евентуалната му отмяна правни последици в
сферата на ищеца не биха настъпили. Аналогични са съображенията за решението по т.2. В
случай на положителен за ищеца резултат от изхода на настоящия спор, това не би
затруднило осъществяването на правата му. При това атакуваните решения касаят
нормалното функциониране на ЕС и спирането на изпълнението им би навредило на всички
етажни собственици, вкл. и на ищеца.
Единствено решението по т.3 в частта му „вземане на решение за нередовните
платци“ би могло да рефлектира върху правната сфера на ищеца. В тази връзка, видно от
съдържанието на Протокола от проведеното Общо събрание е, че е прието, когато
собственик, ползвател или обитател не изпълнява своите задължения да заплаща редовно
дължимата месечна такса за срок по-дълъг от 3 месеца, то Председателят на УС
/Управителят/ има право да подаде заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда
на чл.410 ал.1 т.1 ГПК във вр.чл.38 ал.2 ЗУЕС. Така приетото от ОС е въз основа на
предвидената от правната норма законова възможност, без да е уговорено нещо различно.
От данните по делото става ясно, че срещу настоящия ищец е било проведено
производство по реда на чл.410 ал.1 т.1 ГПК, по което вече има издадена заповед за
изпълнение и срещу нея ищецът е подал възражение. Това налага извод, че правото на ЕС
вече е реализирано и ефектът от спирането на насоченото срещу него изпълнение вземане е
постигнат чрез подаването на възражение по реда на чл.414 ГПК.
В допълнение следва да се посочи, че не се налага да бъдат обсъждани от въззивния
съд всички останали подробни доводи, наведени от въззиваемата страна, доколкото същите
са несъстоятелни, общотеоретични и без касателство към настоящия спор /част от тях биха
имали евентуално отношение само към главния спор/.
Като краен извод следва, че от една страна липсва обезпечителна нужда, а от друга -
исканата обезпечителна мярка-спиране изпълнението решението на ОС не е и адекватна.
Ето защо молбата на ищеца за допускане на обезпечение като неоснователна следва да бъде
оставена без уважение, а постановеното от ВРС определение бъде отменено.
Що се отнася до претендираните разноски, то по тях следва да се произнесе
решаващият основния спор съдебен състав доколкото настоящото производство е част от
това производство.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението на ВРС-43с-в № 5997/3.06.2022г по гр.д.№ 16680/2021г в
частта му, с която е постановено СПИРАНЕ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА РЕШЕНИЯ на Общото
8
Събрание на ЕС на сграда с адм.адрес: гр.Варна бул....................., проведено на 20.10.2021г,
взети по т.1, 2 и 4 от дневния ред, както следва:
по т.1: „Избор на фирма „Професионален домоуправител" и или домоуправител от
собствениците на сградата";
по т.2: „Избор на управител и контрольор на Етажната собственост и определяне на мандата
им";
по т.4: „Вземане на решение за определяне размера на месечните разходи за управление и
поддръжка на общите части на сградата под формата на месечни такси „Етажна
собственост", както и вземане на решение за нередовните платци от етажната собственост".
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9