Решение по дело №1144/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.

Образувано е по жалба, депозирана от „Л. 09“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], ул. „***********“ №**, ет.*, ап. **, представлявано от управителя К. Т. К., против Заповед № 200/25.04.2024г. на вр.и.д кмет на район „Приморски“ при община Варна, с която е разпоредено премахването на строеж: „Складови помещения, разположени под преместваеми обекти, представляващи подземен етаж, находящ се в поземлен имот с идентификатор №************ по КККР на [населено място].“

В жалбата се поддържа, че административният акт е незаконосъобразен, постановен при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон като се излагат конкретни доводи за това. Твърди се, че оспорената заповед е нищожна, тъй като е подписана от вр.и.д. кмет на район „Приморски“ при липсата на съгласувателен подпис от директора на дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ при община Варна и в нарушение на раздел II, т. 7 от Заповед №4152 от 28.11.2023г. на Кмета на Община Варна. Сочи се, че липсата на съгласувателен подпис прави оспорената заповед нищожна, като издадена от некомпетентен орган, извън границите на неговата териториална и материалноправна компетентност. В условията на евентуалност твърди, че оспорената Заповед е незаконосъобразна доколкото в нея неправилно са обследвани обектите-предмет на същата с оглед издаденото Удостоверение за търпимост, отменено с Решение №1564/27.10.2020г. на Адм. Съд-Варна. Изцяло оспорва направените от органа фактически констатации, като твърди, че доколкото последният е възприел изцяло твърденията на М. К., правото му на защита е нарушено. Сочи, че с Решение №1123/25.06.2021г. по гр.д. №2130 на ОС-Варна, безспорно е било установено, че строежът „складови помещения“ не е бил изграден след 2010г., а е съществувал към датата на закупуване на недвижимия имот – 17.10.2008г. С разрешение за строеж от 24.07.2009г. подадено от К. в имота са били доизградени подпорни стени с цел изравняване на недвижимия имот поради голямата денивилация. Изтъква, че при постановяване на оспорената Заповед, административният орган е следвало задължително да изложи и обстоятелствата относно търпимостта на строежа и в тази връзка да изследва предпоставките за приложение на §16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, §184 от ЗИД на ЗУТ и §127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, което не е било сторено. Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна, като претендира присъждане на сторените в производството разноски.

В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си – адв. Б. Б., оспорващото дружество поддържа жалбата и моли за присъждане на разноски по представен списък.

Ответникът - Кметът на район "Приморски" при Община Варна, чрез процесуалния си представител – ст. юрисконсулт Ц. Ц., изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи се, че същата е издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и приложимия материален закон. Моли съда при постановяване на решението си да съобрази заключението на приетата СТЕ, според която посочените складови помещения представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, като същите са разположени под преместваеми обекти и представляват подземен етаж. По отношение на периода на изграждане, сочи че същите са изградени след 2010г., който факт е установен от проверяващите органи по контрол и строителство и потвърден както от органите на РДНСК, така и от назначената експертиза. Изтъква, че отразените в Констативен акт №12 от 22.12.2023 г. обстоятелства, както и окомерната скица, напълно се покриват с отразените в заключението по техническата експертиза. Формира извод, че в хода на производството безспорно е доказано, че издадената заповед е правилна и законосъобразна, като процесните складови помещения представляват строеж, изграден след 2010 г., без разрешение за строеж, като същите не попадат в хипотезите на §16 ДР на ЗУТ или § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, и представляват незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Иска се жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след като съобрази изложените в жалба доводи, становищата на страните и събраните в хода на съдебното производство доказателства, приема за установено следното:

Предмет на съдебен контрол в настоящото съдебно производство е Заповед № 200/25.04.2024 г. на вр.и.д. кмет на район „Приморски“ при Община Варна. Заповедта е издадена с правно основание чл.225, ал.2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. С нея е наредено да бъде премахнат строеж: „Складови помещения, разположени под преместваеми обекти, представляващи подземен етаж, находящ се в поземлен имот с идентификатор №******* по КККР на [населено място].“ Даден е срок за доброволно премахване на строежа - 30 дни от датата на влизане в сила на заповедта, като в случай на неизпълнение е разпоредено принудително премахване на строежа от Община Варна на основание чл. 225а, ал.3 от ЗУТ и за сметка на К. Т. К.. Посочено е, че въз основа на влязлата в сила Заповед за премахване на строежа и протокол за извършените разходи по принудителното премахване, следва да се премине към процедура по незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК.

Видно от мотивите на обжалваната заповед, при извършени проверки на място и по документи служители на Дирекция „Обществен ред и контрол“ към Район „Приморски“, Община Варна на 22.12.2023г. установили, че в имот с [идентификатор] по КККР на [населено място] – собственост на М. В. К., съгласно [НА], вписан в СВ [населено място], вх. рег. №************ г. са разположени обекти „Складови помещения, разположени под преместваеми обекти, представляващи подземен етаж.“ Резултатите от извършената проверка са отразени в съставения Констативен акт № 12/ 22.12.2023г. Строежът е описан като: - складово помещение под обект с идентификатор [ПИ] по КККР на [населено място], изградено от стоманобетонни стени, върху които е излята стоманобетонова плоча и се формира складово помещение с приблизителни размери 7м/6,2м с височина ~3м. Площта на помещението е 43,4 кв.м. и - складово помещение под обект с [идентификатор], изградено от стоманобетонни стени, върху които е излята стоманобетонова плоча с приблизителни размери 22м/6,2м с височина ~2,2 м., с площ от 136,4 кв.м. Посочено е, че строеж „Складови помещения", разположени под преместваеми обекти, представляващи подземен етаж е V-та категория съгласно чл.137, ал.1, т.5 от ЗУТ. Строеж „Складови помещения", разположени под преместваеми обекти, представляващи подземен етаж е изграден след 2010 година съгласно предоставена информация от г-жа М. К.. Прието е, че предвид времето на изграждане и Решение №1564/27.10.2020г. на Адм. съд - Варна строежа не представлява търпим строеж съгласно §127, ал.1 от ПРЗ на ЗУТ и §16, ал.1 от ПЗ на ЗУТ. Складовите помещения са изградени без Разрешения за строеж и без одобрени инвестиционни проекти съгласно чл.148, ал.1 от ЗУТ. Формиран е извод, че строежът е незаконен съгласно чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Строителството е извършено от „Л. 09" ЕООД ЕИК ********, представлявано от К. Т. К., без одобрен инвестиционен проект и без надлежно издадено разрешение за строеж от районната администрация, в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Административният орган е квалифицирал описаните по-горе факти като основание за образуване на производство за премахването на строежа на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, вр. чл. 225а, ал.1 от ЗУТ, вр. чл. 223, ал.1, т. 8 от ЗУТ, и във вр. със Заповед № 4152/28.11.2024г. на Кмета на Община Варна и чл.46, ал.1, т.12 от ЗМСМА.

Видно от представената административна преписка, административното производство е започнало по жалба на М. К., с която моли да бъдат премахнати процесните строежи. С писмо изх. №ДК-25-25-00-699/31.07.2023г. Началникът на РДНСК – Варна уведомява Кмета на район „Приморски“, че във връзка с подадена жалба от М. К. за поставени незаконни постройки в собствения й поземлен имот с [идентификатор], м-ст „*********“, землище ********, [населено място], от служители на РДНСК Варна е извършена проверка на място, при която е установено наличието на преместваем обект със застроена площ от 150кв.м. за автосервизни услуги и ЗП 67кв.м. за периодични технически прегледи. Обектите са поставени върху бетонови стени, върху които е излята стоманобетонова плоча, като са оформени и се ползват като складови помещения под преместваемите обекти. Складовите помещения са с приблизителна височина около 3.00м. Същите представляват строежи пета категория, съгласно чл.137, ал. 5 от ЗУТ, за които нямат издадени строителни книжа. В писмото е даден 10-дневен срок от получаването му, за уведомяване на жалбоподателя и РДНСК - Варна за предприетите последващи действия. В отговор, с писмо рег. № УСКОР23000830ПР_002ПР_002ПР_001ПР/14.08.2023 г. кмета на район „Приморски“ уведомява К. К. и М. К., че в архива на Район „Приморски“ има налично Разрешение за строеж №24/24.07.2009г. за изграждане на подпорна стена с дължина 42м. като във връзка с предприемане на действия съгласно чл.223 от ЗУТ, К. следва да представи нотариално заверена декларация за периода на изграждане на бетоновите стени и плочата върху тях. С писмо рег. №УСКОР23000830ПР_002ПР_002ПР_002ПР/31.08.2023г., кмета на район „Приморски“ уведомява М. К. и К. К., че в архива на Район „Приморски“ има налично Разрешение за строеж №24/24.07.2009г. за изграждане на подпорна стена с дължина 42м. като двата преместваеми обекта съществуват и функционират съгласно Разрешение за поставяне на преместваем търговски обект №17/22.02.2022г. със ЗП 150кв.м. за автосервизни услуги и ЗП 67кв.м. за периодични технически прегледи.

С писмо рег. №УСКОР230008300ПР_002ПР_00ЗПР/07.11.2023г. Началникът на РДНСК Варна уведомява кмета на район „Приморски“, че в имота на М. К. е налице незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, представляващ складови помещения – полусутеренни етажи с [жк], изпълнени от стоманобетонова конструкция с височина на помещенията около 3.50 м., във връзка с което кмета на район „Приморски“ следва да разпореди започване на административно производство по реда на чл.225а от ЗУТ, за премахване на незаконния строеж.

В резултат на извършената проверка е издаден Констативен акт № 12 от 22.12.2023 г., който е съставен от двама служители на Район „Приморски“ при Община Варна, на длъжности старши инспектор „Контрол строителство“ и главен инспектор „Контрол строителство“. В него е посочено, че предвид липсата на издадено разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти, както и с оглед Решение №1564/27.10.2020г. на Адм. съд – Варна, че строежа не представлява търпим строеж съгл. §127, ал. 1 от ПРЗ на ЗУТ и §16, ал.1 от ПЗ на ЗУТ, е налице основание за започване на административно производство по реда на чл.225а, ал. 2 от ЗУТ за премахване на строежа, представляващ складови помещения в ПИ с [идентификатор], разположени под преместваеми обекти, представляващи подземен етаж. Към Констативния акт е приложена окомерна скица. Проверката е извършена в отсъствие на представител на дружеството, посочено като извършител на незаконния строеж. С писмо рег. №РД23026739ПР_001ПР/29.12.2023г. К. К. е уведомен за издадения Констативен акт и възможността да се запознае със същия в 7-дневен срок от получаване на писмото. Констативният акт е връчен лично на управителя на „Л. 09“ ЕООД на 10.01.2024г., като е посочено, че в 7-дневен срок същият може да направи писмени възражения. Такива са постъпили с писмо рег. №УСКОР23000830ПР_003ПР/19.01.2024г. С Констативен протокол №51/22.01.2024г. е установено, че постъпилото възражение е в законоустановения 7-дневен срок. С писмо рег. №РД23026739ПР_004ПР_001ПР/09.02.2024г. кметът на район „Приморски“ изпраща до Директора на дирекция УСКОР в Община Варна 2 броя Заповеди по чл. 225а от ЗУТ, относно строеж „Складови помещения“, разположени под преместваеми обекти в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място] и чл. 57а относно обект: „Павилиони за автосервизни услуги и пункт за периодични технически прегледи“ в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], за съгласуване в законоустановения срок. С писмо рег. №РД23026739ПР_007ВН/10.04.2024г. на кмета на район „Приморски“ са върнати двата броя съгласувани Заповеди.

На 25.04.2024г. вр.и.д. кмет на Район Приморски издал оспорената Заповед № 200. С писмо рег. №РД24012171ПР/26.04.2024г. К. Т. К. е уведомен, че е издадена Заповед №200/25.04.2024г. за премахване на строеж, като е посочено, че може да се запознае със съдържанието й и да подаде жалба срещу нея в 14-дневен срок от получаване на писмото. Заповедта е получена лично на 07.05.2024г. от К. Т. К.. Предприето е съдебното  оспорване.

По искане на жалбоподателя съдът е допуснал по делото да се изготви съдебно-техническа експертиза. В съдебно заседание вещото лице арх. инж. Р. С. поддържа заключението си, което не е оспорено от страните и се кредитира от съда като обективно, компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице установи, че за имот с [идентификатор] няма действащ ПУП. За територията има действащ ПУП-ПУР одобрен с Решение №551-6 по протокол №10 от 26 и 27.07.2012г. на Общински съвет Варна. По т. 2 в Приложение №1 вещото лице изготви комбинирана скица на която са отразени имота и сградите в него съгласно данни в КК и установеното на място. По т. 3 вещото лице установи, че процесният строеж е пета категория съгласно чл.137, ал.1, т.5, б. „б” от ЗУТ. Според вещото лице с Нотариален акт за продажба на право на ползване на недвижим [имот номер], **********г. вписан в СВ, жалбоподателят „Л. 09” ЕООД купува безсрочно вещно право на ползване върху ПИ с идентификатор № ********** по кадастралната и кадастрални регистри, одобрени със Заповед за одобрение на КККР №РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, но с титула за собственост дружеството не е придобило строеж предмет на процесната заповед. След извършен оглед на място вещото лице установи, че ПИ с идентификатор № *********** по кадастралната и кадастрални регистри, одобрени със Заповед за одобрение на КККР №РД-18- 92/14.10.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК е с голяма денивелация в посока запад-изток. По част от западната граница и вътре в имота са изградени подпорни стени, посочени в Приложение №1, в отклонение от издаденото Разрешение за строеж №24/24.07.2009г. от Главен архитект на район „Приморски”. В южната част на имота е изградено складово помещение на кота -3,10 /полуподземен етаж/ по монолитен способ. За западна и северна стена са използвани подпорни стени, а другите две стени са от бетонни блокчета с носещи стоманобетонни колони, като вътре в помещението има една стоманобетонна и една стоманена колона. На пода има стоманобетонна настилка, а на кота ±0,00/таван/ е излята стоманобетонна плоча. Входът на помещението е разположен на източната фасада. Липсват прозорци за проветряване. Складът е електрифициран и през него минава ВиК инсталация. Застроената площ на склада е ~4.00 кв.м. Същият попада под част от сграда с идентификатор № **********. В западната част от имота е изградено складово помещение на кота - 2,20 /полуподземен етаж/ по монолитен способ. За западна и южна стена са използвани подпорни стени, а другите две стени са от бетонни блокчета с носещи стоманобетонни колони. Вътре в помещението има стоманобетонни колони. На пода има стоманобетонна настилка, а на кота ±0,00/таван/ е излята стоманобетонна плоча. Входът на помещението е разположен на източната фасада. Достъп има и през канала на сграда с идентификатор № *************. изградена над част от процесното помещение. Има прозорец за проветряване. Складът е електрифициран. През него минава ВиК инсталация. Застроената площ на склада е ~132.00 кв.м. Сграда с идентификатор № ************ е изградена над част от процесния склад. В Приложение №2 вещото лице изготви комбинирана скица с отразени [имот номер] и обектите предмет на заповедта. По т. 6 вещото лице посочи, че двете помещения се използват за складове и установи, че същите са изградени след м.12.2008г. Този извод, вещото лице изведе от приложената към делото тахиметрична снимка за обект „Подпорна стена”, в която имотът е заснет празен. Видно от снимките, южният склад е построен в периода от 2009г. до 2012 г., а северния склад в периода от 2012г. до 2015 г. За обекта предмет на оспорената Заповед № 200/25.04.2024 г. не са налице строителни книжа. По т. 8 вещото лице даде заключение, че видно от приложения чертеж „Ситуация” /л.14/ към Разрешение за строеж № 24/24.07.2009 г. и комбинирана скица /Приложение №1/ строежите предмет на заповедта не са част от разрешението за строеж. Подпорните стени използвани за стени на процесните помещения са с друго разположение, поради което и напречното сечение е различно. Одобреното сечение /л.15/ е невъзможно да се изпълни до уличната регулация, защото част от основата с дължина 2,50м. ще навлезе в улицата. Освен това, разрешената подпорна стена е с височина 2,00м., а на място е 2,10 м. и 3,00 м. За територията, в която се намира ПИ с идентификатор № ************ има действащ ПУП-ПУР, одобрен с Решение №551-6 по протокол №10 от 26 и 27.07.2012г. на Общински съвет Варна. Процесният имот попада в устройствена зона Жм2 по ОУП на [населено място] и правила и нормативи за прилагането му, одобрени със Заповед № РД-02-14- 2200/03.09.2012 г. на Министъра на РРБ и Специфични правила и нормативи към ОУП, одобрени със Заповед № РД-02-14-2197/03.09.2012 г. на Министъра на РРБ. Градоустройствените показатели за устройствена зона Жм2 /жилищна устройствена зона с ниско застрояване с допълнителни специфични изисквания/ са: плътност на застрояване - мах. 20%, КИНТ - мах. 0.60, минимално озеленяване - 70%, кота корниз - 7.00 м. и начин на застрояване - свободно или свързано в два съседни урегулирани имота, съгласно специфичните правила и нормативи. До момента на издаване на обжалваната Заповед №200/25.04.2024г. на вр.и.д. кмет на район „Приморски”, за ПИ с [идентификатор] по действащата КК на [населено място], няма действащ подробен устройствен план. Строежите предмет на заповедта не са допустими по правилата и нормативите, действали по време на извършването им и по действащите към настоящия момент разпоредби. По т. 10 беше дадено заключение, че в действащия за територията, в която попада процесния имот ПУП-ПУР одобрен с Решение №551-6 по протокол №10 от 26 и 27.07.2012г. на Общински съвет Варна няма нанесени сгради.

В съдебно заседание проведена на 29.10.2024г. арх. инж. С. посочи, че на базата на констативния акт, изпълнител на строежа е „Л. 09“ ЕООД.

Към доказателствата по делото от ответната страна е представена административната преписка по Разрешение за строеж № 24/24.07.2009 г. издадено от Главния архитект на Район „Приморски“ при Община Варна, съдържаща: заверено за вярност копие от Разрешение за строеж № 24/24.07.2009 г. издадено от Главния архитект на Район „Приморски“ при Община Варна; заверено за вярност копие от Инвестиционен проект за обект: Подпорна стена в [ПИ] по ПНИ на с. о. „************“, [населено място], ведно с приложения; заверено за вярност копие от Инженерно-геоложко проучване за обект: Подпорна стена в [рег. номер] плана на с. о. „*********“, [населено място], ведно с приложения. Представено е писмо с. д. № 14247/08.10.2024 г. от Директора на Дирекция „АГУП“ при Община Варна, в което се сочи, че след проверка в регистрите в Дирекция „АГУП“ към Община Варна се установява, че няма данни да е депозирано и/или издавано удостоверение за търпимост на основание §16, ал. 1 от ДР на ЗУТ, §127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ за ПИ с [идентификатор] по КК на [населено място] от Главния архитект на Община Варна, както и писмо с. д. № 14499/11.10.2024 г., в което се сочи, че след направена проверка се установява, че до 07.07.2023 г. не са подадени заявления за издаване на удостоверение за търпимост по реда на §16 и §127 от ЗИД на ЗУТ за складови помещения, разположени под преместваеми обекти и представляващи подземен етаж в имот с [идентификатор] по КК на [населено място].

При така установените факти и с оглед определения в чл. 168 от АПК предмет на съдебната проверка за законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена от адресата на заповедта, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът намира, че оспорената Заповед не страда от толкова съществени нарушения, които да обосноват отмяната й като нищожна. Процесният административен акт е издаден от компетентен орган – вр.ид. кмет на район „Приморски“ въз основа на предоставените му правомощия със Заповед № 4152/28.11.2023г. на Кмета на Община Варна в условията на делегация и при взето Решение по Протокол №6 от заседание, проведено на 21.02.2024г. на Общински съвет – Варна за избор на временно изпълняващ длъжността кмет на район „Приморски“ за срок до полагане на клетва от новоизбрания кмет. Съгласно § 1, ал.3 от ДР на ЗУТ, кметът на общината може да предостави свои функции по този закон на заместниците си, на главния архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската (районната) администрация. В т.II-5 на Заповед № 4152/28.11.2023г. на Кмета на Община Варна, е посочено, че същият предоставя на районните кметове, своите функции по издаването на мотивирани заповеди по чл.225а, ал.1 от ЗУТ, за премахване на строежи от четвърта до шеста категория или на части от тях, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ, какъвто е и настоящия случай. Следователно оспорената заповед е издадена при наличието на надлежно предоставяне на функции по ЗУТ.

Релевираната с жалбата, липса на съгласувателен подпис, също не представлява толкова сериозно нарушение, което може да обоснове нищожност на оспорената Заповед. Видно от Писмо с рег. №РД23026739ПР_004ПР_001ПР/ 09.02.2024г., в съответствие с изискването по т.II-7 от Заповед № 4152/ 28.11.2023г. на Кмета на Община Варна, изготвената в Район „Приморски" заповед по чл.225а от ЗУТ е изпратена за съгласуване до Директор Дирекция УСКОР - Община Варна, като същата е върната с положен съгласувателен подпис видно от Писмо с рег. № РД2302б739ПР_007ВН_001ПР/11.04.2024г. В конкретния случай съгласувателната процедура има вътрешно-ведомствен характер и доколкото специалния закон няма такова изискване, то липсата на съгласувателен подпис не води до незаконосъобразност на акта.

Оспорената заповед е издадена в законоустановена писмена форма, посочен е издателят на заповедта, адресат, строежа по отношение на който е наредено премахване, индивидуализиран е имота, в който е извършено строителството. При издаването й са спазени специалните административнопроизводствени правила по ЗУТ. Заповедта е издадена съобразно разпоредбата на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ въз основа на съставен Констативен акт. Компетентни съгласно чл. 225а, ал. 2 вр. с чл. 223, ал. 2 от ЗУТ са и лицата, издали Констативния акт. Жалбоподателят се е възползвал от възможността да подаде възражение съгласно чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ.

От описаната по-горе подробно фактическа обстановка, свързана с издаването на заповедта е видно, че административният орган е спазил специфичната, предвидена в чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ процедурата по констатиране на незаконно строителство.

Съдът намира за неоснователни и твърденията на жалбоподателят, че оспрената Заповед е издадена в нарушение на материалния закон. Като правно основание за издаване на заповедта е посочена разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, съгласно която строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ. Следователно упражняването на административното правомощие по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, изисква кумулативното наличие на две предпоставки, а именно да е налице извършен строеж и строежът или част от него да представлява незаконен такъв по смисъла на някоя от хипотезите, регламентирани в чл. 225, ал. 2 от ЗУТ. Съгласно § 5, т. 38 от ЗУТ, "строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

От доказателствата по делото включително от изслушаната СТЕ се установява безспорно, че намиращите се в ПИ с [идентификатор], „складови помещения“, разположени под преместваеми обекти, представляващи подземен етаж, представляват строеж, пета категория, за който не са налице строителни книжа. За строителството на такъв обект е необходимо надлежно разрешение за строеж съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, видно и от заключението на вещото лице. Видно от установяванията на вещото лице строежите – предмет на заповедта не са допустими по правилата и нормативите, действали по време на извършването им и по действащите към настоящия момент разпоредби. Следователно същите не представляват търпим строеж по смисъла на §16 от ДР на ЗУТ и §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. В тази връзка следва да се посочи, че Удостоверение за търпимост №226/05.11.2019г. издадено от главния архитект на район „Приморски“ е било отменено с влязло в сила Решение №1564/27.10.2020г. по адм. дело №16/2020г. на Адм. съд – Варна, именно поради липсата на доказателства за осъществено строителство преди 31.03.2001г. Пак в тази връзка видно от влязло в сила Решение №134/20.05.2021г. по анд. №1669/2021г. на ВРС, К. К. е признат за виновен в това, че е потвърдил неистина в писмената декларация, че строителството на процесните сгради е осъществено преди 31.01.2001г., въз основа на която е било издадено и Удостоверението за търпимост.

Съдът намира, че от изводите на вещото лице по СТЕ се установява и времето на изграждане на процесните обекти – южният склад е построен в периода от 2009г. до 2012г., а северния склад в периода от 2012г. до 2015г., което кореспондира изцяло с извода направен в оспорената Заповед, че строителството е извършено след 2010г.

Не може да бъде прието за състоятелно оплакването на жалбоподателя, че той не е извършител на незаконния строеж, а същият е съществувал към датата на закупуване на недвижимия имот – 17.10.2008г. В случая административният орган правилно е приел, че извършител на строежа е жалбоподателят и именно за извършителя са разпоредени правните последици. В тази връзка следва да се отбележи, че незаконният строеж подлежи на премахване независимо от това дали е известен или не неговият извършител или собственик. Това е пряката цел на закона, прогласена в чл. 225 от ЗУТ. Факта кой е извършителят или собственик на незаконния строеж са от значение единствено в аспекта на това, кой следва да понесе разноските по премахването му. Ако те са неизвестни, разноските са за сметка на държавния бюджет съгласно чл. 15, ал. 2 от Наредба № 13/2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК. В случая от събраните доказателства се установява, че именно жалбоподателят е фактическият извършител на незаконното строителство. В тази връзка следва да се посочи, че видно от представеното в производството по адм. дело №1725/2022г. на Адм.съд-Варна, Решение №161/10.02.2022г. по гр.д. №3418/20г. на ВОС /л.87 гръб от адм. дело №1725/2022г. на Адм.съд – Варна/, съдът е направил фактическо установяване, че именно „Л. 09“ ЕООД е заплатила за изграждането на процесните обекти - едноетажна сграда с идентификатор № 1*********** по КК на [населено място] с площ от 150 кв.м. и едноетажна страда с идентификатор № ************ по КК на [населено място] с площ от 67 кв.м., изградени в [ПИ] по КК на [населено място]. От разпита са свидетелите по това дело се установява, че дружеството поради големия наклон е изравнило терена, от приетата по делото СТЕ е установено, че това е сторено с изграждането на подпорни стени под част от двете сгради. Нещо повече в Решение №73/20.05.2022г. по в.гр.д. №147/2022г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено Решението на ВОС, съдебният състав е потвърдил горния извод, като е допълнил, че именно „Л. 09“ ЕООД „е изградило двата процесни обекта-същите са вписани въз основа на издадени фактури за изграждането им в книгата за дълготрайните материални активи на „Л. 09“ ЕООД, а съгласно удостоверението, издадено от директора на ТД на НАП-Варна, две от фактурите (№ **********/18.08.10г., издадена от „ГБС-Варна“ АД и фактура № **********/08.09.10г., издадена от „Ч.“ ЕООД) са включени в дневниците за покупки на дружеството за първия данъчен период м. 01.12г., тъй като същото е регистрирано по ЗДДС, считано от 20.01.12г. Освен това двамата свидетели безпротиворечиво сочат, че именно за нуждите на извършване на авторемонтната и техническа дейност от търговското дружество, неговият управител К. К. е вложил парични средства за изграждането на обектите“ /л. 144-151 от адм. дело №1725/2022г. на Адм.съд – Варна/. Поставянето на процесните два обекта предпоставя изграждането на процесните в настоящото производство складови помещения. Решението на Апелативен съд - Варна не е било допуснато до касационно обжалване, видно от страницата на ВКС - [интернет адрес]?type=ot-delo&id=729678F1D5D76F9CC225899800269AC3.

При това положение правилно и обосновано административният орган е квалифицирал строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. В случая е безспорно установено, че процесното строителство е извършено след 2010г. като с оглед периода на изграждане на обекта законосъобразно административният орган е приел, че той не може да се определи като търпим по правилата на § 16 и § 127 от ПЗР на ЗУТ и е разпоредил премахването му на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.

В резултат на извършената проверка е констатирано наличието на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, изграден в противоречие с чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Строежите в страната могат да се извършват само ако са разрешени в съответствие с изискванията на приложимия устройствен закон и разпоредбите по неговото прилагане. Всяко друго строителство, което не отговаря на тези основни изисквания, е незаконно и подлежи на премахване. Именно това е постановил и административният орган, поради което обжалваната заповед не противоречи и на целта на закона. Не е налице превратно упражняване на власт или несъразмерност на мярката по смисъла на чл. 6, ал. 2 и ал. 5 от АПК с оглед на вида и естеството на незаконния строеж, поради което правилно е разпоредено неговото цялостно премахване.

По тези съображения съдът приема, че при правилно приложение и в съответствие с материалния закон и процесуалните правила с оспорената Заповед № 200/25.04.2024г. на вр.и.д кмет на район „Приморски“ при община Варна, именно жалбоподателят „Л. 09“ ЕООД е задължен да премахне описания строеж от пета категория: „Складови помещения, разположени под преместваеми обекти, представляващи подземен етаж, находящ се в поземлен имот с идентификатор №*********** по КК на [населено място].“

Предвид гореизложеното, съдът счита, че обжалваната заповед не страда от твърдяните в жалбата пороци, поради което подадената жалба срещу нея като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход от производството и с оглед своевременно направеното искане, в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 78, ал. 8, изр. второ от ГПК и чл. 144 от АПК, или 100 лева.

Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение посл. от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Л. 09“ ЕООД с ЕИК ************, със седалище и адрес на управление [населено място], ул. „************, представлявано от управителя К. Т. К., против Заповед № 200/25.04.2024г. на вр.и.д кмет на район „Приморски“ при община Варна, с която е разпоредено премахването на строеж: „Складови помещения, разположени под преместваеми обекти, представляващи подземен етаж, находящ се в поземлен имот с идентификатор №*************** по КК на [населено място].“

ОСЪЖДА „Л. 09“ ЕООД с ЕИК *************, със седалище и адрес на управление [населено място], ул. „**************, представлявано от управителя К. Т. К. да заплати на Община Варна сумата 100 (сто) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.