и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК. С разпореждане № 340 от 24.01.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 143/2011 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил искането на Росен Росенов Сираков – частен съдебен изпълнител с рег.№ 812 в Камара на частните съдебни изпълнители, представляван от Даниел Гочев Минов /неправилно посочен в разпореждането с фамилията Минчев/ - юрисконсулт при ЧСИ Росен Сираков, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу Христо Петев Христов от гр.Кърджали, за сумите както следва: 1. за сумата 96 лева /с ДДС/, представляваща обикновени такси по изпълнително дело № 117/2007 г. по описа на ЧСИ Росен Сираков, ведно със законната лихва, считано от 20.01.2011 г. до окончателното изплащане на сумата; 2. за сумата 2 318.96 лева /с ДДС/, представляваща такса по т.26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, по изпълнително дело № 117/2007 г. по описа на ЧСИ Росен Сираков, ведно със законната лихва, считано от 20.01.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, и 3. за сумата 48.50 лева, представляваща държавна такса по делото и за сумата 142.75 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Недоволен от така постановеното разпореждане е останал частният жалбоподател Росен Сираков – частен съдебен изпълнител с рег.№ 812 с район на действие Окръжен съд – Кърджали, го обжалва в срок като неправилно – необосновано и незаконосъобразно. Счита, че в случая не е налице противоречие със закона по смисъла на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, като излага подробни съображения за дължимост на претендираните суми. Моли съда да отмени разпореждането и да постанови издаването на исканата заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника по изпълнително дело № 117/2007 г. Претендира направени съдебни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Въззивният съд при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от частния жалбодател, констатира следното: Частната жалба е подадена в срок и от лице, имащо право на обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна. Пред Кърджалийския районен съд е било подадено заявление от Росен Росенов Сираков – частен съдебен изпълнител с рег.№ 812, чрез пълномощника му Даниел Гочев Минов – юрисконсулт при ЧСИ Росен Сираков, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Христо Петев Христов от гр.Кърджали за парично вземане в размер на 2 424.96 лева, представляващо неплатени такси, дължими на частния съдебен изпълнител по изпълнително дело № 117/2007 г., както следва: такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ върху сумата от 28 457.85 лева в размер на 1 932.47 лева, ДДС върху тази такса в размер на 386.49 лева, обикновени такси в общ размер на 80 лева /за съобщения за вдигане на запор на банкови сметки, на МПС, ограничителна мярка и размер на дълга/ и ДДС върху обикновените такси в размер на 16 лева. В заявлението са посочени и обстоятелствата, от които произтича претендираното вземане, като изрично е посочено, че искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е на основание чл.79, ал.3 от ЗЧСИ. Със заявлението е поискано и присъждане на платената държавна такса в размер на 48.50 лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 142.75 лева. С обжалваното разпореждане районният съд е отхвърлил искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като е приел, че е налице хипотезата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, а именно, че искането противоречи на закона, като е изложил мотиви за недължимост на претендираните суми. Приел е, че претендираните обикновени такси в размер на 80 лева и ДДС върху същите в размер на 16 не се дължат поради непредставяне към заявлението на сметка за размера на дълга по смисъла на чл.79, ал.2 от ЗЧСИ. Приел е също, че претендираната сума от 2 318.96 лева, от която 1 932.47 лева – такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ и 386.49 лева – ДДС върху тази такса, не се дължи, тъй като длъжникът е платил на взискателя по извънсъдебно споразумение, при което дългът не е принудително събран от съдебния изпълнител. Разпореждането на съда е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1 и 2 във връзка с чл.425, ал.1 от ГПК, предпоставките за издаване на заповед за изпълнение са: да е подадено заявление по чл.410 по образец, същото да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК и да се касае за вземания за парични суми или за заместими вещи или да се касае за предаването на движима вещ, която длъжникът е получил със задължение да я върне или е обременена със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението, когато исковете са подсъдни на районния съд. По отношение на последната предпоставка – исковете да са подсъдни на районния съд, следва да се посочи, че от тази обща норма са установени множество изключения, които уреждат издаването на заповед за изпълнение по реда на чл. 410, ал. 1 ГПК независимо от размера на вземането. Едно от тези изключения е предвидено в чл.79, ал.3 от ЗЧСИ и касае вземанията, произтичащи от неплатени такси и разноски по изпълнението. Съгласно посочената разпоредба, за дължимите неплатени такси и разноски частният съдебен изпълнител може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл.410, ал.1 от ГПК независимо от техния размер. В тази връзка, депозираното в Кърджалийски районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е по утвърдения образец - Приложение № 1 от Наредба № 6 от 20.02.2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство /ДВ бр. 22/2008 г./. То съдържа предвидените в чл. 127, ал. 1 и 3 от ГПК изисквания за съдържание, включително и обстоятелствата, на които се основава искането. От последните е видно, че се претендират такси и ДДС върху тях по изпълнително дело, на основание чл.79, ал.3 от ЗЧСИ. Неправилно в случая районният съд е обвързал искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с представена към заявлението сметка за размера на дълга по смисъла на чл.79, ал.2 от ЗЧСИ. Следва да се посочи, че такова изискване за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК законът не въвежда. Впрочем, вместо да изследва налице ли са цитираните по – горе предпоставки за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, респективно – налице ли е някое от предвидените в чл.411, ал.2 от ГПК основания за отказ, съдът е обсъждал дължимостта, респективно – недължимостта на претендираните суми, който въпрос би се решил по предвидения за това исков ред, ако издадената заповед бъде оспорена и се предяви иск. И това е така, тъй като целта на заповедното производство и в частност – на производството по издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е единствено да се провери дали вземането е безспорно, като при оспорването на заповедта за изпълнение от длъжника чрез възражение проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков процес. В случая не е налице и приетото от районния съд основание по чл.411, ал.2, т.2 от ГПК за отказ от издаване на заповед за изпълнение поради противоречие на искането със закона. Напротив, именно по силата на закона – чл.79, ал.3 от ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител има право да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл.410, ал.1 от ГПК за претендираните такси и разноски по изпълнението, като за издаването на последната се преценяват единствено предпоставките на чл.410, ал. и 2 от ГПК и налице ли е някое от основанията по чл.411, ал.2 от ГПК, при които не се издава заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Ето защо и доколкото в случая са налице предпоставките на чл.410, ал.1 и 2 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и не е налице някое от основанията за отказ, визирани в чл.411, ал.2 от ГПК, в това число и основанието по чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, следва да се отмени разпореждането на районния съд, с което е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение, като делото се върне на районния съд за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК протиÔ Христо Петев Христов за парично вземане в размер на 2 424.96 лева, представляващо неплатени такси, дължими на частния съдебен изпълнител по изпълнително дело № 117/2007 г., както следва: такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ върху сумата от 28 457.85 лева в размер на 1 932.47 лева, ДДС върху тази такса в размер на 386.49 лева, обикновени такси в общ размер на 80 лева /за съобщения за вдигане на запор на банкови сметки, на МПС, ограничителна мярка и размер на дълга/ и ДДС върху обикновените такси в размер на 16 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 2 424.96 лева, считано от 20.01.2011 г., както и за направените съдебни разноски общо в размер на 72.79 лева, от които 48.50 лева, представляващи платена държавна такса за издаване на заповед за изпълнение и 24.25 лева – държавна такса за въззивно обжалване. Що се касае до искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 142.75 лева, на основание чл.78, ал.8 от ГПК, то същото е неоснователно, тъй като не е налице посочената хипотеза. Съгласно цитираната разпоредба, в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. В тази връзка безспорно е, че частният съдебен изпълнител не е нито юридическо лице, нито едноличен търговец, поради което и липсва законова възможност за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на това основание. Последното се отнася в пълна степен и по отношение на искането на частния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. Ето защо следва разпореждането на районния съд, в частта, с която е отхвърлено искането на Росен Росенов Сираков – частен съдебен изпълнител с рег.№ 812 в Камара на частните съдебни изпълнители, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Христо Петев Христов за сумата в размер на 142.75 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, да се потвърди. Следва също да се остави без уважение искането на частният жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. Водим от изложеното, въззивният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане № 340 от 24.01.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 143/ 2011 г. по описа на Кърджалийския районен съд, ВЧАСТТА, с която е отхвърлено искането на Росен Росенов Сираков – частен съдебен изпълнител с рег.№ 812 в Камара на частните съдебни изпълнители, представляван от Даниел Гочев Минов - юрисконсулт при ЧСИ Росен Сираков, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу Христо Петев Христов от гр.Кърджали, за сумите както следва: 1. за сумата 96 лева /с ДДС/, представляваща обикновени такси по изпълнително дело № 117/2007 г. по описа на ЧСИ Росен Сираков, ведно със законната лихва, считано от 20.01.2011 г. до окончателното изплащане на сумата; 2. за сумата 2 318.96 лева /с ДДС/, представляваща такса по т.26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, по изпълнително дело № 117/2007 г. по описа на ЧСИ Росен Сираков, ведно със законната лихва, считано от 20.01.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, и 3. за сумата 48.50 лева, представляваща държавна такса по делото и ВРЪЩА делото на същия съд за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против Христо Петев Христов от гр.Кърджали, ул.”Васил Априлов” № 5, вх.А, ет.3, ап.11, с ЕГН **********, за сумата в размер на 2 424.96 лева, представляваща неплатени такси, дължими на частния съдебен изпълнител по изпълнително дело № 117/2007 г., както следва: такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ върху сумата от 28 457.85 лева в размер на 1 932.47 лева, ДДС върху тази такса в размер на 386.49 лева, обикновени такси в общ размер на 80 лева /за съобщения за вдигане на запор на банкови сметки, на МПС, ограничителна мярка и размер на дълга/ и ДДС върху обикновените такси в размер на 16 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 2 424.96 лева, считано от 20.01.2011 г., както и за направените съдебни разноски общо в размер на 72.79 лева, от които 48.50 лева, представляващи платена държавна такса за издаване на заповед за изпълнение и 24.25 лева – държавна такса за въззивно обжалване. ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 340 от 24.01.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 143/2011 г. по описа на Кърджалийския районен съд, в частта, с която е отхвърлено искането на Росен Росенов Сираков – частен съдебен изпълнител с рег.№ 812 в Камара на частните съдебни изпълнители, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Христо Петев Христов за сумата в размер на 142.75 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Росен Росенов Сираков – частен съдебен изпълнител с рег.№ 812 в Камара на частните съдебни изпълнители, с район на действие Окръжен съд – Кърджали, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|