№ 983
гр. Бургас, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20222120203303 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на „*” ООД с ЕИК: *, със седалище и
адрес на управление гр. Бургас, *, против Наказателно постановление № 1362-
F553919/03.09.2020 г., издадено от заместник директора на ТД на НАП-Бургас, с което на
основание чл. 355, ал. 1 от КСО на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция“ в
размер на 500 лева за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 4, ал. 3, т. 1
от Наредба № Н-13 от 2019 г.
С жалбата се иска отмяна на НП като незаконосъобразно. Развиват се доводи за
„антидатиране“ на НП, доколкото то е било връчено на жалбоподателя две години след
издаването му. Счита се, че в НП липсва посочване на дата на извършване на нарушението,
както и че дадената правна квалификация е неправилна. Под евентуалност се иска
квалифициране на нарушението като маловажно и прилагането на чл. 28 ЗАНН, в подкрепа
на което искане се развиват подробни съображения за ниската степен на обществена
опасност на извършеното.
В открито съдебно жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв. * – БАК,
който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Допълва, че в НП липсват
мотиви защо не е приложена нормата на чл. 28 ЗАНН, както и че степента на обществена
опасност на извършеното е много ниска и целите на закона могат да се постигнат и без да се
налага санкция на търговеца. Моли за отмяна на НП и присъждане на разноски.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт *, надлежно
1
упълномощена, която оспорва жалбата. Посочва, че вменено нарушение е доказано по
безспорен начин, като са спазени процедурите и сроковете на ЗАНН, поради което и моли за
потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на разноски в полза на НАП.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от известието за доставяне на л. 7 гръб - НП е било
връчено на представител на жалбоподателя на 09.08.2022 г., а жалбата е била депозирана на
10.08.2022 г.) Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, макар и не по изложените
съображения, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
При извършена проверка от страна на св. М. М. – инспектор по приходите в ТД на
НАП-Бургас, се установило, че дружеството-жалбоподател, в качеството му на осигурител,
не е подало в срок (до 27.04.2020 г.) декларация Образец 6 за месец Март 2020 г.
Свидетелката констатирала, че въпросната декларация е била подадена на 15.05.2020 г. по
електронен път. В тази връзка на 16.06.2020 г. в присъствието на упълномощено лице – *
(пълномощно на л. 19), свидетелката съставила АУАН с № F553919, в който посочила, че
„*” ООД с ЕИК: *, като осигурител е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, като
не е подал в срок данни с декларация Образец 6 в ТД на НАП-Бургас за месец Март 2020 г.
Мястото на подаване на декларация Образец 6 за всяко регистрирано в ТД на НАП-Бургас
лице е в сградата на ТД на НАП - Бургас в гр.Бургас, ул. „Александровска” № 26, ет. 1.
Посочено е, че декларация Образец 6 с данни за осигурителните вноски се подава до 25-то
число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, което в случая е 27.04.2020 г.
(25-ти и 26-ти април 2020 г. са неприсъствени дни), а самата декларация е била подадена
едва на 15.05.2020 г. с вх. № 02000203205438.
Актът бил предявен за подпис на упълномощеното лице, което го подписало и
получило препис от него, без да направи възражения. В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН писмени
възражения също не били депозирани.
Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, счел фактическите
констатации за безспорно установени и издал обжалваното постановление от 03.09.2020 г., с
което за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО и във връзка с чл. 2, ал. 2 и чл. 4, ал. 3, т. 1 от
Наредбата и на основание чл. 355, ал. 1 от КСО наложил на жалбоподателя „Имуществена
санкция” в размер на 500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната
фактическа обстановка не се оспорва и от страните.
Съдът счита, че наказателно постановление е издадено от оправомощено за това
2
лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-
1149/25.08.2020 г., а АУАН съставен от компетентен орган. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
В конкретния случай обаче съдът счита, че поведението на жалбоподателя
неправилно е било квалифицирано като административно нарушение.
По силата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.,
и за преодоляване на последиците - удължават се с един месец от отмяната на
извънредното положение сроковете, определени в закон, извън тези по чл. 3, които изтичат
по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение
на задължения на частноправни субекти. В случая срокът за подаване на декларация образец
6 е изтекъл на 27.04.2020 г. – т.е. по време на обявеното извънредно положение в страната.
Безспорно подаването на декларация от търговското дружество представлява изпълнение
на задължение на частноправен субект, поради което и по силата на цитирания закон –
срокът е бил удължен ex lege с един месец, считано от отмяната на извънредното положение
(13.05.2020 г.) и е изтекъл на 13.06.2020 г. В рамките на тази удължен срок (на 15.05.2020 г.)
задълженото лице е изпълнило задължението си и е подало декларация образец 6 за месец
март 2020 г., поради което и поведението му неправилно е било възприето като
административно нарушение.
С оглед всичко казано по-горе съдът счита, че в конкретния случай дружеството не е
допуснало нарушение на чл. 355, ал. 1 КСО, поради което и издадено срещу него НП е
незаконосъобразно и следва да се отмени.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН
(нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски
се дължат в полза на жалбоподателя, който своевременно е депозирал искане за
присъждането им. По делото са налични доказателства за реално заплатен адвокатски
хонорар в размер на 200 лева с ДДС (л. 30), като не е направено възражение за
прекомерност, поради което и НАП следва да бъде осъдена да ги заплати на жалбоподателя.
Съгласно чл. 19 от Закон за Националната агенция за приходите, агенцията отговаря за
вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или
бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им,
като преди изменението на чл. 63д от ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали по
3
реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските,
направени от жалбоподателите при обжалване на наказателни постановления, издадени от
органите на НАП, е отговаряла агенцията, а не териториалното й поделение. С оглед
горното съдът намира, че следва да осъди именно НАП-гр. София да заплати сторените в
настоящото производство разноски.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1362-F553919/03.09.2020 г., издадено от
заместник директор на ТД на НАП-Бургас, с което на основание чл. 355, ал. 1 от КСО на „*”
ООД с ЕИК: * е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева за нарушение на чл.
5, ал. 4, т. 2 от КСО, вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13 от 2019 г.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – гр. София да заплати на „*” ООД с
ЕИК: * съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 (двеста)
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4