Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 245
гр. Габрово, 25.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровският
окръжен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември, две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ТОПАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ГЕНЖОВА
СИМОНА МИЛАНЕЗИ
при участието на секретаря Весела Килифарева, като разгледа
докладваното от съдията С. Миланези в.
гр. д. № 246 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С решение № 173 от 17.05.2019 г., постановено по гр. д. № 2360/2018 г., Габровският районен съд е отхвърлил
предявения иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК от В.Д.В.,***, против
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД, гр. София, с който се претендира
да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество
сумата от 536, 89 лв. по клиентски №*** като
неоснователен и недоказан.
Срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от В. Д. В., чрез адв. В. Д., в която се твърди, че
същото е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Излага се, че неправилно
районният съд е взел предвид представените от ответника фактури, тъй като
същите не съдържат всички необходими реквизити и са оспорени вземанията по тях.
Същите не са годни да удостоверят доставката на услугата и нейната цена за
процесния период и сами по себе си не са основание за плащане, което е реално
предоставената договорена услуга, за което липсвали надлежни доказателства.
Фактурите са частен свидетелстваш документ, който няма обвързваща материална
доказателствена сила за съда. Освен това било налице противоречие между сумите,
които са посочени в представения от ответника договор като цена на твърдените
от него услуги и тези, които са описани в приложените фактури. Не става ясно и
за какво е сумата записана в кредитна сметка № ********** в поле
"корекции, дарения и услуги партньори" на стойност 266, 91 лв. Оспорили
са всички фактури пред РС и смятат, че не се дължи от жалбоподателя
претендираните от ответника суми - неустойка по договора с оглед неговото
прекратяване, както и суми под формата на лихви. Моли да се отмени обжалваното
решение и да се постанови друго, с което да се уважи предявения иск.
В срок е
постъпил отговор от насрещната страна по вззивната жалба "БТК" АД, в
който същата се оспорва и се претендират разноските за юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция.
Жалбата е подадена в законния срок,
от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и същата е процесуално
допустима.
Първоинстанционният съд е бил
сезиран с отрицателен установителен иск от В. Д. В., чрез адв. В. Д. против БТК
АД, с който е поскал да се признае за установено, че не дължи на ответното
дружество сумата от 536, 89 лв., тъй като дори ответникът да представи фактура
или друг документ удостоверяващ непогасено вземане, то същото следва да е
погасено по давност, на която ищецът се позовавал. Твърди, че получил
извънсъдебна покана от "Финанс Про Колект" ООД, в качеството му на
представител на ответника, в която било посочено, че дължи сумата от 536, 89
лв. Не му било ясно защо дължи тази сума, като до 15.08.2018 г. не бил
информиран, че дължи суми на ответника и не знае да има неплатени
задължения към същия, поради което за
същия съществувал правен интерес да се установи, че не дължи горепосочената
сума.
Ответникът е оспорил предявения иск,
като е изложил, че на 01.12.2017 г. ищецът е подписал двугодишен договор, с
подробно посочени параметри по него и закупил мобилно устройство. След
подписване на договора и заплащане на една фактура от 22.02.2017 г., същият е
преустановил изпълнението на задълженията си по договора. Изпратена му е покана
за доброволно плащане на 26.02.2018 г. с напомняне, че ако не плати, договорът
ще бъде прекратен. Поради неплащане от страна на абоната договорът е
едностранно прекратен на 27.04.2018 г. от страна на БТК АД. Тъй като в договора
е уговорено, че при прекратяване на договора преди да изтече уговорения срок,
абонатът дължи неустойка в размер на отстъпките от абонаментния план по
различните услуги, а именно за тарифен план Smart L - 59,97 лв.; за устройство - 159,43
лв.; за TV Go Start - 22,26 лв.; за отстъпка от TV Go Start - 25,25 лв., като същата е начислена във финалната фактура. Излага се,
че задълженията на ищеца не са погасени по давност и същите са дължими.
В допълнително становище, преди
първото заседание по делото, процесуалният представител на ищеца е оспорил и
възразил срещу представите фактури и твърди, че същите не удостоверяват
доставката на услугата и нейната цена, по подробно изложени аргументи. Оспорил
е месечните сметки посочени във фактурите, както и възразява срещу
претендираната от ответника сума за неустойка по договора, с оглед неговото
прекратяване, както и сумите за лихва.
За да отхвърли предявения иск
Габровският районен съд е приел, че ищецът е ползвал предоставените му от БТК
услуги, за което свидетелстват провежданите разговори, потребявани мобилни
данни и изпращани SMS-и. Приел е, че на 02.02.2018 г. е изпратена покана на
потребителя и поради прекратяване на договора, преди изтичане на уговорения
срок, същият дължи начислените му от ответното дружество неустойка - подробно
описана. Прието е, че задълженията на ищеца към БТК не са погасени по давност и
същите са дължими.
Габровският окръжен съд, като
прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа страна:
От
представения договор е видно, че на 01.12.2017г. ищецът В. Д. В.
е сключил с БТК ЕАД (Виваком) двугодишен договор за предоставяне на електронни
съобщителни услуги и за закупуване на устройство - мобилен телефон,
договорените услуги, които БТК се задължава да предоставя, а ищецът да
заплаща, както следва: мобилна електронна съобщителна услуга,
предоставяна чрез номер 225930 при условията на абонаментен план Smart L с месечен абонамент 23,99лв. с
ДДС; допълнителен пакет Smart 5000 MB към мобилната
услуга на номер: **********; мобилна интерактивна телевизия TV Go Start с промоционален месечен абонамент
0.00 лв. за целия срок на договора и стандартен месечен абонамент 9, 90 лв. с
ДДС; закупуване на устройство - мобилен Alcatel U5 на стандартна цена 199, 90 лв. с
ДДС, като устройството е предоставено със 100% отстъпка. Страните са уговорили
договорът да влезе в сила незабавно с подписването му, а именно на 01.12.2017
г.
Представени
са фактури с № ********** от
22.01.2018 г., № ********** от 22.02.2018 г., № ********** от 22.03.2018г., № **********
от 22.04.2018г., кредитно известие № **********/22.05.2018г. Представена е
покана за доброволно плащане № **********/26.02.2018г. за сумата от 85, 77лв.
включваща задължение по сметка от 22.01.2018 г.
Представено е
писмо - извънсъдебна покана с подател „Финанс Про Колект" ООД, ЕИК
*********, в качеството му на упълномощен представител за събиране на
просрочени задължения по договор, сключен с ответника. В поканата е посочено,
че дължимата сума от ищеца е 536,89лв. по кл. №15869948001, като не се посочва
номер на фактура, дата, падеж на плащането и за каква предоставена от ответника
услуга дължи същата.
При така установеното от фактическа
страна, въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
От правна страна, при така
установеното от фактическа обстановка, настоящият състав на съда прием
следното:
Предявеният от ищеца иск е
отрицателен установител с пр. осн. чл. 124 от ГПК, като твърди, че не дължи
претендираната от него сума в размер на 536, 89 лв., както и че същата ако е
дължима е погасена по давност. В тежест на ответното дружество е да докаже, че
претендираното вземане съществува, както по основание, така и по размер.
От доказателствата по делото е
видно, че между ищеца и ответното дружество "БТК" ЕАД е съществувало
валидно облигационно отношение по сключения между тях договор на 01.12.2017 г.
Но представените фактури не доказват дължимостта на претенцията нито по
основание, нито по размер. Същите не съдържат подпис на ответника,
вземането е оспорено от него и не са подкрепени с други доказателства, поради
което същите не са годни да удостоверят доставка на услугата и нейната цена.
Фактурите сами по себе си не представляват основание за плащане, респективно
тяхната редовност от счетоводна гледна точка не може да породи задължение за
плащане. Основанието за плащане е реалното предоставяне на договорената услуга,
за което, както бе посочено по-горе, по делото липсват надлежни доказателства.
Фактурите по своята същност са частен свидетелстващ документ, който няма обвързваща съда материална
доказателствена сила. Частният свидетелстващ документ не доказва нито фактите,
които са предмет на направеното изявление за знание, нито датата и мястото на съставянето
на документа. Тежестта за доказване за дължимостта им пада върху страната,
която ги е представила. Така съставеният частен документ удостоверява
единствено, че изявлението, явяващо се в полза на издателя, е направено от
подписалото го лице - удостоверителното изявление в частния свидетелстващ
документ се ползва с доказателствена сила само когато удостоверява неизгодни за
издателя си факти. Предоставянето на договорените гласови телефонни услуги и
получаването им от ответника е следвало да се докаже с надлежни доказателства,
каквито по делото липсват.
Освен
това липсват доказателства, че процесният договор между страните е прекратен,
поради което се дължат от ищеца и начислените и претендирани неустойки по него,
в размер на отстъпките
от абонаментния план по различните услуги, а именно за тарифен план Smart L - 59,97 лв.; за устройство - 159,43
лв.; за TV Go Start - 22,26 лв.; за отстъпка от TV Go Start - 25,25 лв., начислени в последната фактура. Представената покана за доброволно плащане №
**********/26.02.2018г. за сумата от 85, 77лв. включваща задължение по сметка
от 22.01.2018 г. няма данни кога е връчена на ищеца, а и посочената по нея
неплатена сметка се отнася само за първата издадена фактура, като в последствие
са издадени още 4 бр. фактури.
Предвид гореизложеното ответното дружество
не е доказало съществуване на вземането си по основание и размер по предявения
отрицателен установител иск от ищеца, поради което същият се явява основателен и следва да бъде уважен, а
обжалваното първоинстанционно решение да бъде отменено, като неправилно и
необосновано. С оглед гореизложеното и недоказване на вземането по основание и
размер от страна на ответника, съдът не следва да се произнася по наведеното в
исковата молба позоваване на погасяване на вземането по давност.
Воден от гореизложеното, Габровският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 173 от 17.05.2019 г. постановено по гр. д. № 2360/2018 г. от Габровския районен съд,
като неправилно и необосновано и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че В.Д.В., ЕГН
**********, с адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ НА „Българска телекомуникационна компания”
ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на
управление: гр. София, район Младост, бул. ”Цариградско шосе” №115и,
сумата от общо 536, 89лв. (петстотин
тридесет и шест лева и осемдесет и девет ст.), представляваща задължение
за предоставени договорени ежемесечни услуги във фактури: № ********** от 22.01.2018 г., № **********
от 22.02.2018 г., № ********** от 22.03.2018г., № ********** от 22.04.2018г. и
начислени неустойки в кредитно
известие № **********/22.05.2018г., на основание сключения между тях
договор от 01.12.2017 г. и клиентски №15869948001, по предявения иск с пр. осн.
чл. 124, ал. 1 от ГПК,.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: