РЕШЕНИЕ
гр. София, ….......2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, III „В“
въззивен състав, в публично съдебно
заседание на трети юни през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
АДРИАНА АТАНАСОВА
при секретаря Цветелина
Пецева, като разгледа докладваното от младши съдия Атанасова в.гр.д. № 9052 по
описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 117197 от
11.06.2020г., постановено по гр. дело № 4855/2020г., Софийският районен съд,
III ГО, 62-ти състав, е отхвърлен иска
на „Б.Ф.” ЕООД, ЕИК ******, гр. София против „Н.с.” ЕАД, ЕИК ******за приемане
за установено, е Заповед № РД-11-105/08.05.2019г. на Изпълнителния директор на Н.с.
ЕАД е нищожна, поради противоречие със закона.
Със същото решение е
осъдено „Б.Ф.” ЕООД да заплати на „Н.с.” ЕАД, ЕИК ******разноски за юрисконсулт
в размер на 50 лв.
С допълнително решение №
148446/10.07.2020г., постановено по гр. дело № 4855/2020г., Софийският районен
съд, III ГО, 62-ти състав, „Б.Ф.” ЕООД е
осъден да заплати на СРС държавна такса в размер на 50 лв.
В законоустановения
срок, срещу решението е постъпила въззивна жалба от „Б.Ф.” ЕООД, чрез адв. Е.Л.
– САК, в която въззивникът прави
оплакване, че първоинстанционното решение е неправилно и постановено в противоречие
с материалния и процесуалния закон. Изразява становище, че първоинстанционният
съд не е изложил мотиви и липсва анализ на изложените от страните правни доводи,
като излага подробни аргументи в тази насока. Сочи, че заповедта е издадена при допуснати
съществени нарушения на императивни правила на относимите нормативни актове –
поради липса на компетентност на издателя на акта. Поддържа, че Съветът на
директорите е този орган, който взема решения и открива процедура, а
Изпълнителният директор е овластен единствено да ги изпълнява, поради което
актът на изпълнителния директор противоречи на закона. На следващо място
навежда твърдения, че Заповед от 09.04.2019г., приложена от ответника към
отговора на исковата молба е също нищожна, като съдът е следвало да следи
служебно за това. С оглед изложеното, моли решението да бъде отменено и вместо
него постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира
разноски.
В срока за отговор на
въззивната жалба по чл. 263, ал. 1 от ГПК, такъв не е постъпил от въззиваемата
страна „Н.с.” ЕАД, ЕИК ******.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск за прогласяване на нищожността на
Заповед № РД-11-105/08.05.2019г. на Изпълнителния директор на „Н.с.” ЕАД поради противоречие със закона.
Видно от
представения по делото договор за спогодба от 09.01.2019г., сключен между „Н.с.” ЕАД и „Б.Ф.” ЕООД /раздел първи – установителна част/, в
т. 1.1.1. страните са приели за установено, че са били обвързани преди това от
валиден Договор за наем от 10.012013г., по силата на който „Н.с.” ЕАД е отдал на „Б.Ф.” ЕООД
за временно и възмездно ползване
водностопанско съоражение в качеството му на рибностопански обект – язовир
„Берсин”с площ от 414,669 дка, представляващ имот № 000024 в землището на село
Багренци, № 000150 в с. Берсин и № 000151
в с. Берсин / в т. число кантон със застроена площ 258 кв.м./, в землището на
с. Багренци, общ. Кюстендил, обл. Кюстендил. В същата спогодба е отбелязано, че
договорът за наем от 10.01.2013г. е прекратен поради изтичане на определения
срок, а именно на 10.01.2019г. В раздел втори „Предмет на спогодбата” е
посочено, че страните се споразумяват за периода от сключване на спогодбата до
провеждане на тръжна процедура по чл. 14
и сл. от ПРУПДЪДДУК за отдаване под наем на обекта, описан в раздел
първи, т. 1.1.1. от настоящата спогодба „Б.Ф.” ЕООД да заплаща на „Н.с.”
ЕАД, месечно сума в размер на 650 лв. без ДДС, представляваща обезщетение за
ползването на имота без основание по т. 1.1.1. от спогодбата. Съгласно раздел
четвърти от спогодбата страните са се споразумели, че договорът за спогодба ще
бъде в сила до провеждане на тръжна процедура за отдаване под наем и същият се
прекратява при обявяване на тръжната процедура по отдаването под наем.
Видно от приложеното по делото писмо с вх. №
АД-07-23-19/07.02.2019г. от „Н.с.” ЕАД, клон Струма – места е изпратило до „Н.с.”
ЕАД, ***, комплект от документи за отдаване под наем на ДМА язовир Берсин,
ведно с прилежащи земи. Към писмото са приложени и множество документи, а
именно – актуална скица, декларация от
управителя и други. Видно от приложената финансово- икономическа обосновка относно отдаването на обектите под наем „Н.с.” ЕАД, клон Струма – места е дало
съгласието си за отдаване на под наем на ДМА: язовир „Берсин” с площ 414642
кв.м., ведно с прилежащи земи, разположени върху имоти с идентификатор №
03962.20.30 и № 03962.18.151, находящи се в землището на с. Берсин, имот с
идентификатор № 02138.24.24. и кантон със ЗП 258 кв.м., находящи се в землището
на с. Багренци, общ. Кюстендил, обл. Кюстендил. Въз основа на това писмо е
възложено изготвянето на експертна оценка на дълготрайния актив на лицензиран
експерт – оценител с оглед определянето на начална тръжна цена за отдаването на
актива под наем.
Видно от представения оценителен доклад пазарната
стойност на годишен наем на язовир „Берсин” с площ 414 642 кв.м., ведно с
прилежащи земи, разположени върху имоти с идентификатор № 03962.20.30, №
03962.18.151, находящи се в землището на с. Берсин и имот с идентификатор №
02138.24.24 и кантон със ЗП 258 кв.м., находящи се ш землището на с. Багренци
възлиза на 9530 лева.
На следващо място към доказателствения материал по
делото е приобщен и доклад с вх. № АД-НП80-17/13.03.2019г., изготвен от директора
на дирекция „Собственост и наеми” и изпратен до изпълнителния директор на „Н.с.”
ЕАД, с предложение да се внесе в Съвета на директорите документацията за
откриване на процедура за отдаване под наем на обектите, по реда на чл. 15 от
ПРУПДТДДУК, за вземане на следните решения: да дадат съгласие за откриване на
процедура за отдаване под наем на обектите, стопанисвани от клон „Струма -
Места” и за възлагане на Изпълнителния директор да издаде заповед за откриване
и провеждане на процедурата за отдаване под наем на обектите по реда на чл. 15
от ПРУПДТДДУК, за срок от три години.
По делото е представена справка от Търговския
регистър, въз основа на която се установява, че дружеството „Н.с.” ЕАД се
представлява от Изпълнителен директор – С.Д.Д., като органа на управление е
Съвета на директорите, състоящ се от трима членове.
Видно от протокол от заседание на Съвета на
директорите на „Н.с.” ЕАД такова е проведено на 01.04.2019г., като същото е
проведено в присъствието на всички членове на Съвета на Директорите на
дружеството, а именно на Председателя на
Съвета на директорите, изпълнителния директор и заместник – председателя на
Съвета на директорите. В дневния ред в т. 4 от протокола е отбелязано, че попада
и разглеждане на доклад с вх. № АД-НП80-17/13.03.2019г. за отдаването под наем
на язовир „Берсин”. Видно от протокола в резултат на провелото се явно
гласуване и с пълно положително мнозинство, на основание чл. 12 от Правилата за
работа на Съвета на директорите на „Н.с.” ЕАД и чл. 21, ал. 1, т. 15 от Устава
на дружеството, Съветът на директорите е взело следното решение: дава съгласие
за откриване на процедура за отдаване под наем по реда на чл. 15 от ПРУПДТДДУК
за срок от три години на язовир „Берсин”, ведно с прилежащите му недвижими
имоти, и възлага на Изпълнителния директор да издаде заповед за откриване и
провеждане на процедура за отдаване под наем на обектите по т. 1 по ред на чл.
15 от ПРУПДТДДУК за срок от три години.
На 15.04.2019г. е публикувана обява на търга, видно
от приложената по делото публикация във вестник Земя, брой 72. След което съд
Заповед № РД-11-89/09.04.2019г. на Изпълнителният директор на „Н.с.” ЕАД на
основание чл. 14 и чл. 15 от ПРУПДТДДУК и Решение на Съвета на директорите на „Н.с.”
ЕАД по Протокол от 01.04.2019г. е наредено да се открие процедура за отдаване
под наем на активите, стопанисвани от „Н.с.” ЕАД, клон „Струма - места”, гр.
Дупница, чрез търг при закрито заседание, за срок от три години, като началната
цена за язовир „Берсин” и прилежащите към него недвижими имоти е определена на
9530 лева годишно без ДДС, като изпълнението на заповедта е възложено на
Директора на дирекция „Собственост и наеми”.
Съгласно протокол от заседание на назначената
комисия на 07.05.2019г. е проведена тръжна процедура на 07.05.2019г., като за
обектите за язовир „Берсин” са се явили двама кандидати „Д и Д” Фиш ЕООД
/кандидат 1/ и „Б.Ф.” ЕООД /кандидат 2/, като и двамата кандидати са допуснати
до участие в търга с оглед на обстоятелството, че документите, представени и от
двамата, отговарят на изискванията в тръжната документация. След отварянето на
офертите комисията е констатирала, че ценовата оферта на кандидат № 1 е в
размер на 16 250 лева без ДДС, а на кандидат № 2 е в размер на 15 005
лева без ДДС. С оглед на това е обявен за спечелил търга кандидат 1 - „Д и Д”
Фиш ЕООД, който е предложил по – висока цена на търга за обекта.
Със Заповед № РД-11-105/08.05.2019г. на Изпълнителният
директор на „Н.с.” ЕАД на основание чл. 15 от ПРУПДТДДУК, Решение на Съвета на
директорите на „Н.с.” ЕАД по Протокол от 01.04.2019г. и Заповед №
РД-11-89/09.04.2019г. на Изпълнителният директор на „Н.с.” ЕАД и Протокол от
07.05.2019г. е определен за наемател на процесния обект „Д и Д” Фиш ЕООД с
наеман цена 16 250 лв. без ДДС.
Видно от представения по делото приемо –
предавателен протокол № 1 към Заповед № 208/27.08.2019г. процесните обекти са
предадени от „Б.Ф.” ЕООД на „Н.с.” ЕАД на 28.08.2019г.
По делото е ангажирано като доказателство,
неоспорено от страните, протокол от заседание на Съвета на директорите на „Н.с.”
ЕАД, от който се установява, че е одобрен проекта на документацията за
провеждане на тръжни преоцедури по реда на чл. 15 от ПРУПДТДДУК.
По делото освен това са представили правила за
работата на Съвета на директорите на „Н.с.” ЕАД, в които е отбелязано, че
членовете на Съвета на директорите са физически лица, назначени от едноличния
собственик на капитала и с цел по- добра
организация на работата си същите избират помежду си председател, заместник –
председател и един изпълнителен директор. Съгласно чл. 3 от правилата Съвета на
директорите е колективен орган за управление на дружеството и за своята дейност
той се отчита пред органа, упражняващ правата на държавата в търговските
дружества с държавно участие в капитала. Освен това според чл. 11 заседанията,
провеждани от членовете на Съвета на директорите, е редовно, ако за него са
надлежно уведомени всички членове или присъстват или са представени най – малко
двама от членовете му. Съгласно чл. 12 от правилата Съветът на директорите
взема своите решения с мнозинство 2/3 (две трети) от всички членове, имащи
право да гласуват, съгласно Устава и законовите разпоредби., като същият взема
единодушно своите решения в случаите, когато това е посочено в закон или в
устав на дружеството. На следващо място в чл. 14 е посочено, че решенията на
Съветът на директорите влизат в сила незабавно при приемането и, освен ако
действието им не е отложено изрично, както и че взетите от СД решения се
привеждат в изпълнение от Изпълнителния директор. Освен това в чл. 22 от
правилата изрично е посочено, че изпълнителния директор изпълнява решенията на
Съвета на директорите при условията на чл. 25 от Устава, като същият упражнява
правомощията си съобразно чл. 25, ал. 3 от Устава на „Н.с.” ЕАД /чл. 24 от
правилата/.
На следващо място по делото е ангажиран като доказателство и устава на „Н.с.”
ЕАД, видно то който органи на дружеството са едноличния собствени на капитала и
Съвета на директорите. Видно от чл. 25 от същия Съвета на директорите възлага
на един от своите членове – изпълнителния директор, да управлява и представлява
дружеството, като управлението се възлага с договор, който се сключва в писмена
форма между председателя на Съвета на директорите и Изпълнителния директор.
Освен това Изпълнителният директор представлява дружеството самостоятелно и има
право да извършва всички действия и сделки, свързани с дейността на
дружеството, както и да съставя и подписва документи от името на дружеството,
както и да упълномощава други лица за извършването на отделни действия и
сделки. Съгласно чл. 25, ал. 2 Изпълнителния директор организира изпълнението на
решенията на Съвета на директорите и изпълнява функциите, които са му възложени
с нормативен акт или от Съвета на директорите.
Представен е и договор за възлагане на управление
от 30.05.2019г., видно от който „Н.с.” ЕАД е възложил на Изпълнителния директор
да управлява и ръководи добросъвестно и в интерес на дружеството търговската
дейност на „Н.с.” ЕАД.
Други релевантни за
спора доказателства не са представени.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е
в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Според
уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася
служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната
му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, но
недопустимо, поради следните съображения:
Съгласно задължителната практика на ВС и ВКС,
обективирана в т. 9 от ППВС № 1/10.11.1985г., съдът дължи произнасяне и защита
само в рамките на заявеното искане и по начина, който е поискан от ищеца.
Решението е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото
може да се реши по същество, т. е. когато
решението е постановено въпреки липсата на право на иск или
ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва
положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка. Съдът е длъжен
да разгледа иска на предявеното основание и когато се е произнесъл по
непредявен иск, по незаявена претенция постановеният съдебен акт е недопустим,
тъй като липсва положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежно
упражнено право на иск, за която съдът е длъжен да следи служебно. Съгласно Тълкувателно
решение № 1/17.07.2001г. на ВКС, ОСГК дейността на въззивната инстанция има за
предмет разрешаване на материалноправния спор, произнасяне по спорния предмет
на делото, който предмет се въвежда с исковата молба. Предмет на делото е
спорното материално право, индивидуализирано от ищеца с основанието и петитума
на иска. Съдът е длъжен да определи правната квалификация на спорното право
съобразно въведените от ищеца твърдения и заявеното искане. Когато в нарушение
на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, с който
не е бил сезиран, когато е определил предмета на делото въз основа на
обстоятелства, на които страната не се е позовала, решението е недопустимо, тъй
като е разгледан иск на непредявено основание. В случаите, когато съдът не е
разгледал иска на предявеното основание, а е разгледал иск, който не е предявен
и не е разгледал предявения, решението е недопустимо и въззивната инстанция,
като го обезсили, следва да изпрати делото на първоинстанционния съд, за да
разгледа предявения иск.
В нарушение на материалния закон първоинстанционният
съд е подвел произволно твърденията в исковата молба под законови основания за
нищожност (по чл. 26, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ЗЗД), считайки се обвързан от
предложената от ищеца правна квалификация. Така е нарушил своето задължение сам
да квалифицира иска за прогласяване на нищожността.
Искът за прогласяване на нищожността на Заповед №
РД-11-105/08.05.2019г. на Изпълнителния директор на „Н.с.” ЕАД поради противоречие със закона
е недопустим поради липса на правен интерес, поради което решението по него, с
което е разгледан по същество, следва да се обезсили и производството по делото
- да се прекрати.
Ищецът в настоящото производство няма правен интерес
от това да атакува с този иск Заповед № РД-11-105/08.05.2019г. на Изпълнителния
директор на „Н.с.” ЕАД, защото
от обявяването й за нищожна не произтича търсената от ищеца защита – ползването
на имотите. Дори и да бъде отменена тази заповед това не води автоматично до
класирането на „Б.Ф.” ЕООД на първо място в класирането по отношение на
проведения търг. Доколкото във въззивната жалба е направено искане за
прогласяване на нищожност и на Заповед № РД-11-89/09.04.2019г. на
Изпълнителният директор на „Н.с.” ЕАД, с
която е наредено да се открие процедура за отдаване под наем на активите, макар
и да е направено такова искане едва за първи път във въззивната инстанция, то
следва да се отбележи, че дори и това искане да подлежеше на разглеждане, то
същото не би довело отново от търсената от ищеца защита – ползването на
имотите, евентуално провеждането на нова процедура на търг за отдаването под
наем на имотите. Механизмът за защита на ищеца е евентуалното атакуване –
обжалването на самата процедурата по провеждането на търга и евентуално при
твърдения за допуснати нарушения при провеждането й.
Легитимиран
да предяви иск за нищожност на сделка е
този, чието право се засяга от правния спор. Според неизменната съдебна
практика, когато искането за прогласяване на нищожност на сделка на основание
чл. 26 ЗЗД е от страна по делото, която обаче не е страна по сделката, след
като връщането на разпореденото по сделката имуществено благо ще се върне в
правната сфера на страната по сделката, без да облагодетелства страната по
делото, заявила нищожността, постановеното решение е недопустимо, поради липса
на правен интерес /решение № 224 от 23.10.2018г. по гр.д. № 1634/2018г. по
описа на ВКС/. По аргумент на по – силното основание, то същият принцип следва
да се приложи и по отношение на иска за прогласяване на нищожност на Заповед на
изпълнителния директор. Предвид гореизложеното дори и ищецът в настоящото
производство да беше предявил иск за прогласяване на нищожност на сключения
между „Н.с.” ЕАД и „Д и Д” Фиш ЕООД /спечелилия търга участник/ договор за
отдаване под наем на процесните обекти, то отново би било налице липса на
правен интерес от страна на ищеца от предявяване на такъв иск.
Следва да се
допълни и че в конкретния случай е налице сключен договор за спогодба от
09.01.2019г. между страните по настоящото производство, съгласно която е
установено по делото, че същите са били
обвързани преди това от валиден Договор за наем от 10.012013г., по силата на
който „Н.с.” ЕАД е отдал на „Б.Ф.” ЕООД за временно и възмездно ползване водностопанско
съоражение в качеството му на рибностопански обект – язовир „Берсин”с площ от
414,669 дка, представляващ имот № 000024 в землището на село Багренци, № 000150 в с. Берсин и № 000151 в с. Берсин / в
т. число кантон със застроена площ 258 кв.м./, в землището на с. Багренци, общ.
Кюстендил, обл. Кюстендил. В спогодбата е отбелязано, че договорът за наем
от 10.01.2013г. е прекратен поради изтичане на определения срок, а
именно на 10.01.2019г. В раздел втори „Предмет на спогодбата” е посочено,
че страните се споразумяват за периода от сключване на спогодбата до провеждане
на тръжна процедура по чл. 14 и сл. от
ПРУПДЪДДУК за отдаване под наем на обекта, описан в раздел първи, т. 1.1.1. от
настоящата спогодба „Б.Ф.” ЕООД да заплаща на „Н.с.” ЕАД, месечно сума
в размер на 650 лв. без ДДС, представляваща обезщетение за ползването на имота
без основание по т. 1.1.1. от спогодбата. Съгласно раздел четвърти от
спогодбата страните са се споразумели, че договорът за спогодба ще бъде в
сила до провеждане на тръжна процедура за отдаване под наем и същият се
прекратява при обявяване на тръжната процедура по отдаването под наем.
По делото са ангажирани доказателства,
от които се установява, че такава тръжна процедура е била проведена, поради
което и съгласно уговореното в договора, то същият е прекратил действието си.
Правилно пъровинстанционният съд е обсъдил и разпоредбата на чл. 366 ЗЗД, която
гласи, че спогодбата върху непозволен договор е нищожна, дори и ако страните са
се спогодили относно неговата нищожност. В конкретния случай при сключването на
договорната спогодба не е спазено законовото изискване за провеждането на
процедура по отдаването под наем на обектите по реда на чл. 14 от ПРУПДТДДУК, т.е. не е спазен изискуемия нормативен
ред, поради което и тази спогодба е също така нищожна и това обстоятелство
следва да се вземе предвид.
Като следващ
аргумент за недопустимостта на предявения иск е и обстоятелството, че по ЗЗД
иск за прогласяване на нищожност може да се предяви по реда на чл. 26 ЗЗД и то по отношение на договори, сключени между страните. Съгласно чл. 8 от ЗЗД „Договорът е съглашение
между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна
връзка между тях.” В конкретния случай е налице искане за прогласяване на
нищожност на Заповед на Изпълнителния директор, като същата представлява
едностранно волеизявление от последния и не е налице съглашение между две
страни в производството за създаване, уреждане или унищожаване на правна връзка
по между им, поради което и предявения иск не може да се квалифицира като такъв
по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
На следващо
място и предявения иск е недопустим поради съображенията, че поддържаното от ищеца основание по чл. 26, ал.
1, пр. 1ЗЗД, от което произтича твърдяната нищожност (противоречие със закона) не може да бъде приложено към преценката
за действителност на актовете на дружествените органи, нито по отношение на актовете издадени от
Изпълнителния директор на дружеството. В тази
връзка следва да се съобразят задължителните указания по т. І
от Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС, като се посочи, че решенията на дружествените органи могат да са
незаконосъобразни или да противоречат на дружествения договор или
устава, но никога не са недействителни по смисъла на чл. 26-35 ЗЗД, поради
което, дори и да са в противоречие със закона, това противоречие не
може да е основание за прогласяването им за нищожни, а е основание за отмяната им по реда на специалния иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ, предявен
в преклузивните срокове по чл. 74, ал. 2 ТЗ. Погрешно е разбирането, че
решенията на ОС, които противоречат на учредителния акт или на повелителни
разпоредби на ТЗ са нищожни. Когато са опорочени процедурата по свикване на ОС,
реда и кворума за приемане на решения (процесуална незаконосъобразност) или
противоречат на императивни разпоредби на учредителния акт и закона, те са
незаконосъобразни, т. е.
отменяеми, но не и нищожни. Отмяната им може да бъде поискана по реда и в
сроковете на чл. 74 ТЗ.
Търговският
закон изрично квалифицира като нищожни само решенията на ОС, посочени в чл. 75,
ал. 2 вр. ал. 1 ТЗ. Законът квалифицира като недействителни решенията по чл.
197, ал. 3 предл. 2 ТЗ и чл. 216 ТЗ. Уредената с чл. 75, ал. 2 ТЗ нищожност е
сходна с тази по ЗЗД. Квалификацията по чл. 197, ал. 3 предл. 2 вр. предд. 1 ТЗ
има характеристиката на нищожност, поради противоречие с повелителна законова
разпоредба. При чл. 216 ТЗ се касае по-скоро за висяща недействителност. От това произтича
изводът, че при ТЗ законодателят не използува терминологията на ЗЗД в който
терминът „недействителност“ е родово понятие, а „нищожност“ и „унищожаемост“
видови понятия. Спецификата на ТЗ влага самостоятелно съдържание в
характеристичните белези на нищожните (недействителните) решения на ОС на
търговските дружества. Следва да се вземе предвид, че е налице липса на правна
разпоредба в ТЗ, която да позволява да се атакуват, респективно обжалват
Заповеди на Изпълнителния директор на дружеството, които са били издадени във
връзка с взети решения на Съвета на директорите на еднолично акционерно
дружество.
В процесния
случай, настоящият въззивен състав, приема, че
първоинстанционният съд е разгледал предявения иск по чл.
26, ал.1, пр. 1 ЗЗД, като е дал погрешна правна квалификация на иска и освен
това при наличието на липса на предявен правен интерес, поради което е постановил
недопустимо решение. С оглед на гореизложеното, обжалваното решение е
недопустимо, същото следва да се обезсили и производството по делото да се
прекрати.
Предвид
обстоятелството, че решение № 148446/10.07.2020г., постановено по гр.
дело № 4855/2020г., Софийският районен съд, III ГО, 62-ти състав е постановено с оглед липсата на
заплатена държавна такса в производството пред първа инстанция и такава се
дължи от ищеца в първоинстанционното производство, то това решение на
първоинстанционния съд следва да остане в сила.
При този резултат от производството пред въззивния съд
следва да се разпредели наново отговорността за разноските,сторени пред първата
и въззивната инстанции. На основание чл.78 ал.4 от ГПК ответникът има право на
разноски за двете инстанции, а ищецът няма право на такива. Изрично е
претендирано присъждане на разноски само от ответника в първата инстанция и такива
следва да му се присъдят. На ответника се дължат разноски в размер на 100 лв.
за юрисконсултско възнаграждение за първа инстанция, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Така мотиваран,
Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 117197 от 11.06.2020г., постановено по гр. дело
№ 4855/2020г., Софийският районен съд, III ГО,
62-ти състав.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 9052/2020г. по описа на СРС, ГО, 62 – ри състав.
ОСЪЖДА
„Б.Ф.“ ЕООД - гр. София, ЕИК ******, да
заплати на „Н.с.” ЕАД, ЕИК ******, сторени в първата инстанция разноски в
размер на 100 лв. /сто лева/ за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при условията на чл. 280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.