Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 19.09.2022г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание на девети февруари две хиляди деветнадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА
ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 2 155
по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/.
Ищецът – Х.Х.А. твърди, че на
08.08.2019г., около 21:20 часа в гр. София, Х.Н.Д., при управление на лек
автомобил „БМВ 520 И“, per. № ****** по ул. „К.“ от ул. „Заводска“ към ул.
„Първа българска армия“, на 200м преди №11- вход за „Централни софийски
гробища“, блъска попътно движещия се пешеходец М.А.А.- чичо на ищеца, който
получил телесни наранявания несъвместими с живота и починал на мястото на
инцидента. Посочва, че е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ К- 445/08.08.2019г. Образувано е досъдебно производство № 11270/2019 по описа
на СДВР, пр. пр. №17532/2019г. по описа на СГП. Ищецът твърди, че винаги е чувствал
чичо си по- близък от баща и е изпитвал към него много силна обич и
привързаност. От много ранна детска възраст, когато починалия е бил много млад,
в юношеска възраст, той е започнал да се грижи за ищеца в периодите, когато
родителите му са отсъствали по работа. През тези моменти той си е играл с него,
помагал му е с уроците и му е осигурявал всичко необходимо, стараейки се ищецът
да не се лишава от нищо и да не усеща липсата на родителите си. Възпитавал е
ищеца, като е създавал у него усещане за топлота и семеен уют. Чрез тези си
грижи в течение на годините между двамата постепенно се е изградила силна
привързаност и обич, присъща на тази между баща и син. Пострадалият се е
превърнал в най-добър приятел за ищеца. Двамата често са прекарвали времето си
заедно, като през уикендите ходили на риболов или на футболни мачове и
спортували заедно. Ищецът знаел, че може да разчита на пострадалия, а
последния, тъй като няма свои деца, го приемал за свой син. Настъпилата
внезапна смърт на М.А.е приета изключително болезнено от ищеца. Загуба на
неговия чичо, един от най-близките му хора, е довела със себе си нестихващи
душевни болки и страдания, каквито единствено загубата на близък човек може да
причини. Ищецът страда за това, че М.А.си е отишъл по този нелеп и трагичен
начин. Той не спира да плаче. По никакъв начин не може да превъзмогне загубата.
Новината за смъртта на чичо му, го е сринала психически. За него тази загуба се
равнява на загуба на родител. Целият му живот се е преобърнал в негативна
насока. Не намира смисъл в нищо, няма желание да комуникира с никого,
самоизолирал се е. От здрав и стабилен мъж, какъвто е бил до преди инцидента,
се е сринал психически и е се е превърнал в коренно различен човек- апатичен,
безжизнен и потиснат. Загубил е почва под краката си. Твърди, че лек автомобил
„БМВ 520 И“, per. № ****** е застрахован по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите при ответното дружество - З. „Б.И.“,
със застрахователна полица № BG/02/ 119001427892, валидна към датата на
събитието. Посочва, че с претенция вх. №ОК-701344/07.11.2019г. е направено
искане за изплащане на обезщетение за претърпените от Х.А. неимуществени вреди,
като с писмо с изх. № НЩ-8736/27.11.2019г. ответното дружество е отказало
изплащане на такова. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се осъди
ответникът да му заплати:
-
100 000 лева - представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
процесното ПТП, заедно със законната лихва от 27.11.2019г. до окончателното
изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. В допълнителната
искова молба е направено възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от ответника. В последното съдебно заседание по
делото процесуалният представител на ищеца е депозирал списък на претендираните
разноски съгласно чл. 80 от ГПК /лист 144/.
Ответникът
– З. „Б.и.” АД в депозирания от него писмен отговор не оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
за процесния лек автомобил към датата на ПТП. Оспорва механизма на настъпване
на ПТП - то, като посочва, че за водача на лекия автомобил то е случайно /чл.
15 от НК/, тъй като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и
предотврати настъпването на вредите. Навежда възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, като твърди, че е нарушил
разпоредбата на чл. 113 и чл.32, ал.2 от ЗДвП- намирал се е на пътното платно
и/или е пресичал пътното платно на необозначено за целта място. Оспорва
наличието на причинно-следствена връзка между травматичните увреждания при ПТП
и смъртта на М.А.. Оспорва описаните в исковата молба неимуществени вреди,
както и че приживе ищецът и пострадалият са били в близки отношения. Наведено е
възражение за прекомерност на исковата претенция. Моли да се постанови съдебно
решение, е което се отхвърли предявеният иск като му се присъдят направените по
делото разноски. Направено е възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение. В
последното съдебно заседание по делото процесуалният представител на ответника
е депозирал списък на претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК /лист 147/.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите, и възраженията на страните,
намира за установено от фактическа страна следното:
В направения от съда доклад на
основание чл. 146, ал. 1 от ГПК съдът е отделил като безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване в настоящото производство следните факти:
- сключване на договор застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, със застраховател - ответното
дружество относно лекия автомобил, описан в исковата молба, който договор е
валиден към датата на настъпило застрахователно събитие и
-
настъпване на процесното ПТП.
По делото на страница 8 е представен
Констативен протокол № К – 445/08.08.2019г., съставен от дежурен ПТП – ОПП –
СДВР, относно процесното ПТП.
От
представеното на страници 15-17 удостоверение за наследници, издадено от
Столична община, район Оборище, се установява, че ищецът е племенник на пострадалото
лице – М.А. А..
На страници 9 - 12 е представена
писмена кореспонденция между страните, от която се установява, че на
07.11.2019г. ищецът е предявил писмена претенция за изплащане на обезщетение,
като с писмо изх. № 8736 от 27.11.2019г. ответното дружество е постановило
отказ.
От представеното на л. 15 – 17
удостоверение за наследници с изх. №РОБ19 – УГ51 – 5765 от 15.10.2019г.
издадено от Столична община – Район Оборище М.А. А., е роден на ***г. и починал
на 08.08.2019г., неженен, като негови наследници по закон са една от сестрите
му и децата/внуците на другите му две сестри и един брат. Това лице е имало
общо 10 племенника, като една от тях е починала и оставила за свои наследници
по закон – съпруг и четири деца. Ищецът е племенник на лицето и син на
единствения негов брат – Х.А. Д., който е починал на 22.03.2008г.
По искане на ответника пред настоящия
съдебен състав е изслушан свидетелят Х.Н.Д. – водач на лекия автомобил „БМВ”.
Свидетелят посочва, че той е управлявал автомобил БМВ. Късно вечерта се движел
по ул. „К.“ към кв. Орландовци. Пътят бил в ремонт и платното било разделено с
две ленти, едната еднопосочно и другата насрещно, и по средата имало
светлоотразителни разделителни знаци. Било тъмно, липсвало улично осветление и
както се движел от лявата му страна, от знаците, излязъл мъж с количка, точно
на фара. Свидетелят веднага натиснал спирачки, но не успял да спре и го
блъснал. Слязъл и извикал линейка. Искал да излезе по-бързо от този участък,
движел се със скорост около 50-60 км. Посочва, че там, където той излязъл, не е
обозначено място за пресичане. Няма знак за ограничение на скоростта. Внезапно
излязъл пред фара на автомобила и тикал количка. От лявата му страна имало
огради и не предполагал, че може да излезе човек от насрещното. Движел се бързо
и навлязъл директно в неговата лента. Имало знаци, че участъкът е в ремонт.
Едновременно възприел количката и човека. Участъкът бил преди завой, но прав.
Ударът станал в края на насрещното платно и в началото на неговото платно.
По искане на ищеца е разпитан
свидетелят Д.Г.Р.. Свидетелят посочва, че познава Х. и чичо му М.от 16 - 17г. М.ѝ
е разказвал, че той е като баща на Х.. Направил му е изпращането в казарма и
сватбата, поел е всички разноски, включително и след раждането на двете му
децата. Рангелова посочва, че Х. живее при нея под наем от 9-10г. През този
период чичото е бил непрекъснато при Х.. М.пазарувал, а жената на Х. готвела,
хранели се заедно. М.се чувствал като баща на Х.. Помогнал му да наеме магазин
за продажба на дрехи, за да изхранва семейството си. На всички празници били
заедно. М.не говорил за негови деца. Децата на Х. се обръщали към М.с бате. Х.
поел разходите по погребението на чичо си. След инцидента Х. е много разстроен
и тъжен. Една година бил в траур, не са се събирали. Х. и сестра муА.правят
обредните ритуали, направили паметник. Рангелова чувала Х. да казва, че това е
неговият баща, той го отгледал като малък и го изпратил в казарма. М.почти
всеки ден бил при семейството на Х., купувал шоколади и давал пари за сокове и
сладоледи на децата. Чувствал се като у дома си, децата му се радвали.
Свидетелят посочва, че Х. говори само за чичо си.
По
делото е изслушана съдебно-медицинска експертиза неоспорена от страните, чието
заключение съдът възприема като обективно и пълно. В същото е прието, че
причината за смъртта на М.А.е тежката съчетана травма, с несъвместими с живота
увреждания на вътрешните органи, като водеща е черепно-мозъчната травма. Налице
е средна степен на алкохолно повлияване – 1.6 % наличие на алкохол в кръвта.
Прието е, че причината за леталния изход е в резултат от процесното ПТП
-пешеходец блъснат от лек автомобил с голяма кинетична енергия. Вещото лице
сочи още, че пострадалият е страдал от придружаващи заболявания, които промени
не могат да бъдат решаващи при възникване на травматичните увреждания
несъвместими с живота.
От приетото заключение на
съдебно-автотехническа експертиза се установява, най-вероятен механизъм на ПТП:
на 08.08.2019 г. около 21:20 часа в гр. София на ул. „К.“, в тъмната част на
денонощието, в участък без улично осветление е настъпило пътнотранспортно
произшествие. По време на настъпилото ПТП по ул. „К.“ са се извършвали ремонтни
дейности, поради което лявото платно за движещите се в посока от ул. „Първа
българска армия“ към ул. „Заводска“ е било затворено и отделено с телена
преграда с височина около 2 м. от трамвайното трасе. Преустановено е било и
трамвайното движение. Движението на автомобилите се е извършвало по дясното
платно, в което е било организирано двупосочно движение, като двете пътни ленти
са били отделени една от друга с временно поставени светлоотразителни пътни
знаци. Вещото лице посочва, че водачът Х.Д. ***, в посока от ул. „Заводска“ към
ул. „Първа българска армия“ е управлявал лекия автомобил със скорост около 68
км/ч. Водачът е забелязал движещия се в коридора му на движение пешеходец при
осветяването му от фаровете на автомобила и е реагирал с аварийно спиране, но
въпреки това е последвал удар между предната лява част на автомобила в зоната
на ляв фар и задната част на пешеходеца. Експертът обосновава извод, че причини
за настъпване на процесното ПТП са:
- субективните действия на водача на
лекия автомобил, който се е движил със скорост по-висока от максимално
разрешената за района и
- субективните действия на пешеходеца, който
се е движил в коридора на движение на лекия автомобил, като не се е съобразил с
посоката и скоростта му на движение. Вещото лице е определило, че при движение
на автомобила със скорост 68 км/ч, водачът не е имал техническа възможност да
спре преди мястото на удара с пешеходеца и да предотврати настъпването на ПТП. Водачът
на автомобила е имал възможност да спре преди мястото на удара, ако преди
настъпване на ПТП се е движил със скорост не по-висока от 62,3 км/ч. При
движение на автомобила с максимално разрешената скорост за населено място - 50
км/ч, каквато е за района на настъпилото ПТП, водачът е имал техническа
възможност да спре преди мястото на удара с пешеходеца и да предотврати
настъпването на ПТП. Сочи, че към момента на настъпване на ПТП не е имало
налична пешеходна пътека в мястото на произшествието. Движението се е
извършвало в дясното пътно платно, спрямо посоката на огледа, което за да се
осигури двупосочно движение на превозните, средства е било разделено на две
пътни ленти от поставена временна сигнализация (бализи).
При
така установените факти, настоящият съдебен състав прави следните изводи:
Относно
предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането
/КЗ/ за претърпени неимуществени вреди
Съобразно направения на основание
чл. 146 от ГПК доклад в доказателствена тежест на ищеца е да установи настъпването
на следните факти:
1. механизъм на настъпилото ПТП,
2. претърпени вреди от ищеца -
описаните в исковата молба;
3. причинна връзка между
описаното ПТП и смъртта на чичото на ищеца - М.А.;
4. на коя дата ищецът е предявил
претенция към ответника за заплащане на неимуществени вреди от описаното ПТП,
5. представяне от страна на ищеца
на всички изискани от ответника документи във връзка със заведената щета.
6. какви отношения са
съществували между ищеца и пострадалия преди настъпване на процесното ПТП.
В доказателствена тежест на
ответника е да установи настъпването на следните факти:
1. съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия -намирал се е на пълното платно и/или е
пресичал на необозначено за целта място или на червен светофар и
2. квалифициране на настъпилото
произшествие като случайно събитие по смисъла на чл. 15 от НК от органите в
наказателното производство.
По делото страните не спорят
относно настъпването на 08.08.2019г. на пътно-транспортното произшествие. От
приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза се установи, че причините
за настъпване на процесното ПТП са:
-
субективните действия на водача на лекия автомобил, който се е движил със
скорост по-висока от максимално разрешената за района и
- субективните действия на пешеходеца, който
се е движил в коридора на движение на лекия автомобил, като не се е съобразил с
посоката и скоростта му на движение.
По отношение на останалите
предпоставки за ангажиране отговорността на ответното дружество между
страните не е спорно, а и същото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от
доказване в настоящото производство фактът, че към момента на настъпване на ПТП
относно лек автомобил с марка „БМВ“, рег.№ ********е налице валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника.
От представената и описана
по-горе писмени доказателства, се установява, че ищецът е предявил писмена
претенция пред ответното застрахователно дружество, като на 27.11.2019г.
последният е отказал изпащане на обезщетение.
С Тълкувателно
решение №1/2016 от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС се прие, че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда
при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди. С посоченото тълкувателно решение се прие, че е за изгубило
сила Постановление № 2 от 30. ХІ. 1984 г. на Пленума на Върховния съд, което
приемаше, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени
вреди в случай на смърт, е посочен изчерпателно в Постановления № 4/61 г. и №
5/69 г. и няма основания за разширението му, включително по отношение на други
възходящи и низходящи на починалия и на неговите братя и сестри. В цитираното
по горе тълкувателно решение на ВКС се посочва, че когато поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на
единият от родствениците /в случая – на чичо/ е причинила на другия /в случая на
племенник/ морални болки и страдания, надхвърлящи
по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на
преживелия родственик. Неколкократно в посоченото решение е подчертано, че това
право възниква по изключение, като в тежест на претендиращият е да докаже, че е
изградил с починалия особена близка и трайна житейска връзка, и търпи
значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително
проявление във времето. В мотивите е посочено, че връзка с посоченото
съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за
емоционална подкрепа и доверие.
Следователно когато е предявена
претенция от лице, което не е наследник по закон на починалото лице, трябва да
бъдат разгледани както съществувалите преди процесното ПТП отношения между тях,
така и въздействието на загубата на лицето върху ищеца.
В конкретния случай от събраните по
делото свидетелски показания се установява, по безспорен начин точно такива
житейски обстоятелства – ищецът е бил в много близки отношения с чичо си. Имали
са много сила емоционална и близка връзка помежду им, като на баща и син. Тази
връзка, установима от свидетелските показания по делото, си има и своето
житейско и логично обяснение, предвид факта, че от 9-10 години ищецът и чичото
са непрекъснато заедно /като към началния момент на този период ищецът е бил на
около 35 години и неговият баща към този момент е починал/. Доколкото ищецът е
приемал чичо си за свой баща, от друга страна пострадалият не е имал собствени
деца, съдът приема, че между тях са налице близки отношения, надминаващия
обичайните за чичо и племенник. Пострадалият е помагал финансово на ищеца,
грижел се за децата му като за свои внуци, както и му помогнал да отвори
магазин. Отделно от това, по делото се установи, че ищецът тежко е преживял
загубата на чичо си. В тази връзка, неоснователни са възраженията на
процесуалния представител на ответника за липса на доказателства за претърпени
болки и страдания по – големи от обичайните при загуба на чичо. Точно обратното
– случаят е типичен пример кога тези болки и страдания са по – големи от
обичайните, защото чичото е бил човекът, който е заместил бащата на Х. в
непосредствените грижи за него, доколкото по делото не се установи пострадалият
да е имал свои деца, той е полагал грижи за Х. като за свой син.
Обезщетението за неимуществени вреди в
хипотезата на чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД се определя от съда в
съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост. С
Постановление № 4/1968 г. Пленумът на Върховния съд е дал указания относно
критериите, които следва да бъдат съблюдавани от съдилищата при определяне на
обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт. В
т. II на постановлението е разяснено, че понятието "справедливост" не
е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се
обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението. Релевантните за
размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във
всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване
на указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта,
възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост
между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително
съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение
житейски отношения. Съгласно утвърдената съдебна практика при преценка на
изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на
обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането. В разглеждания случай предмет
на иска са неимуществените вреди, които ищецът е претърпял вследствие смъртта
на чичо си – М.А. А.. От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът
е приел пострадалият като свой баща, доколкото първият му е помагал финансово,
грижел се за децата му, непрекъснато били заедно. Между ищецът и чичото са съществували
обичайните топли и близки отношения между баща и син. При определяне на
обезщетението следва да се отчетат описаните по-горе факти, както и
обществено-икономическите условия в страната към настъпване на застрахователното
събитие – 2019 г. Предвид изложеното съдът приема за справедливото обезщетение
за неимуществените вреди, претърпени от ищецът в резултат на загубата на чичо си
от процесното ПТП, сумата от 40 000 лева. Съдът намира този размер за адекватен
и обоснован с оглед претърпените от ищецът болки и страдания и отговарящ на
принципа на справедливостта.
Относно възражението за съпричиняване по
см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
За да е налице
съпричиняване по смисъла на чл.51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да
е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал
виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов
текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като
неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от ответника,
който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на пострадалия, дори и
такова, което не съответства на предписано в закона, може да бъде определено
като съпричиняване на вреда по смисъла на закона. Само това поведение на
пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би
могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос
ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки
за възникване на вредите.
В конкретния
случай, ответникът своевременно в писмения отговор е навел възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като твърди, че е нарушил
разпоредбата на чл. 113 и чл.32, ал.2 от ЗДвП- намирал се е на пътното платно
и/или е пресичал пътното платно на необозначено за целта място.
Действително в
приетата по делото съдебно авто – техническа експертиза се установява, че причина
за настъпване на процесното ПТП са и субективните действия на пешеходеца, който
се е движил в коридора на движение на лекия автомобил, като не се е съобразил с
посоката и скоростта му движение. Установи се още, че към момента на настъпване
на процесното ПТП не е имало налична пешеходна пътека на мястото на
произшествието. С оглед на това настоящият съдебен състав приема, че
действително е налице съпричиняване от страна на пострадалото лице, което в
този случай следва да бъде определено на 50 %.
Съдът като взе
предвид размера на приетото съпричиняване от страна на пострадалото лице
приема, че крайният размер на обезщетението за неимуществени вреди, което
следва да бъде заплатено на ищеца е 20 000 лв., като над тази сума до
предявения размер от 100 000 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Относно претенцията за присъждане на
законна лихва
Съобразно
нормата на чл. 497, ал.1, т. 2 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.
В конкретния
случай претенцията е предявена пред ответното дружество на 07.11.2019г., като на
27.11.2019г. застрахователят е постановил отказ. С оглед на това, искането за
присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди следва
да бъде уважено, считано от 27.11.2019г.
до окончателното изплащане.
Относно направените по делото разноски
На
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.7, ал. 2, т. 4
от Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските възнаграждения ответникът
следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца - адвокат М. Н.-Т.-
САК адвокатско възнаграждение в размер на
1 356 лева с ДДС, съобразно
представения договор за правна защита и съдействие – л. 145 и представения
документ за регистрация на пълномощника по ЗДДС – л. 146.
Направените
от ответника разноски за настоящото производство са: 250 лв. – депозит за
допуснатата съдебно авто – техническа експертиза, 250 лв. – депозит за съдебно
– медицинска експертиза, 80 лв. – депозит за свидетел и 4 800 лв. – адвокатско
възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие –
л. 24 и документ за регистрация по ЗДДС – л. 25. Процесуалният представител на
ищеца е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от страна на ответника. Съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и размера на
предявения иск – 100 000 лева, минималния размер на адвокатското възнаграждение
за настоящото дело е 3530 лв. без ДДС или 4 236 лева с ДДС. С оглед
изложеното, съдът намира наведеното от ищеца възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от ответника за основателно и
съответно намалява размера на претнедираното от ответника адвокатско
възнаграждение на 4 300 лв. Предвид изхода на делото и на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от
3 904 лева.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от задължението
за внасяне на държавна такса и разноски по делото, ответното застрахователно
дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на СГС държавна такса в
размер на 800 лв., както и сумата от 54, 60 лева, представляваща съдебно –
деловодни разноски платени от бюджета на съда съобразно уважената част от иска
/273 лв. – за съдебно – медицинска експертиза/.
С тези мотиви
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
З. „Б.И.” АД, ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Х.Х.А., ЕГН - **********,***
– чрез адвокат М. Н.-Т.на основание чл. 432, ал.1 от КЗ сумата от 20
000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпило ПТП
на 08.08.2019г., при което причинена смъртта на неговия чичо – М.А. А., ЕГН – **********,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 27.11.2019г. до окончателното й
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата
над 20 000 лв. до предявения размер от 100 00 лв.
ОСЪЖДА
З. „Б.И.” АД, ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Софийски градски
съд, с адрес: гр. София, бул. Витоша №2 на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
сумата от 854, 60 лв.
ОСЪЖДА
З. „Б.И.” АД, ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на М. Н.-Т., адвокат
от САК с личен номер **********, с адрес: гр. София, ул. „*******на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. сумата от 1
356 лева. ОСЪЖДА Х.Х.А., ЕГН - **********,*** – чрез адвокат М. Н.-Т.да
заплати на З. „Б.И.” АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 3 904 лева.
Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: