О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№         27                                 03.02.2020 година                                    гр.Бургас  

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, І въззивен състав, в закрито заседание на трети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЗАХАРИН ЗАХАРИЕВ

                                                             ЧЛЕНОВЕ:  КАТЯ ГОСПОДИНОВА

                                                                                   СВЕТЛИН ИВАНОВ

                                                                                                  

сложи за разглеждане ВЧНД № 140 по описа на съда за 2020 година, докладвано от съдията-докладчик Светлин Иванов, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.341 ал.2 и следващите, във връзка с чл.306 ал.1 т.4 предложение второ и ал.3 от НПК.

            Образувано е по частна жалба от Н.А.Х. ЕГН ********** от гр.Бургас – осъден по НОХД № 4204/ 2019г. по описа на Районен съд-Бургас, против определение №2061 от 23.12.2019г., постановено по същото дело, с което жалбоподателят е осъден да заплати по сметка на Националното бюро за правна помощ-гр.София, сумата от 120 лева, представляваща разноски за предоставената му в досъдебното производство по делото правна помощ.

В частната жалба се изразява несъгласие с осъждането на жалбоподателя да заплати разноски за възнаграждение на служебния защитник с аргумент, че Х. е упълномощил по свой избор адвокат да го защитата в делото, заплатил му е договореното възнаграждение и не бил ползвал услугите на назначения му в досъдебното производство служебен защитник.

Частната жалба е подадена в установения в закона преклузивен 7-дневен срок, срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХII от НПК акт, от процесуално легитимирана страна – осъдено да заплати разноски лице, и пред компетентния съд. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От прегледа на материалите по делото се установяват следните фактически обстоятелства:

Съдебното производство по НОХД № 4204/ 2019г. по описа на Районен съд-Бургас е образувано на 19.09.2019г. въз основа на внесен от прокурор от Районна прокуратура-Бургас обвинителен акт, с който срещу жалбоподателя Н.Х. е повдигнато обвинение за извършено престъпление с правна квалификация по чл.343в ал.3 вр. ал.1 от НК. В хода на досъдебното производство, на 03.07.2019г. на Х. било предявено постановление за привличане в качеството на обвиняем за посоченото престъпление. В този момент, Х. бил задържан под стража в Ареста при Затвора-Бургас, т.е. по отношение на него била налице хипотеза на задължителна адвокатска защита по смисъла на чл.94 ал.1 т.6 предл. второ от НПК. За обезпечаване правото на защита на обвиняемия, по искане на разследващия полицай, Съветът на АК-Бургас определил адв. Димитър Лазаров Дуков от същата адвокатска колегия да осъществява защитата на Х. по делото. С постановление на разследващия орган от 02.07.2019г., адв. Димитър Дуков бил назначен за служебен защитник на обв.Х.. Служебният защитник присъствал и взел участие в извършените на 03.07.2019г. действия по предявяване на обвинението и разпит на обвиняемия. На 12.07.2019г. обв. Х. упълномощил адв. Павлина Тодорова от АК-Сливен да го защитата по делото.

В проведеното на 30.10.2019г. разпоредително заседание подс. Х. се явил с упълномощения си защитник – адв. Павлина Тодорова от АК-Сливен. Непосредствено след приключване на разпоредителното заседание съдът разгледал и одобрил постигнато между прокурора, подс. Х. и неговия защитник споразумение за решаване на делото, с което подс. Х. се признал за виновен в извършване на престъпление по чл.343в ал.3 вр. ал.1 от НК, за което му било наложено ефективно наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, и „Глоба“ в размер на 200 лева.

След приключване на наказателното производство с одобряване на описаното споразумение, по делото постъпило Решение № БС-1099-Р от 29.10.2019г. на Председателя на Националното бюро за правна помощ, с което на основание чл.16 т.1 вр. чл.10 ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, на служебния защитник адв. Дукова било определено и изплатено възнаграждение в размер на 120 лева.

При така установените факти, оплакването на жалбоподателя е неоснователно. Разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК изисква подсъдимият, който е бил признат за виновен, да бъде осъден да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски на служебно назначения защитник. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4/19.02.2010 г. по тълк. дело № 4/2009 г. на ОСНК на ВКС,  подсъдимият, който е признат за виновен, на основание чл.189 ал. 3 от НПК следва да заплати адвокатско възнаграждение на служебния защитник в полза на Националното бюро за правна помощ във всички случаи на задължителна защита. Не се спори, че към момента на назначаване на адв. Дуков за служебен защитник на Х., последният е бил задържан под стража, което представлява предвиден в закона случай на абсолютно задължителна адвокатска защита. Към същия момент, обвиняемият не е разполагал с упълномощен защитник, поради което за разследващите органи не е съществувала друга възможност, освен да обезпечат правото му на защита чрез назначаване на определения от АК-Бургас служебен защитник. Прочее, служебният защитник е взел лично участие при предявяване на обвинението и разпита на Х. в качеството на обвиняем, което жалбоподателят също не оспорва. В конкретния случай разноските, съставляващи изплатеното от Националното бюро за правна помощ възнаграждение на служебния защитник, са станали известни на съда след приключване на наказателното производство по НОХД № 4204/ 2019г. по описа на Районен съд-Бургас, което е наложило произнасянето по тях да се извърши с атакуваното сега определение №2061 от 23.12.2019г. по реда на чл.306 ал.1 т.4 предл. първо от НПК.

Определението е правилно и съобразено със закона. Доказано е, че жалбоподателят Х. всъщност е ползвал предоставената му служебна правна помощ при предявяване на обвинението и при разпита му в качеството на обвиняем в досъдебното производство на 03.07.2019г., а упълномощаването на адв. Тодорова от АК-Сливен като негов защитник е извършено едва на 12.07.2019г. Доколкото в случая жалбоподателят е упълномощил договорен защитник след назначаването на служебния защитник, съобразно предвиждането на чл.10 ал.1 във връзка с чл.16 т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, на служебния защитник се изплаща съответен процент от възнаграждението, предвидено за предоставения вид правна помощ. Така е сторено и в случая, като с упоменатото решение на Председателя на НБПП на адв. Дуков е било определено възнаграждение около средния предвиден за процесуално представителство по наказателни дела в досъдебното производство размер – 120 лева, в случаите, когато за престъплението се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ до 5 години.

 Поради липсата на основания за отмяна или изменение на обжалваното първоинстанционно определение, то следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран, на основание чл.345 от НПК, Бургаският окръжен съд, I въззивен състав

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА определение №2061 от 23.12.2019г., постановено по НОХД № 4204/ 2019г. по описа на Районен съд-Бургас, с което жалбоподателят Н.А.Х. от гр.Бургас, е осъден да заплати по сметка на Националното бюро за правна помощ-гр.София, сумата от 120 лева, представляваща разноски за предоставената му в досъдебното производство по делото правна помощ.

 

          Определението е окончателно.

 

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                    

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:1.                                 

                                                                     

 

                                                                            2.