РЕШЕНИЕ
№ 3312
гр. Пловдив, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело №
20215330112432 по описа за 2021 година
С искова молба ищецът Н. И. Г. е предявила срещу Община Пловдив,
район „Северен“ обективно кумулативно съединени искове както следва: 1) за
признаване за незаконно уволнение със Заповед № ******* г. на *****на
район „Северен“ – Община Пловдив и неговата отмяна – правно основание
чл. 344 ал.1 т.1 КТ; 2) за възстановяване на ищеца на заеманата длъжност –
„*********“ на район „Северен“, Община Пловдив – правно основание чл.
344 ал.1 т.2 КТ; 3) за заплащане на обезщетение за оставането на ищецът без
работа в размер на 2300 лева за периода 28.05.2021 г. – 26.07.2021 г. – правно
основание чл. 344 ал.1 т.3 КТ, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 27.07.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се излагат съображения, че между страните е
действало валидно трудово правоотношение, учредено с трудов договор №
******** г., по силата на което ищецът заемал длъжността „*********” на
район „Северен“, Община Пловдив. Ищецът посочва, че се е върнала на
работа , след като има влязло в сила съдебно решение, което отменя като
незаконно уволнението, извършено със Заповед №******. Посочва, че на
1
същия ден-*******. работодателят е прекратил трудовото правоотношение на
осн.325 ал.1 т.12 от КТ със Заповед № ******* г. на ******* на район
„Северен“ – Община Пловдив. Посочва, че е подала заявление и декларация, с
искане за назначаването й като държавен служител, по което работодателят
не се е произнесъл, поради което се е формирал мълчалив отказ. Твърди че
отговаря на всички изисквания за заемане на длъжността с оглед
разпоредбите на ЗДСл. Поради изложеното се предявяват процесните искови
претенции. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Община Пловдив, район „Северен“. В същия се твърди, че
уволнението е правилно и законосъобразно. Сочи се, че в края на 2020г е
започнал процедура по определяне длъжността ******* да бъде заемана по
служебно правоотношение, като процедурата е приключила в началото на
2021г. Моли се, така предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.
Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, счита за установено от
правна страна следното:
Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Безспорно е установено, а и не се спори между страните, че със Заповед
№********, издадена от Община Пловдив, Район „Северен“ се уволнява
ищцата от длъжността ******, която е възстановена на същата длъжност от
РС Пловдив чрез решение №***** от ****** на XV граждански състав по
Гражданско дело №****** по описа за 2020 година на РС Пловдив. Заповедта
е връчена веднага след постъпването й на работното място. ********* на
Район Северен, Община Пловдив променя структурата на общинската
администрация, като за целта подава предложение за промяна на длъжността
и от длъжност заемана по трудово правоотношение да се трансформира в
заемана по служебно правоотношение. Дейността на ******* е
регламентирана в ЗУТ и поднормативните актове. Тази длъжност може да се
заема и по двата вида правоотношения – още повече че няма въведени
допълнителни изисквания , на които ищцата да не отговаря.
Съдът намира, че проведената процедура по промяна на длъжността и от
длъжност, заемана по трудово правоотношение да се заема по служебно
правоотношение е опорочена, като само част от пороците са липсата на
предствено решение на Общински съвет Пловдив, което да е влязло в законна
сила и неспазването на разпоредбите на АПК за уведомяване на
заинтересованите лица. Въпреки това Г. е депозирала необходимите
2
документи/ декларация и заявление/ своевременно. Действията на ответника
недвусмислено изпълняват правната фигура на '' злоупотреба с право'', тъй
като злоупотребата с правото на уволнение от страна на работодателя се
изразява в упражняването му в противоречие с неговото предназначение /да
прекрати трудовоправната връзка поради настъпване на предвидените в
закона основания/, с цел да се увреди работника като страна по трудовото
правоотношение, тоест единственото му желание е ползвайки се от законово
допустимо средство да постигне една- единствена цел- да прекрати договора
с конкретен служител. Съдът отново обръща внимание, че това е второ
уволнение на ищцата, след като вече е била възстановена на работа с влязло в
сила съдебно решение, в мотивите, на което детайлно и ясно е разяснено на
ответника порочността на заповедта за уволнение. В случая целта на
работодателя/ да уволни ищцата/ не би могла да бъде постигната по друг
начин, респективно резултатът би се забавил, което го е й мотивирало да
промени основанието за заемането на длъжността и да я трансформира. Това
е нелегитимна цел. Самата констелация на събитията/ дори и в темпорален
план/ е доказателство за това. Прави впечатление упорството, с което ******
на район северен се придържа към незаконосъобразното си поведение,
граничещо с хипотезата на неизпълние на съдебно решение в случая.
Отделно от това не следва се поставят в различно правно положение
лицата с действащо трудово правоотношение при трансформация на
длъжността от трудово в служебно правоотношение и тези, като ищцата,
които ако не бе незаконното им уволнение по време на преобразуване на
длъжността по силата на нормативен акт, щяха да бъдат преназначени от
трудово правоотношение на държавна служба. С отмяната на незаконното
уволнение, трудовото правоотношение на Г. се възстановява с всички
произтичащи от това права, включително и правото да бъде назначена при
условията на § 85 от ПЗР на ЗДСл (в този смисъл решение № 11301 от
16.11.2007г. на ВАС на РБ по адм.дело № 7412/200г., 5 членен състав).
В конкретиката на случая са изпълнени всички предпоставки на § 4, ал.2
от ПЗР на ЗДСл / заявлението по чл.8 от ЗДСл да е подадено в едномесечен
срок от влизане в сила на съдебното решение, Г. отговаря на изискванията по
чл. 7 от ЗДСл. и освен това длъжността, която служителят е изпълнявал и на
която се възстановява, съществува в съответната администрация.
Предвид гореизложеното и доколкото се изясни, че незаконосъобразно
ответникът е уволненил ищцата, осъществено с процесната заповед и като
такова следва да бъде отменено.
Претенцията с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване
на заеманата преди уволнението длъжност на ищцата е обусловена от
основателността на тази за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна. Поради изложеното, ищцата следва да бъде възстановена на
длъжността „*******“ на район „Северен“, Община Пловдив.
3
Досежно предявения иск по чл. 344 ал.1 т. 3, вр. чл. 225 ал.1 КТ, то
основателността на същия се обуславя от наличието на следните
материалноправни предпоставки: 1. да е налице противоправно поведение на
работодателя, изразяващо се в незаконно упражняване на потестативното
право да прекрати с едностранно волеизявление съществуващото с ищеца
трудово правоотношение; 2. ищецът да е претърпял вреди, изразяващи се в
невъзможността да получава трудово възнаграждение по трудово
правоотношение в продължение до шест месеца след уволнението и 3.
причинно-следствена връзка между незаконното уволнение и оставането без
работа.
В конкретния случай, несъмнено се установи незаконност на
извършеното уволнение. От представеното по делото заверено копие от
трудовата книжка на ищцата се изяснява, че за процесния период тя не е
полагала труд при друг работодател, респ. не е получавала трудово
възнаграждение, поради което същата е претърпяла вреди. Съобразно
приетото по делото заключение по изготвената ССчЕ, за процесния период
обезщетението за оставане без работа възлиза на сума в размер от 1150 лв.
Съдът в съдебно заседание е допуснал изменение на предявения иск до този
размер. Върху посочената сума следва да се присъди и законна лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й
изплащане.
Съобразно гореизложеното, предявените обективно, кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл.
225, ал. 1 КТ следва да бъде уважени.
По разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 ГПК в полза на
ищцата се поражда право на разноски. Представени са доказателства за
договорен и реално заплатен адвокатски хонорар в размер от 1083 лв. .
Релевирано е изрично възражение от ответната страна за прекомерност, което
съдът счита за неоснователно. Съобразно нормата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа
възнаграждението е не по-малко от размера на минималната месечна работна
заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ.
4
Предвид това, по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ
следва да се определи възнаграждение в размер от 710 лв. По отношение на
иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, дължимият
хонорар се определя по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата и възлиза на 383
лв. Претендираното адвокатско възнаграждение е в размер от 1083 лв, което
съответно следва да бъде и уважено и тази сума следва да бъде присъдена на
ищцата,.
Доколкото ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски, на
основание чл. 78, ал. 6 КТ, следва ответникът да бъде осъден да заплати в
полза на Държавата, по сметка на РС- Пловдив сума в размер на 150 лева,
представляваща дължими държавни такси по Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК ( по 50 лева за двата неоценяеми
иска по чл. 344 ал.1 т.1 КТ и чл. 344 ал.1 т.2 КТ и 50 лв. за оценяемия иск по
чл. 344, ал. 1, т. 3 ,вр. чл. 225, ал. 1 КТ ). В хода на производството са сторени
и разноски в размер от 100 лв. за изготвянето на ССчЕ, които също следва да
бъдат възложени в тежест на ответната страна.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА уволнението на Н. И. Г., ЕГН: **********, извършено
със Заповед № **/******., издадена от *****на район „Северен“ Община
Пловдив, с която е прекратено трудовото правоотношение между страните на
основание чл. 325, ал. 1 КТ,т.12., ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Н. И. Г., ЕГН: **********, на заеманата преди
уволнението длъжност „*******“ на район „Северен“, Община Пловдив.
ОСЪЖДА Община Пловдив, район „Северен“, БУЛСТАТ:
0004715040065, ДА ЗАПЛАТИ на Н. И. Г., ЕГН: **********, сума в размер
на 1150 лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за оставане
без работа вследствие на незаконното уволнение, за периода 28.05.2021 г. –
26.07.2021 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й погашение.
ОСЪЖДА Община Пловдив, район „Северен“, БУЛСТАТ:
0004715040065, ДА ЗАПЛАТИ на Н. И. Г., ЕГН: **********, сума в размер
5
на 1083 лева, представляваща сторени разноски в рамките на
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Община Пловдив, район „Северен“, БУЛСТАТ:
0004715040065, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата- бюджет на Съдебната
власт, по сметка на Районен съд- Пловдив сума в размер от 250 лева,
представляваща държавна такса и разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6