№ 13037
гр. София, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВА ЦВ. НЕШЕВА
при участието на секретаря ВАЛЯ Т. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело №
20211110146148 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава двадесет и шеста от ГПК
Предявен е иск от М. А. И. срещу С. И. Г. с правна квалификация чл. 49,
ал. 1, вр. с ал. 3 СК, обективно съединен с небрачен иск за фамилно име.
В исковата молба се твърди, че страните са съпрузи, че последното им
общо обичайно местопребиваване е било в Република Германия, като
ответницата самостоятелно се е върнала в Република България през 03.2020
г., при това без съгласие на съпруга, като е взела неговия лаптоп и сума в
размер на 2000 евро, собственост на съпруга. Излага се още, че през юли 2021
г. съпругът е пристигнал в страната, потърсил е съпругата, но последната му е
заявила, че има интимна връзка с друг мъж. Поради изложеното се моли
бракът да бъде прекратен поради дълбоко и непоправимо разстройство на
брачната връзка по вина на ответника. Предявен е иск за фамилно име.
В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба от
ответника, чрез особения представител – адв. М., с който исковете се
оспорват по основание.
Съдът, като взе предвид относимите доказателства и доводи, прие
за установено следното:
Видно от удостоверението за сключен граждански брак М. А. И. и С. И.
Г. са сключили граждански брак на 03.12.2013 г. Удостоверението е издадено
въз основа на акт за сключен граждански брак № 3014/30.04.2014г., издаден
от Столична община. След сключването на брака е посочено, че съпругата ще
продължи да носи фамилното си име от преди сключване на брака, каквато е
била и волята на съпруга.
Според показанията на разпитания свидетел Петя Трендафилова
1
страните не живеят съвместно от две години, когато съпругата се е завърнала
в страната, след като съпрузите са живели във Федерална Република
Германия. Свидетелката споделя, че поддържа връзка с и двете страни, не е
виждала С., но последната и споделила в телефонен разговор, че има връзка с
друг мъж, който свидетелката не е виждала. Съдът кредитира показанията на
свидетелката, освен в частта относно наличие на извънбрачна връзка на
съпругата, като последователни, логични, непротиворечиви, свидетелката е
била близка със страните и има пряко наблюдение върху отношенията между
съпрузите като приятел. Съдът не кредитира показанията на свидетелката
единствено в частта, в която споделя за наличие на извънбрачна връзка,
доколкото в тази част свидетелката не сочи лични възприятия, а и
показанията и не се подкрепят от останалите доказателства. Отделно от това
нелогично е изложеното от свидетелката, че макар да са приятелки с С. Г.,
последната е споделила за връзката си не още в началото, а едва след
образуване на делото.
Съобразно така установената фактическа обстановка съдът счита, че
предявеният иск за развод е основателен. Продължителната съпружеска
фактическа раздяла е обстоятелство, разрушило трайно и необратимо
семейната общност. Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от
предписваното й от закона и добрите нрави съдържание, поради което, като
формална и ненужна, следва да се прекрати.
Ищецът е поискал произнасяне относно вината за разстройството на
брака.
Съгласно т. 4 от ППВС № 10 от 1971 г. на Пленума на ВС, причина за
разстройството на брака може да бъде допуснато брачно нарушение.
Брачното нарушение е противоправно поведение на съпруга. При наличието
му може да се постави въпроса за вината. Брачната вина представлява
субективното психично отношение и фактическо поведение на съпруга към
брачните задължения, което има за резултат дълбокото и непоправимо
разстройство на брака. Константната съдебна практика е възприела
разрешението да се извършва преценка само на фактическото поведение,
обективирано в конкретни действия на всеки от съпрузите. Всички прояви на
индивидуалния характер и личност на съпрузите са специфични за всеки
отделен случай и те не могат да се приведат под общ знаменател. Това, което
съдът обсъжда и преценява, е само дали и доколко те нарушават хармонията в
семейството и влияят негативно на отношенията вътре в него. Тоест – едно и
също поведение в някои случаи може да доведе до разстройство на брачните
отношения, а в други – не – според характера, възпитанието, мирогледа на
лицата, тяхната толерантност и въобще - нагласата и вижданията им за
същността на брака. В тази светлина задълженията на съда се свеждат до това
да изолира конкретни постъпки и да ги съпостави с отношението, първо - на
всеки от съпрузите, и после – на обществото, към съдържанието на брака, а
след като констатира разминаване, да прецени по въздействието, което са
оказали, дали това води, и в каква степен, до разстройство на брачните
отношения, както и кой е носителят на брачната вина.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, намира, че
2
вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата
съпрузи. Съпрузите си дължат необходимото уважение и грижи към
семейството си. Съдът приема за установено, че бракът между страните е
изпразнен от предписаното му съдържание предвид липсата на връзка,
комуникация между страните, но съдът намира, че не се установиха по делото
твърдените провинения на съпругата. Единствени данни за извънбрачна
връзка дава свидетелката, която обаче не е виждала мъжа, с когото се излага,
че С. Г. има извънбрачна връзка, и няма никаква друга информация освен
споделеното и от С. и то едва два месеца преди датата на заседанието,
независимо че свидетелката излага, че С. съжителства с неизвестния мъж от
преди две години. За раздялата между съпрузите съдът приема, че са
спомогнали неразбирателства между страните, като и след напускането на
семейното жилище, няма данни от нито един от съпрузите да са положени
усилия за запазване на брачната връзка.
В Постановление № 10 от 03.11.1971 г. на Пленума на ВС, е указано, че
искането на единия съпруг за произнасяне по вината задължава съда да се
произнесе по вината и за двете страни. В същия смисъл са и разясненията,
дадени в Решение № 160 от 14.05.2014 г. по гр. д. № 5764/2013 г., ВКС, IV г.
о., относно съдържанието на правомощието на съда да се произнесе по вината
за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, когато само един от
съпрузите е поискал това, като е посочено, че когато някой от съпрузите е
поискал съдът да се произнесе по въпроса за вината, това не го ограничава да
преценява само противобрачното поведение на другия съпруг. Напротив,
когато е сезиран с искане за произнасяне по вината, съдът е длъжен да
прецени поведението и на двамата съпрузи и може да приеме, че вина за
дълбокото и непоправимо разстройство имат двамата или дори съпругът,
който е поискал произнасяне по вината.
Според чл. 322, ал. 2, изр. ІІ ГПК с иска за развод задължително се
предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права,
личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното
жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. От брака няма
родени непълнолетни деца. Съгласно чл. 326 ГПК, с решението, с което се
допуска разводът, съдът разрешава и въпроса за фамилното име, което
съпрузите ще могат да носят за в бъдеще. В настоящия случай, независимо че
е направено искане за произнасяне по въпроса за фамилното име, доколкото
никой от съпрузите не е променил фамилното си име при сключване на брака,
то съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Относно разноските за делото
Съдът стигна до извод, че вина за разстройството на брака имат двамата
съпрузи, поради което и на основание чл. 329, ал. 1 ГПК съдебните разноски
остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.
С оглед вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака,
държавната такса при решаване на делото по иска за развод в размер на 50
лева се дължи от двете страни по равно.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
3
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА , сключен на 03.12.2013 г. в Кипър,
за което е съставен акт за граждански брак № 3014/30.04.2014 г., издаден от
Столична община, район Слатина, между М. А. И., ЕГН: **********,
притежаващ разрешение за пребиваване в Република България, и С. И. Г. ,
ЕГН: **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН ПО
ВИНА НА ДВАМАТА СЪПРУЗИ, на основание чл. 49, ал. 1 и ал. 3 СК.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 М. А. И., ЕГН: **********,
притежаващ разрешение за пребиваване в Република България, и С. И. Г.,
ЕГН: **********, да заплатят поравно и разделно по сметка на Софийския
районен съд сумата в общ размер на 50 лева, представляваща държавна такса
при решаване на делото по иска за развод.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4