РЕШЕНИЕ

Номер 1393                                23.07.2019г.                   Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                                   XІV наказателен състав

 

На двадесет и седми март                   две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

Секретар: Катя Чокоевска

като разгледа докладваното от съдията

АНД номер  863  по описа за  2019   година

намира и приема за установено следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление                                                            № 16-1030-007148/ 30.08.2016г. на Началник Група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция”, с което на И.Г.М., с ЕГН **********, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лева  за нарушение по чл.6, т.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.183, ал.2, т.3, пр.1-во от ЗДвП.   

Жалбоподателят М. моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно по съображения, подробно изложени в жалбата, както и лично в съдебно заседание.

Въззиваемата страна – ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция”, редовно призована не изпраща представител и не взема становище по делото.

Съдът, след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

          ЖАЛБАТА е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

          На 13.05.2016г. около 14.00 ч. в гр.Пловдив в района на пътен възел „Родопи”, жалбоподателят И.Г.М., управлявал автомобил „Шкода Йети”, с рег. № *******. Слизайки от надлеза се включил в движението по бул.Найчо Цанов. При това обаче извършил нарушение, като не спазил знак „Б2”. Последното било възприето от полицейски автопатрул находящ се под надлеза, в чийто състав влизал свид.И.Д. – ***** *****в ПП – Пловдив. За извършеното нарушение на жалб.М. била наложена глоба с фиш № 0831758, който жалбоподателят отказал да подпише, защото оспорил извършеното нарушение. При това положение за направените констатации и на основание чл.39, ал.3 от ЗАНН, свид. Д. съставил АУАН срещу М. за нарушение по чл.6,т.1 от ЗДвП. Въз основа на същия било издадено обжалваното наказателно постановление.

          Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на свидетеля И.А.Д.,  разпитан в хода на съдебното производство, както и от събраните и приложени по делото писмени доказателства. В показанията                         свид. Д. потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатции. По случая пояснява,че на процесното място – пътен възел „Родопи”, на бензиностанция „Петрол”, въпреки наличието на знак „Стоп”, жалбоподателят не спрял, а напротив, подминал стоп линията и продължил към уширението на ръкава, където бил спрян от полицеските органи. Свидетелят заявява, че с колегите му били позиционирани на около 45-50 метра от мястото, под моста, като видимостта към знака била ясна, както за тях, така и за жалбоподателя, още повече предвид височината на процесния автомобил. Категоричен е, че нищо  не  се е отразило върху видимостта на знака, който се отнасял именно за посоката, в която потеглил жалбоподателят. Съдът  кредитира показанията на актосъставителя като логични, обективни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си. Нещо повече освен, че фактите са отразени ясно в АУАН, който съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила, същото не се обори от самия жалбоподател, нито се ангажираха доказателства в такава насока.

В тази връзка, на първо място, относно наведените възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по съставянето на АУАН и издаването на НП, не се споделят от Съда, доколкото както в АУАН, така и в НП са посочени достатъчно ясно и конкретизирано всички обстоятелства на нарушението, в това число и мястото на извършването му. Видимостта на последното е безспорно установена с показанията на свид. Д., който категорично  потвърждава, както несъобразяването на жалбоподателя с пътния знак „Стоп”, така и за отсъствието на каквито и да било обстоятелства, които да доведат до намаляване възможността за своевременното възприемане на знака от жалбоподателя и наблюдението му от контролните органи. Безсъмнено и процесният знак се е отнасял именно за жалбподателя и посоката, в която е потеглил. Показанията на свидетеля напълно опровергават твърденията на жалбоподателя, които не бяха подкрепени с доказателства.

На следващо място ирелевантно е обстоятелството около собствеността на процесния автомобил, доколкото разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП предвижда като възможен субект на нарушенията  собственикът или лицето, на което е предоставено МПС, както в случая, факт, който всъщност не се оспорва от жалбоподателя. Нещо повече материалната и санкционна норма сочи като нарушител „участник в движението” и „водач”, какъвто безспорно се явява жалбоподателят, спрян от полицейските служители непосредствено след извършване на нарушението.

          Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя за непосочен негов точен адрес, както и неточности в справката за водач/нарушител, тъй като един подобен пропуск не се явява съществен, доколкото жалбоподателят своевременно и  в пълен обем е упражнил правото си на защита, а индивидуализиращите го белези с три имена и ЕГН са отразени по недвусмислен начин в АУАН и НП.

          Видно от приложения по преписката АУАН, е видно,че съдържа данни за двама свидетели, в пълно съотвествие със законовата процедура по съставянето му, поради което и това твърдение на нарушителя е неоснователно.

          От наличната по делото оправомощителна заповед, е видно,че АУАН и НП са издадени от компетентни лица. При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление са съобразени сроковете по чл.34 от ЗАНН, доколкото АУАН е съставен на 13.05.2016г. в деня на нарушението, а НП – на 30.08.2016г. в 6-месечния законоустановен срок. Що се отнася до произнаснето на наказващия орган в срока по чл.52, ал.1 от ЗАНН, то същият срок е инструктивен и нарушаването му не влече последици за законосъобразността на НП, стига да са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН и тези по чл.80 и чл.81 от НК, така както е и в случая.  По отношение на възражението за изтекла давност по чл.82 от ЗАНН съдебният състав счита, че визираната разпоредба е неприложима, тъй като същата има за предпоставка самото изпълнение на наложеното административно наказание глоба, а за да бъде пристъпено към изпълнение, абсолютна предпоставка е влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказанието. В този смисъл следва да се отбележи, че наказателното постановление не е влязло в законна сила, поради което и това възражение се явява неоснователно.

При така установените факти Съдът намира, че правилно е ангажирана отговорността на жалбпоподателя М. за нарушение по чл.6, т.1 ЗДвП, която макар обща разпоредба сочи задължение на водачите на МПС да се съобразяват с пътните знаци. Действително,              не е посочено кое точно предложение на т.1 от същата разпоредба е нарушил жалбоподателят, но предвид,че в обстоятелствената част на акта и постановлението ясно е контретизирано,че неспазването се отнася именно до пътен знак „Б2”, то възражението се явява неоснователно, тъй като нарушението също не е съществено.   Правилно на жалбоподателя е наложено административно наказание по реда на чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от  ЗДвП, а именно глоба във фиксирания от закона размер от 20 лв, който не подлежи на редуциране от страна на Съда.  

          Също в съответствие със закона е посочен и броят контролни точки – 8, подлежащи на отнемане, с оглед вмененото нарушение.

           При извършената служебна проверка не се констатираха допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, които да водят до отмяна или изменение на процесното НП, поради което същото следва да бъде потвърдено.  

          Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, XІV н.с.

Р  Е  Ш  И  :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление                                                            № 16-1030-007148/ 30.08.2016г. на Началник Група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция”, с което на И.Г.М., с ЕГН **********, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лева  за нарушение по чл.6, т.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.183, ал.2, т.3, пр.1-во от ЗДвП, като на основание Наредба N Iз-2539 на МВР, са отнети 8 /осем/ контролни точки.    

          Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията предвидени в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

Вярно с оригинала.

С. Д.