РЕШЕНИЕ
№ 19725
гр. София, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110150282 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на ФИРМА” ЕАД, ЕИК ********,
представлявано от АА- Изпълнителен директор срещу К. Г. Н. с ЕГН:**********, с адрес:
АДРЕС с която се иска да бъде признато за установено, че ответника дължи сумата от 3
702,42 лева, от които 2978,73 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от
27.08.2021г. до изплащане на вземането, 696,82 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2018г. до 19.08.2021г., както и суми за дялово разпределение 21,50 лева - главница за
периода от м.07.2018г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 27.08.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, и 5,37 лева - лихва за периода от 31.08.2018г. до
19.08.2021г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№49979/2021 г. на СРС, 46 състав.
Посочен е адрес на топлоснабдения имот: АДРЕС Аб. №: ******,ИД номер: *******.
Ищецът твърди, ответника, в качеството си на собственик на процесния топлоснабден
имот е клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от
Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г.
за топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ФИРМА“ ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
1
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите, като ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „ФИРМА“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени
с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.
Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.
2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия
Твърди се, че ответника е използвал доставяната от дружеството- ищец ТЕ през
процесния период и към настоящия момент задължението не е погасено.
Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС
се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника,
са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с ФДР” ЕООД.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
исковете се оспорват като неоснователни. Оспорва се ответникът да е собственик или
вещоноправен ползвател на имота, ерго потребител на топлинна енергия. Прави се
възражение за погасяване на част от сумите по давност. Оспорва се материалната
легитимация на ищеца да претендира сумите за услугата „дялово разпределение“. Не се
оспорва количеството на доставена топлинна енергия нито се твърди да са извършвани
плащания от страна на ответника.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.
На 27.08.2021 г. „ФИРМА“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу К. Г. Н. за следните суми: главница от
01.05.2017г. до 30.04.2019 г. в размер на 2 978,73 BGN /двe хиляди деветстотин седемдесет
и осем лева и 73 стотинки/ цена на доставена от дружеството топлинна енергия, ведно със
законна лихва от 27.08.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.09.2018г.
до 19.08.2021 г. в размер на 696,81 BGN /шестстотин деветдесет и шест лева и 81 стотинки/,
главница от 01.07.2018г. до 30.04.2019 г. в размер на 21,50 BGN /двадесет и един лева и 50
стотинки/ цена на извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва от
27.08.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 31.08.2018г. до 19.08.2021 г. в
размер на 5,37 BGN /пет лева и 37 стотинки/- - Задължение за доставена, но неизплатена
топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
АДРЕС аб. №******
С разпореждане от 09.10.2021 г. по ч. гр. д. № 49979/2021г. по описа на СРС, съдът е
2
постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в
заповедното производство разноски в размер на 74.05 лв. за заплатена държавна такса и 50
лв. юрисконсултско възнаграждение
Заповедта е връчена на длъжника, като е постъпило възражение, с което сумите са
оспорени като недължими и на основание чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК на ищеца са дадени
указания за предявяване на установителен иск. В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е
предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
Приложен по делото е Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на
чл. 117 от ЗТСУ от 25.03.1986 г., по силата на който Главна дирекция за изграждане на
София продава на К. Г. Н. жилище №31, находящо се в жилищна сграда- АДРЕС В писмото
от СО, направление „Архитектура и градосутройство“ е посочено, че АДРЕС
Видно от представения протокол от проведеното на 03.09.2001 г. Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в АДРЕС, етажните собственици са
взели решение да се сключи договор с ФДР“ ЕООД, което дружество да извършва
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.
Представен е договор от 23.10.2001 г. между ФДР“ ЕООД, и етажната собственост с
адрес: АДРЕС, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира
необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както
и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки
за консумираната топлинна енергия.
Ангажиран е договор от 03.06.2020 г., сключен между „ФИРМА“ ЕАД – възложител и
ФДР“ АД, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на
изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща
договореното възнаграждение.
Представена по делото е общата фактура от 31.07.2018 г. Видно от същата към тази
дата са издадени кредитни известия за прогнозните месечни фактури за периода от месец
май 2017 г. до месец април 2018 г. в общ размер на 1343.93 лева. Направено е изравнение за
периода като е начислена допълнително сума в размер от 12.72 лева.
Представена по делото е общата фактура от 31.07.2019 г. Видно от същата към тази
дата са издадени кредитни известия за прогнозните месечни фактури за периода от месец
май 2019 г. до месец април 2019 г. в общ размер на 1495.98 лева. Направено е изравнение за
периода като е начислена допълнително сума в размер от 144.88 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
3
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В
мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия.
От представения по делотоДоговор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда
на чл. 117 от ЗТСУ от 25.03.1986 г се установява, че ответникът К. Г. Н. е собственик на
процесния топлоснабден имот.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди,
като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между „ФИРМА“ ЕАД и ответника за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение №
ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона –
чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в
решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за
исковия период между главните страни е съществувало валидно облигационно
правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови нужди относно
апартамент с адрес:АДРЕС
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и
действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
(отм.).
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от ФДР“ ЕООД.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
4
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Отделено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в периода
от м.05.2017г. до м.04.2019г процесният имот е бил топлоснабден, както и че стойността на
доставената топлинна енергия възлиза именно на посочената от ищеца сума, за която сума
са издадени и осчетоводени фактури от ищеца.
От страна на ответника своевременно е направено възражение за изтекла погасителна
давност.
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията
на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради
което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на
предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от действащите общи условия от 2016 г. клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, а стойността на фактурата за изравнителните
сметки, в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят.
Настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК/ чл. 422, ал. 1 ГПК/ – 27.08.2021 г.. В периода на течене на погасителната давност обаче
е приет специалния Закон за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с Решение на НС от 13.03.2020г., и за преодоляване на последиците. Съгласно чл. 3,
т. 2 от него (изм. - ДВ, бр. 34 от 2020г., в сила от 09.04.2020г.) за срока от 13 март 2020г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на
които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. С Решение на
Народното събрание на Република България от 13.03.2020г. /ДВ, бр. 22/2020г./ е обявено
извънредно положение върху цялата територия на Република България, считано от 13 март
2020 г. до 13 април 2020 г. С Решение на НС /ДВ, бр. 33/2020г./ срокът на обявеното с
Решение на Народното събрание от 13 март 2020г. извънредно положение върху цялата
територия на Република България е удължен до 13 май 2020г. След тази дата, срокът на
извънредното положение не е бил удължаван, от което следва, че същото е отпаднало.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с § 13 от ПЗР на Закона за
изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.
/, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по
ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
"Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на
давностния срок е възобновено на 21.05.2020 г.По изложените съображения, следва да се
приеме, че в периода от 13 март 2020 г. до 20 май 2020 г., вкл. /69 дни/, давностните срокове
са спрени. Поради това, срокът на погасителната давност за процесните вземания, които са в
полза на частноправен субект /търговско дружество/, следва да бъде удължен с периода, в
който е спряла да тече давността, равняващ се на 69 дни.
Така към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/ чл. 422, ал. 1 ГПК/ –
27.08.2021 г би била изтекла погасителната давност за вземанията, станали изискуеми не
преди 27.08.2018 г. а преди 20.06.2018 г.
5
Всички вземанията по фактурираните по прогнозни данни суми за периода май 2017
г.-април 2018 г. / 1343.93 / са погасени по давност ,като тяхната изискуемост настъпва най-
късно /само за последния месец декември /на 15.06.2018 г./
Вземанията обаче по общата фактура/ суми за доплащане по изравнителни сметки за
процесния период/ в случая 12.72 лева, , които се извършват след замерванията от ФДР след
края на отоплителния сезон, съответно падежа и изискуемостта им възниква по-късно са с
падеж 14.09.2018 г. и към 27.08.2021 г. не са били погасени по давност.
Изцяло дължима и непогасена по давност е сумата от 1640.86 лева по общата фактура
от 31.07.2019 г.
Общата дължима сума от ответника е 1653.58
Вземането на ищеца е парично, поради което и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за
периода на своята забава длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Ищецът има вземане срещу ответника за мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до
19.08.2021 г. в размер на 325.14 лева, изчислен от съда чрез данъчен калкулатор на НАП
/https://nraapp02.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp/ при изчисляване на лихвата върху
основа- дължимата сума за всеки отоплителен сезон съобразно методиката посочена в
общите условия – от 15.09 на съответната година до 19.08.2021 г.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и сл. от Наредбата за
топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС, като
съгласно ал.2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл.61, ал.1 от действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването (отм.) е предвидено, че дяловото разпределение на топлинната енергия
между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано
в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на
чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на
услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от ФДР“ ЕООД.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право да
получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно което предявените
искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на „ФИРМА” ЕАД – в
качеството му на продавач на топлинна енергия, се явяват установени по основание.
Констатира се, че неизплатеният размер на претенцията за дялово разпределение за
периода от м. 07.2018г. до м.04.2019г. е правилно определена, не е погасена по давност и е
на обща стойност от 21.50 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово
разпределение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Поканата
за заплащане има значение за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в
забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху
дължимата се като главница сумата. До приключване на производството пред
6
първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало доказателства за връчването
на ответника на такава покана относно заплащането на услугата за дялово разпределение,
съобразно което последният не е изпаднал в забава и не дължи на „ФИРМА” ЕАД
обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД или сумата от и 5.37 лева - лихва за периода 31.08.2018 г. до
19.08.2021г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „ФИРМА” ЕАД съобразно уважената част от
исковете се следват деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер, възлиза
на 94.03 лв., от общо дължим размер от 174.05 лева/ в т.ч. държавна такса- 74.05 лева и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева по реда на чл.78,
ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ/.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства следва да се присъдят съразмерно разноски -67.02 лева от пълен размер от
124.05 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски за отхвърлената част
от исковете – 220.68 лева – адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че К. Г. Н. с ЕГН:**********, с адрес: АДРЕС,
дължи на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във връзка с чл. 422 ГПК сумата от 1653.58 лева- главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот с
адрес: АДРЕС Аб. №: ******,ИД номер: *******, за периода от м.05.2017г. до м.04.2019г.,
ведно със законната лихва от 27.08.2021г. до изплащане на вземането, 325.14 лева -
мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 19.08.2021г., както и суми за дялово
разпределение 21,50 лева - главница за периода от м.07.2018г. до м.04.2019г., ведно със
законната лихва от 27.08.2021г. до окончателното изплащане на вземането, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №49979/2021 г. на
СРС, 46 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за доставена топлинна енергия за сумата
над уважения размер от 1653.58 лева до пълния предявен размер от 2978.73 лева и по
прогнозните месечни фактури за периода от м.05.2017 г. до м.04.2028 г., иска за мораторна
лихва за сумата над уважения размер от 325.14 лева до пълния предявен размер от 696.82
лева, иска за мораторна лихва върху сумите за дялово разпределение за 5.37 лева за периода
от 31.08.2018 г. до 19.08.2021 г.,както и претенцията за законна лихва върху неоснователния
размер на главницата.
ОСЪЖДА К. Г. Н. с ЕГН:**********, да заплати на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК
********, съдебно-деловодни разноски за производството по ч.гр.д. № 49979/2021 г. на
СРС в размер на 67.02 лв., както и за настоящото производство, в размер на 94.02 лв.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ********, да заплати на К. Г. Н. с
ЕГН:**********, съдебно-деловодни разноски в размер на 220.68 лева.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: ФДР“
ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
7
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8