РЕШЕНИЕ
№ 4025
гр. Варна, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Атанаска Д. Маркова
при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова
като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело №
20243110106774 по описа за 2024 година
Предявена е искова молба с кумулативно съединени искове с правно основание по
чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ от страна ищеца И. Д. А. от гр. Варна, чрез процесуалния
представител адв. Г. Т. от АК - В., против ответната страна "С.Г.Т" ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. В., представлявано от М. Г.
В исковата молба се твърди, че на 20.02.2020 г. ищецът сключил трудов договор с
ответната страна, като започнал работа на длъжността „Специалист логистика". Договорът
бил с изпитателен срок от шест месеца, с основна месечна заплата в размер на 1309,32 лв.
Последвали допълнителни споразумения към трудовия договор, като последното било №179
от 01.01.2024 г., при основна заплата 3789,96 лв. и допълнително възнаграждение с
постоянен характер - 0,6 % от основното за всяка прослужена година. Така брутното
възнаграждение на ищеца към 29 февруари 2024 г. било 3858,18 лв.
Ищецът твърди, че работата, която изпълнявал била отговорна и с голямо напрежение,
което се отразило на здравето му. През месец март се разболял, като му бил издаден
болничен лист от личния му лекар, която го лекувала, после ЛКК и след това ищецът бил
насочен към психиатър. Установило се, че той отключил рецидивиращо депресивно
разстройство. Още след първия болничен лист, работодателят му на 03.04.2024 г. му
изпратил на електронна поща уведомление за прекратяване на трудовия договор, считано от
02.05.2024 г. В това уведомление не били посочени причини или законово основание за
прекратяване на трудовия му договор. На 13.05.2024 г. на ищеца била връчена Заповед
№ZO0000000035 от 07.05.2024 г., с която работодателят му прекратявал трудовия договор,
1
считано от 07.05.2024 г., а не от 02.05.2024 г., както било посочено в предизвестието. В
раздел „причини за прекратяването" нямало посочен факт, обосноваващ законно за това.
Било посочено, че прекратяването на трудовия договор е по чл.325, т.1 от КТ.
Ищецът твърди, че уволнението му е незаконно, защото липсвало взаимно съгласие.
Сочи, че той не е заявявал нито воля за прекратяване на трудовия договор, нито давал
съгласие за такова, тъй като не получил подобно предложение. Това водило до
незаконосъобразност на уволнението. Наред с това ищецът сочи, че той страда от психично
заболяване, което го поставя под особената закрила на закона - Наредба №5 от 1987 г. на
Министерството на здравеопазването и чл.333, ал.1 т.3 от КТ. С извършеното уволнение
ответната страна извършила и дискриминация срещу ищеца в нарушение на чл.8 от КТ по
показател здравословно състояние.
Ищецът излага още, че през месец февруари 2024 г., който бил последният пълен месец
преди уволнението, през който той полагал труд, получил брутно трудово възнагражение в
размер на 3858, 18 лв. Поради незаконното уволнение ищецът бил лишен от това трудово
възнаграждение и през времетраенето на процеса щял да бъде лишен от този доход, поради
което за него възниквало правото да претендира да бъде обезщетен на основание чл.225, ал.1
от КТ със сбора от шест месечни брутни заплати, т.е. със сумата 23 149,08 лв.
Предвид така изложените в исковата молба обстоятелства ищецът моли съда да
постанови решение, с което да признае уволнението за незаконно и да го отмени, като
отмени Заповед №ZO0000000035 от 07.05.2024 г. на изпълнителния директор на ответното
дружество; да възстанови ищеца на длъжността, заемана преди уволнението - „Специалист
логистика"; както и да осъди ответната страна да му заплати обезщетение в размер на 23
149, 08 лв. за оставането му без работа поради уволнението, но не за повече от шест месеца.
Претендира да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.
В депозирания писмен отговор на исковата молба ответникът, чрез процесуалния си
представител заявява, че оспорва исковите претенции и ги счита за неоснователни.
Ответната страна не оспорва фактите, че с ищеца е бил сключен трудов договор и той е
изпълнявал длъжността „Специалист логистика" при ответника, с последно брутно трудово
възнаграждение от 3858, 18 лв. Останалите твърдения на ищеца се оспорват.
Ответната страна твърди, че по силата на длъжностната характеристика на ответника,
същият имал множество задължения и отговорности, които той поел да изпълнява, като
отговарящи на неговата подготовка, както и потвърдил, че притежава съобразителност,
инициативност, че има умения за работа в екип, че притежава гъвкаво мислене,
концентрация и умение за бързо вземане на решения. Ищецът приел също, че местоработата
му ще е в офис на работодателя. Възприетият ред за комуникация в дружеството бил чрез
размяна на електронни съобщения, което се налагало от естеството на работата, а и поради
географската отдалеченост на управителя и служителите. Кореспонденцията се
осъществявала през електронен адрес, посочен в Заповед №2 от 13.01.2023 г., издадена от
Управителя на дружеството - ***********@***************.*** Чрез електронни съобщения на
ищеца били дадени указания да изпълнява трудовите си задължения в офиса на
2
дружеството, за което изискване имало издадена Заповед №1/13.01.2023 г. в сила от
16.01.2023 г. относно реда за упражняване на трудовите задължения от дома, но ищецът
категорично отказал, което представлявало нарушение на трудовата дисциплина. На ищеца
били поискани обяснения в тази връзки и той заявил, че му е трудно да изпълнява
задълженията си и не желае да работи вече на тази позиция. Това било заявено устно и в
писмена форма в разменената кореспонденция. Направените изявления от ищеца
работодателят възприел като искане за прекратяване на трудовото правоотношение. В
условията на евентуалност, ако съдът не приеме, че ищецът е отправил валидно
волеизявление за прекратяване на договора по взаимно съгласие, то ответната страна моли
да се приеме, че е направено волеизявление за прекратяване на договора с изпратеното от
дружеството до ищеца уведомление от 03.04.2024 г.
Ответната страна сочи още, че преди да се пристъпи към прекратяване на трудовия
договор на ищеца, той бил помолен да прояви търпение и да подготви нов служител за
същата позиция, тъй като работата била на специфичен пазар, за което ищецът се съгласил.
По тази причина на същата позиция било назначено друго лице. На ищеца били предложени
други два варианта за работа в дружеството - на 4 или 6-часово работно време, на позиции в
отдел „Продажби", но той отказал и двете предложения. Ответната страна заявява, че
поведението на работника многократно давало основание за налагане на дисциплинарни
наказания на ищеца, но поради компромисното поведение на работодателя не са били
наложени такива.
Относно твърдението, че работодателят не е спазил разпоредбата на чл.333, ал.1, т.3 от
КТ, ответната страна твърди, че в първия болничен лист, представен от ищеца за 5 дни
домашно лечение било записано "общо заболяване" и „рецидивиращо депресивно
разстройство, сегашен епизод". След изтичането му ищецът не се върнал на работа.
Следващият болничен бил от 2 до 15 април, със същата диагноза и от същия лекар – д-р Й..
Третият болничен бил от 16 април до 5 май, издаден от ЛКК при ДКЦ "Св. Иван Рилски"
ЕООД. Диагнозата била смесено тревожно-депресивно разстройство. Във всички
медицински документи заболяването се описвало като временна неработоспособност и било
предписано домашно лечение с медикаменти. Ответната страна счита, че данни за
състоянието на ищеца сочат на инцидентни прояви на депресивно състояние, което не
предполага непрекъснат диспансерен отчет и не са налице предпоставки за особена закрила
по реда на Наредба 5 от 1987г. на МЗ и чл.333,ал.1 т.З от КТ.
Ответната страна оспорва и размера на претендираното обезщетение.
Предвид така изложените в отговора обстоятелства, като й бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Като съобрази посочените по делото доказателства, съдът счете за установено от
фактическа и правна страна следното: По делото от страна на ищеца са представени
заверени копия на Следните документи: Трудов договор № 86/20.02.2020 г.; Длъжностна
характеристика на длъжността Специалист логистика, код на професията 24216016;
3
допълнително споразумение № 57/01.01.2021 г. към трудов договор № 10/20.02.2020 г.;
допълнително споразумение № 69/01.07.2021 г. към трудов договор № 10/20.02.2020 г.;
допълнително споразумение № 89/01.01.2022 г. към трудов договор № 10/20.02.2020 г.;
допълнително споразумение № 121/01.07.2022 г. към трудов договор № 10/20.02.2020 г.;
допълнително споразумение № 137/01.01.2023 г. към трудов договор № 10/20.02.2020 г. и
допълнително споразумение № DS0000000179/01.01.2024 г. към трудов договор №
ТD0000000086/20.02.2020 г. Видно е от така представените доказателства, че ищецът е имал
сключен трудов договор с ответника, по силата на който е работил при ответната страна на
длъжността Специалист логистика, с код по НИКД 24216016. С последното от посочените
допълнителни споразумения към трудовия договор на ищеца е било определено основно
месечно трудово възнаграждение от 3789, 96 лв., както и допълнително възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6% за всяка година.
Доказва се от представената по делото заповед № 01/13.01.2023 г. изд. от
представляващия "С.Г.Т." ЕООД, че всички служители на дружеството е следвало да работят
на работните си места в офиса на дружеството на конкретно посочения в заповедта адрес, а
работа от дома е била разрешена по изключение, след потвърждение от прекия ръководител,
при конкретно описани обстоятелства. Със заповед № 02/13.01.2023 г. на работодателя е
било разпоредено всички изявления, запитвания и размяна на кореспонденция между
управителя и служителите, да се извършва само по електронен път на обявения от
работодателя електронен адрес. Със заповед от 09.02.2024 г., издадена от работодателя, на
ищеца е било възложено да замества друг служител на дружеството за времето на ползвания
от служителя платен годишен отпуск за периода 02.04.2024 г. до 12.04.2024 г. включително.
От представените от ищеца в заверени копия болничен лист *** г.; болничен лист *** г.;
болничен лист **** г.; амбулаторен лист №*** г.; амбулаторен лист №*** г.; медицински
протокол на ЛКК*** изд. ДКЦ "С.С.И.Р." ЕООД ЕООД се установява, че в периода от
25.03.2024 г. до 05.05.2024 г. ищецът е бил в болнични, с предписан домашен режим на
лечение, с отбелязана диагноза рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод и
смесено тревожно-депресивно разстройство. От приложените по делото от ответната страна
разпечатки от електронни кореспонденции и преводи от електронни кореспонденции,
осъществени между ищеца и представител на дружеството-работодател се доказва, че
страните са комуникирали по повод отсъствието на ищеца, по повод работата му и
възложените му задължения в дружеството, по повод промяна на позицията, на която
работи. На 23.02.2024 г. ищецът е направил изявления до работодателя си чрез съобщение,
изпратено по електронен път, че има нужда от по-дълга почивка, тъй като личният му лекар
установил, че ищецът не се справя добре с нервите и емоциите. В това съобщение ищецът е
уверил работодателя си, че обмисляната от него почивка няма да повлияе на работата му и
той иска да продължи да работи за компанията. В съобщение, изпратено по електронен път
от работодателя до ищеца от 10.03.2024 г., работодателят е отбелязал, че на 09.02.2024 г.
ищецът е поискал среща с работодателя, на която съобщил, че е решил да спре да работи на
длъжността, която заема, защото не може да се справи с натиска и отказва да приеме
4
възложеното му заместване на друг служител, а и не изпълнил поето задължение да обучава
друго лице, което да поеме неговата работа. В това съобщение работодателят е заявил, че не
приема поведението на ищеца и счита, че той няма правилния манталитет и нагласа да
работи в дружеството.
На 03.04.2024 г. работодателят съставил и изпратил на ищеца уведомление за
прекратяване на трудов договор, с което е обявил, че договорът на ищеца ще бъде прекратен
след 30-дневен срок на предизвестие, считано от 02.05.2024 г. Уведомлението било
изпратено по електронен път на ищеца в деня на съставянето му и получено от ищеца в
същия ден. На 13.05.2024 г. на ищеца била връчена Заповед №ZO0000000035 от 07.05.2024
г., за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, считано от 07.05.2024 г.
Като основание за прекратяването на договора в заповедта било отразено, че трудовото
правоотношение се прекратява по взаимно съгласие.
От представеното по делото Удостоверение за изплатени трудови възнаграждения
изх. №003/02.08.2024 г., издадено от ответната страна е видно, че брутното трудово
възнаграждение на ищеца за месеца, през който е работил през всички дни преди
прекратяването на договора, възлиза на сумата от 3858, 18 лв. От представените в заверени
копия страници на трудова книжка на ищеца се установява, че от прекратяването на
трудовия договор между ищеца и ответната страна, в трудовата книжка няма отбелязване за
последващ сключен трудов договор.
Гореописаните факти съдът приема за доказани безспорно по делото, тъй като именно
тези факти се установяват от представите по делото писмени доказателства, също посочени
по-горе. Въз основа на така установените факти съдът счита, че се налагат следните правни
изводи: Страните по делото са били в трудовоправно отношение, предвид сключения трудов
договор и допълнителните споразумения към него. Правоотношението е прекратено със
заповед на работодателя, като посоченото основание за прекратяване е постигнато взаимно
съгласие на страните за това. Съдът счита, че от доказателствата по делото не може да се
направи категоричен извод за постигнато между страните съгласие да прекратят трудовото
правоотношение. Безспорно е по делото, че наложеният от работодателя и възприет от
служителите начин на комуникация е бил чрез електронни съобщения. Осъществената
между страните комуникация по електронен път, доколкото отразява изявления на страните,
съдържащи се в електронни документи, следва да се приеме, че е осъществена в писмена
форма, съгл. чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ. По делото няма спор между страните, че електронните
съобщения са били изпращани и получавани именно от ищеца и представител на
работодателя. В тези разменени между страните съобщения, обаче не се съдържа
предложение за прекратяване на трудовия договор и изразено съгласие за приемането му.
Налице са данни за проведен разговор между страните относно работата и задълженията на
ищеца, но ако в устен разговор е било постигнато такова съгласие, то същото не отговаря на
изискванията за валидно изразено такова, съгласно чл.325, ал.1, т.1 от КТ, което следва да е
писмено. Изявленията на ищеца, че изпитва трудности и желае да премине на друга позиция,
не могат да се приемат като предложение за прекратяване на трудовия договор. Желанието
5
за прекратяване на правоотношението следва да е ясно изразено, недвусмислено
включително и относно момента на прекратяване; да е изразено в писмен вид и да е прието
от насрещната страна. Подобни обстоятелства по делото не са установени. Не може да
приеме, че страните са се съгласили за прекратяване на трудовия договор и предвид
изпратеното до ищеца уведомление за прекратяване на трудов договор от 03.04.2024 г., тъй
като няма данни то категорично да е прието от ищеца.
Имайки предвид гореизложените обстоятелства съдът счита, че предявените искове по
чл.344, ал.1, т.1 и 2 от КТ се явяват основателни и доказани. Уволнението, извършено със
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение следва да се признае за незаконно и
да се отмени. Ищецът следва да бъде възстановен на длъжността, заемана преди
уволнението, а именно „Специалист логистика“, с код по НИКД 24216016 при ответната
страна.
Безспорно се доказва по делото също така, че ищецът е останал без работа предвид
извършеното уволнение от 07.05.2024 г. и към момента. Следователно на същия се дължи
обезщетение, съгласно чл.225, ал.1 от КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение
за шест месеца. С категоричност е установен размер на брутното трудово възнаграждение на
ищеца - 3858, 18 лв., при което обезщетението за период от шест месеца възлиза на сумата
от 23 149, 08 лв. Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца посочената
сума, ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба – 04.06.2024 г. до
окончателното плащане.
При този изход на процеса, в съответствие с разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК,
ответната страна следва да заплати на ищцата страна направените по делото разноски от
2 495 лв. – адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ищцовата страна следва да бъде осъдена да заплати
държавна такса върху уважените искове, като по исковете по чл.344, ал.1, т.1 и 2 от КТ по 30
лв., а именно общо 60 лв., а по иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ – в размер на 925, 96 лв., т.е.
общо сума от
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на И. Д. А., с ЕГН ********** от гр. *** и
ГО ОТМЕНЯ, като отменя поради незаконосъобразност Заповед №ZO0000000035 от
07.05.2024 г., издадена от „С.Г. Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, магазин №**, представлявано от М. Г., с която на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ е
прекратено трудовото правоотношението между И. Д. А. и дружеството.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание по чл.344, ал.1, т.2 от КТ И. Д. А., с ЕГН ********** от
гр. ***, на длъжността, заемана от него преди уволнението, а именно „Специалист
логистика“, с код по НИКД 24216016 в "С.Г.Т" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
6
управление в гр. В., представлявано от М. Г.
ОСЪЖДА „С.Г. Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
магазин №**, представлявано от М. Г., да заплати И. Д. А., с ЕГН ********** от гр.***,
обезщетение за времето, през което е останал без работа по причина на уволнението, а
именно за период от шест месеца, в размер на 23 149, 08 лв. (двадесет и три хиляди сто
четиридесет и девет лева и осем стотинки).
ОСЪЖДА „С.Г. Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
магазин №*, представлявано от М. Г., да заплати И. Д. А., с ЕГН ********** от гр. ***,
направените по делото разноски от 2 495 лв. (две хиляди четиристотин деветдесет и пет
лева).
ОСЪЖДА „С.Г. Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
магазин №*, представлявано от М. Г., да заплати по сметка на РС – Варна държавна такса
общо в размер на 985, 96 лв. (деветстотин осемдесет и пет лева и деветдесет и шест
стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от днес 12.11.2024 г.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7